Халцаро бобур фонди


Ҳама ҳиндулар ўл ди ри л ган хор-зор



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet161/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   ...   157   158   159   160   161   162   163   164   ...   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

Ҳама ҳиндулар ўл ди ри л ган хор-зор,
Туфак тоши билан ,#сҳоби фил “дай.
Таилардан тоглар бўлди аён,
Ҳар бир тогда у чашмадан оқарди қон.
Зўр ш укуҳли саф ўқ и в и н г қўрқинчидаи
Цочишарди ҳар бир дашту тог томои.
9 3 3 (ҳ и ж р и й ) й и л , ш а ъ б о н о й и н и н г
25- н ч и с и д а битилди.
Б у га ла б а д а н к е й и н „ тугро “да ■
'■ „го-
з и й “ с ў з и бит илди. Фатҳномада тугро-
н и н г остида у ш б у р у б о и й н и битдим:
И
с
л
о
м
у
ч
у
н
о
в
о
р
а
и
ё
з и
б
ў
л
д
у
м
,
К
у
ф
ф
о
р
у
ҳ
у
н
у
д
ҳ
а
р
б
с
о
э и
б
ў
л
д
у
м
,
Ж
а
а
м
а й
л
а б
э р
д
и
м
ў
э н
и
ш
а
ҳ
и
д
ў
л
м
о
қ
қ
а ,
А
л
- м
и
н
н
а
т
у
л
и
л
л
а
ҳ
к
и
,
ғ о
а и
б
ў
л
д
у
м
.
Ш а й х З а й н б у фатҳга
„Ф ат ҳи под-
ш о ҳ и и с л о м “** ж у м л а с и н и т аърих қ и -
л и б топган эди. М и р Г и с у ҳ а м т аърихни
у ш б у ж у м ла д а н топиб, р у б о и й битиб,
К о б у л д а н келаёт ган к и ш и л а р д а н м енга
* Тугро — буйруқ вя ё р л и қ л а р н и н г те п ас и га к а т т я ци л и б Рзилган подш оҳ белгиси.
** „Ф атҳи подшоҳи ислом “ ж ум лас и араб ҳарф лари билан ёзилиб, аб ж я д ҳисабида ҳисоблаб чиқ ился , 
933 ҳ и ж р и й йил келиб ч и ц а д и , м илод ий йил ҳисобида 1527 йил.
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМЛ
241
ю б орган эди. Т а в о р у д * р ў й берибди. Ҳ а м
Ш а й х З а й н , ҳ а м М и р Г и с у н и н г р уб о и й -
л а р и д а н т опган с ў з л а р и ж уда я х ш и
б ў л г а н л и г и у ч у н ў ш а с ў з л а р н и н г ў з и
к е л т и р и л д и . Я н а б и р сафар Д и п а л п у р
фатҳида Ш а й х З а й н ,В асъат и ш а ҳ р и
р а б и у л - а в в а л “** н и таърих қ и л г а н эди.
М и р Г и с у ҳ а м ш у с ў зл а р д а н т аърих топ-
га нд и .
Д у ш м а н н и я к с о н ц и л и б , орт идан
ц у в и б бориб, са ва ла д и к. К о ф и р н и н г қа-
р о р г о ҳ и б и з н и н г ў р д а д а н и к к и к у р ў ҳ
н а р и д а э д и . Ў р д а с и га ч а ет иб б о р га ч ,
М уҳа м м а д и й , А б д у л а з и з , А л и х о н ва яна
б а ъ зи о д а м л а р и м и з н и к о ф и р н и н г орти-
д а н қ у в и б б о р и ш у ч у н ж ўнатдик. Озги-
на б е п а р в о л и к б улд и . Б и р о вга и ш о н м а й ,
ў з и м б о р и ш и м к е р а к э д и . К о ф и р л а р
қ а р о р г о ҳ и д а н б и р к у р ў ҳ ч а масоф а бо-
с и б ўт ган эдим . К у н к е ч б ў л г а н и боис
қайт дик, хуф т он н а м о з и пайт и ўр д а га
к е л д и к .
М уҳа м м а д Ш ариф мунаж ж им, қа н-
ча ш у м н а ф а с л и к л а р қ и л г а н эди, д ар ҳ-
о л м уб оракбод қ и л и ш г а к е л д и . Қаттиқ
с ў к и б , и ч и м н и бўш ат дим. Г а р ч и у ко-
фирсифат ва ш ум наф ас, ў з и г а жуда маг-
р у р ва к ў п с о в у қ к и ш и бўлса-да, м енга
к ў п й и л л а р д а н б у ё н хизм ат қ и л и б к е
л а р д и . У нга б и р л а к и н ъ о м қ и л д и м ва
м е н и н г қ ў л и м остида б у л г а н мамлакат-
ларда қ о л м а с л и ги н и айтиб, рухсат бердим.
К е й и н г и к у н н и ҳ а м ш у л а ш к а р го ҳд а
ў т к а з д и к . М у ҳ а м м а д А л и ж анг-ж анг,
Ш а й х Ҳ у р а н ва А б д у м а л и к қ у р ч и (м и л -
т иқчи) катта г у р у ҳ б и л а н М и ё н и Д уоб-
да и с ё н кўт ариб, К ў й и л н и эга лла б , К и-
ч и к А л и н и а си р қ и л и б о л г а н И л ё с х о н
устига ю б о р и лд и . Б у л а р етиб борганла-
р и д а И л ё с х о н н и н г о д а м ла р и у р у ш о л м а й ,
саф и б у зи л и б , ҳ а р томонга тарқаб кета-
д и л а р . М е н Ограга к е л г а н и м д а н бир неча
к у н к е й и н И л ё с х о н н и тутиб к е л т и р д и
-
л а р , т и р и к ла й и н т ерисини ш и л д и р д и м .
У р д у н и н г қа р ш и си д а ж ойлаш ган К ўҳбач-
ча т епалиги устида (у р у ш ш у ерда содир
б ў л г а н д и ) , к а л л а м и н о р қ у р и ш л а р и н и
бую риб, ф арм он бердим .
Б у ж ойдан и к к и м а н з и л ю риб, Байа-
на га б о р д и к . Б а й а н а га ет гунча, ҳатто
А л в а р ва Меватгача б ў л га н ерларда ко-
ф ир ва м ур т а длар ни н г ў л и г и т ўлиб ётар-
д и . М е н бориб Б а й а н а н и сайр қ и л д и м .
Қ а р о р го ҳга келиб, турк ва ҳ и н д амирла-
р и н и чорлаб б у ко ф и рн и н г (Раана Сангаа-
н и н г ) е р л а р и устига бостириб б о р и ш н и
к е н г а ш и б о л д и к . Й ў л д а с у в о з л и г и ва
ҳа в о ҳа д д а н зи ёд и с с и қ б ў л г а н л и г и боис
б у ю р и ш тухтатилди.
Меват в и л о я т и Д е ҳ л и г а я қ и н ерда
ж ойлаш ган. Т а хм и н а н уч-тўрт ка р ўр ч а
д а р о м а д и бор. Ҳ а с а н х о н М еват ийга б у
ер лар ота-бобосидан қ о л га н , у л а р б у ер-
л а р н и ю з -и к к и ю з й и л л а р д а н б уён мус-
т ақил б о ш қ а р и б к е л г а н л а р . Д е ҳ л и сул-
т онига эса я р и м -ёр т и б ў й с у н и б к е л и -
ш а р к а н . Ҳ и н д султ он ла ри вилоят лари-
н и н г кат т а ли гида н ё ф у р с а т л а р и н и н г
о з л и г и д а н ё х у д Меват е р л а р и н и н г тог
л и ж ойлар б ў л г а н л и г и боис у н га қа й р и -
л и б ҳ а м қарам ай, ў з л а р и га т ўлиқ бўйсун-
д и р и ш га ҳаракат қ и л м а га н л а р , 
меват-
л и к л а р у л а р г а ш у н ч а к и итоат қ и л а д и -
га н д е к эд и ла р . Б и з ҳ а м Ҳ и н д фатҳидан
с ў н г с о б и қ с у л т о н л а р й ў л и н и тутиб,
Ҳ а с а н х о н н и н г ҳур м а т и н и ж ойига қ ў й -
д и к . А м м о б у к ў р н а м а к , коф ирсиф ат
и м о н с и з б и з н и н г лутф ва иноят ларим из-
н и унут ди, г а м х ў р л и к ва ҳурмат кўрсат-
г а н и м и з у ч у н ш у к р қ и л м а д и , б а л к и ав-
в а л ҳ а м ё зга н и м и зд е к , барча фитналар-
га ўт қ ў ю в ч и ва барча ё м о н л и к л а р га са-
бабчи у н и н г ў з и б ўлд и .
К оф ир ла рга қ а р ш и ю р и ш қ о л д и р и л -
г а н и д а н к е й и н М еват ни э г а л л а ш у ч у н
й ў л г а т уш дик. Тўрт м а н з и л д а тўхтаб,
Меват ҳ у к м д о р и ўт ирган А л в а р қ ўр го -
н и д а н олти к у р ў ҳ л и к масофада М аанас
д а р ёс и қ и р г о г и г а к е л и б тушдик. Ҳ асан-
х о н д а н б у р у н ота-бобоси Тижарада ўти
-
р и ш а р э к а н . М е н Ҳ и н д и ст о н га к и р и б ,
П а ҳ а р х о н н и босиб, Л а ҳ ў р ва Д и п а л п у р -
н и қ ў л г а о л га н й и л и м ен д а н қ ў р қ қ қ а н и
боис эҳт иёт корлик қ и л и б , б у қ ў р г о н н и
бино қ и л и ш г а к и р и ш г а н эди.

Т ав о р у д — и к к и ш о и р ш е ъ р и д а бирор байт ё к и м и с р а и и н г м а зм у н а н ё к и ш а к л а н бир х и л д а
ч и қ и б қ о л и ш и .
** „В асъати ш а ҳ р и раби ул-аввал“ ж у м л ас и д а ги арабий ҳар ф ла р аб ж ад ҳисобида олиниб қ ў ш и л ган д а, 
ҳ и ж р и й 9 3 0 ч и қ а д и , м и л о д и й 1524 йил.

Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   157   158   159   160   161   162   163   164   ...   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish