Ҳазрат Субҳонқулихоннинг Ҳиндистон волийсига ёзган
мактубининг нусхаси
П одш оҳни м ақгаш м актуб ларн и н г зи й н ати д и рки , саҳиф алар
ва элчи ларн и н г эътибори ш о н -ш ав к а т эгаси бўлган ш аҳриёрларга
қ а р а ти л га н . У н и н г м а қ та ш га а р з и й д и г а н д о н и ш м а н д л и г и ва
м а к т у б л а р н и б е з а ш и ( ҳ а з р а т ) р и с о л а т п а н о ҳ ( М у ҳ а м м а д
п ай ғам б ар) н и м адҳ қ и л и ш б и л а н (б е л ги л а н ад и )к и , м у н о си б
ўринлик ва қудратли халифалар учун мактублар ва элчилар ихтиёри
(ундан) қолгандир. “У н и н г улуг суннати билан: А лҳамдулиллоҳки,
у ўз расулини ҳидоят йўли б илан ю борди ва М уҳаммадга ва ҳидоят
йўлини тутган ун и н г авлоди ва суҳбатдош ларига дуо ва салом лар
бўлсин!”
А м м о , с ў н г р а у л а р н и н г о қ и л р а ъ и ш а ҳ р и ё р л и к б у р ч и
ю л д у з и н и н г р а ҳ н а м о с и , н о м д о р л и л и к д у р ж и н и н г г а в ҳ а р и ,
салтанат тахтининг зеб и -зи й н ати , ҳаш ам ат м аснад ининг безаги,
п од ш охд и к н у р л а р и н и н г м атл аъ и , зи л л и л л о ҳ л и к с и р л ар и н и н г
х а зи н а си , и қ б о л ва ул уғл и к ж о й и н и н г ҳ усн и , у л у ғв о р л и к ва
бую клик саройи тўрисининг кўрки, хилоф от м артабалик, адолат
хислатлик, К а й ю н д араж алик, М уш тарий м анзиллик, ж асурлик
ва ш иж оатнинг тўплам и, бую клик ва улуғликка шуҳрат берувчи
ул олий илтиф отликка сўз ш улки, кам оли бирдам лик тўгрисида
баён қилувчи ва сам им ий ҳамж иҳатликдан хабар берувчи аж ойиб
2 9 6
муҳаббат услуб м актубингиз ш ари ф л и к соатлар ва бахтиёр онларда
иқболан етиб келиб, м арҳам атлик ота-боболар давридан то шу
вақтгача муттасил д авом эти б келаётган қад и м и й алоқалар ва
сам им ий м уносабатларни мустаҳкамлади ҳамда (уларга) собитлик
бахш этди. М азмунидан тўла ғалабалар англаш илган бу ҳиссиётдан
я н г и -я н г и в и л о я т л а р н и н г б ўй су н д и р и л ган л и ги ва кўпдан-кўп
м ам лакатларнинг олинганлиги о ч и қ-ош к ора бўлиб, тамом ш одлик
ва сўзлаб бўлмайдиган қувонч (ҳосил) бўлди. Ш унингдек, равш ан
бўлдики, аксарий калтабинлар итоат ва бўйсуниш бўйинбоғидан
б ош тортиб (ва) “ С е н и н г аҳлингдан эм а с ” (деган) маслак йўлини
тутиб олганлар. Ш убҳа йўқки , бу аҳволнинг оқибати ва жазоси
хаёл м акридан қутилаолади, чунончи, уларнинг рўзғорида дарҳол
тарти б топ ган хулоса о с о й и ш та л и к б илан тўл и б -тош ган ш од-
х уррам л и кд ан у зо қ ва о л и с л а ш т и р и л и б , (улар) ғурбат ғамига
гириф тор бўлиб қолганлар (ва) то ҳанузгача бу дори (қалам пир-
нинг) оф атларидан м укоф отлар кўрмокдалар.
Ҳ озирги вақтда ўртам изда кам олот дараж ада бўлган халкдар
муносабати ва д о и м и й м увоф и кд и кка назар таш ланса. Бу ерларда
ҳар ж иҳатдан рўй берган воқеалар (ш улардан) иборатки, вақгики
бу Т а н ф и даргоҳидаги н и ё зм а н д ф ахрлан и ш га л о й и қ хилоф от
пойтахти (бўлмиш ) Бухоро ва М овароуннаҳрга қараш ли бош қа
ерлар хилофотига м уяссар бўлгач, қуббатул ислом Балх вилоятида
Абдулмансур м айдонга чи қи б , бир қанча кун давом ида юзсизларча
ғавго ва ф и тн а ғуборини сочди. Бу бесаодат кўп ҳосил дарахтининг
мевасидан тотий олм агандан сўнг, ун и н г ўрнини С и д д и қ эгаллаб
б аъ зи к ал таб и н ва кўтоҳ а н д и ш а л а р н и н г р аҳ н ам о л и ги б илан
а кд си зл и к ва адолатси зл и к расм и н и ўзига м уносиб билди (ва)
зу л м ва б е д о д л и к қ о и д а с и н и л га р и с у р д и . Ш у й ў с и н д а ул
вилоятнинг халқи кун сай и н ўзларининг ож из ва ниёз ю зларини
мазлумларга навоз иш лар кўрсатувчи бу (олий) даргоҳга қаратиб,
ф арёдим и зга етинг, деб талаб қилдилар ҳамда (бу ҳакда бизга)
насиҳатомуз ва маслаҳат сўзлари етиб келиб тургани сабабли ғафлат
пахтасини қулоққа пардапўш қи л и б (бу талабни баж ариш дан)
а с л о б ў й и н т о в л а н м а д и ва ул х а й р л и ж о й г а ю р и ш қ асд и
мурувватли дилим издан ж ой олди. А ммо, ш у аснода бетсизлик
даш ти д аги саргаш та А нуш та Х оразм и й м ерос м ам л акат(и м и з)
х у д у д л а р и н и н г я қ и н и д а п а й д о б ў л и б , с а ҳ р о д а и с т и қ о м а т
қ и л у в ч и л а р ва ч ў л н и ватан ту тган л ар ўртаси д а п а р и ш о н л и к
2 9 7
бўлиш ига сабабчи бўлган эди. Бу қора н и ятл и к н и д а ф эти ш ва
ун и н г адабини бериб қўйиш ликдан зарурликдан эн г муҳим ва
л о зи м (и ш ) д е б б и л и б , о с м о н д е к (к а т т а ) л а ш к а р б и л а н у
т ў п о л о н ч и а қ л с и з п о д а у с т и г а т а ш л а н д и к . Л а ш к а р н и н г
м уқаддим асида туриб (душ м ан) с а ф л а р и н и бузиб ю борадиган
баҳодирлар ва м ардларнинг дод и н и берадиган ж ангчилар гуруҳи
о л и й а м р га б и н о а н , у т о и ф а усти д ан устун к ел и б , б и р и н ч и
ҳам л ад аёқ б арча с о н -с а н о қ с и з ва ж ам и й б еҳисоб к и ш и л а р н и
яш и н тезлигида англатувчи т и ғн и н г ёвуз сувидан ўтқазиб дўзоҳ
қароргоҳи то м о н ж ўнатдилар; (душ м ан н и н г) қолган саф л ар(и )
эса о л д и н м а -к ет и н қо ч и ш н и ихтиёр қ и л и б , (ва) ф и сқ у ф асо д
билан л и қ т ў л а каллалар учун ай н и о қ и б а т бўлм иш йўлдан бориб
бадарға кетдилар.
Ш у он м унаввар кўнгилда ж ой л аш ган м азкур қуббатул ислом
том он йўлга туш илди. У баланд, қўрқи н ч л и қал ъ ан и н г атроф и га
о с м о н ҳ а ш а м а т л и ч о д и р ў р н а т и л г а н д а С и д д и қ ва у н и н г
т а р а ф д о р л а р и с а р о с и м а га ту ш и б , қ а л ъ а д о р л и к қ у р о л и н и ва
одобда усти в о р л и к н и ўз о м о н л и к л а р и н и н г гарави д еб б и л и б ,
ўқ ва тўплар рам зи устида кўп ўйлам ай ва ф урсатни кечиктирм ай
ф ақ и р о н а таваж ж уҳ билан асир туш дилар. У лар хусусида н и м аи ки
м уқаррар бўлса, қарор топди. Х оти р(и м и з) ул ви л оят иш л ари дан
х о т и р ж а м б ў л г а н д а н с ў н г қ а й т м о қ - м а қ т о в г а с а з о в о р д и р
(м ақом и ) н и н г м азм унига кўра, ч ек си з и н о яти м и з Турон том он
и лтиф от этди, иқбол ва улуғлик м аркази (бўлм иш Бухоро) га
қайтилди.
А м м о, гу м р о \л и к н и ўзига к аш ф қи л ган А нуш а ўш а вақтда
Х ум ою н қ ў ш и н и н и н г Балх худуди том он кетганини э ш и ти б о қ
баъзи л аъ н ати м алъунлар \а м р о \л и г и д а ва Х ўж ақули си н гари
ш айтонбачча би род арлари н и н г ш ахсий иғвоси б илан ф урсатни
ғанимат деб ҳисоблаб, Бухоро том он ю зланган эди. Э ш ити лган
воқеал ар к а й ф и я т и д а жуда п а р и ш о н л и к ва ту ш к у н л и к со д и р
б ў л д и к и , ( л е к и н ) ш у хил ғ а м г и н л и к ва т у ш к у н л и к д а ҳам
ўзбиларм онлик билан қатъий ҳаракат қилинди. Кўп бор ислом
л а ш к а р л а р и ш а м ш и р и н и н г д а м и д а н ў л и м қ о н и н и ю т га н
хоразм ликлар тангдил ва кам ҳаф сала бўлган эдилар. (Ҳ озирда)
улар бундан кўз юмиб, ёшу қарилари... (?). О қибатда бу чексиз
раҳматларга м унтазир учун т а н ф и н и н г и н оят назари б илан айнан
ш у н д а й б ў л д и к и , у н и н г қ у д р а т б а р м о ғ и ға за б м и л и н и ул
298
о ф и ятб и н л ар н и н г кўзига тортди; уларни зоҳиран кучли, аслида
эса кўр ва н об и н о қилиб қўйди.
