Боз ой, эй ҳумой, к и бетўтии хатат,
Наздик ш уд ки, зо г барад устухоии маи.
(М азмуни:
Қайтиб келгил, эй Ҳумой,
тўтиранг па тларингсиз,
Сал бўлмаса суягим ни карга олиб кетгуси.)
М ардона к и ш и эди. Ў қни я х ш и отар,
чавгонни я х ш и ўйнарди. Т у п р о қ п ал л ан и
я х ш и с а ч р а т а р эди. У м а р ш а й х м и р зо
ф о ж и а с и д а н сў н г у м е н и н г э ш и г и м д а
э ш и к о ғ а б ўлди . И чи тор, к а м ҳ а ф с а л а ,
ф и тн ар о қ к и ш и эди.
Я на бири Қосимбек қавчин эди. Анди-
ж оннинг қадим ий қ ў ш и н бекларидан эди.
Ҳ а с а н Я ъ қ у б б е к д а н сў н г м е н и н г эши-
гимда у эш ик о га эди. У м рининг охири-
гач а и х т и ё р ва эъ ти б о р и ортса ортди,
камаймади. Мардона к и ш и эди. Бир марта
Косонга бостириб кирган ў збакнинг орқа-
си дан я х ш и ҳ у ж у м қ и л д и . У м а р ш а й х
м ирзо ён и д а қ и л и ч ч о пиб , ў з и н и кўр-
сатган эди. Ясси Кечит уруш ида ҳам я х ш и
ж а н г қ и л д и . Ч е к к а ю р тлар д аги саргар-
д о н л и к л а р и м и з д а М а с ч о т о ғ л а р и д а н
Султон М аҳмудхон томонга отланганимда
Қосимбек айрилиб, Х иср авш о ҳ томонга
ўтиб кетди. Т ў қ қ и з юз ўнинчи(1504) йили
Х иср авш о ҳн и енгиб, Кобулда М уқим ни
қ ам ал қилдим . Ш у пайтда Қосимбек етиб
к елди. Я на авв ал ги д ек эътибор ва шаф-
қ ат қ и л д и м . Т у р к м ан ҳ азор асига Д араи
Х у ш д а ҳ у ж у м қ и л г а н и м и з д а , Қосимбек
к ек с а л и ги г а қ а р а м а й , й и ги т л ар д ан к ў ра
я х ш и р о қ у р у ш г а н и у ч у н Б а н г и ш ви-
л о ят и н и тортиқ қ и л д и м . Сўнгра Кобулга
* Ш в ғ о в у л — п о д ш о ҳ л и к д а эл чи ва м еҳ м о н ла р н и кутиб олувчи и ш о н ч л и к и ш и .
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
37
к ел гач , уни Ҳ умоюнга бекота қил д им .
З а м и н и Доварни олган пайтда у тангри
р а ҳ м а т и г а борди. М усулмон ва диёнатли,
т а қ в о д о р к и ш и эди, ш у б ҳ а л и т ао м д ан
парҳез қ и л а р д и . Р а ъ й и ва тадбири ж у д а
я х ш и эди. Х ийл а ҳ а з и л к а ш эди. Саводсиз
б у л и ш и г а қ а р а м а й , з и й р а к л и к б и л а н
л у т ф л а р , м утойибалар қ и л ар д и .
Я на бири Б обоқули Бобо А ли бек эди.
ТПайх Али Б аҳ о д и р н и н г наслидан. Ш айх
М а з и д б е к ў л г а н и д а н с ў н г у н и м е н г а
бекота қ и л д и л а р . Султон А ҳ м ад мирзо
А н д и ж о н г а л а ш к а р т о р т г а н д а С у л тон
А ҳ м а д м и р з о г а қ ў ш и л и б , У р а т е п а н и
б ер д и. С у л то н М а ҳ м у д м и р з о д а н сўнг
С ам ар қан д д ан қочиб к е л аёт г а н и д а Ўра
тепадан Султон А л и м ирзо ч и қи б , уру-
ш иб енгди ва уни ўлдирди. Ғайрати я х ш и
эди,
қуролни я х ш и и ш латар, навкарга
я х ш и қ а р а р д и . Б ен ам о з эди, р ў за тут-
масди. Золим ва кофиртабиат к и ш и эди.
Я на бири А ли Дўст тағойи сағрийчи
тум ан б екл ар и д ан эди. М енинг онамнинг
о н а си Эсон Д а в л а т б е г и м г а у р у ғ б ўлар
эди. У м а р ш а й х м ирзо зам они дан бошлаб
у н г а мен к ў п р о қ э ъ т и б о р қ и л г а н д и м .
Қ ў л и д а н и ш к е л а д и , д е р д и л а р . Н е ч а
й и л к и м е н и н г қ о ш и м д а б ў л д и , б и р о қ
а й т и ш г а а р з и г у л и к бирор и ш қ и л м ад и ,
деса б ў л ад и . С ултон А б у саи д м и р з о га
х и з м а т қ и л г а н д а в р и д а я д а ч и л и к н и
(афсун б ил ан ём ғи р ё ғ д и р и ш н и ) даъ во
қ и л а р д и . Қ у ш ч и э д и . Я р а м а с а х л о қ -
атворли, б ах и л ва ф и тн ачи , бадқовоқ ва
м уноф иқ, қ ай сар ва қат т и қ сў з, юзи совуқ
к и ш и эди.
Я на бири Вайс Л о гар ий Самарқанд-
н и н г т ў қ ч и э л а т и д а н эд и . У м а р ш а й х
м ирзо қ о ш и д а к ей и н ги п а й тл ар и х и й л а
я қ и н б ў л ган эди. Ч е к к а ю р т л а р д а л и к
п а й т л ар и м д а мен билан бирга бўлди. И ш
ю р и т и ш и х и й л а я х ш и бўлса-да, бироз
ф и т н ач и эди.
Я н а бири Мир Ғиёс т а ғо й и эди. У
А л и Д ў с т н и н г и н и с и эди. М ўғул мир-
зодалари орасида Султон Абусаид мирзо
с а л т а н а т и д а у н и н г о л д и г а т у ш а д и г а н
к и ш и й ў қ эди. Султон А бусаид мирзо-
ни н г т ў р т б у р ч а к м у ҳ р и унда ту р а р д и .
У м а р ш а й х м и рзо н и н г сўнгги й и л лар и д а
ж у д а қ ад р д о н л аш и б қ о л га н
эди. Вайс
Л о г а р и й н и н г у л ф а т и э д и . С у л т о н
М а ҳ м у д х о н г а К о с о н н и б е р г а н л а р и д а н
сўнг у м р и н и н г о х и р и га ч а хон х изм ати да
қ о л д и . Х он ҳ ам у н г а х и й л а э ъ т и б о р
қил ар д и . Х у ш ч а қ ч а қ ва ҳ а з и л к а ш к и ш и ,
аммо ах л о қд а ти й и қ си з эди.
Я н а б и р и х у р о с о н л и к А ли Д ар в еш
эди. У Султон А бусаид м ирзо қ о ш и д а
Хуросон тан қ ў р и қ ч и л ар и сафида хизм ат
қ иларди . Хуросон ва С ямарқанд Абусаид
м и р зо т а с а р р у ф и г а к и р г а н д а , бу и к к и
пойтахтнинг иш га яр о қ л и йигитларидан
махсус ҳарбий гуруҳ тузган эди; уларни
Хуросон т а н қ ў р и қ ч и л а р и ва Самарқанд
т а н қ ў р и қ ч и л а р и дер э к ан . М ени нг қо-
ш им д а Сам арқанд дарвозасида и ш кўр
сатди. Мардона к и ш и эди. Н а с х т а ъ л и қ
хатин и аж и б бир усулда ёзарди. Хушо-
мадга мойил, табиатида хасислик устун-
л и к қиларди .
Я на бири Қ анбар А ли мўгул бўлиб,
у о т б о қ а р л а р д а н эди. Отаси в и л о я т г а
келиб, узоқ вақт қассоблик қи л га н и учун
Қанбар А ли қассоб дер эдилар. Юнусхон
қо ш ид а о ф тобачилик қ и л д и . Сўнгра бек
б у л д и . М е н и н г қ о ш и м д а х и й л а у л у ғ
эътибор топди. И ш бош лангу нч а ғайрати
сезиларди. И ш га кел ган д а қ о л тоғайл иги
(иш қ и л м а й ў зин и и ш л аг ан қилиб кўрса-
т и ш одати) бор эди. Сергап ва бўлар-бўл-
масни вайсайдиган к и ш и эди. М аълум ки,
кўп гап ирган к и ш и беҳуда сўзларни кўп
ай тади . Ҳ аф сал асизро қ , ф еъ л и тор к и ш и
эди.
У м ар ш а й х мирзо билан ў ш а ф о ж и а
юз б ерган да, мен А н д и ж о н д а чорбоғда
эд им . С еш анба к у н и , р ам азо н ойи ни нг
беш ин чи сида бу хабар А н д и ж о н га етиб
келди. Изтироб билан отланиб, ёнимдаги
на вк ар ва сав дарларим билан қўргонга
йў л о л д и м . М и р зо д а р в о з а с и г а ет га н
м а ҳ а л д а Ш и р и м тағо йи о т и м н и н г жи-
ловини олиб, Намозгоҳ сари юрди. Унинг
х а ё л и д а н : С у л т о н А ҳ м а д м и р з о у л у ғ
подшоҳдир, агар кўп л аш к ар билан келса,
беклар мени ва вилоятни топш ирадилар;
ў з и м е н и Ў з г а н д в а О л а то ғ э т а к л а р и
томонга олиб кетади; агар ви лоятни бер-
салар, мен ҳам қў л га туш м ай, тоғаларим
Олачахон ёки Султон Маҳмудхон ёнига
бораман, деган ўй кечибди.
Х о ж а М а в л о н о й и Қ о з и (у С у л т о н
А ҳ м а д қ о з и н и н г ў г л и ва Ш а й х Бур-
ҳониддин Қ или чн инг наслидан бўлиб, она
т а р а ф и д а н С ултон И л и к М о зи й г а бог-
л а н а д и , у л а р н и н г х о н а д о н и а ҳ л и г а эл
www.ziyouz.com kutubxonasi
38
БОБУРНОМЛ
эъ т и қ о д и б ал ан д , у л а р ш ай х ул-ислом
йўсинида бўлиб келганлар, улар ҳақида
ҳ ал и т ак р о р сўз ю ритилади ) ва қўргон
и ч и д а г и б е к л а р бу х а б а р н и э ш и т и б ,
У маршайх мирзонинг синаш та мулозими,
бир қ и з и н и н г б еко таси б ў л м и ш Х о ж а
М уҳаммад Дарзийни юбориб, ўш а ваҳи-
м а л а р н и б е к л а р н и н г к ў н г л и д а н қувиб,
Намозгоҳга я қ и н етган маҳалда мени олиб
қайтди. Келиб ар кка тушдим. Х ожа Қози
ва беклар менинг қош имга келиб, сўз ва
к е н г а ш н и бир ерга қ ў й и б , қ ў р г о н н и н г
б урж ва ш и н а к л а р и н и т у з а т и ш г а , тар-
тибга солишга кириш дилар. Маргинон ва
Ўш тараф ларга ҳ уж у м ч и қў ш ин қўйган
Ҳасан Яъқуб, Қосим қавчин ва яна баъзи
беклар бир-икки кундан сўнг келиб, муло-
замат қилиб, барчаси бирдам ва ҳам ж и ҳ ат
бўлиб, қ а л ъ а м удофааси билан м аш гул
бўлдилар.
Султон Аҳмад мирзо Ўратепа, Хўжанд
ва М аргинонни олиб, А ндиж ондан тўрт
йигоч масофадаги Қубога келиб тушди. Бу
фурсатда Дарвеш Гов исмли киш и Анди-
жон арбоблари ҳ ақи да беҳуда сўз айтгани
учун қатл этилди. Бу сиёсатдан бутун эл
тинчиб қолди.
Х о ж а М а в л о н о й и Қ о з и н и ва У зун
Ҳ а с а н Х о ж а Ҳ у с а й н н и С ултон А ҳ м а д
мирзога шундай мазмунда эл ч ил икк а юбо-
рилди: бу вилоятга мулозимлардан бири
қ ў й и л а д и ; мен ҳ ам м у л о зим , ҳам фар-
зандман, агар бу хизматни менга топшир-
салар ях ш и р о қ ва м аъқулроқ бўларди.
Султон А ҳмад мирзо кам гап, ф ақи р
ва одми к и ш и эди. Ҳар бир маслаҳат ва
иш-ҳаракат бекларсиз қарор топмас эди.
Б екл ар бу сўзларга илтифот кўрсатмай,
н о ж о и з ж аво б л ар айтиб, и л га р и га қўз-
ғалдилар. Оллоҳ таоло, ўз комил қудрати
билан ҳар иш имни ўз вақтида к и ш и л ар
м и н н а т и с и з к ў н г л и м д а г и д е к ю зага чи-
қариб кел ган ки , бу сафар ҳам бир неча
иш ни сабаб қилди-ю, душ манлар келган-
л а р и д а н а ф су с л а н д и л ар , б а л к и бу ури-
н и ш л а р и д а н п у ш ай м о н бўлиб, мақсад-
ларига етолмай қайтиб кетдилар.
Ш улардан бири: Қубонинг ботқоқли
қора суви бор, к ў п р и ги д ан б ош қа ўтиб
бўладиган ж ойи йўқ, кўп киш ил и к лаш кар
келиб, к ў п р и кк а тиқилиб қолди, кўплаб
от ва туялар бу қора сувга йи қилиб нобуд
бўлди. Бундан уч-тўрт йил бурунроқ Ч и р
(Ч и рчи қ) сувидаги кечувда кат т а ш и к аст
топган эдилар, бу воқеа ўш а ҳалокатни
эслатиб, л а ш к а р ваҳим ага туш ди.
Я на бири буки, ў ш а пайтд а отга шун-
дай ўлат етд ики , уюр-уюр отлар й и қ и л и б
ўла бошлади.
Я на бири: улар бизнинг л а ш к а р и м и з
би л ан х а л қ н и н г б ирдам ва ҳ а м ж и ҳ а т -
л и г и н и к ў р д и л а р к и , булар ж о н ва танла-
р и д а м а д о р б о р и ч а к у р а ш м о қ қ а ш а й
э к а н л и к л а р и г а иш онч ҳосил қи л д и л ар .
Б у сабаблар боис, А н д и ж о н д а н бир
й и г о ч м а с о ф а д а н Д а р в е ш М у ҳ а м м а д
тар х о н н и ю бордилар, и ч к а р и д а н Ҳ асан
Я ъ қ у б Н ам озгоҳ м аск а н и га чиқиб, кўри-
шиб, сулҳ ту зи ш ган бўлиб, о р қага қайт-
д илар.
Х ў ж а н д с у в и ( С и р д а р ё ) н и н г ш и м о л
томонидан келаётган Султон Маҳмудхон
А х си н и қ а м а л қил д и. Ж а ҳ о н г и р мирзо
ўш а ерда эди, беклардан Али Дарвеш бек,
М ирзоқули к ў к ал д о ш , М уҳаммад Боқир-
бек, Ш айх Абдулло эш икоға ҳам Ахсида
эдилар. Вайс Л оғарий, Мир Ғиёс тағойи
ҳам шу ерда эди. У лар беклардан хавф-
сираб, Вайс Логарий ви лоятига, Косонга
к етдилар. Носир м ирзога Вайс Л оғарий
б ек о т а эд и. Ш у саб аб л и Н о с и р м и р з о
Косонда булар эди. Хон Ахси атрофларига
етган д а, бу бекл ар хон том онига ўтиб,
К о с о н н и б е р д и л а р . М и р Ғ и ё с х о н
м улозаматида қолиб, Вайс Логарий Носир
м и р з о н и С у л то н А ҳ м а д м и р з о г а олиб
борди. Уни М уҳ ам м ад М азид тар х о н га
топш ирди.
Хон А хси я қ и н и г а келиб, бир неча
м арта уруш қ и л д и , бироқ ҳеч иш ч и қ ар а
о л м ад и . А х с и д а г и б ек л ар ва й и г и т л а р
ч и н а к а м ж о н ф и д о л и к к ў рсатд и л ар . Ш у
п а й тд а Султон М аҳм удхон х аст ал ан д и ,
уруш га кир ган и га пуш аймон еб, ўз вилоя-
тига қайтиб кетди.
Абобакр дуғлат К о ш ғар и й ҳеч к и м г а
бош эгм ай, неча йи лдан бери К о ш ғар ва
Х ў танга ҳ о к и м л и к қи л и б к ел ар д и , у ҳам
ви ло ят орзусида Узганд я қ и н и г а келиб,
қ ў р г о н с о л и б , в и л о я т д а б у з ғ у н ч и л и к
қ и л и ш г а к и р и ш д и . Х о ж а Қози ва барча
б екларга К о ш ғар и й н и даф этиш ҳ а қ и д а
буйруқ берилди. Б у лар я қ и н етган пайтда
К о ш г а р и й бу л а ш к а р г а тенг кел олм ас-
л и г и н и к ў р д и ва Х о ж а Қ о з и н и о р аг а
солиб, юз м а к р ва ҳ и й л а билан қутулди .
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
39
Б ундай кат т а во қеалар рўй берганда
У м а р ш а й х м и р зо д ан қ о л га н б ек л ар ва
й и г и т л а р я х ш и у ю ш и б , м а р д о н а жон-
ф и д о л и к к ў р с а т д и л а р . А хси д ан мирзо-
нинг онаси Султонбегим, Ж аҳ о н ги р мирзо
ва аҳ л и ҳарам ҳамда беклар А ндиж он га
к ел д и л ар . Аза расми бажо келтирилиб,
фуқаро ва м иск инл ар га ош, таом тортил-
ди. Бу муҳим иш лардан фориг булгандан
сунг, л а ш к а р ва ви л о я т л а р н и н г тартиб-
и н т и з о м , т а ъ м и р у о б о д о н л и ги га к и р и
ш и л а бош ланди. А нд иж о н ҳу к у м ати ва
эш и к огалигини Ҳасан Я ъқубга беришга
қ ар о р қ и л и н д и . Ўш ҳ о к и м л и г и Қ осим
қ а в ч и н г а б е р и л д и . А хси ва М ар ғин он
Узун Ҳ асанга ва А ли Дўст тағойига тайин
бўлди. У м арш айх м ирзонинг бош қа бек-
л а р и ва й и г и т л а р и н и н г ҳ ар қ а й с и с и г а
мартабаларига я р аш а вилоят ва ер, амал
ва мансаб, т и р и к ч и л и к учун маош тайин
қилинди.
Султон Аҳмад мирзо қай тгандан сўнг,
и к ки -у ч м а н з и л ю р гач , аҳ в о л и к е с к и н
ўзгариб, қат т и қ иситмага чалинди. Ура-
тепа т у м ан и д а Оқсувга етганда шаввол
ойининг урталарида, с а к к и з юзу туқсон
т ў қ қ и зи н ч и йили (1494) қ и р қ тўрт ёш ида
ўтар дунё билан видолашди.
Таваллуди ва насаби. Таваллуди сак-
киз юз эллик бешинчи(1451) йили, Султон
А бусаид м ирзо т а х т н и э г а л л а г а н й и л и
эди. У Султон Абусаид мирзонинг ўғилла-
ридан энг каттаси эди. Онаси Ўрда Бўға
т а р х о н н и н г қ и з и , Д а р в е ш М у ҳ а м м а д
тарх о нн ин г эгачиси, м ирзонинг эътибор-
ли хотини эди.
Ш а к л - ш а м о й и л и : б а л а н д б ў й л и ,
қўнгир соқолли, қизил юзли, норгил киш и
эд и. С о қ о л и э н г а г и г а т у ш а р д и . И к к и
ёногида соқоли йўқ эди. Ж у д а ш иринсўз
к и ш и эди. С аллани ўш а замон одатига
к ў р а , т ў р т ў р ам а ч и р м аб , у ч и н и олдин
р о ққа, қ о ш и н и н г устига таш лаб қўярди.
Ф е ъ л - а т в о р и : ҳ а н а ф и й м а з ҳ а б и д а ,
п о ки за э ъ т и қ о д л и к и ш и эди; беш вақт
намозни канда қилмасди. И ч к и л и к пайт-
лар ид а ҳам намози тарк бўлмасди. Ҳаз-
рати Х ожа Убайдуллоҳга мурид эди. Ҳаз-
рати Хожа унга мураббий ва ҳомий эди.
Ж у д а одобли эди. Х усусан , Х о ж а суҳ-
батида. А йтиш ларича, ҳаргиз Хожа маж-
лисида бир тиззасини и кк и н ч и тиззасига
ч ал и ш ти ри б ўтирган эмасди. Б ир сафар
ҳазрати Хожа суҳбатида, одатига хилоф
тарзда, оёқларини узатиб ўтирибди. Мирзо
ў р н и д а н т у р ган д а н сўнг, ҳ а з р а т Х о ж а
м и р з о ў т и р г а н е р н и қ а р а б к ў р и ш н и
буюрибди: бир суяк бор экан.
Ҳеч нима ўқиган эмас, оми эди. Ша-
ҳ арда улгайган бўлиш ига қар ам ай, тўғ-
р и сў з(ту р к) ва содда эди. И стеъдоддан
бебаҳра эди. Одил к и ш и эди. Ҳ азр ат и
Х о ж а н и н г ҳ ам ҳ у р м а т л а р и орада эди.
А ксар м уҳим и ш л ар ш ариатга мувофиқ
ҳал қилинарди. Аҳд ва сўзига барқарор
киш и эди. Ҳаргиз ундан аҳдга хилоф иш
юз бермади.
Ш иж оати бор эди. Ўзининг қўлидан
иш келган ҳеч бир ҳолат бўлмаган эса-да,
айтиш ларича, баъзи ж ан г маъракаларида
унда ш иж оат асари кўринган экан. Ўқни
жуда я х ш и отар эди. Илвасинга патли ва
п а тс и з ў қ л а р и к ў п ҳ о л л а р д а т е г а р д и .
Ниш он учун қўй и л ган қовоқни майдон-
нинг у боши, бу бошидан келиб ҳам аксар
ҳолларда урар эди. У мрининг охирларида
семириб қолганда ҳам қирғовул ва беда-
нани и н гич к а ўқ билан отиб, камдан-кам
х ато қ и л а р д и . Қ у ш ч и к и ш и эди, қ у ш
билан қу ш овлар, я х ш и овларди. Улуғбек
мирзодан сўнг уни нгчалик қ уш чи подшоҳ
б ўлм аган.
Ж у д а ҳаёли эди. Д ей диларки, хилват-
ларда маҳрам ва ичкилари д ан ҳам оёқла-
р ин и б ек и т ар экан . Гоҳида и ч к и л и к к а
б е р и л с а , й и г и р м а - ў т т и з к у н м у т т а с и л
ичар эди. Гоҳида ичмай қўйса, йигирма-
ўттиз кунлаб ичмасди. Базмда бир ўтир-
ганда бир кеча-кундуз ўтирар, я х ш и ичар-
ди. Май ичмаган ку нл ар и басит (баданни
қиздирувчи модда)ни ж уда кўп истеъмол
қ и л ар д и . Табиатида х аси слик устунлик
қ и л а р , кам сў з ва одми к и ш и , ихти ёри
беклар қўл ид а эди.
Ж а н г л а р и . Т ўрт м а р т а саф тортиб
уруш қ илди. Аввал Ш айх Ж ам о л арғун-
нинг иниси Н еъм аг арғун билан Зомин
ту м ан и н и н г О қар я л а н гл и г и д а урушиб,
ғолиб бўлди. Я на бир м арта У м ар ш а й х
м ирзо билан Хавосда ҳам уруш иб, голиб
бўлди. Я на бир марта Тош кан д атрофида,
Ч и р ч и қ с у в и н и н г б ў йи да Султон Маҳ-
мудхон билан т ў қ н а ш д и л а р . Бунда саф
тортиб ж а н г қ и л и н м а г а н д и . М ўғуллар-
нинг ҳ у ж у м ч и қисм и л а ш к а р н и н г орқа-
с и д а н к е л и б , ҳ а р б и й ю к л а р о р т и л г а н
www.ziyouz.com kutubxonasi
40
Do'stlaringiz bilan baham: |