Олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги


 А.Ортиқов, А.Ортяцов. Нутқ маданияти ва нотикдок санъати. -Т.: 2002. 18-бет



Download 2,96 Mb.
Pdf ko'rish
bet28/46
Sana19.02.2022
Hajmi2,96 Mb.
#459978
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   46
Bog'liq
НУТҚ МАДАНИЯТИ

1 А.Ортиқов, А.Ортяцов. Нутқ маданияти ва нотикдок санъати. -Т.: 2002. 18-бет.


ке л и б ч и қ и ш и в а аҳвол и ҳам м уҳим р о л ь ўй н аган ли ги к ў з га
таш лан ад и . Р и ё зи й аввал З о в а в и л о я т и д а қ о з и б ў л ад и .1
Х улоса ш уки, бой и л м соҳиби, ҳ а ё т - м ам о т учун а ё в с и з
к у р а ш о л о ви д а т о б л ан ган в а в о и зл и к с а н ъ а т и д а ш у ҳ р а т
қ о зо н га н
Р и ё зи й
ў зи н и н г
д ар б а д ар , 
х о к и с о р
қ и с м ат и
б и л ан ги н а эм ас, б алк и ғояви й э згу ам ал лари , и ж р о ч и л и к
у слублари, м у р а б б и й л и к м аҳ о р ати б и л а н ҳам за м о н д о ш л ар и
о р аси д а я қ қ о л а ж р а л и б турган. Т ах ал л у си д ан ҳам, с е з и л и б
т у р и б д и к и , у у зл у к с и з р и ё зо т ч ек к а н , ам м о м а ш а қ қ а т л и
м еҳ н ати , м а р д о н а в о р ж а с о р а т и в а б е н а з и р в о и зл и к м аҳ о р ати , 
м а ъ р и ф а т п а р в а р л и ги т у ф а й л и ў зи га м ан гу ҳ а й к а л ў р н а т и б
к ет ган су х ан д о н д и р ,2
Ҳ у сай н В ои з К о ш и ф и й
Ҳ у сай н В оиз К о ш и ф и й с а б за в о р л и к бўлиб, туги лган й и л и
н ом аълум . 
1604-1605- й и лл ард а в а ф о т этган. Ҳ у сай н В оиз 
К о ш и ф и й в о и з с и ф а т и д а ў з д ав р и д а э н г м аш ҳ у р к и ш и л ар д а н
б ўли ш и
б и л ан
б и р га 
ў з
д ав р и н и н г
за б ар д а с т
олим и, 
а стр о н о м и , ш о и р и ҳам эди. Э р о н —е л и м и —C aij ft Н а ф и с и й
К о ш и ф и й н и н г 40 та а с а р и
б о р л и гш га а й т а д и ж Н а в о и й н и н г
э ъ т и р о ф қи л и ш и ч а, Ҳ у с а й й ч В о и зн ш н 1 «О з ф т а бўлгайким , 
даҳли бўлм ағай, х у су сан , в а ъ з ^ ^ ш ш о (н аср и й ш еъ р усу л и д а 
ёзи л ад и ган хат) в а н у ж у м к и (ю л д узш ун осли к, астр о н о м и я), 
ан и н г ҳ а в д и д у р в а ҳ ар қайсиС ида м у т а а й й и н (к ў зга кў р и н ар л и ) 
ва^ м аш ҳ у р и ш л а р и бор...». гУ н и н г н у т қ л а р и ж ў ш ҳ и н ва 
эҳ т и р о сл и б ўлган л и ги д ан к и ш и л ар н и к ў п л аб ж ал б этар эд и У
Ҳ у сай н В оиз н у т қ л а р и н и н г т а ъ с и р ч а н лиги, ж о зи б а д о р л и г и
ҳ ақ и д а эслаб, у н и н г ўгли Ф ахри д д и н А ли С а ф и й « Л ато й и ф у т 
т а в о й и ф » н о м л и а с а р и д а ш ун д ай в о қ е а н и к елти рад и :
К у н л а р н и н г
б и р и д а 
аҳли 
м а ж л и с г а
М авл о н о
С ай и д - 
Ғ и ёси дд и н д еган м аш ҳ у р сўз у с т а с и к е ч и к и б келган. Ш у 
м аж л и с д а А б д у р аҳ м о н Ж о м и й ҳ ам бор э к а н . С а й и д Ғиёсиддин 
к и р и б к ел и ш и б и л а н Ж о м и й у н д ан сўрабд и :
— Н е ч у к к е ч и к д и н ги з, М авл он о Ғ иёси дд и н ?
М ен и м а ъ зу р тутинг, устод, - д еб д и Ғ иёсқддин, -
к е л аёт ган
эдим , 
м асж и д и
ж о м е ъ д а
Ҳ у сай н
В оиз 
н у т қ
сў зл а ётган эк ан , ш у н га м аҳл и ё б ўли б қо л и б м ан .
К о н ш ф и й н и н г н у т қ л а р и ў зи н и н г ж о зи б а д о р л и г и б илан ҳ ар
қ ан д ай к и ш и н и ж а л б қи ла олган. А й т и ш л ар и ч а, у н и н г б ундай 
сўз с а н ъ а т и д а ги м а ҳ о р а ти н и А л и ш ер Н а в о и й б и л ан б и р г а
' Б.Уринбоев, А.Солиев. Ўша асар, 32-бет.
* А.Ортиқов, А.Ортнқов. Ўша асар. 19-бет.


С ул тон Ҳ у сай н Б о й қ а р о ҳ а м ю к с а к б аҳолаган в а улар ўз 
а с а р л а р и н и аҳоли ў р т а си д а р а с м и й и ж р о эти ш л о зи м бўлган 
пай тлард а, бу иш га Ҳ у сай н В о и зн и м уносиб к ўрган лар.
Ҳ у сай н
В оиз 
К а ш о ф и й н и н г н у гк д ар и
м азм ун д орли ги , 
т аъ с и р ч ан л и ги , 
ў зи г а
ж а л б
эт и ш
қ у в в ат и н и
м у ж ассам
этган л и ги , 
у н и н г 
т е х н и к а с и н и
ў р ган и ш
ҳ о зи р ги
д авр
н о т и қ л и ги уч у н ҳам х а р а к т е р л и д и р .1
М ав л о н о М у и н В оиз
А л и ш ер Н а в о и й д ав р и д аги м аш ҳур н о т и қ л ар д ан б и р и . У 
ҳ а қ д а Н ав о и й : «Ҳоло ў з и д ағи а зи м в о и зд у р у р ва м у р и д л ар и
кўп» - д е б ёзади . К ў р и н ад и к и , М у и н В оиз н о т и қ қ и н а бўли б 
қо л м ай , ў зи н и н г н о т и қ л и к м актаби га, ш о ги р д л ар и га ҳам эга 
бўлган. У н и н г нутқ, и ж р о ч и л и к м аҳ о р ати н и таҳ ли л этиб, 
Н аво и й : « М и н б ар у ст и д а д ев а н о в о р и лк таш л ам о ги в а т ах тан и
те п м о ғи кў п д у р ва ў зи н «М уин девон а» б и л а т а ъ б и р қ и л у р в а 
к ў п б ал ан д в а п аст сў зл ар ай ту р . Ч ун ж у н у н га м у ъ т а р и ф , ҳ ар
н а в сў з а й т с а м азурдур...» - д еб ёзади .
Бундан англаш иладики, М уин Воиз нутқнинг иж рочилик 
томонига алоҳида эътибор қйлхан ва бутун ҳатти-ҳаракатларини, 
имо-иш ораларини ишга сола билганки, гарчи у ўзин и «Муин 
девона» деб эълон қилган бўлсада, унинг «девона сифат» гаплари 
халқ дилига яқин бўлганлигидан йигилганларга манзур бўлган.
У ҳ а р қан д ай м ан саб д ан в о и зл и к н и аъ л о б и лган ва ў з 
а к а с и М авл о н о Н и зо м и д д и н у н г а Ҳ и р о т ш аҳ р и қ о зи л и ги н и
и к к и м а р т а та в си я этса-да, у н и р а д этган. Ш у ту ф а й л и , у н и н г 
акаси : «М уи н и мо қ о б и л я т и б и с ъ ё р допгг, н и зи н а п о я и ч ўбин 
ў р о з о е ъ сохт» (М у и н и м и зн и н г қ о б и л я т и кўп эди, у н и б у ёгоч 
зи н а п о я (минбар) и ш д ан ч и қар д и ), д еган л и ги н и Н а в о и й қай д
этад и .2
В о и зл и к са н ъ а т и Ў рта О с и ё х ал қл ари н и н г, х у су сан , ў зб е к
м и л л ати н и н г м а ъ н а в и я т и т а р и х и д а за р ҳ а л ҳ а р ф л а р би л ан
ё зи л и ш и г а
а р зи гу л и к
с а ҳ и ф а л а р н и
б и зга
м е р о с
қи либ
қол д и рган .
А д а б и ё т л а р
1. 
А .О рти қов, А .О р ти қо в. Н у т қ м ад ан и я ти в а н о т и қ л и к
сан ъ ати . Т. 2002.
2. 
А .Н урм онов. У зб е к т и л ш у н о сли ги т ар и х и . Т. 2002.
1 Қаранг. 
Б.Ўринбоев, А.Солиев. Ўша acap. 1984. 34-бет.
2Қаранг. 
Б.Ўринбоев, Л С олиев. Ўша 
асар. 
1984. 35-бет.


3. 
Аз - З ам ах ш ар и й . Н о з и к и б о р а л ар . Т. 1992.
4. 
А ҳмад Ю гн ак и й . Ҳ и б а ту л - ҳ а қ о й и қ . Т. 1971.
5. 
Б.Ў ринбоев, А .С олиев. Н о т и к д и к м аҳ о р ати . Т. 1984.
6. 
М .М .Х ай руллаев. Ф о р о б и й . Т. 1991. 
v
7. 
Н .М .М аллаев. У з б е к а д аб и ёти т а р и х и . Т. 1976.
8. 
С .И н о м х ў ж аев. Н о т и қ л и к с а н ъ а т и а со сл ар и . Т. 1982.
9. 
С .У см онов. У м ум и й ти л ш у н о сл и к . Т. 1972.
10. Т .Қ удратов. Н у т қ м а д а н и я ти а со сл ар и . Т. 1993.
11. Р.Қ ўнғуров, Э .Б егм ато в, Ё .Т о ж и ев. Н у т қ м а д а н и я ти ва 
у сл у б и яти ва у с л у б и ят ас о с л ар и . 
Т. 1992.
12. У .Турсунов, Б .У ри н б оев, А .А лиев У зб е к а д а б и й т и л и
тар и х и . Т. 1995.

Download 2,96 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   46




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish