Ўзбек дипломатияси тарихидан

История ат-Табари. с. 139-140.
51

---

Ю қорида таъ кидланганидек, бу даврдаги Ўрта О сиё ди п лом а- 
т и к а л о қ а л а р и ғоят м у р ак каб с и ё с и й вази ятд а юз берди. Бу 
соҳадаги ҳар бир ҳужжат ва ўш а вақт м анбаларидаги саҳиф аларда 
ана ш у қалтис си ёсий-ҳарб ий ҳолат ўз а к си н и топган. Бу ерда 
ф ақ ат ун и н г айрим лари ҳақида мулоҳазалар б илдирилди, холос.
Ш у тарзда бу даврга оид м анбаларда келтирилган д и п л ом ати к 
а л о қ а л а р т а р и х и г а о и д м а ъ л у м о т л а р ў т м и ш и м и з н и н г ўта 
мураккаб воқеалар билан тўла б и р вақтида Ватан ҳи м ояси , ун и н г 
д ахлсизлигини сакдаш йўлида аж д одлари м и з том он и д ан амалга 
ош ирилган тадбирлар ҳақида тасаввур беради. Бу соҳадаги кўп 
м ат е р и а л л а р ўш а д а в р с и ё с и й - т а р и х и й в о қ е а л а р и г а я н г и ч а
қараш , уларни о д и л он а т а л қ и н эти ш и м к о н и н и яратади.
52

---

М Ў ҒУ Л Л А Р И С Т И Л О С И А РА Ф А С И Д А ГИ
Д И П Л О М А Т И К А Л О Қ А Л А Р Т А Р И Х И Д А Н
1199 йил ё зи д а Н и ш о п у р д а н Х о р азм га қ ай та ё тга н п ай тд а 
Х оразм ш оҳ А лоуддин Т акеш йўлда ҳаёт б илан видолаш ади. Ш у 
й и л н и н г ию ль ой и д а у н и н г ўғли Қ утбиддин М уҳаммад Х оразм
с а л т а н а т и т и з г и н и н и ў з қ ў л и г а о л а д и . У т а р и х д а С у л т о н
М у ҳ а м м а д Х о р а з м ш о ҳ н о м и б и л а н м а ш ҳ у р б ў л и б , б у ю к
Х оразмш оҳлар и м п ер и яси н и н г ҳалокати бевосита унинг ф аолияти 
билан боғлиқ.
Уш бу м асалага б ағи ш л ан ган асарларда турл и -тум ан, ай ри м
ҳолларда бир-б и ри га зид қараш лар мавжудлиги кўзга таш ланади. 
У ларнинг айрим ларида бу зот ў зи н и н г давом ли жангу ж адаллари 
б илан хал қ о м м а с и н и н о р о зи қи л и б қўйганлигидан мўғул бос- 
қ и н ч и л ар и га қ а р ш и ку р аш б о ш д а н о қ т а ш к и л и й тус ол м ад и , 
дейилса, б ош қалари д а у н и н г Бағдод халиф алигига қ арш и кураш и 
натиж асида х а л и ф а л и к н и н г мўғуллар б илан яқи н л аш уви содир 
бўлди-ю , Х оразм ўртада як к а л а н и б қолди, деган ф и кр-м ул оҳаза- 
л а р м айдонга таш л ан ад и , я н а бирларида Х оразм ш оҳнинг ҳарбий 
маҳорати пастлиги ва ш иддатси злиги ҳақида сўз борса, б ош қа 
б и р ж ойда у д о в ю р ак , б о ти р , ж асур ва ю к сак ҳарбий истеъдод 
соҳи б и с и ф а т и д а т а л қ и н эти л ад и . Бу ҳол ғоят м у р ак каб б и р
т а р и х и й ш а р о и т д а ф а о л и я т к ў р с а т г а н С у л т о н М у ҳ а м м а д
Х о р а зм ш о ҳ б и л а н б о ғ л и қ ҳ о д и с а л а р а т р о ф л и ч а ў р г а н и л м а - 
га н л и г и д а н д а л о л а т б е р а д и . У н и н г д и п л о м а т и я с о ҳ а с и д а ги
си ёсати қам, д а в л а тч и л и к с и ё са т и н и н г б о ш қ а ж абҳаларида бўл- 
га н и д е к , ўта м у р а к к а б б и р в а зи я т д а о л и б б о р и л г а н л и г и н и
к ў р с а т а д и . К ў п г и н а м а н б а л а р д а т а ъ к и д л а н и ш и ч а , С у л т о н
М уҳамм ад Х о р азм ш о ҳ М а р к а зи й О сиёд а қарб ий ж иҳатдан катта 
заф арл арга э р и ш га ч , Х и т о й н и ҳам забт эти ш м ақ сад и д а а н ч а- 
м ун ча т а й ё р г а р ч и л и к к ў р а б о ш л а га н . А м м о тезд а у ш а р к д а
Ч и н ги зх о н р а ҳ н а м о л и ги д а п а й д о бўлган ул кан куч - м ўғуллар- 
н и н г қато р за ф а р л а р и ҳақи д а хаб арлар э ш и та б о ш л ай д и . Я н ги
ф о т и ҳ У йғур ва Т и б е т м и н т а қ а л а р и н и қўлга ки р и тгач , 1215 
й и л д а Ш и м о л и й Х и т о й н и н г п о й т а х т и П е к и н ш а ҳ р и н и
эгаллайди.
Бундай б и р ш арои тд а С ултон М уҳамм ад ан а ш у хабарларни 
т е к ш и р и б к ў р и ш , ш а р қ қ а ғулғула с о л а ё т га н мўғул қуд рати
53

---

ҳақида а н и қ м аълумотга эга бўлиш м ақ сад и д а ўз д авл ат арб об- 
л ар и д ан б и ри С а й й и д А ж алл Баҳоуддин Р о зи й б о ш ч и л и ги д а 
Х итойга э л ч и л и к ж ўнатади. “ Т аб ақ о ти Н о с и р и й ” к и т о б и н и н г 
м уаллиф и бу тўғрида м аълум от б ерар э к а н , уш бу э л ч и л и к н и н г 
м ақсади ва вази ф алари ҳақида қу й и д аги л ар н и ёзи б қолдирган: 
“ Бу э л ч и л и к н и н г сабаби шул э д и к и м , Ч и н ги зх о н -н и н г пайдо 
бўлиш тарихи ва мўғул л а ш к а р л а р и н и н г Т ам гоч, Т ў қи р , Т и б ет 
м ам л ак атл ари , Ч ин и к ^ и м и , У зо қ Ш ар қд аги и сти л оси ҳақида- 
ги хабарлар тўгрисида и ш о н ч л и о д ам л ар о р қ а л и а н и қ м аълу­
м отлар й и ги ш ҳамда мўгул л а ш к а р л а р и н и н г аҳвол и , с и ф а т и , 
у н и н г сон и ва қуроли ҳақида м аъ лум от тўп л аш д ан и б о р ат э д и ” 1.
Ч и н ги зх о н ўз ҳузурига к е л га н Х о р а зм э л ч и л а р и н и яхш и
кутиб олади. У эл чи л арга катта и зза т -и к р о м кў р сати б , и кки
м ам л ак ат ўртасида дўстон а м ун осаб атл ар ва ти ж о р ат и ш л ар и н и
й ў л га қ ў й и ш н и я т и д а Х о р а з м ш о ҳ г а к а т т а с о в г а - с а л о м л а р
ю боради. М у а л л и ф н и н г ё зи ш и ч а , у э л ч и л а р га ш ундай хитоб 
қилади: “ М уҳамм ад Х о разм ш оҳга ай ти н г, м ен кун ч и қ а р то м о н
п о д ш о с и б ў л са м , у кун б о т а р т о м о н п о д ш о с и д у р . Б и з н и н г
ў р там и зд а аҳду ваф о , м еҳру м уҳаббат ва д ў с т л и к м устаҳкам
бўлсин ва ўзаро ти ж орат ҳамда к а р в о н л а р б о р д и -к е л д и с и йўлга 
қ ў й и л с и н ”2.
Бу орада мўгуллар ўз ҳудудларини то О л той то г ти зм а л а р и - 
н и н г гар б и й э т а к л а р и , Т и ё н - Ш о н ,. Б алхаш кўли ҳ авзаси ва 
И с с и қ к ў л га ч а к е н г а й т и р и б к е л д и л а р . Х о р а з м ш о ҳ ҳам ўз 
ч е га р а с и н и Қ и п ч о қ ч ў л л а р и га ч а е т к а зд и . Н а т и ж а д а Х о разм
тож и рлари О лтой д о во ни о р қ а л и М ўғулистон ва Х итой б илан 
с а в д о -с о т и қ о л и б бори ш и м к о н и га эга бўлдилар. М ан баларда 
а й т и л и ш и ч а , м усулм он с а в д о га р л а р и д а н уч н а ф а р и - А ҳм ад 
Х ўж андий, Абдулло бин А м и р Ҳ усай н Ж е н д и й ва А ҳм ад Б ол- 
ж и ж н о м л и ш а х с л а р за р д а н т ў қ и л г а н қ и м м а т б а ҳ о м а т о л а р
о р ти л ган ўз савдо к а р в о н л а р и б и л ан Ч и н ги зх о н қ ароргоҳи га 
келадилар. М ўгул ҳукм дори ул арн и катта ҳурм ат ва эҳтиром
ила қ арш и о л и б , у л а р н и н г м а т о л а р и н и ю қ о р и баҳода харид 
қ и л и ш н и б у ю р а д и . Ў з н а в б а т и д а , у ў з т и ж о р а т ч и л а р и н и
х о р а зм л и к л а р га қўш и б ж ўн атад и . Э р о н л и к м у а л л и ф л а р н и н г
/.