( “Ш аж арайи Хоразм ш оҳи ”, 3 4 5 -б -3 4 6 -а )
“ Э лчилар била бирга М арвга етиб келдилар. “Т ам ом и М арв
улуғлари туҳфа ва ҳадя ва пеш каш лар бирла келиб хон ҳазратларини
кўрдилар. Йўлўтон ва М урғужон ва Қараёб ва Таж ан улуғлари ҳам
туҳфа, ҳадя ва п еш каш л ар била келдилар.
3 4 7
Амир Хайдарнинг Эрон шохи
Фатхалишохга мактуби
“ Ҳ азрат ам ир Ҳ айдар Э рон ҳоким и Ф атҳалиш оҳга ёздилар:
Беҳисоб ҳамду санолар ш ундай бир п о д ш о \га м уносибдирки,
у н и н г давлати сатҳи ёв хуружидан холи ва м улклари ф азо си
душ ман зарбидан мустаснодир.
Расулиллоҳни н г руҳи покига беадад дуолар туҳфа бўлси н ки ,
пайғам барлик етакчилиги ун и н г м ақтовли зотига раводир. Унга,
яқинларига ва асҳобаларининг ж амъига - О ллоҳнинг салом лари
бўлсин!.
Я р а т г а н г а ҳ а м д у с а н о л а р ва м а қ т о в л и (м а ҳ м у д е т а к ч и )
м ақомидаги султон (пайғам бар)га дуолар айтгандан сўнг кўнгил
ойнасида беназир бўлган подш оҳ - Ж ам ш и д м ақом ига м уносиб,
л а ш к а р и ю л д у зл а р ч а с а н о қ с и з , о ф т о б я н г л и қ т о ж э г а с и ,
осм ондан баланд, С ўрайё (Ю питер) м артабалик, Баҳром (М арс)
с а в л а т л и к , К е й в о н (С а т у р н ) д е к , ю к с а к , Н о \ и д ( В е н е р а )
қ о б и л и я т л и к , Ў тторуд (М е р к у р и й ) д е к з и й р а к , Ж а м ш и д д е к
ш а в к а т л и : Ф е р у д у н ҳ а ш а м а т л и , Д о р о д а р б о н , Х у с р а в д е к
ни ш он д ор (б ел ги л и к ), эм н и о м о н л и к б и с о ти н и ёю в чи , Э рон
м улкларининг ҳукм дори ш авкат ва улуғликка тарти б берувчи,
мақтов ва ж илоларга эҳтиёжи бўлмаган, тав си ф ва баёнлардан
ю қори турувчи, давлати н и О ллоҳ и н о ят қи л ган Ф атҳалиш оҳга
е т к а зи л а д и ва м аъ л ум қ и л и н а д и к и , и л о ҳ и й д а р г о ҳ н и н г бу
ниёзманди бундан аввал ҳазрати қалифаи ислом дан китоб сўраган
эди. И лтиф от ва м ехри б он ли к м улклари тахти н и н г безаги (яъни
халифаи ислом) иззатли им ом лар ва бую к м уж таҳидларнинг -
Оллоҳ уларнинг руҳларини ш од этсин! - б и р неча китобларини
Бағдод волийсига ю бориб, ул киш ига ўш а ки тобларни ў зи н и н г
иш ончли киш и л ари д ан бири орқали бу тараф га етказди.
Зоти ш аҳриёрий бу м аъ н и д ан тўла х аб ард орд и рл ар, чунки
ўзлари (эл ч и н и ) бу том он га ўтказиб ю борганлар, элчи ети б келиб
китобларни топ ш и рган д ан сўнг лозим бўлдики, бу тар аф (биз)
ҳам ўз д авлатхо\лари м и здан б и ри н и аълоҳазрат хоқон саройига
йўлласак. Б и н о б ар и н , и м оратпаноҳ, и кки ш ар и ф ҳарам га ҳаж
қилган ва д авл атх о \л ар и м и з ж ум ласидан бўлган ҳожи М уҳаммад
Ш а р а ф б е й н и м а зк у р э л ч и ҳ а м р о ҳ л и ги д а ж ў н а т д и к , т о к и у
ҳумоюн кўриниш ш араф ига м уш арраф бўлгач, зоти ол и й н и дуо
348
қ и л и б , м ақ сад м ан зи л и т о м о н ш о ш и л с и н . И к к и д авл ат бир
давлатдек, б ош қа ҳеч қанд ай м ақсаду м уддаоим из йўқ. Бундан
буён и к к и олий д авл ат ўртасида о ш н о л и к ва б орди-келдилар
йўли о ч и қ б ў л с а , О ллоҳнинг бандалари учун ҳай ри ят ва марҳамат
бўлғусидир. Б ош қа о ғзаки гапларни м азкур и м оратпаноҳ тилидан
эш итурсиз. Ш аҳриёрий д авл ати н и н г қ у ю қ с о я с и узун ва давомли
б ўл си н ! Бу т а р а ф га н и с б а т а н қ а н ч а л и к и зза т -и к р о м г а ри оя
қилсалар, ум ид ш уки, “ ки м м ен и н г авлод и м н и улуғласа мени
улуғлаган бўлади” , деган иборага дахлдор бўлғайлар.
Қ олаверса, дуолар.
Do'stlaringiz bilan baham: |