Узбекистон республикаси олий ва урта махсус таълим вазирлиги т. Исокова, X. Хужак улов



Download 4,13 Mb.
Pdf ko'rish
bet58/72
Sana25.02.2022
Hajmi4,13 Mb.
#462758
1   ...   54   55   56   57   58   59   60   61   ...   72
Bog'liq
Demografiya statistikasi (T.Isoqova, X.Xo\'jaqulov) (1)

Р2(К13д 
= 24,9 х (0,6 х 30) > 29,4.
У си ш суръати б и л а н й и л н и к у п а й т и р и б , шу муддат ичи - 
д аги ум ум и й усиш ёк и к а м а й и ш с а л м о г и н и б и л и б куй и ш
\ а м м умкин.
Ж а м и я т н и и ж т и м о и й -и ^ т и с о д и й р и в о ж л а н т и р и ш истик,- 
б олл а ри н и белгилаш да биз аввал ахрли динамикаси-, жинс 
ва ёш буйича тарк иб и , миллати, урф -од ати , о и лавий тарк и - 
би, и ж ти м о и й таркиби ва а^олига тааллукди булган б ош ^а 
маълумотларга мурожаат ^иламиз. И ш л а б ч и ^ а р и ш ва хизмат 
к у р с а ти ш к о р х о н а л а р и н и н г с а м а р а д о р л и к к у р с а т к и ч л а р и
х^амда улардаги м а \с у л о т л а р н и истеъ м ол к,илиш д араж аси, 
албатта, а \ о л и н и н г д и н а м и к ва си ф ат курсатки чларига таал- 
л укди булиб \и с о б л а н а д и . Ш у н и н г учун ж а м и я т н и ицтисо- 
д и й - и ж т и м о и й р и в о ж л а н т и р и ш р е ж а л а р и н и б е л г и л а ш д а н
аввал, ах;оли ^ацидаги м а ъ л у м о тл ар н и п р о гн о зл а ш тац озо 
кд ш н ад и .
И л м и й -и ^ т и с о д и й б о ш ц ар и ш д а р а ж а с и н и кутариш учун 
бош ^аради ган ва реж алаш ти ради ган ж а раён л ар келажагини 
б и л и ш лозим. Бу ж ар аён л ар н и прогнозл аш м атем атик ва д е ­
м о гр а ф и к моделларга асосланади.
Прогнозлаш ик,тисодиётнингбарча бугинларини режалаш- 
т и р и ш н и н г м у \и м э л е м ен тл ари дан бири булиб, у иж тимо- 
и й -и к ти с о д и й р и в о ж л а н и ш н и н г м и к д о р ва си ф ат кон ун ият- 
л а р и н и ан и к д а ш , ж а р а ё н л а р н и н г келаж ак да т аш к и л топ и - 
ш и н и , улар э вол ю ц и я си да юз б ери ш и м ум к и н булган су
www.ziyouz.com kutubxonasi


