Ўзбек диалектологияси

адабий тилда: 
қипчоқ лаҳжасида
т о ғ ........................................................................... тав
б ў ё ғ ......................................................................... бойов
э л л и к ......................................................................эллув
Ундош товушларнинг тадрижий тараққиётини шундай кўрсатиш 
мумкин.

---

П о р т л о в -
ч и л а р
С и р ғ а -
л у в ч и
А ф ф р и -
к а т л а р
Т и т р о қ
Б у р у н
т о в у ш л а р
Л а б - л а б у н д о ш л а р
б
м
м
Л а б - т и ш у н д о ш л а р
в 
ф
Т и л о л д и у н д о ш л а р
д
т
з 
с
ж. ш
ж
ч
р
л
Н , н
Т и л ў р т а у н д о ш л а р
й
П а л а т а л у н д о ш л а р
г 
к
Т и л о р қ а у н д о ш л а р
қ
ғ 
X
н
Ф а р и н г а л у н д о ш л а р
ъ ( а й н )
ҳ
Қипчоқ лаҳжасидаги
ундошлар тизими
Лаб
ундошлар
Тил олди 
ундошлар
Ти
л
 
ў
р
т
а
Тил орқа
Саёз тил 
орқа
Чуқур тил 
орқа
жара
нгс
из
жар
анг
ли
жара
нгси
з
жара
нгл
и
жаран
гси
з
жара
нгл
и
жара
нгс
из
жа
ран
гл
и
жара
нгс
из
жар
анг
ли
Бўғи
з
Q.
ез Сирғалувчилар
в
с
3
ш
й
X
F
Ҳ
g
х
Портловчилар
п
б
т
д
к
г
Қ
5*
m Қоришиқлар
ч
ж
Э
о.
Бурун
м
н
Н
со
er товушлар
Q.
O
X
Ён товуш
л
w
u
Титроқ товуш
р

---

Овоз ва 
шовқиннинг 
иштирокига 
кўра
Ҳосил бўлиш 
усулига кўра
Ҳосил бўлиш ўрнига кўра
Б
ўғ
и
з 
ундош
и
Лаб
ундошлари
Тил ундошлари
Лаб-
лаб
Лаб-
тиш
Тил
олди
Тил
ўрта
Тил
орқа
Чуқур
тил
орқа
Ш
о
в
қ
и
н
л
и
л
а
р
жарангли
Порт-
ловчи-
лар
Соф
порт-
ловчи-лар
б
Д
г
жарангсиз
п
Т
к
К
жарангли
Қори-
шиқ
лар
(аффри-
кантлар)
ж
жарангсиз
ч
жарангли
Сирға-
лувчи-
лар
в
B l
Ж, з
й
ғ
жарангсиз
Ф
С , ш
X
Ҳ
С
о
н
о
р
л
а
р
Порт-
ловчи
сирға-
лувчи-
лар
(сонорл
ар)
Бурун
товуш-
лари
М
н
Н
Ен
товушлар
л
Титроқ
товуш
р
Назорат топшириқлари
1. Қ и п ч о қ л а ҳ ж а с и д а г и у н д о ш т о в у ш л а р н и н г ў з и г а х о с ж и ҳ а т л а р и н и ш а р ҳ -
л а н г ( к а т е г о р и я — а н а л и з ) .
2. Л а ҳ ж а д а г и у н д о ш л а р н и таҳгсил қ и л и ш а с о с и д а у ш б у л а ҳ ж а н и н г э с к и
т у р к и й т и л г а м у н о с а б а т и н и б е л г и л а ш г а ҳ а р а к а т қ и л и н г ( к а т е г о р и я — а н а -
л и з ) .
3. Қ и п ч о қ л а ҳ ж а с и д а г и у н д о ш т о в у ш л а р б и л а н э с к и ў з б е к т и л и д а г и у н -
д о ш л а р н и қ и ё с л а б , у л а р ў р т а с и д а г и м у н о с а б а т н и б е л г и л а н г ( к а т е г о р и я —
а н а л и з ) .
4 . Қ и п ч о қ л а ҳ ж а с и д а г и у н д о ш л а р н и б о ш қ а т у р к и й т и л л а р д а г и у н д о ш т о -
в у ш л а р б и л а н қ и ё с л а н г . У л а р ў р т а с и д а г и у м у м и й л и к в а х у с у с и й л и к ҳ а қ и д а г и
ф и к р и н г и з н и б и л д и р и н г ( к а т е г о р и я — а н а л и з ) .
5. Қ и п ч о қ л а ҳ ж а с и д а г и у н д о ш л а р н и ҳ о з и р г и ў з б е к а д а б и й т и л и д а г и у н д о ш
т о в у ш л а р б и л а н қ и ё с л а н г . А д а б и й т и л ва л а ҳ ж а ў р т а с и д а г и м у н о с а б а т н и б е л -
г и л а н г (к а т е г о р и я — а н а л и з ) .
6 . Қ и п ч о қ л а ҳ ж а с и н и н г а й р и м т у р к и й т и л л а р б и л а н м у н о с а б а т и н и т о в у ш
ж а р а ё н л а р и м и с о л и д а и з о ҳ л а н г ( к а т е г о р и я — а н а л и з ) .

---

7. 
Ф о н е т и к ж а р а ё н ё р д а м и д а б а ъ з и с ў з л а р э т и м о л о г и я с и н и т о п и ш г а ҳ а р а -
к ат қ и л и н г ( к а т е г о р и я — а н а л и з ) .
4- 
асосий савол бўйича ўқитувчи мақсади: 
Фонетик жараёнларининг 
узоқ давр маҳсули эканли ги н и қайд этиш .Б у ж араёнлар тиллар, 
лаҳжалар ўртасидаги муносабатларни белгилаб беришда иш ончли 
д алиллигини таъкидлаш .А йрим ф о н ети к ж араён ларн и ш арҳлаш
асосида сўзлар этимологиясини белгилашга ҳаракат қилиш.
ИДЕНТИВ ЎҚУВ МАҚСАДЛАРИ
4.1. Қипчоқ лаҳжасида сўзларда юз берган айрим фонетик жараёнлар 
ҳақида тушунча беради.
4.2. Ф онетик жараёнларни таҳлил қилиш асосида тиллар, лаҳжалар 
ўртасидаги муносабатни белгилайди.
4.3. Ф о н е т и к ж а р а ё н л а р н и ш арҳлаш а со си д а б аъзи сў зл ар
этимологиясини аниқлайди.
4.4. Мазкур жараён ёрдамида қипчоқ лаҳжаси ва ўзбек адабий тили 
ўртасидаги муносабатни белгилайди.
4-асосий саволнинг баёни:
Товуш жараёнлари одатда тасодифий ҳодиса бўлмасдан тилнинг 
энг гўзал, ҳеч кимга боғлиқ бўлмаган қонуниятидир. Ш унинг учун 
товуш ж а р а ё н л а р и , б и р т о м о н и д а н , с ў зл а р д а г и