Бой берилган ички гўзаллик
Х ўш , ички гў зал л и к ў зи нима ва унга ҳан дай эр и -
ш илади? Б у саволнинг ж авоби ҳам, бахтим изга, ж у д а
баҳсталаб эмас. Зеро, инсон пайдо бўлганидан бери
инсоннинг ички гў зал л и к м езонлари д ея р л и ў згар -
маган. Я ъни бу гў зал л и к инсон ҳалбига боғлиҳ. Қалб
поклиги, ф икрларн ин г тозалиги, ни ятларнинг холис
ва б еғаразли ги ҳам иш а ички гў зал л и к учун бош омил
саналган. Ў з навбатида, унга эриш иш воси талари
ҳам м ав ж у д бўлиб, б улар Я ратганга ва яралм и ш га
м уҳаббатдан бош ланиб, табиатга интилиш , сан ъатга
ош нолик, китоб м утолааси, я р ату вч ан л и к ва м еҳн ат-
к аш л и к каби ўнлаб, балки ю злаб о датлар, кўни км а-
л ар, хи сл атл ар д ан иборатдир. М ана ш у н ар сал ар бой
берилса, ички гў зал л и к ҳам барбод бўлади.
Ана энди бу м у л о ҳ азал ар н и ю ҳорида к ел ти р и л -
ган ҳикоям издаги келиннинг ҳолати м исолида кўриб
чиҳайлик. Р остдан ҳам бу келин чак бизнинг ҳиш лоғи-
м изга келганида барча кел и н ч ак лар каби гў зал эди.
11
Чунки о р зу -и ста к л ар и самимий эди, гарчи ота-она-
сидан ру хсатси з ҳочиб келган б ўлса-д а, бу ҳалбида
ота-онасига нисбатан уйғонган н а ф р а т эмас, балки
йигитга м уҳаббати ҳ ад д ан зи ёд кучлилигидан, ҳис-
л ар и аҳлига бўйсунмай қўйганидан эди, холос. Ш у
боис унинг к ў зл ар и д а ум ид уч ҳ ун л ар и чаҳнар, ю зи-
да чиройли о р зу -ҳ ав ас л а р ж илоси акс этарди. Унинг
учун ў зи севган йигитнинг ҳиш лоғи, қиш лоҳдош лари
ҳам севим ли эди. Ш у боис ҳатто биз - етти ёт бего-
на қ и зч ал ар н и ях ш и кўриб қолганлигини ай ти ш дан
ҳам тортинмаган, бу ерд аги ларн и таним аслигидан
х и ж о л атд а эди, ш унинг учун ҳам м анинг к ў зи га гў-
з а л кўриниш га урин арди, ў зи я х ш и кўрган одам лар
уни ҳам ях ш и кўриб қолиш ини чин дилдан истарди!
А на ш ундай ички гў зал л и к боис унинг таш қи к ў р и -
ниш и ҳам ж у д а гў зал эди! Қ им м атбаҳо к ий им -кечагу
ати р -у п а л а р и эса унинг бу гўзаллигига қўш им ча гў-
за л л и к бахш этарди, холос...
А ммо а т р о ф д а ги л а р , ҳ а т т о қай нона ҳ ам уни ў зи
к у т ган и д ек и л и қ қ а р ш и олм ади, ҳам м а унга о та-
онасини н о ро зи қили б к ел ган к е л и н с и ф а т и д а қ а р а -
ди. Н а т и ж а д а о р ад ан к ў п ў т м а й у ў з о р з у -ҳ а в а с л а -
р и ҳ а қ и қ а т га мос ту ш м а сл и ги н и ан гл ай бош лади,
м у ҳ аб б атга ал д ан и б а қ л с и з л и к қили б қ ў й ган л и ги н и
т у ш у н и б етд и , ай н и қса, о т а-о н а олд ид аги х ато си
д аво си й ў қ и зти р о б га ай л ан и б уни кеч аю к у н д у з
қи й н ай бош лади. Энди у эр и ш ган н а р с а л а р и н г ш у
и зт и р о б л а р га қ а н ч а л и к мос эк ан л и ги н и т а р о зи га
солиб к ў р и ш га уринди. Б у азо б л а р и г а сабабчи б ў л -
ган л ар н и а х т а р и ш га ту ш д и , а вв ал о , т у р м у ш ўртоғи,
қ о л ав ер с а, унинг оила а ъ з о л а р и , қ ў н и -қ ў ш н и л а р и ,
ҳ а т т о ў з ф а р з а н д и ҳ ам бу и ш л ар н и н г б ар ч аси га
ай б д о р д ек т у ю л а бош лади. А тр о ф д а ги л а р га ни сба-
тан н а ф р а т уйғонди. А на ш у н а қ а н о тўғр и ф и к р л а р
ка ҳ а р а к а т л а р , салбий эм о ц и я л а р ички к о н ф л и к тн и
ю зага кел ти рд и .
Ҳа, м ана ш у ж ойда ҳақи қи й ф о ж и а бош ланади.
Зеро, ички конф ли кт ички ҳувватн и еб юборади. Ички
ҳувватнинг кам айиш и, ў з навбатида, ички дунёни
бўш лиҳҳа ай лантири б ҳўяди. А лалодибат ҳалб соф -
лигига за х а етади, ички гў зал л и к бузилади... Б ундай
п айтд а киш ида атр о ф д аги лар га гў зал бўлиб кўриниш
хоҳиш и ҳам сўниб боради, к и й и м -к еч ак л ар ҳам энди
гў зал л и к к а х и зм ат ҳилувчи ж озиба воси талари эмас,
ф а ҳ а т тў й -том ош алар учунгина кийиладиган ҳу р у ҳ
м атоҳларга айланади...
Do'stlaringiz bilan baham: |