р и л и ш л а р н и а н и к л а ш и м к о н и н и беради. У зо к муддатли 
реж а т у зи ш д а п р о г н о з л а ш м у \ и м роль у й н а й д и . У м у м и й
п рогнозл аш т и зи м и д а ахрли сони ва т а р к и б и н и прогнозл аш
му.\им урин тутади, чунки у ж а м и я т н и н г м е \н а т ресурслари 
Конуни ва у н и н г и стеъ м о л \ а ж м и н и а н и к л а ш и м к о н и н и
беради. Д ем а к, ахрл и н и п рогнозл аш и ж т и м о и й - и к т и с о д и й
реж алар тузиш учун зарурий асос \и с о б л а н а д и .
И к т и с о д и ё т н и р и в о ж л а н т и р и ш реж аси б и лан ах;олини 
п р о г н о зл аш н и б и р га ли кд а олиб б ори ш лозим. Реж алаш ти - 
ри ш учун а \ о л и н и н г у м у м и й с о н и н и э м ас, б ал к и у н и н г
ж и н с и , ёш и ва б о ш к а курсаткичлари буйича \ а м п р о г н о з­
л аш (м иллати, маълумоти ва \ о к а з о ) л ози м булади.
Амал к и л и ш муддати буйича ахрлини п рогнозл аш уч хил: 
ки ск а муддатли (1-5 йилга), урта муддатли (5-25 йилга) ва 
у зок муддатли (25 й ил д ан ю кори ) булади.
К у л лани лад и ган усуллар а \ о л и н и прогнозлаш турлари н и
а н и к л а ш и м к о н и н и беради: ф о й д а л а н и л а д и г а н м а тем ати к 
ф у н к ц и я хиллари буйича; а \о л и такрор пайдо б у л и ш и н и н г 
д е м о г р а ф и к м о д е л л а р и б у й и ч а; д и н а м и к а н и н г с т а т и с т и к
тав си ф лари буйича; ё ш н и суриш усули буйича.
У муман, куп \ о л л а р д а п р о гн о зл а ш н и н г \ а р хил усул ва 
йулларин и б и ргали кд а куллаш га тугри келади. А \о л и со н и н и
п р о г н о з л а ш д а з а м о н а в и й ва к е л а ж а к д а б у л и ш и м у м к и н
булган ва м ум к и н булмаган д е м о г р а ф и к си ёсатн и ^исобга 
о л и ш мух,им а \а м и я т г а эга.
А \ о л и с о н и н и б и р и н ч и м арта п р о г н о з л а ш тури м а м л а- 
к а т л а р д а а .\о л и н и н г и к к и м арта к у п а й и ш д а в р и н и а н и к -
л а ш г а к а Р ати л га н . И н г л и з Д. Граунт, « Л о н д о н д а у л и м н и
к уза ти ш » а с а р и н и н г м у а л л и ф и , XVII аср б о ш и д а А н гл и я 
а \ о л и с и н и н г и к к и м арта к у п а й и ш д а в р и н и \и с о б л а б , у н и н г
280 й и л э к а н и н и ай тган . С т а т и с т и к а а с о с ч и л а р и д а н б и р и
В .П е тти А н г л и я а \ о л и с и н и н г к а м р о к у с и ш и н и н а за р д а ту- 
ти б , бу д а в р н и 360 й и л д еб курсатган. У б о ш к а м а м л а к а т - 
л а р д а а \ о л и н и н г и к к и м арта к у п а й и ш д ав р и А н г л и я д а г и - 
д ан ан ч а ф а р к л а н и ш и н и ай тган .
И н г л и з и кти сод чи си ва статисти Г. К и н г (XVII аср урта- 
си) В.Петти и ш и н и д ав ом эттириб, прогнозл аш га б ош кача 
ён даш ган. У уз п рогн ози га а \о л и с о н и н и н г уси ш и а р и ф м е ­
т и к прогрессия б уйи ч а амалга о ш и ш и н и асос ки л иб олган. 
Ш у гипотеза асосида А н гл ия а \ о л и с и н и н г 600 йил давом и да
www.ziyouz.com kutubxonasi


уси ш и п рогноз ц и л и н га н , л е к и н у н и н г нотугри э к а н и
аник«ланди: 1800 йилда А нглия ахрлиси К и н г назарда тут- 
ганга нисбатан 1,5 марта куп булган.
XVII асрни н г ажойиб математиги J1.Эйлер а \ о л и н и н г икки 
марта к уп ай и ш даври 12,5 йил э к а н и н и айтган. Бундай усиш 
суръати х,ар к^андай мам лакат а \ о л и с и н и н г усиш идан юкрри 
булса \а м , Э й л ерн и н г назарий ф и крл ари прогнозлаш риво- 
жи учун жуда м у \и м \и с о б л а и а д и .
Р о с с и я д а ахрли у с и ш и х а ^ и д а г и б и р и н ч и п р о г н о з XVII 
аср о х и р и д а т а н и к д и рус д е м о г р а ф и ва ст а ги с т и И .Г е р м а н
т о м о н и д а н ам алга о ш и р и л г а н . У 1790 й и л д а П е терб ург ва 
Л е й п ц и г д а н аш р э т и л га н « Р о с с и я н и с т а т и с т и к ак с э т г и -
риш » ас ари да Р осси я а \ о л и с и н и н г и к к и б а р о б а р к у п а й и - 
ш и н и й и л л и к 2 ф о и з \ и с о б и д а н а н и к д а г а н . Л е к и н бу 
п р о г н о з \ а м о к д а н м а га п .
1920 йилда а ^ о л и н и н г усиши х1ак1идаги б и р и н ч и п р о гн о з 
а н г л и я л и к С .С т р у м и л и н т о м о н и д а н ам алга о ш и р и л г а н . У 
20 йил аввал \ и с о б л а н г а н булиб, унга т а б и и й у си ш к о э ф ­
ф и ц и е н т и а с т а -с е к и н орти б б о р и ш и асос к;илиб о л и н г а н . 
1940 йилда а \о л и сон и п р о гн о з к;илинганга нисбатан 2 ф ои з 
ф а р ц к а л г а н , холос.
Агар ав в ал л ари п р о г н о з л а ш , ас о с а н , х р зи р ги а.\оли с о ­
н и н и к е й и н г и с и б и л а н с о л и ш т и р и ш г а а с о с л а н г а н булса, 
х1озп рги д аврда бутун дунёда п р о г н о з л а ш д а б о ш ц а н о з и к - 
рок, усулларни куллаш л о зи м л и ги ай тилмокда. Аввалдан кура 
б и л и ш барча ахрли сон и ва у н и н г а й р и м гурухдари со н и
у зга р и ш и га та ъ с и р этувчи о м и л л а р п и у р г а н и ш н и т а к р з о
к.илади.

Download 4,13 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   54   55   56   57   58   59   60   61   ...   72




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish