Ўзбекистон Республикаси Соғлиқни сақлаш вазирлиги Тошкент врачлар малакасини ошириш институги

Нурли яра
турлича чуқурликда ва ҳаж м да бўлади. Ч етлари 
а н и қ , қатти қ , к ў п и н ч а и ч к а р и га б уралган , тубида н е к р о ти к
тўқи м а м устаҳкам ж ойлаш ган. Н урли яра учун д ои м и й , кучли 
о ғр и қ хос бўлиб, бу нурли н еври т б илан изо^аанади. Б ем ор 
уйк^усизликдан қ и й н а л а д и , о зад и , руҳи туш ади, д о и м и й н о - 
қулай сезгидан қи йналади. Н урли я р а ўсм ани даволаш ж араё­
нида ўш а соҳадаги тўқим аларда ҳам кузатилади, ш ун и н г учун 
нурли яра ё к и ўсм ан и н г рец и д и ви д еган ф ар қ л и ф и к р л ар н и
ой динлаш тириш зарур.
Қиёсий ташхис
учун ц и то л о ги к те к ш и р и ш муҳим аҳам и- 
ятга эгадир. О ғиз бўш лиғи сан ац и я қ и л и н м аган б ем орл арн и н г 
оғзидаги патологик ж араён тез ривож ланади, м аҳаллий ноқу- 
л ай ом иллар асоси й патогенетик аҳам ият касб этади.

---

30
Оғиз бўшлиғи шиллиқ қават и ва ла б касалликлари
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати н и н г нурланиш и реак- 
ц и ял ар и н и н г 
профилактикасида 
стом атолог муҳим ў ри н эгал- 
л айди. О ғиз бўш лиғида нур б илан даволаш ўтказиш дан олдин 
уни с а н ац и я қи л и ш зарур.
С томатолог врач бундай бем орларни диспансер ҳисобга оли- 
ш и ш арт. С ан ац и я жуда қисқа муддатда - 2-3 кунда ўткази л и - 
ш и керак. Қ уйидаги тартибда с а н ац и я ч оралари кўриш ни т а к ­
л и ф қилам из:
1. Қ и м и р л а й д и га н , и л д и зи учида су рун кал и я л л и ғл а н и ш
ў ч о ғи б ў л ган т и ш л а р н и о ғ р и қ с и з л а н т и р и б , о л и б т а ш л а ш , 
ўрнини ж аррохлик иплари б илан т и к и ш керак. Т и ш ко р о н ка- 
си ш икастланган, олиб таш лаш учун кўрсатмаси бўлмаган ти ш - 
л а р н и н г ўткир қ и ррал ари н и б артараф қ и л и ш зарур. Т и ш л а р ­
ни н урлантириш ни б ош лам асдан 3-5 кун, эн г кам ида 1,5-2 кун 
олдин олиш м умкин.
2. С унъ ий ти ш л а р н и н г и л д и з қолд и қд ари н и ва м илк ости 
ти ш тош л ари н и тозал аш зарур.
3. Барча кариоз ковакларн и плом балаш керак; б у н и н г учун 
плом ба цем ент ёки пластм ассадан қўйилади.
Н урл ан и ш б и л ан даволаш ўтказиш да б ем ор оғзидаги м е ­
талли сунъий тиш лар қатор муаммолар туғдиради. Ҳ ам мага маъ- 
л ум ки , нурлантириш вақтида металл и кки л ам чи нурлантириш
м анбаи бўлиб хизм ат қилади. Н атиж ада м еталл ш и л л и қ қ о б и қ
қаватнинг қўш им ча реакц и ял ан и ш и эҳтим олини туғдиради. Бу­
н и н г олдини олиш м ақсадида м еталли сунъий ти ш устига 1-2 
мм қалинликд а “ каппа п л астм ассаси” кийдирилади. Н урланиш
ҳам 1-2 мм ч уқурли кка ў ти ш и н и и н об атга оладиган бўлсак, 
кўш им ча н урлан и ш эқти м ол и д ан б ем орн и ҳи м оялаган бўла- 
миз.
Н урланиш дан кейинги ш и л л и қ қ о б и қ қават реакц и яси н и н г 
о;щ ини олиш - организм қ арш и л и к кучини ош ириш га, тўқи- 
м алар ўтказувчанлигини кам айтириш га, ш и л л и қ қ о б и қ қаватга 
ёмон таъсир қилувчи ом илларни бартараф этиш га йўналтирил- 
ган бўлиш и зарур. М ақсадли равиш да рутин, никотин кислота- 
лар, аевит, В12 витам ини, кальций дори воситалари, ўткир ял- 
лиғланиш жараёнлари кучайганда эса корти-костероидлар қўлла- 
нилади.
Н у р л и р е а к ц и я авж о л га н в а қ тд а п а т о л о г и к т и ш м и л к
чўн такл ари , а й н и қ с а , п арод онтд а а н ти с е п ти к эр и тм а л а р б и ­
л ан ю вилади. Ш и л л и қ қават 1%ли нитрал я ъ н и , п ер и ки с м ал- 
ҳами ёки қ о р ао л и , об л еп и ха, кун габ оқар м алҳам и эр и тм аси
билан артилади. Н урл ан и ш д ан кейинги даврда корти костеро- 
идли суртма ва м алҳамлар суркалади. О ғри қ си зл ан ти ри ш м ақ- 
садйда 1%ли тр и м екаи н ёки н о во к аи н эри тм алари , 0,5-1 %ли 
д и к а и н э р и тм а си , 10%ли а н е с т е зи н н и н г м о й ли а р ал аш м аси

---

Огиз 6у шли ш ш иллиқ қават ининг шикастли жароҳатлари
31
иш латилади. Р еакц и я авж олган вақтда ти ш л ар н и ва ти ш то ш ­
л а р и н и о л и ш , м и л к ч ў н та к л а р и н и кю ретаж қ и л и ш , куй д и - 
рувчи д о р и -а ш ё л а р н и и ш л ати ш умуман м ум кин эмас.
Н урли я р а н и давол аш жуда қ и й и н ч и л и к туғдиради. М ақ- 
садли равиш да п рополис, а р ч ал и -к ар о ти н пасталар, ви там и н - 
ли маз - В|2 л а р билан қўш иб суркалади, ш унингд ек, ҳужай- 
р а л ар н и н г ҳаётий ф ао л и яти га зарур бўлган суб стан ц и я б и о ­
си нтези ни б о ш қ ар и ш , м одда ал м аш и н у ви н и м еъёрлаш зарур. 
В12 ви там и н и б и л ан б и р я р и м -и к к и яри м ой давом и да м ақ- 
садли давол аш уткази л и ш и зарур. А гар к он сервати в даволаш
н а т и ж а б е р м а с а, н у р л и я р а н и ж а р р о х л и к йўли б и л а н ол и б
таш л аш зарур.