Ўзбекистон Республикаси Соғлиқни сақлаш вазирлиги Тошкент врачлар малакасини ошириш институги

Ташхислашда
ци тол оги к ё к и ги стологи к те к ш и р и ш муҳим 
аҳамиятга эгадир. Ракда ю либ оли н ган тўқим аларда ати п и к

---

Оғиз бўшлиғи ш иллиқ қават ининг шикастли жароҳатлари
23
ҳуж айралар кузатилиб, ҳам ҳуж айра, ҳам ядро п о л и м о р ф и зи - 
м и н и учратам из. Я д р о -ц и то п л азм ати к м уносабатнинг б у зи л и ­
ш и оқибатида кўп яд роли ҳуж айралар кузатилиб, ядро турли 
хил ш аклда, нотўғри ўринда ж ой л аш и б , гиперхром кўриниш да 
бўлади. А ти п и к ҳуж айраларда м итоз ҳолати кўп учрайди. П ре- 
паратда к ў р и л ганда, кўп м иқд орда “ я л а н ғо ч ” яд р о л ар куза­
ти л ад и .
Ём он си ф атли ўсм алар тўқи м аси да ем и ри л и ш кузати л ган ­
да таш хи слаш да ц и тол оги к усулни қўллаш яхш и натиж а б е ­
ради. Б ош қа ҳолатларда эса гистологик текш и ри ш я куний та ш ­
хис учун муҳим натиж а беради. Қ ач о н ки гистологик ва ц и то­
л о ги к тек ш и р и ш натиж алари ҳамда касал л и кн и н г к л и н и к бел- 
гиларидаги си м п том л ард а қ а р а м а -қ а р ш и , ан гл аш и л м о вч и л и к 
ҳолатлари п ай д о бўлиб қол са, албатта та к р о р и й ги сто л о ги к 
те к ш и р и ш ўтказиш шарт.
О гиз бўш лиғи ш и л л и қ қаватида ярали жароҳат м и л и а р -яр а ­
л и силда, худди ў п к а с и л и н и н г о ч и қ тури кўриниш ида; тезда 
о ғ р и қ л и , ю м ш о қ , ч е т л а р и й и р и н г л и , я р а т у б и д о н а д о р , 
кўпинча яра атроф ид а с а р и қ нуқдалар - “трел я д о н л ар и ” ш а к ­
ли кузатилади. Ж ароҳатн и н г сабабчи ом или б артараф қ и л и н - 
ган д ан кей и н ҳам я рада эп и тел и зац и я ж араён и кузатилм айди. 
Я ра ю засидан ю либ ол и н ган тўқ и м ан и б а к те р и о с к о п и к те к - 
ш и р ган и м и зд а, м и ко б актер и ялар топилади.
Қ а т т и қ ш а н к р (яр ал и ш а к л и ), ш и к а с тл а н и ш яр ал ар и д ан
ў зи н и н г ти п и к хусусияти - асо си н и н г қотиш и билан қиёсла- 
нади. Ш ан кр четлари тек и с, қатгиқ, туби ю м ш ок^аш ган ясси, 
о ғр и қси з, қизил рангли гўш т ҳолида бўлади.* Ш ан кр атр о ф и ­
даги ш и л л и қ қ о б и қ қават ранги ўзгари ш си з, л и м ф а тугунла- 
ри қаттик^!а ш га н , о ғр и қ с и з, ҳ ар ак атч ан , қ а тт и қ э л а с т и к ху- 
сусиятига эга. Я радан ю либ ол и н ган тўқим адан топ и л ган тре- 
пон ем алар таш хисга якун и й а н и қ д и к киритади. Бундай ҳолат- 
л арда Вассерм ан р еакц и яси ш анкр ҳосил бўлганидан 3 ҳафта 
ўтгач, мусбат натиж а б ер и ш и н и инобатга олиш зарур.
Т р о ф и к ярал ар маълум у зо қ р о қ д авр м обайнида сакданиб 
тури ш и , ум умий касал л и кл ари бор бем орларда кучсиз к е ч и ­
ш и б илан тавси ф лан ад и . А гар яра ш икастловчи ом ил таъ си ­
рида кузатилса, бу таъ сирловчи б артараф эти л и ш и б илан я р а ­
н и н г б итиш и ж араён ида кучсиз иж обий ўзгариш кузатилади. 
Т р о ф и к яраларда ц и тологи к, б актер и о л о ги к те к ш и р и ш усул­
л ари таш хислаш учун қўш им ча асос бўла олм айди.
Э розияли ш икастланиш жароҳатлари пуфакчада пайдо бўла- 
д и ган эр о зи яга ўхш аш и м ум кин. Б и роқ, Н и к ольск и й си м п то- 
м и н и н г м усбатлиги, суртм ада ак о н то л и т и к ҳуж айра бўлиш и, 
я д р о л а р н и н г п о л и м о р ф и зм и , пили го ид э р о зи я н и ш и к а с тл а ­
ниш эр о зи яси д ан ф арқлаш учун асос бўлади.

---

24
О т з бўшлиғи шиллиқ қават и ва лаб касалликлари