Ўзбекистон республикаси олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги “операцион тизимлар” модули бўйича

Модулнинг ўқув режадаги бошқа модуллар билан боғлиқлиги ва узвийлиги
“Операцион тизимлар” модули мазмуни ўқув режадаги “Дастурий инжиниринг” ва “Мобил иловалар яратиш” ўқув модуллари билан узвий боғланган ҳолда педагогларнинг информатика ва ахборот технологиялари асосий дастурий таъминоти бўлмиш операцион тизимлар бўйича касбий педагогик тайёргарлик даражасини оширишга хизмат қилади.


Модулнинг олий таълимдаги ўрни
Модулни ўзлаштириш орқали тингловчилар замонавий операцион тизимлар асосларини ўрганиш, уларни таҳлил этиш, амалда қўллаш ва баҳолашга доир касбий компетентликка эга бўладилар.


Модул бўйича соатлар тақсимоти

№	Модул мавзулари	Тингловчининг ўқув юкламаси, соат
		Ҳаммаси		Аудитория ўқув юкламаси						Мустақил таълим
				Жами		жумладан
						Назарий		Амалий машғулот
1.	Операцион тизим вазифалари, функциялари ва ривожланиш босқичлари. Операцион тизим синфлари. Операцион тизимларни ўрнатиш ва созлаш.		6		4		2		2		2
2.	Операцион тизимнинг асосий функциялари: жараёнларни бошқариш, жараёнлар устида амаллар, хотира ва хотирани бошқариш, файл тизимлари.		8		6		2		4		2
3.	Тармоқ операцион тизимлари тузилиши, турлари. Замонавий тармоқ операцион тизимлар. Очиқ кодли Linux операцион тизими хусусиятлари		2		2		2
4.	Мобил қурилмалар учун операцион тизимлар, турлари. Операцион тизимларда хавфсизлик.		2		2		2
5.	Файлларни бошқариш. Файллар устида амаллар.		2		2				2
6.	Операцион тизим тармоқ компоненталари. Уларни созлаш ва масофавий рухсатлари бошқариш		2		2				2
7.	Операцион тизимларда хавфсизлик. Операцион тизим ҳимоя воситалари.		2		2				2
	Жами:		24		20		8		12		4

НАЗАРИЙ МАШҒУЛОТЛАР МАЗМУНИ


1-Маъруза. Кириш. Фан вазифаси ва мақсади. Операцион тизим ривожланиш босқичлари ва синфлари. (2 соат)

Ҳисоблаш тизимлари дастурий таъминоти. Тизимли дастурий таъминот. Инструментал дастурий таъминот. Амалий дастурий таъминот. ОТ кенгайтирилган машина сифатида. ОТ ресурсларни бошқарувчи сифатида. ОТлар асосий функциялари. ОТ ривожланиш босқичлари. Монолит тизимлар (монолит ядро). Кўп сатҳли тизимлар (6-сатҳ). Клиент-сервер ва микроядро модели. Объектга мўлжалланган ёндашиш.

2-Маъруза. Операцион тизим асосий функциялари. (2 соат)

Жараён холати. Жараён контексти ва Process Control Block (жараён дискриптори). Бир марталик амаллар (операциялар). Жараённи яратиш. Жараённи тугаллатиш. Кўп марталик операциялар. Жараёнларни режалаштириш. Режалаштириш даражалари(уровни). Режалаштириш кўрсаткичи ва алгоритмларга талаблар. Режалаштириш параметрлари. Компютер ҳотирасини физик тузилиши (ташкил этилиши). Мантикий(логик) ҳотира. Адреслар боғланиши. Ҳотиранинг бошқарув тизими функцияси. Ҳотира бошқарувининг энг оддий схемалари. Қатьий белгиланган(фиксирланган) бўлимли схемалар. Динамик тақсимланиш. Алмаштириш(свопинг). Ўзгарувчан бўлимли схемалар. Сахифали хотира Сегментли ва сегмент – саҳифали ҳотира. Файл тизими функциялари ва маълумотлар иерархияси. FAT файл тизими. Файлларни жойлаштириш жадвали. V FAT ва FAT 32 файл тизимлари. HPFS файл тизими. NTFS файл тизими.

3-Маъруза. Тармоқ операцион тизимлари. Тармоқ операцион тизим тузилиши, турлари, замонавий операцион тизимлар оиласи. (2 соат)

Тармоқ операцион тизимининг структураси. Бир рангли тармоқ операцион тизими ва ажратилган серверли операцион тизим. Ишчи гуруҳлар учун ОТ ва корхона масштабидаги тармоқлар учун ОТ. UNIX ОТ лар оиласи. Фойдаланувчи. Супер фойдаланувчи. UNIX ОТ и ишлаши. Жараёнларни бажарилиши. Файл тизими структураси. QNX архитектураси. Тақсимланган ҳисоблашларни ташкил этишнинг асосий механизмлари. IBM компаниясининг OS/2 warp ОТ лари оиласи. Windows 9х ОТ лари. Оператив хотирани тақсимлаш. Windows NT/2000/XP ОТ лари. Архитектура асосий хусусиятлари.

4-Маъруза. Мобил операцион тизимлар. Операцион тизимларда хавфсизлик. (2 соат)
Хавсизликка таҳдидлар. Ахборот хавфсизлигини таъминлашга ёндашишни формаллаштириш. ОТ лар химоя механизмлари. Паролни шифрлаш. Бузилишларни аниқлаш. Тизим аудити. Тизим ишини бузувчи дастур ва тизим хавфсизлигига тахдидлар. ОТ ни лойиҳалаш асосий принциплари (MULTICS) ва хавфсизлик синфлари талаблари (С2). Криптографиядан хавфсизлик учун фойдаланиш. Оммавий ОТ ларни, химояланганлик нуқтаи назардан тахлил қилиш.


Амалий машғулотлар мазмуни
1 – амалий иш.
« Фойдаланувчилар қайд ёзувини яратиш ва уларни созлаш » (2 соат)

Фойдаланувчилар қайд ёзувини яратиш ва созлаш. Фойдаланувчилар қайд ёзувини хосил қилиш. Фойдаланувчилар қайд ёзувини созлаш (ўзгартириш, ўчириб ташлаш/ўчириб қўйиш). Компьютерда сақланган паролларни бошқариш.

Қайд ёзувини бир гуруҳдан бошқасига ўтказиш. Қайд ёзувлари хавфсизлигини таъминлаш. Маъмур қайд ёзуви хавфсизлигини таъминлаш. Меҳмон қайд ёзуви хавфсизлигини таъминлаш Янги фойдаланувчини қўшиш (қайд ёзувини яратиш). Қайд ёзуви номини ўзгартириш. Қайд ёзувларини бошқа гуруҳларга кўчириш. Маъмур қайд ёзувида паролларни бошқариш. Чекланган ҳуқуқли қайд ёзувларида паролларни бошқариш. Маъмур қайд ёзуви хавфсизлигини таъминлаш. Меҳмон қайд ёзуви хавфсизлигини таъминлаш. Мазкур машғулотда хосил қилинган барча қайд ёзувларини ўчириб ташланг.