Мавзунинг асосий мазмуни:
Ҳ озирги вақтда, сан оат иш лаб ч и қ а р и ш и н и н г барча соҳа-
л а р и , ум ум ан, ким ё с а н о ат и н и н г ж адал р и в о ж л а н и б , ҳаёти-
м и зн и н г ҳар бир соҳасига чуқур кириб б ори ш и , ам алиётда д о
им о ян ги ким ёвий м оддаларни қўллаш им из, би рл ам ч и қ и т и қ -
ловчи ва сен си б и л и зац и ял овч и м оддаларни орган и зм га бево-
сита алоқаси ўз-ўзидан касбий касалли кларн и ёки касбга оид
к а с ал л и к л а р н и , ж ум ладан, о ғи з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қа-
ватига тегиш ли касалликларни юзага келиш ига, кўпайиш ига
Оғиз бўшлиғи ш иллиқ қавати ва лабдаги касбга оид касалликлар
295
сабаб бўлмоқда. Ш унга кўра, айрим касбий касалликларга таш -
хис қ ў й и ш н и н г ўзига хос то м о н л ар и н и инобатга олган ҳолда,
яън и ан ам н ези асосида ен ги л лаш ган и н и кузатам из.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва лабдаги касбий ка-
салл и кл ар; қ а й си д и р қ о б и қ қавати ва лабдаги зар ар л ар н и н г
таъсири оқибатида юзага келади. А гар меҳнат қилинаётган кор-
хона ёки би н од а организм га зарарли таъ си р қилувчи ом иллар
мавжуд бўлиб, улар таъ си ри д а о р га н изм да б и р о р -б и р к асал
л и к вужудга келса ва атроф д а яш аётган одам ларда нисбатан
бу к ў п р о қ кузатилса, булар касб касалликларига киритилади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати н и н г касбий касал л и к
ларига учта туркум даги ом иллар; ф акультатив би рл ам ч и қ и -
ти қ л о в ч и л ар га, ал о қ ал и стом ати тга ол и б келувчи ом илларга
кучсиз к о н ц ен тр ац и ял и н ео р ган и к кислота, иш кор, галлоид-
л ар , к р е м н и й , о р га н и к э р и т м а л а р , к о к с н и н г и с с и қ л и к д аги
ҳоси л аси , н е ф т -к р е м н и й к ўм и ри , ф ен о п л а с т с и н т е з и да иш -
латиладиган м оддаларни ки ри ти ш и м и з мумкин.
И к ки н ч и д ан , оги з ш и л л и қ қ о б и қ қаватига сен си б и л и зац и
яловчи таъ си р кўрсатувчи ким ёвий моддалар. Бу моддалар а н
ти ген ф аол л и ги таъ сирига, асосан о р ган и зм н и н г унга н и сб а
тан реактивлигига, аллергик алоқали стом атит ва хейлитлар-
ни ч ақ и ри ш га, ш унингдек, то к е и к ҳамда то к си к -а л л ер ги к ге-
н езн и н г ўзгариш ига боғлиқ. Ш уларга боғл и қ ҳолда, с ен си б и
лизацияловчи моддалар алоқали ва алоқаси з йўл б илан с е н си
билизация келтириб чиқарувчиларга ажратилади. А лоқали йўл
билан сен сиб илизация келтириб чиқарувчиларга, хром, никел,
кобалт, табиий ва сунъий полимерлар; алоқаси з йўл билан сен
сиби ли зац и я келтириб чиқарувчиларга ҳидланадиган ёки юти-
ладиган дори воситалари, турли ким ёвий моддалар буглари ки-
ради.
Ш ундай қилиб, оги з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва л а б
даги ўзгариш лар, таъ сирловчи о м и л н и н г ф и зи к таъ сири оқи -
батида ал л ер ги к генез тавси ф га эга бўлиш и м ум кин ва с е н с и
б и л и затор таъ си ри ўрнида, то к си к -а л л ер ги к ёки т о к си к т а ъ
си рловчи эти ол оги к ом ил натиж асида юзага келади. Б у н и н г
учун оги з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватини касбга оид ж аро-
ҳати бир вақтда ю қорида келтирилган таъ си р қилувчи ом ил-
л а р н и н г натиж асида ҳам кузатилиш и мумкин.
О гиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати н и н г касбий касал л и к-
л а р и н и о ги з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а т и н и н г турли хил
ўткир ж ароҳатл ари дан , ф и зи к а в и й ва ки м ёви й иш лаб ч и қа-
р и ш д а г и б у з и л и ш л а р , и ш л а б ч и қ а р и ш д а г и ш и к а с т л а н и ш
оқибати каби кўриниш ларидан ф аркдай билиш им из зарур. Оғиз
бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва л аб н и н г касбий касаллик-
лари касбий стигм алар натиж асида (ки м ёви й бел гили), яъни,
296
О п и бўшли t v ш иллиқ қавати ва ла б касалликлари
бир касбда узо қ вақт м обайнида иш лаш ж араён и да ю зага к е
лади. Бундай стигм алар, одатда, м еҳнат қ о б и л и яти н и н г йўқо-
л и ш и га олиб келм айди, б алки , айрим ҳолларда, касбий ишга
б о ғл и қ тарти бн и ам алга ош и ри ш га ёрдам беради. К асбий ка-
с алл и кл ард ан ф ар қ л и ўлароқ, касби й сти гм алар - о р га н и зм
н и н г ўткир ф и зи о л о ги к , ҳим оя қ о б и л и я т и н и н г ю зага кел и -
ш идир.
Do'stlaringiz bilan baham: |