Ўзбекистон республикаси олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги фарғона политехника институти «энергетика»

С а л т ю р и ш т а ж р и б а с и. Электр двигател манбага уланади (U_м = U_ном). Ростловчи реостат ёрдамида n_до = 1,2n_ном тезлиги ўрнатилади. Агрегат турғун режимга етганда, ўлчов ускуналари белгиланган қийматлар 1.1- жадвалига ёзилади. Керак бўлган хисоблар қуйидаги тенгламалар орқали олиб борилади: электр двигателнинг якор занжирида хосил бўладиган салт қувват (Вт)
Р_о = U_ном · I_ао (1.15)
якор занжиридаги электр исрофлар (Вт)
Р_эа = I_аэ · r (1.16)
бунда
r = r_a + r_қк + … , (1.17)
- атроф мухит хароратидаги якор занжири чўлғамлари қаршиликларининг йиьиндиси (якор чўлғами учун - r_a , қўшимча қутблар учун r_қк ва ъ.к., Ом)
Чўткаларнинг контактидаги электр исрофлар (Вт)
Р_э.ч = I_до · U_ч , (1.18)
бунда U_ч - чўткалардаги кучланишни тушиши. U_ч = 2 В га тенг деб олинади.
Ҳамма олинган натижалар 1.1- жадвалига киритилиб, салт режимида агрегатни харакатга келтириш учун сарфланадиган Р_айло қувват (Вт) аниқланади:
Р_айло = Р_о – (Р_эа + Р_эў) (1.19)
1.1 жадвал

Ўлчовлар			Ҳисоблар
Uном,В	Iдо, А	nдайл/мин	Райл, Вт	Рдо, Вт	Рэч, Вт	Ровр, Вт

Э р к и н ю г у р и ш э г р и ч и з и ғ и. Салт режими тажрибасидан сўнг электр двигател манбадан Р1 орқали узилади ва секундомер уланади. Агрегат инерция бўйича айланиши давомидаги тезлик n_до ва унга мос бўлган вақтнинг 6-8 қийматлари белгиланади. Тезликни биринчи ўлчови электр двигател манбадан узилгандаёқ олинади, бунда t = 0 тенг, охирги ўлчаш эса агрегат тўла тўхтаганда, яoни n = 0 бўлганда олинади. Лаборатория иши натижасига, айниқса биринчи учта ўлчов қиймати ахамияти катта бўлгани сабабли бунга алохида эътибор бериш зарур. Ўлчов ускуналарининг кўрсатган қийматлари жадвалга киритилади.

t ,c
n,айл/мин

С

1.2-расм. Эркин югириш эгри чизиғи n_до = f (t)


ўнг эркин югириш эгри чизиги n =f (t) қурилади.
И н е р ц и я в а с и л т а н и ш м о м е н т л а р и. Агрегатнинг умумий инерция моментини хисоблаш учун (1.13 тенглама) t₀ вақтни аниқлаш зарур. Шу мақсадда эркин югириш эгри чизиьининг бошланғич А нуқтасидан (1.2 - расм) абсцисса ўқигача урунма ўтка-зилади ва кесма жойи В нуқтаси билан белгиланади. Абсцисса ўқи-да хосил бўлган ОВ кесмаси t₀ га тенг бўлади. t₀ қиймати 1.2 – жадвалга киритилади. Бундан ташқари 1.2 - жадвалга 1.1- жадвалдан олинган Р_айл ва n_до қийматлари хам келтирилади. Агрегатнинг умумий инерция моменти J_ум ва силтаниш моменти GД ² (2.14) орқали ҳисобланади.
1.2 жадвал

Райл Вт	nдо айл/мин	to, c	Jум, Кг.м^2	GД^2, н.м^2

Лаборатория ишининг натижаларини тахлили. Натижаларни тахлил қилиш давомида қуйидагиларга эътибор қилиш зарур. (1.13) тенглама бўйича инерция моменти хисобланаётганда агрегатни n_до тезлиги билан харакатга келтириш учун сарфланадиган қувват қиймати қўлланади (яoни механик йўқотишлар Р_мех қуввати). (1.19) тенглама бўйича аниқлаш мумкин бўлган Р_айл қиймати механик йўқотишлар Р_мех ва магнит йўқотишлар (22 – лаборатория иши) Р_м йигиндисига тенг: Р_айл = Р_мех + Р_м
Ўрганилаётган агрегат иккита электр машинадан иборат бўлиб, унда магнит йўқотишлар биттасида (электр двигателда), механик йўқотишлар эса иккала машинада кузатилади. Шунинг учун йўқотишларнинг йиьиндисида магнит йўқотиш-ларнинг улуши кам ахамиятлидир: Р_айл = Р_м + Р_{д мех} + Р_{г мех.} Реал шароитда электр юритма тизимида ишчи машинадан ташқари узатиш мослама (редуктор) мавжудлиги хисобга олинса эркин югуриш усулининг хатоси жуда хам кичикдир.