Ш у вақтгача х о р азм л и к л ар ж о г и р н и ш и н л и к (яъ н и вассал)
дулида ш ундай интизом га эгадирлар ва уларнинг ум рлари доим о
с ар каш л и к қоронғуси ва гумрохдик залолатида ўтган. Ва ул қаро
ю зли деб аталганлар м арди-м айдонлар қи л и ч лари н и н г ярқираш и
билан қўрқоқларча, б ош ларини й ўқяи к том он буриб (ва) йўкдик
с а р м а н зи л и то м о н кўйиб ж аҳан н ам қаъри д а м уқи м бўлдилар.
Ш унингдек, қозокд арнинг там ом улуси иқом ат йўлида ва истиқо-
м ат ёстиғида м уқим ва м устақим бўлиб, Д аш ти қ и п ч о қ чегарасини
қўриқлаш га буюрилгандирлар.
Ва қ а л м о қ қаб и л аси н и н г сардори бўлм иш Абуке кўп қулоқ
бураш лар ва ҳад-ҳисобсиз танбеҳлардан сўнг барча кўчманчилар
ва қабилалар билан биргаликда б о ш и н и итоат бўйинбоғига тиқиб,
д о и м о хизмат қи ли ш йўлига ва б андалик тариқага ўтди.
Бундан таш қари, Рум ўлкасига қараш ли узунлиги ва кенглиги
(эътибори) билан мазкур ер (Рум) га тен г бўлган Қ арам он вилояти
ж аҳонгирликка лозим бўлган кўп тадбирлар ва беҳисоб ҳаракатлар
билан “ қанча ш укр қилсанг (неъм атим изни) ш унча зиёда қила-
м ан ” н и н г мазмуни билан ф арм он (и м и з) остига кирди.
Ва ян а, Қ ош ғор том онидан б и р қанча б о ш л и қ ва сардорлар
олий остонада лутф ан қабул этилиб бахтиёр бўддилар (ва) улар у
т о м о н н и н г вол и й си ва ҳ у к м р о н и н и н г со д и қ д и к ва эътиқод ни
ан гл ату вч и м аъ л у м о т н о м а с и н и к е л т и р и б (бу о л и й д аргоҳн и )
пойқадам лари билан м унаввар этдилар.
Ш ун и н гд ек , (шу) бўй (ҳам) таралдики, ш у вақтда, у адолат
с а м а р а с и н и н г м унаввар кўн ги ллари га ём он а с а р л и к ш иаларга
қ арш и зўр ж иҳод ва ғазот дағдағаси туш ибди. Б из ҳам б ирлик ва
ҳам ж иҳатлик ю засидан там ом ан хайрлик бўлм иш бу иш га азм
қилам из. А м м о, то ҳанузгача у ш авкат паноҳга қатор коф ирлар
туф айли хотирж ам лик муяссар бўлмаган эк ан , б и з мазкур ният
ю засидан п еш қад ам л и к қ и л и б , гуруҳ-гуруҳ м узаф ф ар асарл и к
л а ш к а р л а р и м и з н и б е б о ш қ и з и л б о ш л а р у с ти га ю б о р д и к к и ,
м ухлис, вафОдор э л ч и н ги з (бу) в о қ еал ар н и н г сурати ни кўрди
(ва) ундан сўнг рухсат олиб қай ти б кетди.
Ш у кунлари ж анговар си п оҳлари м и зд ан бир гуруҳи ф арм онга
м у во ф и қ у диёрга б остириб ки ри б Б олои М ургоб ви л ояти н и н г
й и ги рм ата мўътабар қалъаси ва у л арн и н г ҳоким лари билан бирга
2 9 9
қўлга ки ри тд и л ар. Ш у о н д а ё қ ул ж о й л а р н и н г халқи ти л и н и
“Т оҳо ва Ё си н ” н и ' ўқи ш , халиф аи рош идинларга таъзим йўлида
то б еъ л и к қи л и ш га о ч и б , а с ҳ о б л а р н и н г л а қ а б л а р и н и ўзларига
қубба қилдилар.
Байт:
Do'stlaringiz bilan baham: |