Оддий стерженли механизмлар кинематикаси

_{ }

(4.1) ни ҳисобга олиб, қўйидагини ҳосил қиламиз:

_{ } (4.4)

Бу ҳолатда айланувчи звено нуқтасининг чизмадаги ифодаси звенодаги бу нуқтанинг радиус-векторининг жойлашув ифодасига тенг бўлса, бундай тезлик масштабини бош звено масштаби кривошип масштаби дейилади. Тезликлар режасини кўрсатилган масштабда қурамиз (4.4-расм). қутб p дан кривошип В нуқтанинг тезлик векторини, унинг бурчак тезлиги йўналишига мос равишда ўтқазамиз. Бу вектор юқорида айтилганидек механизм схемасидаги кривошип узунлигига тенг ва перпендикуляр бўлади, яъни pb қ ^ AB. Шатунга ўтамиз. В нуқта кривошипга тегишли бўлмасдан шатунга ҳам тегишлидир, шунинг учун шатундаги В нуқтанинг тезлиги, кривошипдаги В нуқтанинг тезлиги ҳамдир. В нуқтанинг кинематик параметрлари бир хил. Шатун текисликда мураккаб ҳаракаланади, яъни, унинг ҳаракати В нуқтанинг кўчирма, илгариланма ва В нуқта атрофида айланма ҳаракатидан иборат. Шатундаги С нуқтанинг тезлигини аниқлаш учун қўйидаги вектор тенгламани ечиш керак:
_{ } (4.5)

С нуқта шатунга тегишли бўлиш билан бирга ползунга ҳам тегишли, шунинг учун уларнинг тезлиги бир хилдир. Ползун йўналтирувчи бўлиб, илгариланма ҳаракатланади, шу сабабли С нуқтанинг тезлик таъсир чизиғи горизонталь йўналган бўлади. Бу тезлик абсолют, шу сабабли қутб p дан горизонталь ўтқазамиз. V_СВ нисбий тезлик шатунга перпендикуляр, у нисбий ҳаракатда В нуқта атрофида айланади. Шунинг учун (4.5) вектор тенгламага асосан график қўшишни бажариб, тезликлар режасидаги В нуқтадан шатунга перпендикуляр

 

 
4.4-расм.

ўтқазамиз. Бу икки чизиқни учрашиш нуқтасида қаралаётган нуқта топилади. Шундай қилиб, pc – бу С нуқтанинг абсолют тезлик вектори, bc – эса В нуқтанинг С нуқтага нисбатан нисбий тезлик вектори. Тезликлар режасида S нуқтани топиш учун ўхшашлик теоремасидан фойдаланамиз, бунга асосан, звенодаги нуқталарнинг нисбий тезлик векторларидан қурилган фигура звеноларидан қурилган фигурага ўхшаш бўлиши керак. Бунда звено кесмалари ва нисбий pc pc pc тезликлар пропорционалдир. Агар S нуқта ВС шатуннинг ўртасида жойлашган бўлса, у ҳолда тезликлар режасида S нуқта ВС нуқталарнинг ўртасида топилади: ps – S нуқтанинг абсолют тезлик вектори.

Кўрилган тезликлар режаси ёрдамида механизмга тегишли звено ва нуқталарнинг тезлик қиймат ва йўналиши тезлик йўналишидан кўриниб туради, унинг қийматини мм ларда олинган вектор узунлигини тезлик масштабига кўпайтириб топилади. Масалан, С нуқтанинг тезлиги (ёки ползуннинг тезлиги):

_{ } (м/с)

Шатуннинг бурчак тезлигини топамиз. Шатун текисликда мураккаб ҳаракатланади, ҳар бир вақт моментида марказдаги айланма ҳаракат ёки В нуқта атрофидаги нисбий ҳаракатга бўлиш мумкин. Бу тезлик механизм схемаси ва тезликлар режаси ёрдамида аниқланади. Яъни шатуннинг нисбий тезлигини шатун нисбий тезлигига бўлиб топилади.

_{ }

Формула элементлари қисқартирилгандан кейин қўйидагини оламиз:

_{ } (рад/с) (4.6)

Бурчак тезлик йўналишини аниқлаш учун, шартли равишда тезликлар режасидан векторни механизм схемасидаги С нуқтага кўчирамиз ва шу вектор йўналишидан В нуқтага нисбатан момент оламиз, шу моментнинг йўналиши ω ₂ нинг йўналишини беради.