Ўзбек дипломатияси тарихидан



Download 11,99 Mb.
Pdf ko'rish
bet91/184
Sana19.12.2022
Hajmi11,99 Mb.
#890942
TuriДиплом
1   ...   87   88   89   90   91   92   93   94   ...   184
Bog'liq
O`zbek diplomatiyasi tarixidan

Внешняя политика России X IX начала XX века. Документы
российского Министерства иностранных дел. Серия первая. 1801-1815
гг. Том четвертый. Изд-во полит, лит-ры. Москва, 1965, с. 126.
192


к е р а к л и ги ” ҳақида к е л и ш и б о л и ш л о зи м л и ги н и таъ кидлайди. 
Б удберг худди ш ундай м азм ундаги хат б илан Бухоро ам и р и н и г 
б о ш вазирига ҳам мурож аат қилади ва унда сохта пул ясовчиларни 
рус м аъм урлари га то п ш и р и ш ҳақидаги тал аб н и я н а б и р карра 
такрорл ай д и . П о д ш о ҳ н азари дан ўтган бу и к к и н ч и м актуб 1806 
йил 29 н о яб р д а б итилган э д и 1.
О р е н б у р г ҳ а р б и й гу б е р н ато р и Г.С . В о л к о н с к и й 1807 йил 
б а ҳ о р и д а у ш б у м а к т у б л а р н и ўз и ш о н ч л и о д а м л а р и б и л а н
Б у х о р о ҳ у к м д о р и га й ў л л а й д и . Р о с с и я т а ш қ и и ш л а р в а зи р и
Б у д б е р г н и н г х а т л а р и б и л а н б и р г а ҳ а р б и й г у б е р н а т о р ўз 
н о м и д а н ҳам а м и р Ҳ ай д ар га м ахсус м ак туб б и л а н м у р о ж аат 
қ и л а д и . 1807 й и л 20 м а р т д а б и т и л г а н у ш б у м а к т у б д а у 
ю қ о р и д а ги м ас а л ал а р ю за с и д а н ф и к р ю р и т и б , М и р Ҳ ай д ар д ан
с о х т а п ул я с о в ч и н и ва у н и н г ш е р и к л а р и н и з у д л и к б и л а н
Р о с с и я м аъ м у р и я т и га т о п ш и р и ш н и та л а б қ и л а д и 2.
Б ухоро ҳ у к м д о р и а м и р Ҳ ай д ар О р е н б у р г ҳ а р б и й гу б ер н а­
т о р и г а 1807 й и л а в гу с т о й и д а й ў л л а г а н ж а в о б м а к т у б и д а
Р о с с и я н и н г б и р в и л о я т и ҳ о к и м и б и л а н м у с т а қ и л д а в л а т
ҳ у к м д о р и б е в о с и т а м у з о к а р а л а р о л и б б о р и ш и м у м к и н
э м а с л и г и , ҳ а р б и й гу б ер н ато р м ак ту б и д а к ў т ар и л га н м асал ал ар
ю за с и д а н а м и р га ф а қ а т б е в о с и та Р о с с и я п о д ш о с и м урож аат 
қ и л и ш и
л о з и м л и г и
ҳ а қ и д а , 
у м у м а н , 
д а в л а т л а р а р о
м у н о с а б а тл а р д а қ а д и м д а н б а р ч а р и о я қ и л и б к е л га н ум ум и й
қ о н у н - қ о и д а л а р г а а м а л қ и л и ш к е р а к л и г и х у с у с и д а ф и к р -
м у л о ҳ а з а л а р б а ё н э т и л г а н и н и к ў р а м и з . Ч у н к и , Р о с с и я
в и л о я т л а р и д а н б и р и - О р е н б у р г ҳ о к и м и Т у р к и с т о н д а г и
д а в л а т л а р н и п и с а н д қ и л м а с л и к й ў л и н и т у т га н ва у л а р н и н г
ҳ у к м д о р л а р и б и л а н б а р а в а р м а в қ е д а т у р и б д и п л о м а т и к
м у н о с а б а т л а р ю р и т и ш га ҳ а р а к а т қ и л га н э д и . Б у х о р о а м и р и
Ҳ а й д а р ў з и н и н г а н а ш у м ак туб и б и л а н д а в л а т л а р а р о қ о н у н - 
қ о и д а л а р га р и о я э ти ш м а с а л а с и н и э с л а т и б , ун га т а н б е ҳ б ер и ш
б и л а н б и р га х ал қ ар о м и қ ё сд а Б ухоро а м и р л и г и н и н г м у стақил 
д а в л а т с и ф а т и д а о б р ў -э ъ т и б о р и н и с а қ л а ш г а н а қ а д а р к атта 
э ъ т и б о р б е р и б к е л г а н л и г и н и ҳам н а м о ё н э т а д и . Т у р к и с т о н
д а в л а т ч и л и ги та р и х и учун к атта а ҳ ам и ятга м ол и к бўлган уш бу
/. 
Ўша асар, 580-бет.
2. Ўша жойда.
193


м ак ту б н и н г асл нусхаси б и зга ч а ети б к е л м а га н , а м м о у н и н г 
рус т и л и д а г и т а р ж и м а с и Р о с с и я т а ш қ и и ш л а р в а з и р л и г и
архи ви д а с а к д а н и б қо л га н . Бу э ъ т и б о р л и ҳуж ж атда, ж у м л ад ан , 
қу й и д аги л ар б и ти л ган : “ О р ен б у р г ҳарб и й гу б ер н ато р и к н я зь
Г р и го р и й С е м е н о в и ч н и н г М у л л о Ё м ги р ва М у л л о А б д и л
Н о с и р ' н ўғай л ар о р қ а л и ю б о р и л ган м актуби б и зга е ти б келди. 
А м м о б и з ун га ж а в о б ё зи ш н и л о зи м то п м а д и к . Ч у н к и и к к и
д авл ат ўртаси д а кўтарилган бу м асала ю засидан б и з т о м о н и м и з- 
дан аллақач он лар ж авоб хати ёзилган ва у мўътабарли ва ю ксак 
ш о н -ш а в к а т л и у м у м р о с с и я и м п е р а т о р и э ъ т и б о р и г а ҳ а в о л а
этилган. А гар ул ж ан об и оли й л ари д ан мактуб келса, б и з ж авоб 
ёзиб ж ўнатурм из. С ен эса ш уни б и л ги лк и , агар О ренбург ҳарбий 
губернатори и к к а л а д а в л а т о р а с и д а ги и ш л ар ю заси д ан ф и к р
б и лдирм оқчи бўлса, у бундан буён б и зн и н г эътиборли ва ю к сак 
мартабали, и ш он ч ли в ак и л и м и з М уҳаммад Ҳ аки м б и й Д евон беги
билан алоқа ўрн ати ш и ва ундан ж авоб ол и ш и м ум кин. Ч у н к и , 
қадим зам о н л ар д ан буён ўрн ати л ган қ о н у н -қ о и д а га м у во ф и қ, 
ҳукм дор ҳукм дорга, в ази р вази р га, ҳоки м эс а ф а қ а т ҳ о к и м га
хат б илан м урож аат қи л и б келган. Бу таом илга ҳамм а вакд амал 
қилиб келинм окда.
М актуб 1222 й и л н и н г ж у м ад у -с-со н и й о й и д а б и ти л ган . Бу 
ерн и н г йил ҳисобида 1807 йил август ойи. С и ё \ билан б осилган 
муҳрда М ир Ҳ ай д ар н ом и ёзи л ган ”2.
Бу м а к т у б н и о л г а ч , О р е н б у р г г е н е р а л -г у б е р н а т о р и Г .С . 
В олконский Россия та ш қ и иш лар вазирлиги бош қарувчиси Н .П . 
Рум янцевга 1807 йил 18 ноябрда ёзган ахборотига “ Бухоро хони 
ю борган хатни ҳам и л о в а ” қ и л и б П етербургга ж ўн атар э к а н ,
1. 
Бу мактубда номи зикр этилган мулло Ёмғир ва мулло Абдул
Носирлар афтидан савдо карвони билан Бухорога юборилган. Улар
Оренбург ҳарбий губернаторининг вакиллари сифатида иш кўришган.
Улардан бири

Мулло Абдул Носир орадан икки йил ўтгач Бухорога
Россиянинг расмий элчиси сифатида юборилган поручик Субҳонқулов
бўлиши керак. Буни шундан ҳам билса бўладики, у элчилик сафаридан
Петербург учун ёзган билдиргиси (рапорт) охирига араб имлосида
“Бошқирд аскарлари поручиги Абдул Носир Субҳонқул ў ғ л и ” деб имзо
чеккан. Қаранг: ЦГА Уз., ф. 6, on. 10. Канцелярия Оренбургского военного
губернатора, д. 291. О командировании ханского письмоводителя
Субханкулова в г. Бухарию, л. 277.
2. Внешняя политика России, с. 580-581.
194


у н и н г м азм унига и ш ора тарзида “Х он ф ақ ат им ератор ҳазратлари 
б и л ан б евосита ал оқа ю ри ти ш н и я т и н и ё зга н ” , д ей и ш билан 
ч еклан м асд ан , Бухоро том он и қим м атбаҳо туҳф алар илинж ида 
Росси яга келаётган турли тои ф ад аги о д ам л арн и ҳам элчи тарзида 
қабул қилиш га даъво қи л и б кел аётган ли ги н и , М ир Ҳ айдар эса 
“ П о д ш о ҳ ҳ а зр а тл а р и га м ак туб ю б о р га н л и ги н и а й ти б , ундан 
ж авоб кутаётганлигини” , ваҳоланки, у “ И м п ератор ҳазратларига 
ҳеч қ ан д ай м актуб ю б о р м а г а н ”л и г и н и ёзад и . “ Ч у н к и , - д еб
т а ъ д и к л а й д и у, - ш у п а й тга қ ад ар м е н и н г в о с и т ач и л и ги м д а
Б у х о р о н и н г б и р о н т а ҳ ам х а т и и м п е р а т о р ҳ а з р а т л а р и г а
ю борилгани йўқ. Ф ақат 1805 йил 24 ию лда О ренбургга келган ва 
ў з и н и Б у хоро э л ч и с и д е б т а н и ш т и р г а н Б ухоро м ан с а б д о р и
девонбеги Ғ оф урж он Н аврўзж оновдан ол и н ган , аслида хат эмас, 
б а л к и и м п е р а т о р ҳ а зр а тл а р и га й ў л л а н га н , а м м о ҳеч қ ан д ай
расм и й кучга эга бўлмаган Ё р л и қ н и н г нусхасини таш қи иш лар 
в а зи р и н и н г ёрд ам чиси к н я зь Ч е р то р и ж ск и й га ж ўнатган эдим. 
Б у ҳуж ж ат Ғ о ф у р ж о н ва у н и н г х а м р о х и М и р з о б е к л а р н и н г
э л ч и л и к в а к о л атл ар и н и тас д и қ л о в ч и р а с м и й дали л си ф ати да 
қ а б у л қ и л и н м а г а н л и г и с а б а б л и у л а р Б у х о р о г а қ а й т а р и б
ю бори л ад и ” 1.
У ш бу м ахф ий ахборотида Г.С. В о л кон ски й ян а бир карра сохта 
пул ясовчи тептар (татар) Валит Х ам итов ва у н и н г ш ери кл ари - 
н и н г Бухорода п ан о х то п ган л и ги н и хам да уларни Россияга тутиб 
бериш хақида Бухоро ҳукумати б илан 1804 йилдан буён узлуксиз 
ёзи ш м ал ар олиб б ораётганлиги, ам м о бундан кутилган натижа 
чи қм аётган л и ги , Бухоро хони О ренбургга ф ақ ат сохта пул ясаш да 
қ ў л л а н ад и га н а с б о б -у с к у н а л а р н и ю б о р и ш б и л а н ч е к л а н га н - 
л и г и н и изхор қ и л и б , Бухоро т о м о н и бу м асалада ги р р о м л и к
йўлига ўтганлиги хамда хаддан зиёд м ан ф а ат кутаётганлигини 
эътиборга олиб, хозирча бу хакда м узокаралар ю ритиш ни кулай 
ф урсат келгунча тўхтатм оқ л о зи м л и ги н и м аслахат беради. Айни 
вакхда, у ана шу м асалада П етербургни хотирж ам қи л и ш м ақса- 
д и д а, “бутун О ренбург чегара ч и зи ги д а сохта п у л л арн и н г биз 
том он д ан ўтм аслигини таъ м и н л ай д и ган қ а тт и қ чора-тадбирлар 
кў р и л га н ”л и ги н и таъ ки д л ай д и 2.
Бу ерда аслида гап ю қорида ном лари зи к р этилгагГэлчиларнинг

Download 11,99 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   87   88   89   90   91   92   93   94   ...   184




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish