сўзининг ўзбек тялидагн 5 маъноси (Ўша лугат, 586-бет), татар
тилндаги 2 маъносн (Ўша луғат, 182-бет) берилган ва ҳакозо,
4) Сўз маъноси ҳар бнр тилда турли сўз ясовчилар орқали
ифодаланади: чизаш (ўзбекча) - с т у (қозокча), ҳайдайдигвп (ўзбекча) -
ейдайтьш (қозоқча), салциплаш (ўзбекча) - салцьтдау (қозоқча), ксзувчи
(ўзбекча) - кезбс (қозоқча) ва бошқалар.
5) Битга маъно якка сўз лексема орқали ёкн бнрдан орткқ сўз - сўз
бпрпкмаси ёрдамида ифодалападн. Чукопчи: Саиъит (ўзбскча), коркем
опер (қозоқча), торф (ўзбскча), ишм тезек (қозоқча), усти билап
(ўзбекча), устЬпиеи (қозоқча), аччиги чиқти (ўзбекча), ашулапу
(қозоқча) ва бошқалар.
6) Битта тушунча турли тилда ўз сўз ёки ўзлашма сўз орқали
мфодалаиади: навбатчи (ўзбекча), кузатчк (қозоқча), нефть (ўзбекча),
мипай (қозоқча), торф (ўзбскча), шим тезек (қозоқча) ва бошқалар.
Ўзбек тилк умумнормаси бу тил тизимн муайии дяврда имкон
берган барча қўлланишлар кўринншпднр ва тилпннг умумий нормасн
бу норманинг муайян вяқт донраси, мавжуд барча тинлари, турларпни,
услубий кўрнкишларшш қамрайди.
Юқоркдап» таҳ/»илларга диққат қилинса умумий норма тсрмини
ва тушунчаен бир неча лисон.чй ҳодисалар учун умумий ном бўлиб
77
келадн.
www.ziyouz.com kutubxonasi