ган одам лар бўладики, уларни нг ч еҳраси дан
барибир
нур ёғилади. Ф ар и ш таси бор, дейди халҳим и з бунаҳа
одам лар ҳаҳида. Б у эса ў ш а биз ж ойига келтири б
т аъ р и ф и н и кел ти р а олм аётганим из илоҳий ҳ у в в ат-
дир. А гар инсон ўзининг ички гўзаллигини сай ҳаллаб
турса, ана ш у ҳувват ортиб бораверади.
Минг аф су ски , од атд а, ҳ а ё т д а теск ар и си бўлади.
А слида, одам боласи д унёга ж у д а к у ч л и илоҳий ҳ у в -
в а т билан, соф г ў за л л и к эл ем ен ти билан келади. Г ў-
з а л л и к эл ем ен ти нима экан лигин и
туш ун иш ни нг энг
осон й ўл и эса ч аҳ ал о ҳд аги ж о зи б ан и ҳис ҳилиш дир.
Янги туғилган чаҳалоҳни нг ҳиди ж ан н атн и н г ҳидига
ҳиёсл ан и ш и ҳам бекорга эмас. Ч у н к и у илоҳий ҳ у в -
в ат билан тўйинган. Ш у боис ч аҳ ал о ҳ - бир п ар ч а
гўш т си зни ў зи га ром этад и , унга ҳ ар аб тал п и н аси з,
уни ҳи д лаб тўйм ай сиз. О дам зод ҳ ан ч а-ҳ а н ч а а т и р -
л а р их ти р о ҳилиб ҳ ам бунаҳа ҳидн и я р а т а олм аган
ҳали. Қ о л аверса, болаларни нг ҳ ар бир ҳ а р а к а т и ж о -
зи б ал и
тую лади, ҳ атто х а р х а ш а с и ҳ ам ў зи га яраш и б
туради...
Л екин атр о ф м уҳит, оила, бош ҳалар билан мулоҳот
болага аста-с ек и н ў з таъ си р и н и ў т к а з а бош лайди. Ш у
аснода соф илоҳий ҳ увват ўрнини бошҳа м анбалар
тў л д и р а боради. Н ати ж ад а гў зал л и к элем енти ҳам
заи ф лаш ад и . Б ола алдаш ни, н аф р атн и , ҳизғаниш ни,
ғаразни, кекни, ҳасадн и ўргангани, ундаги беғубор-
лик ўрнини салбий х и с л а тл ар кўпроҳ
эгаллаб борга-
ни сайин, х ал ҳ ти ли билан айтганда, ундан «болалик»
кетиб бораверади. Ж ан н а т ҳиди ҳам...
К елин лард аги гў зал л и к ҳам худди ш унга ўхш аш .
Г арчи болалик соф лиги аллаҳ ач он кетиб бўлган эса-
да, ҳ и зл а р яхш и н и ятл ар билан ў зл а р и н и ҳ ай та т а р -
биялаб, келин лик ар аф аси д аги иш тиёҳ ва завҳ -ш ав ҳ ,
ш ирин о р зу л ар билан ўзи д аги гў зал л и к элем ентини
ҳ ай та ж он л ан ти рад и л ар , илоҳий ҳ увватн и ў зл а р и -
га кўпроҳ ж ал б ҳиладилар.
Аммо янги оилада янги
1
«
ҳаёт бош лаганларидан кейин ак са р и я т ҳ о л л ар д а ор-
зу л ар саробга айланиб, осмонда учиб ю рган к ел и н л ар
ерга ҳайтиб ту ш ад и л ар , ш у билан ў зл ар и н и таш лаб
ю борадилар. У ларда аввалги зав ҳ сўнади, гў зал ҳис-
сиётлар ўрнини м ай д а-ч у й д а
таш ви ш л ар эгаллай
бош лайди, атр о ф д аги лар га бўлган м уҳаббат ўрнида
ги н а-ку д у р атл ар бўй чўзади. К елин бўлиш а р а ф а с и -
даги ҳисҳа д аврд а эриш ган к а т т а бойликлари - ички
гўзалликн и ш у тар и ҳ а йўҳота борадилар. Унинг ў р -
нида энди ту р л и ёмон и л л а т л а р ўрнаш иб олади ва ш у
тари ҳа илоҳий ҳ у вват бой бериб ҳўйилади. Б у эса, ў з
навбатида, таш ҳи гў зал л и к к а ҳам ў з таъ си р и н и к ў р -
сатади. Энг даҳш атлиси , куёвнинг к ў зи олдида бир
п ай тл ар ўзига оҳанрабодек тортиб
ту р у вч и келин чак
ўрни да оддий бир уй х и зм атч и си пайдо бўлади. Энг
к атта хатол ард ан ян а бири м ана ш у ерда бош ланади!
Do'stlaringiz bilan baham: