Ш. Вдурбонов болалар ва усмирлар



Download 12,42 Mb.
Pdf ko'rish
bet3/299
Sana25.02.2022
Hajmi12,42 Mb.
#269746
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   299
Bog'liq
Bolalar va o'smirlar fiziologiyasi va gigiyenasi (B.Sodiqov va b.)

у к у в ч и л а р и
учун 
кун гар ти б и ва д а р е ж а д в а л л а р и н и ту зи ш , б о л а л а р г а а к л и й ва 
ж и см о н и й м е ^ н а т л ар н и турри так си м лаган ^олда, у л арн и н г ёш и ва 
ф и зи о л о ги к ^ о л ати н и з$ам ^и со б га олиш м аксадга м у в о ф и к булади. 
Болан и нг ф и зи о л о ги к ^ол ати н и , ж и см о н и й ва и нтеллектуал уси ш ва 
р и вож лан и ш м е ъ ёр л ар и н и билган ^олдагина уларни тугри тар б и ял аш
ва у ки ти ш м ум кин . Х ар б и р ота —она, п едагог ва т а р б и я ч и бо ла 
c o f a o m ,
х а р т о м о н л а м а б а р к а м о л б у л и б у си ш и уч ун г и г и е н и к
www.ziyouz.com kutubxonasi


та л а б л а р н и ва о р ган и зм н и н г усиш ва ри во ж лан и ш к о н у н и я тл ар и н и
б и л и ш и зар у р . У сиб бораётган о р ган и зм ёш ига м уво ф и к х олАа а
1
$лий 
в а ж и с м о н и й и ш б и л ан т а ъ м и н л а н а д и . П ед аго г ва т а р б и я ч и л а р
б о л а н и н г ан а ш у б а ж а р а олиш и м кон и яти н и х и со б га олиш и к е р ак . 
Ш ун и н гдек, м е ъ ё р и й ги ги ен и к ш ар о и т ярати б б ери ш — у ^ у в ч и н и н г 
кун тар ти б и , м актаб д а ва уй д а акли й ва ж и см о н и й м ехн ат килиш и, 
о в катл ан и ш и , дам олиш и хам да таш ки м ухитнинг б ош ка ш ар о и тл ар и
(х аво н и н г т о зал и ги в а хар о р ати , х о н ан и н г ёритилиш и, м еб е л л а р н и н г 
мос кел и ш и ва бош калар) н аза р д а н ч етда колм аслиги к е р ак .
Болалар ва усмирлар физиологияси. 
Ф и зи ологи я с у з и ю н о н ч а 
«physis» — таб и ат, «logos» — таъ л и м о т сузларид ан и б о р а т булиб, у 
Хаёт ж а р а ё н и д а х у ж а й р а , ту зи м а, аъ зо , ти зи м ва бутун о р ган и зм д а 
були б утади ган ф у н к ц и я л а р ва ж а р а ё н л а р н и урган у вчи ф ан д и р .
И л м и й т а р а а д и ё т в а ф а н л а р н и н г д о и м и й д и ф ф е р е н ц и а ц и я с и
н а т и ж а с и д а х о зи р ги кунда ф и зи о л о ги я ф ан и м ур аккаб к о м п л ек сн и
т а ш к и л к и л и б , у у м у м и й ф и з и о л о г и я , э в о л ю ц и о н ф и з и о л о г и я , 
м е ъ ё р и й ва п атологи к ф и зи о ло ги я, м ех н ат ф и зи о л о ги яси , б олалар 
в а у см и р л ар ф и зи о л о ги я с и ва бопщ а б улим ларни уз и чи га олади.
Б олалар ва усм и р л ар ф и зи о л о ги я с и — одам ф и зи о л о ги я с и н и н г 
б и р тарм оги булиб, уси б б о р аётга н ор ган и зм д а туги ли ш дан бош лаб 
б алогатга етгун ча буладиган х аё ти й ф у н к ц и я л ар н и ^фганади. Бу ф ан
о р г а н и зм , у н и н г а ъ зо ва т и з и м л а р и н и и н д и ви д у ал р и в о ж л а н и ш
К о н у н и я т л а р и н и — о н т о г е н е з н и н г т у р л и д а в р л а р и д а т а к к ° с л а б
5
ф ган ад и .
« О н то ген ез» сузи ю н он ч а «onto» — индивид ва «genesis» — 
ри вож ланиш сузларидан олинган булиб, организм нинг урутланиш идан 
то х а ё т и н и н г о х и р ги к у н л а р и г а ч а б улган д аврн и , у м ум и й ки л и б
а й тган д а, о р г а н и з м н и н г и н д и ви д у ал р и в о ж л а н и ш и н и б и л д и рад и . 
О н то ге н е з д авом и да тухум ^ у ж а й р а уругланади, булиниб купаяди, 
т у к и м а л а р х ° с и л б улади , т у к и м а л а р д а н а ъ з о л а р ва а ъ з о л а р д а н
т и зи м л а р ^осил булади, ти зи м лар б ирлаш иб, о рган и зм ш акллан ад и
ва вакти кели б тутилиш ж а р а ё н и руй беради , орган и зм в о яга етади, 
к у п ая д и , к а р и й д и ва о х и р и ул и м ю з б ер ад и . О н т о г е н е з и к к и т а
р и в о ж л а н и ш б о с к и ч и г а — п р е н а т а л в а п о с т н а т а л д а в р л а р г а
булинади. П ренатал давр деб, орган и зм н и он а корнидаги р и во ж лан и ш
д ав р и га айтилади. Я ъни бу д ав р д а тухум х у ж а й р а оталанади ва ундан 
^ о м и л а ш а к л л а н а д и в а ч а к а л о к н и н г т у г и л и ш и б и л а н т у г а й д и . 
П о стн атал д авр эса туги лгандан то улгунга кадар вактн и у з ичига 
олади.
Б о л ал ар ва у с м и р л а р ф и з и о л о г и я с и ф ан и б о ш к а б и о л о ги я
ф ан л ар и билан чам б арч ас боглик ва у б ош ка ф ан лардаги далиллардан 
к е н г ф о й д а л ан ад и . М асалан , о д ам н и н г и нд и ви д уал т а р а к к и ё т и н и
www.ziyouz.com kutubxonasi



Download 12,42 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   299




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish