Ўзбекистон Республикаси Соғлиқни сақлаш вазирлиги Тошкент врачлар малакасини ошириш институги

in vitro:
Ш елли б азо- 
ф и л л ар и д егр ан у л яц и яси тестл ар и , л и м ф о ц и тл а р н и н г б ласт- 
тр ан ф о р м ац и я тести ва ци топ ати к ю тукдар қўлланади. Ш уни 
ҳисобга олиш керакки , иш онарли натиж ага кўрсатилган учта 
тестн и ўтказганда эри ш и л ад и , бу тестл арн и г ҳар б и ри иммун 
б у зи л и ш н и н г қай си д и р то м о н и н и ан и кд аш га асос бўлади, се- 
к и н ти п д а ги ги п е р с е зги р л и к а с о си д а ётувчи бу и м м у н и тет 
кўрсаткичлар кўп ш аклли экссудатли эри тем ан и н г т о к с и к -а л ­
л е р ги к ш акли юзага келиш ида муҳим аҳам иятга эга.
С т и в е н с -Ж о н с о н си н д р о м и ва Л ай ел л а си н д р о м и ўртаси- 
да қато р ў х ш а ш л и к л ар , д о р и в о си тал ар и д ан к ел и б ч и қ а д и - 
ган касал л и кл ард а кузатилади. С т и в е н с -Ж о н со н си н д ром и д ан
ф ар қ л и ў л ар о қ Л ай ел л а с и н д р о м и д а э п и д ер м и с ва о ғи з э п и - 
т е л и й с и н и н г кен г н е к р о зи кузати л и б , то ш м ал ар 111 -д ар аж а- 
д аги к у -й и ш н и эслатад и . Л ай ел л а с и н д р о м и д а о ғи з ш и л л и қ
қ о б и қ қ а в а т и н и н г қ а тт и қ ва ю м ш о қ та н гл а й и д а, м и л к ч ет- 
л а р и ва лунж соҳасида э р о зи я л а н и ш кўринади. Э р о зи я чега- 
расида о ч -қ и зи л , ч етл ар и д а к ў к и ш -о қ и ш э п и т е л и й н и н г т и - 
л и н га н и кузатилади. А йнан ш и л л и қ қаватн и н г ўзида эса, б у н ­
д а й э р о з и я а т р о ф и м е ъ ё р и й ш а к л д а, Л а й е л л а с и н д р о м и д а
Н и к о л ь ск и й с и м п то м и м усбат бўлади. Л ай ел л а си н д ром и д ан
олинган суртмада акон толи ти к ҳуж айралар кузатилади. Бу с и н ­
д р о м о д атд а, қ а й с и д и р б и р д о р и во с и т ас и н и истеъм ол қ и - 
ли ш д ан кей и н юзага келади.
Даволаш.
Куп ш аклли экссудатли эритем а билан оғриган ҳар 
бир б ем о р н и н г ф окал и н ф ек ц и я м анбаи ай н и қ са, ю з-ж ағ со- 
ҳасида а н и ^ а н и ш и зарур. Д аволаш даги сам аран и н г ш артлари- 
д а н б и р и , б и р и н ч и ўри н д а, о р ган и зм д аги ф о к а л и н ф е к ц и я ­
ни бартараф қилиш зарурдир.
К а с а л л и к н и н г ен ги л к е ч и ш и д а, н атри й с а л и ц и л а тн и к у ­
нига 4 м арта 1 г д ан , В гуруҳ ви там и н л ари н и етарли дараж а­
д а, С, Р Р ви там и н л арн и , кал ьц и й хлорид ёки кал ьц и й глю - 
конатни қўллаш яхш и натиж а беради. О ғир ҳолатларда а н ти - 
б и о ти к л а р н и н г кенг дои радаги таъ си р қи л у вч и л ар и д ан , ш у­
нингдек, глю кокортикоид воситалардан (п р ед н и зол он тр и а м ­
ц и н о л о н , д е к са м е та зо н ) ку н и га 20-30 м г д ан к а с а л л и к н н и г 
оғи рл и к дараж аси га қараб иш латилади. Д о р и воситаси шу м и-

---

О п и бўш лит ш иллиқ қавати ва лабни жароҳатловчи дерматозлар
187
қдорда 5-7 кун д авом и да қўллан и лад и , кей и н ҳар 2-3 кунда 
п ред н и золон м и қд ори н и 1 таб леткад ан туш и ри лад и , то к и во- 
сита тўла тугагунича давом эттирилади.
К учсизланган б актериал аллергияларда махсус д есен си б и - 
л и за ц и я л о в ч и воси тал ар с та ф и л о к о к к л и а н а т о к с и н н и н г та к - 
рори й м уолаж аси қулланилади. Г истоглобинн и ҳаф тада 2 мг 
д ан тери остита ю бориш (ҳам м аси бўлиб 8-10 и н ъ ек ц и я), ш у­
нингдек, а н ти стаф и л ак о ккл и гам м а-глобулин (даво курси д а ­
вом ида 6-7 и н ъ е к ц и я ), қ и за м и қ қ а қарш и воситалардан ф о й - 
д ал ан и л и ш и яхш и натиж а беради.
А н т и ги с т а м и н в о с и т а л а р н и э т а к р и д и н л а к т а т б и л а н а р а - 
л а ш ҳ о л д а, кўп ш а к л л и э к с с у д а тл и э р и т е м а г а қ а р ш и К алла­
ган д а , я х ш и н а т и ж а н и к у за ти ш м у м к и н . Ж е л а т и н ал и к а п - 
сул ад а э т а к р и д и н н и 0,05 г д а н к у н и га 3 м ар та, 10-20 кун 
д а в о м и д а , к а с а л л и к тў л а с о ға й и б к е тгу н ч а қ ў л л аш к е р а к .
С т и в е н с -Ж о н со н син д ром и д а катта м икдорда корти косте­
рои д л ар (60-80 м г п р е д н и зо л о н ), д ето кс и рл о вч ил ар (н атри й
т и о с у л ь ф а т, гем о д ез, п о л и гл ю к и н ) ва д е с е н с и б и л и зи р л о в ч и
воситаларга зарурат тугилади. К асал ли к н и н г то к си к -ал л ер ги к
кўри н и ш и д а, реж ада, б и р и н ч и ўринда, танадаги сабабчи дори 
воси таси н и ч и қари б таш л аш зарур.
К асал л и к н и м аҳаллий даволаш м ақсадида енгил д е зи н ф и ­
ц и рловч и воситалар (1:5000 нисбатидаги калий перм анганат, 
2% ли бор кислота, м ой чеч ак қайнатм аси) билан оғи з ч ай қ а- 
лади. О гиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати н и о ғри қси зл ан ти - 
ри ш м ақсадида, о вқ ат ей и ш д ан олдин 0,5% л и н овокаи н эри т- 
м аси б и л ан яхш илаб ю вилади. Ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва лаб 
қизил ҳош иясидаги қуриган тўқим аларни бактеросид д ори во­
си тал ари ар ал аш ти р и л ган (д и б и о м и ц и н , э р и тр о м и ц и н ) м ал- 
ҳамлар ёрдам ида олинади. Қ уриган тўқи м аларн и олиб бўлгач, 
к о р ти ко стер о и д м алҳам лар (гек си зо н , л о р и н д ен С , д е р м о за : 
л о н ) суркалади.