Ўзбекистон республикаси олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги термиз давлат университети архитектура ва қурилиш факултети “Қурилиш материаллари ва буюмлари” фани бўйича

Материалнинг ўртача зичлигини гидростатик тарозида тортиб аниқлаш
Нотўғри геометрик шаклдаги қуруқ намуна техник тарозида тортилади, сўнгра парафинланади ва яна тортилади. Шундан кейин намунага ингичка ип богғанади ва у гидростатик тарози шайинининг чап томондаги учига махкамланган мослама илмоғига осиб қўйилади (5-расм).
Тарози палларини мувозанатга келтириш учун ўнг томондаги паллага қадоқтошлар қўйилади. Кейин намуна сувли стаканга туширилади; сувга ботиб турган намуна стаканнинг деворчаларига хам, тубига хам тегиб турмаслиги лозим, акс холда тарози паллаларининг мувозанати бузилади. Намуна стакандаги сувга ботирилгач, тарози паллари яна мувозанатга келтирилади, бунинг учун ўнг палладан кадоқтошлар керагича олиб ташланади, шу йўл билан сувдаги намунанинг массаси аниқланади.



5-расм. Намунани гидрастатик тарозида тортиш
Намунанинг ўртача зичлиги Ρ_ў ( кг/см3) қуйидаги формула ёрдамида топилади:
Ρ_ў (4)
Бу ерда; m - қуруқ холдаги намунанинг массаси, г, кг;
m₁ - парафинланган намунанинг массаси, г, кг;
m₂ - парафинланган намунанинг сувдаги массаси, г, кг;
Ρ_п - парафиннинг ўртача зичлиги, 0,930 г/см3, 930 кг/м3 га тенг:
- парафинланган намунанинг хажмига мос киймат, см3, м3.
Материалнинг ўртача зичлиги уч - беш намунани синаш натижаларининг ўртача арифметик қиймати сифатида хисоблаб чиқарилади.
Синаш натижалари лаборатория ишлари дафтарига киритилади.
Материалларнинг ўртача зичлигини ўрганишда аниқланган натижалар қуйидаги 3-жадвалга ёзиб борилади.
Материалнинг номи___________________________________ 3-Жавдал

Тажриба тартиби	Намунанинг ўлчамлари, см			Намуна-нинг хажми, см^3	Намуна-нинг массаси, г	Материалнинг зичлиги, г/см^3 ёки кг/м^3
	Буйи b см	Эни, a ёки диметри d, см	Баланд-лиги, h см
1
2
3
Зичликнинг ўртача кўрсаткичи
1
2
3
Зичликнинг ўртача кўрсаткичи
Хулоса:

3. Ғоваклигини аниклаш
Материалнинг ғоваклиги деганда, унинг хажмини ғоваклар билан тўлганлик даражаси тушунилади. Ғоваклилик қуйидаги формула бўйича хисобланади.
F (5)
Бу ерда, F - материалнинг ғоваклилиги, % ;
- материалнинг ўртача зичлиги, г/см³ ёки кг/м³;
ρ-материалнинг хақиқий зичлиги, г/см³ ёки кг/м³.
Сочилувчан материалларнинг ғоваклиги оддий коваклик деб аталади ва юқорида келтирилган формула ёрдамида аниқланади. Ушбу мавзуда ғовакликни хисоблашда материалнинг тўкма зичлиги, хақиқий зичлик ўрнида эса материал доналарининг ўртача зичлиги олинади. Материалнинг ғоваклилигини аниклаш натижалари лаборатория ишлари дафтарига ёзиб қўйилади.
Материалнинг хажми айни пайтда ғоваклар ва ковакларни хам ўз ичига олиши
мумкин. Ғоваклар материалнинг сув ёки хаво тўлган майда-чуйда тешикларидан иборат; ковакларни эса эркин тўкиб қўйилган материалнинг бўлаклари орасидаги катта бўшлиқлар ва уялар ташкил этади.
Қуриш материалларининг ғоваклилик даражаси хар хил бўлади; масалан, шиша ва металнинг ғоваклилиги 0 % ни, ғиштники 25-35 % ни, оддий оғир битонники 5-10 % ни, газ бетонники 55-85 % ни, поропластикники эса 90-95 % ни ташкил этади. Материалнинг ғоваклиги унинг сув шимувчанлиги, совукка чидамлилиги мустахкамлиги, иссик-совуққа чидамлилиги, иссиқ ўтказувчанлиги ва бошқа мухим хоссаларини белгилайди.
Лаборатория ишини бажариш учун юқорида кўрсатилгандек, материалнинг хақиқий зичлиги ва ўртача зичлиги аниқланиши керак. Улар (5) формулага қўйилса материалнинг ғоваклиги аниқ бўлади. Аниқланган кўрсаткичлар 4-жадвалга киритилади.
Материалнинг номи: _________________________________ 4-жадвал

Кўрсатгичлар	Аниқланган натижалар			Ўртачаси
	1	2	3
1. Материалнинг хақиқий зичлиги, г/см3
2. Материалнинг зичлиги, %
3. Ғоваклиги, %