А с о с и й т у ш у н ч а л а р. Бир хил тезликда айланган электр юритма таркибидаги электр двигател қуввати фақатгина статик юкламасига сарфланади. Агар электр юритма ўтиш жараёнида ишласа, унинг тезлиги ўзгаради ва электр двигателнинг қуввати статик ва динамик юкламаларга сарфланади.
Статик юклама икки фактор билан белгиланади: механизмнинг ишчи валида хосил бўладиган статик қаршилик моменти ва электр двигателни вали билан ишчи механизм валини боғловчи узатиш мосламани қаршилиги. Электр юритманинг динамик юкламаси динамик моменти Мj билан аниқланади ва электр юритманинг хамма қисмларининг тезлиги ўзгаришини ҳисобга олади.
Ҳаракат тенгламаси электр двигател валига таъсир қилувчи моментлар орасидаги боғланишни ифодалайди:
М2 = Мс + Мj , (1.1)
бунда М2 - электр двигател валида хосил бўладиган момент; Мс - статик юклама моменти; Мj - динамик юклама моменти. Статик юклама моменти электр юритманинг турғун режимида (бунда айланма тезлиги ўзгармас) хосил бўлиб, икки ташкил қилувчиларнинг йиьиндисига тенг:
Мс = Мс.м + Миш , (1.2)
Биринчи ташкил қилувчи статик қаршилик моменти Мс.м , механизмнинг фой-дали иши билан белгиланади (масалан, юкни кўтариш). Иккинчи ташкил қилувчи - ишқаланиш моменти Миш механизмдаги ишқаланиш кучлари билан аниқланади. Ишқаланиш моментини хисобга олиш учун (1.2) тенгламага ишчи механизмнинг фойдали иш коэффи-циентини м ва узатиш мосламанинг (редукторнинг) фойдали иш коэффициентини р киритиш зарур. Бунда, статик қаршилик моментининг бирлиги - Нм да берилади:
Мс = Мс.м / , (1.3)
бунда = м · р - электр двигател ёрдамида харакатга келтириладиган механизмларнинг фойдали иш коэффициенти.
Харакат тезлиги ўзгарганда, тезланишлар таъсирида, Мj динамик моменти хосил бўлади. Айланма харакатли электр юритма учун динамик момент (Нм) қуйидаги тенглама бў-йича аниқланади:
Мj = J (d/dt), (1.4)
бунда J - айланиш ўқига нисбатан айланадиган жисмнинг инерция моменти, кгм2; - жисмнинг айланма тезлиги, рад/с.
(1.3) ва (1.4) тенгламаларни хисобга олган холда электр юритманинг харакат тенгламасини чиқарамиз:
М2 = Мк + Мj = (Мс.м /) + J (d/dt). (1.5)
Одатда юритувчи электр двигател ва ишчи механизм тезликни ўзгартирувчи узатиш мослама билан уланади. Кўпинча бундай мослама сифатида редуктор қўлланади ва унинг узатиш сони i = д/мех бўлиб, бунда д ва мех электр двигател ва механизмнинг айланма тезликларидир.
Электр юритманинг турли тезликда харакат килувчи таркибий қисмлари учун бир неча харакат тенгламаларни хисоблашдан холи булиш учун электр юритма тизимини ташқил килувчи элементларни қаршилик ва инерция моментларини электр двигателнинг вали тезлигига келтириш зарур. Яoни элементлари хилма-хил тезликлар билан харакат-ланувчи реал электр юритма тизими соддалаштирилган тизим билан алмаштирилиб, ундаги барча харакатланувчи жисмлар битта валда ўрнатилган ва тезлиги д деб қабул қилинади. Ушбу холат учун механизмнинг келтирилган статик қаршилик моменти:
М = Мсм /(i), (1.6)
бунда i =д/мех - редукторнинг узатишлар сони.
Электр юритманинг айланувчи қисмлари ва унинг валидаги қурилманинг (масалан бириктирувчи муфта) инерция моментини JД ҳамда электр двигателнинг айланма тезлигига келтирилган инерция моментини J1 йиьиндиси электр юритманинг умумий инерция моментини аниқлайди:
. (1.7)
Электр юритма тизими учун келтирилган инерция моменти электр юритманинг барча элементларининг инерция моментларини йиғиндисига тенг (элементларни тезлиги электр двигателни тезлигидан фарк қилади):
= … + , (1.8)
бунда i1, i2 , …, in - айланма тезликларнинг турли босқичлари учун узатиш сонлари.
Айланувчи жисмларнинг инерциясини белгиловчи силтаниш моменти қуйидагича аниқланади:
GД2 = 4gJ, (1.9)
бунда G - айланувчи жисмнинг оғирлик кучи, H; Д - айланиш диаметри, м; g=9,81 м/с2 – оғирлик кучининг тезланиши.
Ушбу ишда электр юритма тизими учун умумий инерция ва умумий силтаниш моментларини аниқлашда экспериментал усуллардан - эркин югуриш усулидан (ўзидан-ўзи тўхташ) фойдаланилади. Эркин югуриш усулининг мазмуни қуйидагича. Электр двигател ва механик равишда у билан бириктирилган элементлар, яoни ўрганилаётган агрегат салт режимида маълум тезликгача nдо юргизилади. Сўнг электр двигател манбадан узилади ва ўзидан ўзи тўхташ режими кечади. Тўхташ режими фақатгина ишқаланиш кучлари (электр двигателнинг подшипникларни ишқаланиши, элементларни хаво билан бўлган ишқаланишлари, коллектор ва чўткаларнинг ўзаро ишқаланишлари ва хоказолар) таъсирида ўтади. Ишқаланиш кучларга бардош берувчи кинетик энергия (Дж) агрегатнинг айланувчи қисмларида жамьарилган бўлиб, қуйидагича аниқланади:
А = Jум · до / 2. (1.10)
Ушбу энергияни ўзгача аниқлаш учун агрегатни салт режимида харакатга келтирувчи қувватни Райл.0 вақтга t0 кўпайтириш зарур:
А = Райл.о · tо . (1.11)
Иккала (1.10 ва 1.11) тенгламаларни тенглаштириш натижасида инерция моментининг (кг.м2) умумий боғланиши келиб чиқади:
Jум = 2Райл · tо / 2до. (1.12)
Айланма тезлигини nд хисобида олинса, яoни до =nдо(/30) бўлса:
Jум = 182,6 Райло tо n2до . (1.13)
Агрегатнинг айланувчи қисмларининг умумий инерция моменти ифодасини ва (29.9) тенгламани қўллаб, силтаниш моментини (H.м2) аниқлаш мумкин:
GД 2 = 4g·Jум = 7164 Райло tо nдо2 . (1.14)
(1.13) ва (1.14) тенгламалардаги Райл ва tо салт режими ва эркин югуриш тажрибаларини эксперименти натижасида олинади [эркин югуриш эгри чизиьи n = f (t) курилади, 1.2-расм].
Do'stlaringiz bilan baham: |