(Lactobacillus)
|
граммусбат,
|
спора
|
ҳосил
|
қилмайдиган,
|
|
|
|
|
ҳаракатсиз. Гомо ёки гетероферментатив сут
|
|
|
|
|
кислотали бижғишни юзага келтиради
|
|
Ламинар бокс
|
Laminar hood ,
|
Ламинарный бокс,
|
микробдан ҳоли муҳитни ҳосил қиладиган
|
|
|
laminar
|
ламинар
|
қурилма. Стерил шароитда биологик объектлар
|
|
|
|
|
билан ишлашда фойдаланилади
|
|
|
Лизис
|
|
Lysis
|
Лизис
|
ҳужайраларни емирилиши ёки эриб йўқ бўлиши,
|
|
|
|
|
микроорганизмлар фермент ёки бошқа моддалар
|
|
|
|
|
таъсирида шу ҳолатга келади
|
|
|
|
Лиофилизация
|
Lyiophilize
|
Лиофилизация
|
таркибида намлиги бўлган маҳсулотларни ёки
|
|
|
|
|
микроорганизмлар культураларини вакуум остида
|
|
|
|
|
паст ҳароратда қуритиш
|
|
|
|
|
Лофотирихлар
|
Lophotrichous
|
Лофотрихи
|
ҳужайрасини бир учида бир қанча хивчинларга
|
|
|
|
|
эга бактериялар
|
|
|
|
|
|
Люголя эритмаси
|
Iodine solution,
|
Люголя раствор
|
300 мл дистилланган сувда бир грамм йод ва 2-5
|
|
|
Lugol's Solution
|
|
гркалиййодибўлганбўёвчимодда.
|
|
|
|
|
Бактерияларни
|
Грамм
|
усулида
|
бўяшда,
|
|
|
|
|
микроорганизм
|
ҳужайраларидаги
|
захира
|
|
|
|
|
моддаларни (крахмал, гликоген) аниқлашда
|
|
|
|
|
фойдаланилади
|
|
|
|
|
|
Мезофил
|
|
Mesophile
|
Мезофилы
|
25-30оСҳароратдаяхширивожланадиган
|
микроорганизмла
|
|
|
микроорганизмлар, улар учун минималь ҳарорат
|
212
р
|
|
|
|
|
0-10оС, оптималь ҳарорат 25-30оС, максималь
|
|
|
|
|
|
ҳарорат - 40-45оС бўлиб, буларга кўпгина тупроқ
|
|
|
|
|
|
ва сув микроорганизмлари киради
|
|
|
Метабиоз
|
Metabolizm
|
|
Метабиоз
|
микроорганизмларнинг бир-бирига мунособати
|
|
|
|
|
|
бўлиб, бунда бир микроорганизм иккинчиси учун
|
|
|
|
|
|
маҳсулот
|
тайёрлаб
|
беради.
|
Масалан,
|
|
|
|
|
|
нитрификаторлар
|
|
|
|
|
|
Микоплазмалар
|
Mycoplazma
|
|
Микоплазмы
|
прокариот организмлар бўлиб, ҳужайра қобиғига
|
|
|
|
|
(Mollicutes)
|
эга бўлмаган таркибида ДНК ҳамда РНК
|
|
|
|
|
|
сақлайдиган микроорганизмлардир. Вируслардан
|
|
|
|
|
|
фарқ қилиб микоплазмалар сунъий озиқа
|
|
|
|
|
|
муҳитларда ўса олади
|
|
|
|
|
|
Микориза
|
Mycorrhizal fungi
|
Микориза
|
юксакўсимликилдизибиланзамбуруғ
|
|
|
|
|
|
ўртасидаги симбиоз. Микоризаларни кўпгина
|
|
|
|
|
|
Зигомицетлар, Аскомицетлар ва Базидиомицетлар
|
|
|
|
|
|
ҳосил қилади
|
|
|
|
|
|
|
|
Микробиология
|
Microbiology
|
|
Микробиология
|
Микроорганизмлар тўғрисидаги фан. Биринчи
|
|
|
|
|
|
бўлиб микроорганизмларга
|
А.Левенгук
|
(1683
|
|
|
|
|
|
йил) таъриф берган, фан сифатида эса
|
|
|
|
|
|
микробиология
|
XIX
|
асрнинг
|
иккинчи ярмида
|
|
|
|
|
|
Л.Пастер ташаббуси билан вужудга келди
|
|
Микробиота
|
Microbiota
|
|
Микробиота
|
маълум бир биоценозда тарқалган турли
|
(микрофлора)
|
(microflora)
|
|
(микрофлора)
|
микроорганизмларнинг мажмуи
|
|
|
Микрококклар
|
Micrococcus
|
|
Микрококки
|
шарсимон шаклга эга, граммусбат бактериялар
|
|
|
|
|
|
Микроскоп
|
Microscope
|
|
Микроскоп
|
оддий кўз билан кўриб бўлмайдиган объектларни
|
|
|
|
|
|
катталаштириб
|
берувчи
|
|
оптик
|
прибор.
|
|
|
|
|
|
Микробиологияда
|
ёруғлик
|
ва
|
электрон
|
|
|
|
|
|
микроскоплар кенг ишлатилади
|
|
|
Мицелий
|
Mycelium
|
|
Мицелий
|
замбуруғлар
|
ва
|
актиномицетларнинг
|
вегетатив
|
|
|
|
|
|
танаси бўлиб, гифлардан ташкил топган
|
|
|
Мой
|
кислотали
|
Butyric
|
acid
|
Брожение
|
Clostridium туркумига мансуб бўлган бактериялар
|
бижғиш
|
|
fermentation
|
|
маслянокислое
|
таъсирида углеводларни (крахмал, декстрин,
|
|
|
|
|
|
пектин ва бошқаларни) парчаланиб, мой
|
|
|
|
|
|
кислотаси, ацетон, бутанол ва бошқа кичик
|
|
|
|
|
|
молекулали органик бирикмалар ҳосил бўлиши
|
Монотрих
|
Monotrichous
|
Монотрихи
|
танасида битта хивчини бўлган бактерия
|
|
Мутация
|
Mutation
|
|
Мутация
|
геномнинг бирорта белгисини ўзгаришига ва
|
|
|
|
|
|
уларни авлодларда сақланишига олиб келувчи
|
|
|
|
|
|
спонтан ёки индуцирланган ўзгариш
|
|
|
Мутагенлар
|
Mutagene
|
|
Мутагены
|
организмлар мутациясига олиб келувчи кимёвий
|
|
|
|
|
|
моддалар ёки нурлар (УБ, рентген, гамма нур)
|
Нанометр
|
Nanometer (nm)
|
Нанометр (нм)
|
узунлик ўлчов бирлиги, 1 нанометр (нм) =10
|
|
|
|
|
|
ангестрем (А), 1000 нм =1 микрометр (микрон,
|
|
|
|
|
|
мкм), 1000 мкм=1 мм
|
|
|
|
|
|
Нитрагин
|
Nitragin
|
|
Нитрагин
|
тугунак
|
бактерияларни (Rhizobium)
|
|
тирик
|
|
|
|
|
|
ҳужайраларидан
|
иборат
|
|
биоўғит-препарат.
|
|
|
|
|
|
Дуккакдош
|
ўсимликлар
|
уруғларига
|
экишдан
|
|
|
|
|
|
олдин ишлов бериб қўлланилади. Биоўғитни
|
|
|
|
|
|
таъсири азотфиксацияга асосланган, яъни улар
|
|
|
|
|
|
дуккакдош ўсимликлар билан симбиоз ҳолда
|
|
|
|
|
|
яшаб ҳаводаги эркин азотни фиксация қилади
|
Нитрификация
|
Nitrification
|
|
Нитрификация
|
тупроқ,
|
гўнг,
|
сувда
|
органик
|
моддалар
|
|
|
|
|
|
парчаланишидан
|
ҳосил
|
бўлган
|
аммиакни
|
|
|
|
|
|
оксидланиб Аэроб шароитда нитрит ва кейин
|
|
|
|
|
|
нитратларга айланиш жараёнидир. Нитрификация
|
|
|
|
|
|
икки босқичдан иборат бўлиб, 1 босқичда
|
|
|
|
|
|
Nitosomonas,
|
Nitrosospira,
|
|
2-босқичда
|
эса
|
|
|
|
|
|
Nitrobacter, Nitrospira лар туркуми турлари
|
|
|
|
|
|
иштирок этади.
|
|
|
|
|
|
|
Оомицетлар
|
Oomycetes
|
|
Оомицеты
|
Oomycota бўлимига кирувчи замбуруғлар гуруҳи
|
|
|
|
|
|
бўлиб,
|
жинссиз
|
кўпайиши
|
иккита
|
хивчинли,
|
213
|
|
|
ҳаракатчанзооспораларёрдамидаборади.
|
|
|
|
Жинсий
|
кўпайиши
|
–
|
оогамия,
|
бунда
|
оналик
|
|
|
|
(оогоний)
|
|
ва
|
|
оталик
|
(антеридий)
|
|
|
|
гаметангийларининг
|
|
таркиби
|
қўшилади
|
ва
|
|
|
|
ооспора деб аталадиган тиним даври зиготаси
|
|
|
|
ҳосил бўлади.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Пассаж
|
Passage
|
Пассаж
|
микроорганизм
|
культурасини
|
янги
|
озиқа
|
|
|
|
муҳитига қайта экиш.
|
|
|
|
|
|
|
Пастеризация
|
Pasteurization
|
Пастеризация
|
суюқ муҳитлар, озиқа маҳсулотларини 70-100оС
|
|
|
|
оралиғидаги ҳароратда 15-30 дақиқа стериллаш.
|
|
|
|
Сут, пиво, вино маҳсулотларига ишлов беришда
|
|
|
|
қўлланилади.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Пенициллин
|
Penicillin
|
Пенициллин
|
замбуруғлардан
|
олинадиган антибиотик
|
1929
|
|
|
|
йилдаА.Флемингтомонидананиқланган.
|
|
|
|
Молекуласи - 6-аминопенициллан кислотаси.
|
|
|
|
Граммусбат бактерияларга
|
нисбатан
|
юқори
|
|
|
|
антимикробтаъсиргаэга.Камзаҳарли
|
|
|
|
антибиотиклардан бўлиб, ҳозиргача тиббиёт
|
|
|
|
амалиётида қўлланилади.
|
|
|
|
|
|
Пептон
|
Peptone
|
Пептон
|
оқсиллар чала гидролизи маҳсулоти бўлиб,
|
|
|
|
таркибига аминокислоталар, дипептидлар ҳам
|
|
|
|
сувда
|
эрувчан
|
полипептидлар
|
киради.
|
|
|
|
Микробиология амалиётида микроорганизмларни
|
|
|
|
ўстириш учун озиқа муҳитлари тайёрлашда
|
|
|
|
ишлатилади.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Перитрихлар
|
Peritrichous
|
Перитрихи
|
ҳужайраси юзасида кўплаб хивчинлари бўлган
|
|
|
|
бактериялар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Психрофил
|
Psychrophiles
|
Психрофилы
|
совуқсевар микроорганизмлар бўлиб, +25оС дан
|
микроорганизмла
|
|
|
юқори ҳароратда ривожланишдан тўхтайди,
|
р
|
|
|
лекин 0оС ва ундан паст ҳароратда ҳам ривожлана
|
|
|
|
олади. Ривожланиши учун минималь ҳарорат -0
|
|
|
|
оС, оптималь -+10оС ҳисобланади.
|
|
|
|
Ризосфера
|
Rhizosphere
|
Ризосфера
|
ўсимлик
|
илдизига
|
|
яқин
|
жойлашиб
|
микроорганизмла
|
|
|
ривожланадиган
|
микроорганизмлар.
|
Илдиз
|
ри
|
|
|
атрофида ва илдизда ривожланган ризосфера
|
|
|
|
микроорганизмларининг
|
|
миқдори
|
тупроқ
|
|
|
|
микроорганизмларига нисбатан бир неча марта
|
|
|
|
кўп бўлади. Ризосфера микробиотаси тупроқ
|
|
|
|
турига, ўсимлик тури ва ёшига боғлиқ бўлади.
|
Риккетсиялар
|
Rickettsia
|
Риккетсии
|
вируслар
|
ва
|
|
бактериялар
|
оралиғидаги
|
|
(Rickettsiaceae)
|
|
Do'stlaringiz bilan baham: |