Олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги


Н у щ маданияти ва адабий норма



Download 2,96 Mb.
Pdf ko'rish
bet5/46
Sana19.02.2022
Hajmi2,96 Mb.
#459978
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46
Bog'liq
НУТҚ МАДАНИЯТИ

Н у щ
маданияти ва адабий норма
Нутқий малака
f]
Ҳ ар б и р с о ҳ а н и н г ўз м адан и яти б ў л га н и с и н га р и н у тқ н и н г 
ҳам ў з м ад ан и я ти , я ъ н и н у тқ м а д а н и я т и д еб аталувчи ва 
б угун ги к у н д а ал о ҳ и д а ҳод и са ҳ и с о б л а н у в ч и с о ҳ а м авж уд. 
Н у тқ м а д а н и я т и т ў ғр и с и д а сўзлаш д ан о л д и н н у тқ н и м а?, у н и н г 
т и л д а н ф а р қ и н и м ад а ?, д еган сав о л л а р га ж а в о б то п и ш и м и з 
к е р а к .
Т и л в а н у т қ б и р -б и р и г а боғлиқ, д и а л е к т и к м у н осаб атд аги
ҳ о д и сал ар д и р . 
У л ар н и
б и р
-
б и р и д а н
а ж р а т и б
қ а р а ш
а с о с с и зд и р . Т и л н у т қ уч у н м оддий м а те р и а л д и р . Ш у м ате р и ал
а с о с и д а э с а н у т қ т а ш к и л топади.
Т и л д аги ҳ а м м а н а р с а т и л ж а м о а с и учун ум ум и й бўлади. 
Т и л д а р у ҳ и й ва м одд и й м атер и ал м а в ж у д бўлиб, сў зн и н г 
к и п ш л ар
х о т и р а с и д а ги
о б р а з л а р и -р у ҳ и й
м атери ал; 
н у т қ
я р а т и ш ж а р а ё н и д а қ ў л л ан ад и ган сўз ш ак л л ар и , м о р ф ем ал ар ,
1 Н.Маҳмудов. Ўш<» асар. 52 - бет.


т о в у ш л ар - м оддий м а т е р и а л ҳи соб лан ади . Т и л н и н г р у ҳ и й
ҳо д и сал н ги у н и н г о н гд а с ақ л ан и ш и бўлса, м оддий ҳод и сали ги
эс а ун д аги т о в у ш л ар д и р .1
Н у т қ - бу ти л д еб атал увч и , ў та м уҳим в а зи ф а л а р н и
б а ж а р у в ч и
н о ёб
қ у р о л д ан
ф о й д ал ан и ш
ж а р а ё н и , 
т и л
б и р л и к л а р и , и м к о н и я т л а р и н и н г б орли қ, т аф а к к у р , онг ҳ ам да 
в а з и я т к а б и ҳ од и салар б и л а н м у н о саб атд а н ам о ён б ўли ш и ди р. 
Н у т қ ҳ ар ак ат д а ги ти л бўли б, н у т қ
аъ зо л а р и н и н г 
ҳ а р а к а т и
ж а р а ё н и д а пайдо бўлади в а сўз ш акллари , сўз б и р и к м ал а р и
в а гап л ардан таш к и л то п ади .
М а д а н и й гап и ри ш га и н ти л и ш ту ш ун часи б а р ч а халк^ларда 
қад и м д ан м а в ж у м и р . Б у 
туигунча 
м аълум
л и н гв и сти к
м е ъ ё р л ар , э т и к в а э с т е т и к тал аб л ар б и л ан алоқад ор бўлган
т у ш у н ч ад и р . Д ем ак, н у т қ м ад а н и я ти т у ш у н ч аси ҳ а р б и р х а л қ
т и л и в а м иллат м а ъ н а в и я т и н и белгиловчи (кўрсатувчи) э т и к
в а э с т е т и к катего р и яд и р .
Н у т қ
м адан и яти ф а қ а т г и н а адаб и й
ти л н и
он гл и
ва 
м ақ с а д га
м у в о ф и қ
м е ъ ё р л аш га (уни 
қ а й та
и ш л аш
ва 
б ой и ти ш га) қар ати л ган ҳ а р а к а т л а р ги н а эм ас, б ал к и м и л л атн и н г 
у м у м и й м ад а н и яти н и к ў т ар и ш , од ам л арга м аълум «тил диди» - 
ни т а р б и я л а ш га х и зм ат қи л у в ч и ф а о л и я т ҳам дир. 
J
Н у т қ м адан и яти т е р м и н и ҳ о зи р ги зам о н ти л ш ун осли ги
т а л қ и н и д а уч х и л ҳ о д и сан и и ф о д а этади:
1) 
м адан ий н у т қ н и н г, я ъ н и н у тқи й ҳ о д и сан и н г ном и;
2) 
м адан и й н у т қ т у ш у н ч аси би л ан б о ғл и қ в а н у т қ
м адан и яти д еб ю р и ти л у вч и и л м ий м у ам м о н и н г 
номи;
3) 
н у т қ
м а д ан и я ти
м у ам м о си н и
ў р га н и ш
билан 
ш утулланувчи 
со ҳан и н г, 
ти л ш у н о с ли к
ф а н и
бўли м и н и н г ном и .
К ел ти р и л ган
у ч та 
ҳ о д и с а н и н г 
ҳ ар
б и р и
м у р ак к аб
кў р и н и ш л ар и га, қ и р р а л а р и г а эга, у л ар н и б и р -б и р и билан 
қ о р и ш т и р м а с л и к л о зи м .2
Ю қ о р и д а б аён эти л ган б а р ч а м у л оҳазалар н у т қ м ад ан и яти
тупгунч аси ни туш у н и ш в а т а ъ р и ф л а ш т и л ш у н о сли к д а ҳ о зи р
қ у й о д а г и к ў р и н и ш л ар га эга д еган х у лосага кел и ш и м к о н и н и
б ерад и :
1 Қ ар ан г Т.Қудратов эУша асар 19-6ет.
2
Э.Бегм&тов, А.Бобоева, М^Асомиддинова, Б.Умурқулов, Ўзбек нутқи маданияти очерклари 
-Т. 1998, 31 - бет.


1. 
Н утқ м адан и яти а д а б и й т и л р и в о ж и н и н г ў зи га х о с 
х у су си я гларидан б и р и (П рага л и н гв и с ти к м актаби ).
2. 
Н у тқ м ад ан и я ти (тил м адан ияти ) — бу ад аб и й т и л
н о р м а л а р и н и н г
ш ак л л ан и ш и
в а 
с и л л и қ л ан и ш и га 
ёр д ам л аш и ш д ан
и б о р ат
бўлган
ф аоли ят, 
я ъ н и
т и л
р и в о ж и г а
онгли 
аралапгувди р 
(П рага 
л и н гв и с т и к
м актаби ).
3. 
Н у т қ м ад ан и я ти тилни, у н и н г қ о н у н -қ о и д а л а р и н и о н гл и
и д р о к қи лиш , ани қ, р авш ан , и ф о д ал и н у т қ т у з а о л и ш
м аҳ о р ати д и р (А .Гуревич в а б.).
4. 
Н у т қ м ад ан и яти к и ш и л а р н и н г ў з а р о т ў л и қ в а т е р а н
ф и к р л а ш и ш и , ти л н и н г б ар ч а и м к о н и я т ва в о с и т а л ар и н и
п ухта эгаллаш и д ан и б о р а тд и р (Б.Н .Головин в а б.).
5. 
Н у тқ м ад ан и я ти ф а қ а т тў ғр и н у т қ ги н а эм ас, б ал к и
у қ у в л и л и к ҳ ам да н у тқ и й ч е ч а н л и к ҳам ди р (Г.О.В и н о ку р
ва б.).
6. 
Н у т қ м ад ан и я ти т и л в о с и т а л ар и д а н ў р и н ли ф о й д ал а н г а н
ҳолда м ақ сад га м у в о ф и қ сў зл аш ва ё за олиш с а н ъ а т и д и р . 
(А.И. Е ф им ов).
7. 
Н у т қ м ад ан и яти бу аввал о ф и к р л а ш м ад ан и яти д и р . 
(Д .Э .Р о зен т ал ь ва б ош қалар)
8. 
М илли й ў зи га хосли ги б и л ан ҳам а ж р а л и б ту р у вч и н у т қ
м ад ан и й н у тқд и р . (М .А гаф ан о в а).1
Х улоса игуки, н у т қ м ад ан и я ти ти л н и - ал о қа - а р а л а ш у в
қу р о л и н и и ш л ати ш га б5тлган м у н о саб атд и р . Т ил в а к и л л а р и д а
бу 
н о ё б
қ у р о л н и н г 
и м к о н и я т л а р и га
м уносабат, 
у н и
и ш лати ш д аги б о п щ а ом иллар: т а ф а к к у р , онг, борли қ, т у р л и
ва зи я т ва ҳолатлар, мақсадд^а бўлган м у н о саб ат қ а н ч а л и к
ю қ о р и с а в и я д а бўлса, н у т қ м ад ан и я ти ҳам ш у н ч ал и к ю қ о р и
сави яд а бўлади. А к с и н ч а б ўлса-чи, у н д а н у тқ м ад ан и я ти ҳам
паст с а в и я д а б ў ли ш и м у ҳ ар р ар .

Н у т қ м ад ан и я ти т ў гр и си д а ra n б о р а р эк ан , т а б и и й к и , 
нутқд а қ ў лл ан ган ў р и н л и ва ў р и н с и з с ў зл а р н и н г и ш л ати л и ш и
т ў гр и си д а баҳс б о р ад и .Қ ўл л ан ган т и л б и р л и ги н и т ў ғр и ё к и
нотўтри д ей и л ган д а, албатта, м аъ л ум б и р ўлчов (м езон) га 
ас о с л ан и ш т а й и н . М а н а ш у ў л ч о в (м езон) ти л ш у н о сл и к д а 
ад аб и й т и л м е ъ ё р и д еб ю ри ти л ади .
Ҳ ар б и р л а ҳ ж а н и н г, с ў зл а ш у в тиу\ининг, адаб и й т и л н и н г
ўз н о р м а л а р и б ўлган и дек , н у т қ н и н г аь\оҳида к ў р и н и ш л а р и
бўлган ар го л ар , ж а р г о н л а р ҳ а м ў з н о р м а с и га эга. Х у су си й


м е ъ ё р л а р (норма) қ у й и д а ги ч а кўрсатилад и: 1. Д и ал ек тал норм а.
2. С у зл аш у в н у тқи
н о р м аси . 3. А рголар, ж а р гон дар н орм аси . 
4. А д аб и й т и л м е ъ ё р и (ад аб и й н орм а).
А д аб и й
н орм а. 
М аъ л у м
б и р
ҳудудда 
тар қ ал ган
узус 
и м к о н и я т л а р и ўтпа ҳудудда я ш о в ч и аҳоли учун и ст и с н о с и з 
ту ш у н ар л и булади, я ъ н и а л о қ ан и ен ги л ам алга о ш и р и ш га 
и м к о н б ерад и . Б у — ти л н и н г у з и н орм ад ан и б о р атл и ги н и
к ў р сатад и . Н о р м а — ти л н и н г я ш а ш ш ак л и д и р .1
А д аб и й н о р м а у зу с га асослан ади , у н д а н олинади. А дабий 
н о р м а ад аб и й т и л б и л ан б и р г а тугилади, б ад и и й адаб и ётн и н г, 
х ал қ м а д а н и я ти н и н г т а р а қ қ и ё т и би лан р и в о ж л ан и б , ўз қ о н у н - 
қ о и д ал а р и н и м у стаҳ к ам л аб б оради.
А д аб и й н о р м а у зу сд ан оли н ган ли ги сабаб ли ҳ ам м а уч ун 
ту ш у н ар л и булади. Ш у н и н г уч у н ж а м и я т т а р а қ қ и ё т и д а м уҳим
а ҳ ам и я т к а с б этади . Ж а м и я т а ъ зо л а р и н и уюыггириш да, к атта 
в а зи ф а л а р га о т л ан ти р и ш д а ад аб и й тил, у н и н г н о р м ал ар и
ж а м и я т учун н и ҳ о ят д а з а р у р д и р .2
У з б е к ад аб и й т и л и н о р м а л а р и илм ий асар л ар д а қ у й и д аги ч а 
т а с н и ф қи линад и:
1.
Л е к с и к - с е м а н т и к норм а.
2.
Т а л а ф ф у з - (о р ф о эн и к ) н о р м а.
3.
Ё зув (гр аф и ка) н о р м ас и .
4.
Ф о н е т и к н орм а.
5.
А к ц ен то ло ги к (урғуни тўтри қуллаш ) норм а.
б.
Г р ам м ати к (м о р ф о л о ги к ва си н так ти к) норм а.
7.
С у з я с а л и ш н о р м а л ар и .
8.
И м л о ви й норм а.
9.
У сл уб и й н о р м а
10.
П у н к ту ац и о н н о р м а .3
А д аб ий н о р м а н и н г о г за к и в а ё з м а к у р и н и ш л а р и м ав ж у д
булиб, 
о ғза к и
а д а б и й
н о р м а н и н г 
р и в о ж л ан и ш и г а
х а л қ
қ и зи қ ч и л ар и , а с к и яч и л ар и , л а ти ф агў й х а л қ ш о и р - б ах ш и л ар и
катта ҳ и с с а қ ўш сал ар, ё з м а ад аб и й н о р м а н и н г ш ак л л ан и ш и д а 
б елги л ан ган ё зу в ш ак л и а со с и д а ё зи б қ о л д и р и л ад и ган ё зм а
ад аб и ётн и н г х и зм а т и ч ек си зд и р . У муман олганда, адаб и й т и л
' Т.Қудратов. Ўша. асар, 38-бет.
1 Т.Қудратов. Уша асар, 40бет.
J Қаранг. Р.Қўнгуров ва бошқалар. Ўша асар, 38-бет


н о р м а с и н и ўрган и ш ян ги ҳ о д и са эм ас. Т ил н о р м ас и ва ад аб и й
н о р м а м уам м о с и ф а т и д а н у тқ м а д а н и я ти и л м ий с о ҳ а д е б т ан
о л и н гу н га қадар ҳам ў р г а н и б к ел и н ган . А дабий т и л н о р м аси , 
у н и н г ш аклланиш , р и в о ж л ан и ш , стабиллангув қ о н у н и я т л а р и - 
н у т қ м ад ан и я ти с о ҳ а с и н и н г т е к ш и р и ш о б ъ е к т а ҳ и со б л ан ад и .
Н у т қ
м ад ан и яти
с о ҳ а с и н и н г
ад аб и й
т и л
н о р м а с и г а
ён д а ш у в и
қу й и д аги
х у су си я тл ар и
билан 
гр а м м ат и к
м у н о с а б ат д а ф а р қ қи лади.
а) 
н у т қ м ад ан и я ти а д а б и й т и л н о р м аси д аги у згар и б , 
б у зи л и б
туру вч и
н у т қ и й
н у қ с о н л а р н и
ю зага
к е л т и р у в ч и
х у с у с и я т л а р н и то п и ш и в а у л ар н и т у зати ш га и н ти л и ш и л о з им;
б) 
н у т қ
м адан и яти
а д а б и й
т и л
н о р м а с и н и
д о и м и й
р и в о ж л ан и б , у зга р и б т у р у в ч и ҳ о д и с а с и ф а ти д а т е к ш и р и ш и ва 
ад а б и й
тил 
н о р м аси
с и ст ем аси д а ги
ян ги
ҳ о л атл а р н и , 
ўзга р а ё тга н , 
ў зга р га н
ҳ о л атл ар н и , 
ш у н и н гд ек, 
«ўлган», 
и сте ъ м о л д а н ч и қ қ а н ҳ о л атл ар н и ҳ и со б га о л и ш и к е р а к .
в) 
н у т қ м ад ан и яти а д а б и й т и л н о р м а с и с и с т е м ас и д а г и
қ а р а м а - қар ш и ҳ о л атл ар н и б ел ги л аш и ҳ ам д а т и л н и н г б ар ч а
я р у с л ар и б ўй и ч а т е к ш и р и ш и лози м .
Н у т қ м ад ан и я ти а д аб и й н о р м а н и м аълум м а қ с а д билан, 
а н и ги м ад ан и й н у т қ н и н г ч ега р а с и ва в о с и т а л ар и н и ан и қ л а ш
м а қ с а д и д а ўрган ад и . Ш у сабаб ли , н у т қ м а д а н и я т и со ҳ а с и
ад аб и й т и л ва у н и н г н о р м а т и в си с т е м ас и н и б аҳ о л а й д и ва 
н а з о р а т
қилади. 
Н у т қ
м а д а н и я т и
с о ҳ аси
а д а б и й
ти л га 
ён д аш ад и , яъ н и ад аб и й т и л р и в о ж и г а онгл и ар ал аш ад и .
М аъ лум ки , ти л н и н г п ай до б ў л и ш и ва р и в о ж л а н и п ш ж а м и я т
т а р а қ қ и ё т и би лан у з в и й б о ғл и қ д и р . У ж а м и я т т а р а қ қ и ё т и , 
м еҳ н а т ф а о л и я т и ж а р а ё н и д а ю з а г а кел ад и ган , ф а қ а т ж ам и ят д а, 
о д ам л ар о р а си д а м а в ж у д б у лад и ган и ж т и м о и й ҳ о д и сад и р . 
Ж а м и я т
р и в о ж л ан ган
с а р и т и л ҳам
ш ак л л ан и б
б орад и . 
Д е м ак к и , 
ш у 
т и л д а
сў зл а ш у в ч и
м ил латн и н г 
м а ъ н а в и я т и
ю к сал и б , н у тқи й м а л ак аси о р ти б боради. А кс ҳо л д а ти л
т а н а з з у л г а ю з тутад и. Б у э с а н у т қ и й м ал ак ан и н г сў н и ш и га, 
м а ъ н а в и я т н и ш ' қ а ш ш о қ л а н и ш и га о л и б кблади.
Ж а м и я т д а я ш а ё т га н ҳ а р б и р ш ахе алоҳида н у т қ эгаси
сан ал ад и . Л е к и н у л а р н и н г ҳ ам м а си уч ун у м у м и й б ўлган 
н у т қ и й қ у р о л ш у ж а м и я т н и н г я го н а ти ли ҳ и со б л ан ад и .
И н с о н
н у т ҳ
ф а о л и я т и д а
а д аб и й
ти л
м а д а н и я ти
қ о и д а л а р и н и
м у кам м ал
б и л ган и
ҳо л д а( 
а й н и қ с а , 
б ад и и й
ад а б и ё т л а р н и , 
га зе та
в а
ж у р н а л л а р н и
ў қи ш и , 
р а д и о
ва 
т е л е в и д е н и е н и
к у з ат и б
б о р и ш и
о р қ ал и
ҳ а м д а
т и н и м си з 
м у с та қ и л
ш угул лан и ш и н а т и ж а с и д а н у тқ и й м а л а к а г а эга 
б ўлади.


А дабий т и л м ад ан и яти н и ч уқур эгаллаган и н со н ги н а н утқ 
м ад а н и я ти га эга бўлади. А дабий ти л м ад ан и я ти н и эгаллаш да 
т и л га булган эъ ти б о р , ун га ч и н ак ам м уҳабб ат ва ҳ у р м ат м уҳим
ро л ь уй н ай ди . А дабий т и л ва ун и н г н о р м ал ар и н и ш у н чак и
қ и з и қ и ш ё к и у б и лан н о м и гаги н а ш угуллани ш о р қ а л и эгаллаб 
булм айди.
И н со н н и н г н у т қ ф а о л и я т и уч к ў р и н и ш д а н ам о ён бўлади.
Булар - сузлаш , м утолаа қи л и ш в а эш итиш . С узлаш
д ей и л ган д а, 
с у зл о в ч и н и н г 
м аълумот, 
м аслаҳат 
бериш и, 
б у ю ри ш и , ўзи га н о м аъ л у м булган н ар сал ар ҳ ак и д а сураш и
туш ун и лади . С ў зл аган д а су зл о вч и н и н г билим и, м адан ияти , 
ахл оқи , 
од оби ю зага ч и қад и . 
С у зл аш н и н г м о н о л о ги к ва 
д и ал о ги к к ў р и н и ш л а р и м авж уд.
М утолаа қи л и ш ў қу в ч и н и н г ё зм а н у т қ о р қ ал и асар 
м у ал ли ф и , о б р аз л а р и б и л ан м ул оқати д и р. М у то л аа т у ф ай л и
ё з м а н утқд а ак с этган в о қ е а - ҳо д и сад ан х аб ар д о р булади.
Ў рта 
м ак т аб д а 
таъ ли м
олаётган 
ёш л арн и , 
яъни, 
ж а м и я т н и н г ян ги и ж т и м о и й к у ч л ар и н и е т и ш т и р и ш д а ўқи тувч и
м а с ъ у л
ҳисоб л ан ади . 
Ж а м и я т
ў қ и ту в ч и н и н г 
қ ў л и га 
ёш
авлодн и, я ъ н и у з к е л а ж а ги н и и ш о н и б топ ш и ради . У н и н г кам ол 
т о п и ш и д а
у қ и ту в ч и н и н г 
н у тқ и
у т а 
м уҳим дир. 
Д ем ак, 
у қ и т у в ч и л и к к а с б и и н со н п а р в а р л и к , ватан п ар в ар л и к , ю к с а к
м а д а н и я т б и л ан б и р га ю қ о р и д ар а ж а д а ги н у тқ и й м ал ак ага ҳ ам
э г а б у ли ш и н и тала б к^илади.
Т а к р о р л аш у ч у н саволлар:
1. 
Н у тқ м ад ан и яти д еган д а н и м ан и ту ш у н аси з?
2. 
Т ил 
м ад ан и яти
б илан 
н у тқ
м ад ан и яти
қ а й с и
ж и ҳ а тл а р и га к ў р а у з а р о ф а р қ қи л ад и ?
3. 
А дабий н о р м а н и м а? У н и м ага асослан ади ?
4. 
Н у тқи й м ал акага қ а н д а й эр и ш и ш м ум кин?
Т а я н ч туш ун чалар.
1. 
М о р ф е м а - (грекча) ти л ш у н о с ли к к а оид т е р м и н булиб, 
с у зн и н г м аъ н о англатувчи, б о ш қ а м аъ н о л и қи с м л ар га 
бўли н м ай д и ган қи см и (ёки булаги) (узак м о р ф ем а , 
а ф ф и к с а л м о р ф ем а).
2. 
Ж а р г о н - (ф ран ц узч а) б и р о р и ж ти м о и й гу р у ҳ н и н г 
у зи г а х о с в а ў зи га ги н а т у ш у н ар л и бўлган, б о ш қ ал ар
туш ун м ай д и ган я с а м а тили.


3. 
У зу с-б и р о р т и л ж а м о а с и д а тил си с т е м ас и д а м а в ж у д
б ўлган 
и м к о н и я т л а р н и н г 
ф о й д ал а н и б
к е л и я а ё т г а н
ҚИС.МИ 
у зус д ей и л ад и . Узус б и р ти л н и б о ш қ аси д ан
а ж р а т и б т у р ад и ган ш ар тл ар н и ҳам , т и л н и н г и ч к и
н о р м а л а р и н и ҳ а м у з и ч и га о л ад и .1

Download 2,96 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish