Т а ъ л и м в а з и р л и г и н и з о м и й н о м и д а г и т о ш к е н т д а в л а т п е д а г о г и к а

Таянч туш ун ч ал ар и :
У лги, хока,зам ин, си ёх-калам , м о л а калам , ш аф ф оф .
С аволлар:
• 
1. А хта кандай тайёрланади?
• 
2. Н акш ларни бўяш да кандай бўёк турларид ан фойдаланилади?
• 
3. Н акш ларни ранглаш тартибини ай ти н г.
• 
4. Н аккош лик мактабларига хос р ан г турлари кандай?
Н ақш к ом п ози ц и ял ар и н и п ар дозл аш ва л ок л аш
Н акш ком п ози ц и ялари га эн г сўнги чи р о й берувчи боски члари дан бири 
у л ар га пардоз бериш ва локлаш ди р. Н а к л а р га пардоз бериш бериш асосан:
1. Н акш га сиёх - калам ва таргил б е р и ш .
2. Н акн и н г ок бандларини ва о би си ни то р т и ш ва л оклаш дан иборат. 
Н акш ларн и бўяш ва уларга п ар д о з б е р и ш д а бўрси к, сув сар, олм ахон
каби хай во н л ар н и н г ю нгидан тай ёр лан ган м ай и н м уй калам лар иш латилад и. 
М ай да кил-калам ларн и учи и н ги чкалиги саб аб л и накш даги н озик ж ойларн и
и ш лаш д а кулайли к тугди ради . Н аккош у стал ар зар у р ат ту ги л са й ирикрок 
м ўй калам ларн и
иплар 
билан 
бўлиб 
б о ғл аган
холда 
кич икпаш тириб 
и ш латади лар.
М у й к а л а м т у р л а р и :
М ў н к а л а м - н акш ларн и нг за м и н л а р и н и , ш акл ю запарини, 
гул, 
н овд аэл ем ен тл ар и н и бўяш да и ш латилад и (9 ,1 0 -н о м ер л и ).
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

О б и қ а л а м — н аккош ли кда оби тортиш . накш й ў лл ар и га сув тортиш
деган м аънони ан глатади . Оби мўйқалам якка бандли т ан о б чи зикларини ок 
б ў ёк билан чи зи ш д а ва майда гул ш аклларини ран глаш д а иш латилад и.
П а р д о з к а л а м — гул калам, таргил калам, м ай да қи л л и к м ўйкалам
бўли б, гул новда, б ар г ва бош ка ш аклларни нозик чи зи к л ар билан чизиб, 
таргил бери ш д а и ш латилади. (1,2-ном ерли)
.Ч а к м а к а л а м - нақш лардаги чегара м азм унидаги бўялган кора 
чизиклар 
усти га 
қўйилувчи 
тўрткўз 
чакм а 
то м ч и л ар и н и
б ери ш д а 
иш латилад и. Ч акм а каламни чўпдан, учи гугурт чўпидан и н ги ч кар о к йўниб 
ясалад и . Т ў р ткў з ч акм а том чиларини учи тў м то к р о к м ай д а м ўй калам лар 
ёрдам ида қўйса ҳам булади. М ўй калам ларнинг яхш и сакл ан и ш и учун уларни 
иш латиб б ўли н гач яхш илаб ю вилиб калам донда ёки м ахсус ти р гак к а 
кўйилади.
Ҳ ар бир 
воха ва наккош лик 
м актаблари ни н г ў зи га хос ранг 
к алоригларр м авж уд бўлиб, Х оразм наккош лари хаво ранг, Қўкон усталари
кизил-зангори , Т о ш к ен т наккош лари эса тўти ёйи ва оч ж и гар ранг 
ту сл ар и д а и ж од киладилар. Т абиийки, м авж уд наккош ли к м актаб л ар и н и н г 
п ардозлаш усуллари хам ўзи га хосдир
Т о ш к е н т н аккош ли к м актаби ўзига хос услуб га эга. Бу услубд а 
и ш ланган накш лар ранг тусларин и нг нозиклиги, яш ил хаво ран г хам да 
олтин си м он ж и гар р ан г колоритларда иш ланиш и билан аж рали б турад и . 
Ш ун и н гдек, накш элем ен тлари и и н г хилм а-хиллиги п ардоз усу л л ар ин и н г 
кўпрок таргил торти ш техн икаси билан баж арилади.
Ф а р г о н а н аккош ли к м актабининг услуби тож и к н ам у н алар и га ўхш аб 
кетади. Н акш ком п ози ц и ялари да ортикча шакл я совч илари сиз, замин 
бўш ли клари и сли м и й гул ва новда ш акллари билан м о х и р о н а тўлд и рилад и. 
Ф аргон а н акш лар и га тўкрок, карам а-карш и (кон траст) ранглар ж илваси
у л у гв орлик баги ш лайд и. Гул ва барг элем ентлари ии н г п ардозлари кўпрок, 
ед и р м а услуби да баж ари лади .
Х о р а зм - н аккош ли к м актабининг хам ўзи га хос услуби м авж уд. 
Х оразм накш лари
кўпрок, новда иш тирокидаги 
ай ла н а сп иралси м он
м ураккаб 
кўрин и ш даги
накш лардан 
иборат. 
Х оразм
накш ларин и
ту р л ан и ш и д а уч ва тў р т хил ранг туслари иш тирок этиб , накш зам инлари
хаворанг-яш и л н овд алар ок, ран гда пардози эса кора ран гд а бўлади.
Б у х о р о - наккош ли к м актабининг иш у слуб лари накш ко м п о ­
зи ц и яларин и н г м укам м ал ва ж озибадорлиги, гирих ўси м ликси м он аралаш
накш н ам ун алари н и н г ёркин рангларда иш ланиш и билан характерлид ир.
С а м а р к а н д - накш лари Т ош кент, Ф аргона н акш лар и га ўхш аб кетади. 
С ам ар кан д н акш лар и да зан гори-яш ил ранг туслари кўплаб кўлланилади . 
Н акш к о м п ози ц и ялари дан ўсим ликсим он м ураккаб гирих турлари алохид а 
ж озиб а каш ф этад и . С ам аркан д накш турларид а ед и р м а-п ар д о з усуллари
кенг кўллани лади .
М аълум ки н акш да хар бир элемент шакл ва ранг ту сл ар и н и н г ўз 
ном лари, рам зий м аън олари мавжуд. Н акш ларни р ан глаш ва пардозлаш
билан у л арн и н г гўзалли ги н и , мазм ун ва маънолари иф од аланади.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

Н акш ларн и ран гл аш д а я кк а бан д хам да тан о б йўллари о к ран гд а си ёх калам
т ортили б, н акш н и н г зам п н и т ў к ранглар ёрдам ид а бўялади. Т аноб б а н д
новда о р ал и к л ар и б ў я л и б си ёх-калам тортилади.
С и ё х - к а л а м - э н г н озик қил калам бўлиб, у н и н г ё р д ам и д а накш
эл ем ен тл ар и и и н г атр о ф лар и бир хил калин ликда равон ч и зи б ч и к и л ад и . 
Сиёх сўзи - к ора ран г д еган туш унчани англатиб, кора ран гд а н акш
эл ем ен тл ар и и и н г четл ар и н и калам дек чизиб чикиш дем акд ир.
Т а р г и л - гул, гунч а, барг элем ентлари ии н г турли х ар ак тер л ар и н и
т ар о к с и ф а т ш ак л л ар ёр д ам и д а очиб бериш дир.
П ард озлаш у суллари н акш ининг ран г колорити га асо сан кора, кизи л, 
т ў к кизил, тў к яш и л , ж и гар ранг каби тў к р о к тусдаги б у ёк л ар ёр д ам и д а 
баж ари лад и .
Т и л л а ва кум уш х аллар-сари к, ж ез ва а л ю м и й и и н г кукун лари б ў л и б , 
ёгоч б у ю м л ар и н и н акш лаш д а ум ум ий грунт в ази ф аси д а хам и ш л ан ад и . 
Н акш лар б ун д ай у су л д а и ш ланганда ҳалланган бую м у сти га тў ғр и д а н -тў гр и
накш к о м п о зи ц и яси ту ш и р и л и б сиёх-калам то р ти л ад и . Н акш н и н г кўш
бандлари гул, н овд а ва айрим хош ияларни м ана шу хо л д аги ф о н д а
колди рили ш и м ум ки н.
Н акш к о м п о зи ц и ял ар и иш ланган б ую м ларни уч м ар о таб а л о к л ан ад и . 
Б иринчи м а р о та б а л о к су р и лган д а бую м локни ш им иб олади. И ккинч и ва 
учинчи м ар о таб а су р и лгач бую м ж ило бериб ялтирайди. Б у ю м л ар н и
л о к лаган д а ран гси з Пф, см ола, дом ар ва спиртли л оклард ан ф о й д ал ан и л ад и . 
К ади м да л о к л ар асосан к у н ж у т ёги ва каниф олдан тай ёрлан ган.