Радиоэлектроника асослари муҳаррир — Қ. Азимов

3.4. Ярим ўтказгичли триод. Биполяр транзисторлар


дейилади. Аксинча, кавак ўтказувчанлик қисми иккита электрон ўтказувчанлик соҳа орасида бўлса, п — р — п турдаги транзистор ҳосил бўлади. Бу транзистор- ларнинг схемада белгиланиши ва потенциал тўсиғининг кўриниши 3.11-расмда тасвирланган.



3.11-расм. Биполяр транзисторларнинг схемада белгиланиши ва потенциал тўсиғи.


Шуни айтиш керакки, кон­такт соҳаси кичик бўлса, нуқтавий транзисторлар ҳосил бўлади.
Фараз қилайлик, триоднинг ўрта контактига нисбатан чап ёндаги контактига кичик (вольтнинг бўлакларига тенг) мусбат, ўнг ёндаги контактига эса, катта (бир неча ўн вольтгача) манфий кучланиш берилсин (3.12-расм).



3.12-расм. Транзисторга ташқи манба улаш.


Осон бўлиши учун электр май­дон фақат Р — п ўтишлар соҳасидагина мавжуд деб ҳисоблаймиз. Бундай улашда чап томондаги р — п ўтишнинг потенциал тўсиғи кичрайиб, ўнг томондагн р—п ўтишники ортади Шунинг учун каваклар фақат чап томондаги р — п ўтишдан ўта бошлайди. Чап томондаги р — соҳадан ўртадаги п — соҳага ўтган кавакларнинг бир қисми бу соҳадаги электронлар билан рекомбинацияланади. Қолган қисми эса, ўнг томондаги р — п ўтишга етиб келади. р—п ўтиш майдони уларга тезлантирувчи таъсир кўрсатади. Шунинг учун каваклар катта тезлик билан ҳаракат қиладилар ва Е₁ ва Е₂ манбалар орқали ўтиб, ҳаракат йўлини тугаллайдилар (занжир ёпилади). Бунда ҳосил бўладиган ток (кавак токи) фойдали ток бўлиб, унинг катталиги чап ёндаги р — соҳадан п — соҳага ўтадиган кавакларнинг миқдорига ва уларнинг n — соҳадаги яшаш вақтига боғлиқ бўлади. Агар кавакларнинг п — соҳани босиб ўтиш вақти уларнинг яшаш вақтидан кичик бўлса, ўнг ёндаги р—п ўтишга етиб келадиган каваклар сони етарлича кўп бўлади. Чунки жуда оз қисми п — соҳадаги электронлар билан рекомбинация- лашиб улгуради. (Кавакларнинг учиб ўтиш вақтини қисқартириш учун п — соҳанинг қалинлиги етарлича юпқа қилиб ясалади). Шунга кўра фойдали токнинг катталиги, асосан, чап ёндаги р — п ўтишда ҳосил бўладнган кавак токининг катталиги би­лан белгиланади.
Шуни айтиш керакки, транзисторнинг р — п ўтиш- ларида кавак токи билан бир қаторда электрон токла- ри ҳам мавжуд бўлади. Чап ёндаги р — п ўтишнинг электрон токи чап ва ўрта соҳалар орқали ўтиб, Е₁ манба орқали ўз йўлини ёпади. У ўнг ёндаги р — п ўтиш орқали ўтмагани учун ҳеч қандай фойда келтир- майди. Унг ёндаги кучланиш тескари уланган (ёпиқ) р — п ўтишнннг электрон токи эса, катта таъсирга эга. Уни транзисторнинг тескари токи деб аталади.
Тўғри ўтиш асосида ишловчи чап томондаги р — п ўтиш эмиттер ўтиши деб, р — қатлам эса, эмиттер деб аталади. Тескари уланадиган ўнг томондаги р — п ўтиш коллектор ўтиши деб, р — қатлами эса — коллектор деб аталади.
Уртадаги п — қатлам база ёки асос деб аталади. Бу қатламлардан металл контакт орқали чиқарилган ту- таштириш учлари— электродлар мос номлар — эмит­тер, коллектор ва база деб юритилади. Транзисторни схемада белгилашда (3.11-расм) эмиттер электродига кўрсаткич тил (стрелка) қўйилади. Унинг йўналиши асосий ток ташувчилар йўналишини кўрсатиб туради.
П — р — п турдаги транзисторларнинг ишлаш прин- ципи р — п — р турдаги транзисторларникидан фарқ қилмайди. Бунда фақат Е₁ ва Е₂ манбаларнинг уланиш қутбини тескарисига ўзгартирилади. Асосий ток ташув­чилар каваклар эмас, балки электронлар бўлади.