ўт (ет)тил олди—феъл (ўтмоқ)
ўт (зт) — от (ички органнинг бир тури)
ўт (от)— тил орқа — майса —от
ўт (от)—тил орқа-—олов — от
Қипчоқ шеваларида буни шундай кўрсатиш мумкин:
ўт) 1) ўтмоқ (феъл)
ўт } тил олди 2) ички органнинг бир тури (от)
\
ўр
Г ЎР ЎР
УР
УР
тил олди
тил орқа
сочнй ўрмоқ
баландлик
ўжар одам
бедани ўр
чуқурлик
тур — тил орқа
бўл— тил олди
бўл — тил орқа
бўз — тил олди
бўз — тил орқа
уч
уч уч ■
■тил олди ■тил о,'қа
Огзаки адабий нутқимиздаги каби қипчоқ шеваларида ҳам қуйидаги сўзларда ў товуши тил олди ва тил орқа шаклда қўл- ланади ва икки-уч хил маъноин ифодалайди. Масалан:
тўр — тил олди 1) уйиинг тўри
2) сетка, балиқ, бедана тутадиган тўр
ажратмоқ, бўлмоқ
тайёрлан
материал
бўз — ер, ишланмаган ер, бўз йигит
ранг — бўз (от)
ўзлик
, ўзмоқ, пойгада ўз
Узбек тилининг қипчоқ шеваларида ҳам огзаки адабий нут- қимиздаги каби у фонсмаси ҳам ў фонемаси сингари иккита мустақил фонемани ташкил этади. Бу фикрни қуйидаги мисол- лар тасдиқлайди:
3 рақами (сои)
осмонга уч (феъл)
қаламнинг учи (от)
хил (от)
енгни тур (феъл)
ўрниигдаи тур ((|;еьл)
рўйхат туз (феъл)
ош тузи (от)
беданинг бури (қуриб тўкилган бар- ги; от)
лабни бур (феъл)
отни бур, гапгш бур (феъл)
ун — тил олди 1) унмоқ, униб-ўсмоқ (феъл)
ун — тил олди 2) товуш (от)
ун — тил орқа 3) ун (от)
Қипчоқ шеваларида и товуши ҳам юқоридагн каби икки
мустақил фонеманн ташкил этади. Масалан, бир хил позицияда келган тиш сўзида и унлиси тил олдида талаффуз қилинганда «киши тиши»ни англатади. Тил орқа қилиб талаффуз этилгаи- да эса, «ташқари» маъносини ифодалайди. Ис сўзи тил олдида 'г^лаффуз қилингаида, «ҳид» маъносини, тй^ орқа қилиб та-
I П1УР- пгур пгур - I тур ■
тил олди
■ тил олди
тил орқа
туз — тил олди
туз | ту3 — тнл 0р^а
бур■
■тил олди
бур
ун
бур — тил орқа
лаффуз этилганда эса «қурум», «ифлослик» маъносини англа-1 тади. Шунинг учун ёзма адабий тилда 6 та унли бўлса, бу ше^ валарда унлилар 9 тадир. Қипчоқ шеваларидаги о, э, а фонемалари адабий тилимиздаги о, э, а фонемаларидан деярли фарқ қилмайди.
АКУСТИҚА ҲАҚИДА МАЪЛУМОТ1
§. Юқорида фонеманинг учта томони борлиги ва буларда| маъно ажратиш фонеманинг асосий томони эканлиги баён қи» линди. Товушнинг учта асосий томонидан яна бири, унинг эши- тилиши, яъни акустик томонидир. Товушнинг эшитилиши ҳақи- да бирор тушунча ҳосил қилиш учун, бир оз бўлса-да, акустг ' кадан хабардор бўлиш керак.
Нутқ товушларига физик ёки акустик аспектда қаралс{ уларда аввало икки хил белги кўзга ташлаиади: булардан би^ ри — товушнинг сифат белгиси, иккинчиси эса миқдор белги- сидир.
Do'stlaringiz bilan baham: |