Тил абсцесса.
Тил тўқи м аси ш и кастл ан и ш и оқибатида унга
и н ф ек ц и ял а р туш и б , аб сц ессн и н г юзага кел и ш и ва ривож ла-
н и ш и га сабаб бўлади. А бсц ессл арн и т и л н и н г ш и л л и қ қ о б и қ
қаватида ж ойлаш ган ю заки абсцесслар ва чуқур қаватларда ж о й
л аш ган (м уш ак қаватда) чуқур аб сцессларга аж ратам из. Ю за
ки абсцесслар ти л девори соҳасида ж ойлаш ади. Я лли глан и ш
ж араён и т е з ю зага келади ва тезд а ўтиб кетади. К ў р и л ганда
абсцесс соҳасида қизарган ва бўртиб турган ҳамда ш и ш л и соҳа
ан и қзан ади . П айпаслаганим изда, шу соҳада кучли оғр и қ ва қат-
т и к д и к с ези л ад и . Т ил ф а о л и я т и қи см ан б у зи л и ш и га, у н и н г
огри ш и га сабаб бўлади. К е й и н ч а л и к абсцесс пайдо бўлган со-
ҳада л ўқи ллаш кузатилади. А бсцесс пайдо бўлган соҳа ю заси-
даги ш и л л и қ қ о б и қ ю п қ ал аш и б б оради ва б и р неча кундан
кей и н ёр и л и ш и м ум кин.
А гар ти лд а аб сц есс тил қ ал и н л и ги бўйлаб ж о й л аш са, ка-
сал л и к белгилари о ғи р р о қ ўтади, я л л и гл ан и ш ж араён ида тана
ҳарорати кўтари ли ш и , б ем ор ўзини ём он ҳис қи л и ш и , эри т-
р о ц и тл ар ч ўкиш те зл и ги н и н г (соэ) о ш и ш и , л е й к о ц и т о з ри -
вож лан и ш и кузатилади. Тил айрим ҳолларда огизга сигм ас д а
раж ада ш и ш и б кети ш и м ум кин. Б ундай ти л и л д и зи н и н г ял -
л и гл ан и ш и кузатилганда, ял л и гл ан и ш у зо қ д авом этад и , ж а
раён о г и з т у б и д а н , о в о з ёр и ги с о ҳ аси гач а т а р қ а л и б , н аф ас
ол и ш қи й и н л аш ад и . Ж аг остидаги л и м ф а тугунлар катталаш а-
д и , о гр и қ л и ва остидаги тўқим аларга ёпи ш м аган бўлади. Т а ш
хис қўйиш да кечи кил са ёки даволаш кеч и кти ри лса, ф и м ан а-
ли глоссит ри вож ланиш и, бу вақтда эса ялли глан и ш эн гак ости
ва бўйин соҳасига тарқал и ш и мумкин. О қибатда м едиастинитга
олиб келиш и хавф и ҳам пайдо бўлади.
Даволаш .
Ж ар аён н и н г б ош л ан и ш и д а ан ти сеп ти кл ар билан
о ги зн и т е з -т е з ч ай қ аш , аб сц есс р и в о ж л а н и ш и д а н с ақ л ан и ш
м ақ сад и д а а н т и б и о т и к в о с и тал а р н и и ч и ш та в си я қ и л и н ад и .
А бцесс пайдо бўлганда, уни ж аррохпик усулида очиш дан ф ой -
даланилади . Ж ароҳат очилганидан кей и н , б ўш ли ққа ан ти б и о-
32
Оғиз бўшлиғи шиллиқ қавити ва ла б касалликлари
ти к л ар ва п р о тео л и ти к ф ер м е н тл а р қуш иб ю бориб ю вилади
Ҳамда оқм а йўли ҳосил қ и л и б , т и қ и н (дренаж ) этилади. А н
ти б и о ти к ва пол иви там и н л ар тавси я қилинади. Ж ар р о ^ ти к му-
о л аж аси д ан сўн г, о ғи з т е з -т е з а н т и б и о т и к э р и тм а л а р б и л ан
чайқаб турил ад и.
1. Огиз бўшлиғи ш иллиқ қават ининг шикастли таъсирловчи
омилларини санаб ўтинг.
2. Оғиз бўш лит шиллиқ қаватининг механик шикастланиши-
даги ўзгаришларга нималар киради?
3. Оғиз бўшлиғи шиллиқ қаватининг терм и к шикастланиши бел
гилари ниллмардан иборат?
4. Огиз бўшлиғи шиллиқ қаватининг микротокли шикастлани
ши белгилари нима?
5. Оғиз бўшлиғи шиллиқ қаватининг нурли шикастланиш жа-
роҳатларига нималар киради?
Do'stlaringiz bilan baham: |