7.1 – расм. Эмиттер қайтаргич схемаси
Топшириқ. 7.1 – жадвалда берилган параметрлардан фойдаланиб 7.1-расмда келтирилган эмиттер қайтаргич схемасини NI Multisim дастурий миҳити ёрдамида дифференциал параметрларини ўлчанг ва ; ; ; графикларини ҳосил қилинг.
Лаборатория ишини бажариш тартиби
7.1- расмда келтирилган схемани 7.1 - жадвалда берилган параметрлар асосида NI Multisim датурий муҳитида йиғиб олинг;
7.1 - жадвалда берилган вариант бўйича қийматига мос келадиган Е1 – кучланиш билан бошқарувчи ўзгармас манбаа қиймати (Е0) ни топиб олинг;
Топиб олинган қиймати (Е0) асосида дастлабки хисоб-китобни амалга оширинг ва олинган қийматлар асосида NI Multisim датурий муҳитида ишни бажаринг ва натижаларни 7.2 – жадвалга ёзиб боринг;
7.2 – жадвал асосида олинган натижаларга ишлов беринг.
Берилган параметрлар:
Эмиттер қайтаргич схемасини тадқиқ этишда NI Multisim датурий муҳитида фойдаланилиш тавсия этиладиган транзисторлар: BC847, BC547А.
7.2- жадвал
Талаба т/р
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
8
|
7
|
9
|
10
|
11
|
12
|
А
|
0,6
|
0,5
|
0,3
|
0,3
|
0,3
|
0,6
|
0,4
|
0,3
|
0,7
|
0,4
|
0,3
|
0,5
|
RЭ(Ом)
|
1000
|
510
|
1000
|
620
|
750
|
820
|
1000
|
910
|
820
|
750
|
820
|
820
|
IК(мА)
|
1
|
1,8
|
2
|
3
|
3,5
|
2
|
3
|
2,5
|
1,5
|
1
|
3
|
2
|
E2(В)
|
14
|
13
|
15
|
16
|
15
|
15
|
15
|
14,5
|
14
|
15
|
15
|
13
|
Талаба т/р
|
13
|
14
|
15
|
16
|
А
|
0,5
|
0,3
|
0,5
|
0,5
|
RЭ(Ом)
|
620
|
620
|
750
|
1000
|
IК(мА)
|
2,5
|
1,5
|
2
|
3
|
E2(В)
|
14
|
14
|
15
|
16
|
Дастлабки ҳисоблашлар.
Е1 – кучланиш билан бошқарувчи ўзгармас манбаа қийматини хисоблаш:
7.2- жадвал
|
0
|
30
|
60
|
90
|
120
|
150
|
180
|
210
|
240
|
270
|
300
|
330
|
360
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
. Олинган натижаларга ишлов бериш.
Кучланиш бўйича кучайтириш коэффициенти:
бунда, .
Ток бўйича кучайтириш коэффициенти:
Қувват бўйича кучайтириш коэффициенти:
бунда, .
Олинган натижалар асосида қуйидаги графикларни чизинг:
Ҳисобот мазмуни:
- ишнинг мақсади.
- ўрганилган транзисторнинг параметрлари.
- лаборатория иши макетининг принципиал схемаси.
- бажарилаётган ишнинг ҳар бир босқичи учун – босқич номи ва олинган натижалар (жадвал, график ва осцилограммалар кўринишида).
- олинган натижалар бўйича қисқача хулоса.
Назорат саволлари
УБ, УЭ ва УК кучайтиргич каскадлари орасида қандай фарқлар бор (схемалари, параметрлари ва характеристикалари) ?
Транзисторнинг, транзисторли кучайтиргич босқичининг эквивалент схемасини чизинг.
Кучайтиргичнинг кириш ва чиқиш қаршилигини, кучланиши, ток ва қувват бўйича кучайтириш коэффициентларини ўлчанг (аниқланг).
Транзисторли кучайтиргич босқичида сигнал бузилишининг пайдо бўлиш сабаблари.
Чегаравий частотани қандай тушунасиз?
8- ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Исток қайтаргич схемасини тадқиқ этиш
Ишдан мақсад: Майдоний транзисторда ясалган исток қайтаргич схемасини тадқиқ қилиш, NI Multisim дастурий миҳити ёрдамида дифференциал параметрларини ўлчаш, динамик характеристикаларини таҳлил қилиш.
Назарий маълумотлар
МТларда ток бўйлама электр майдон таъсирида эркин заряд ташувчиларнинг дрейф ҳаракати туфайли ҳосил бўлади. Ток ҳосил қилувчи ўтказгич қатлам канал деб аталади ва у n – каналли ва р – каналли бўлиши мумкин. Канал чеккаларига электродлар ўрнатилган бўлиб, уларнинг бири исток, иккинчиси эса сток деб аталади. Электродлардан қай бири исток, қайсиниси сток деб олинишининг аҳамияти йўқ. Заряд ташувчилар қайси электроддан каналга оқса, ўша электрод исток деб, заряд ташувчиларни каналдан ўзига қабул қилувчи электрод эса сток деб белгиланади. Учинчи электрод – затвор ёрдамида каналдаги ток қиймати кўндаланг электр майдон билан бошқарилади.
Тузилмаси ва канал соҳаси ўтказувчанлигини бошқариш усулига кўра МТларнинг бир – биридан фарқланувчи икки тури бор.
УИ схемада уланган кучайтиргич каскад (исток қайтаргич). УИ уланган МТ асосидаги кучайтиргич каскаднинг принципиал схемаси 8.1-расмда кўрсатилган. Схемада n – канали p – n ўтиш билан бошқариладиган МТ қўлланилган.
Схемада сток электроди умумий шинага кучланиш манбаи ЕМ нинг жуда кичик қаршилиги орқали уланган, яъни сток электроди кириш ва чиқиш занжирлари учун умумийдир.
Исток қайтаргичда чиқиш сигнали амплитудаси киришдаги сигнал амплитудаси ва фазасини қайтаради. Бу икки омил каскад-нинг кучланиш қайтаргич деб аталишига асос бўлди. Кучайтириш коэффициентининг бирга яқин қиймати 100 % ли манфий ТА ҳи-собига ҳосил бўлади.
8.1-расм. УС уланган МТ асосидаги кучайтиргич каскаднинг схемаси.
р–n ўтиш билан бошқариладиган МТни кучланиш қайтар-гичнинг кириш қаршилиги тескари силжитилган бошқарувчи р–n ўтишнинг дифференциал қаршилигидан иборат бўлади.
МДЯ – транзистор асосидаги кучланиш қайтаргичнинг кириш қаршилиги бундан ҳам катта бўлади, чунки у затвор остидаги ди-электрик парда қаршилиги билан аниқланиб, ~100 МОмни ташкил этади.
Исток қайтаргич схемаси қуйидаги 8.1 – расмда келтирилган булиб, эмиттер қайтаргич схемаси Е1 – кучланиш билан бошқарувчи ўзгармас манба, Е2 – ўзгармас потенциал кучланиш манбаси, RИ – қаршилик, Майдоний транзистор ва қийматларни ўлчаш учун ўлчов қурилмаларидан ташкил топган.
8.2 – расм. Исток қайтаргич схемаси
Топшириқ. 8.1 – жадвалда берилган параметрлардан фойдаланиб 8.2-расмда келтирилган исток қайтаргич схемасини NI Multisim дастурий миҳити ёрдамида дифференциал параметрларини ўлчанг ва ; ; ; ; ; графикларини ҳосил қилинг.
Лаборатория ишини бажариш тартиби
8.2- расмда келтирилган схемани 8.1 - жадвалда берилган параметрлар асосида NI Multisim датурий муҳитида йиғиб олинг;
8.1 - жадвалда берилган вариант бўйича қийматига мос келадиган Е1 – кучланиш билан бошқарувчи ўзгармас манбаа қиймати (Е0) ни топиб олинг;
Топиб олинган қиймати (Е0) асосида дастлабки хисоб-китобни амалга оширинг ва олинган қийматлар асосида NI Multisim датурий муҳитида ишни бажаринг ва натижаларни 8.2 – жадвалга ёзиб боринг;
8.2 – жадвал асосида олинган натижаларга ишлов беринг.
Берилган параметрлар:
Эмиттер қайтаргич схемасини тадқиқ этишда NI Multisim датурий муҳитида фойдаланилиш тавсия этиладиган транзисторлар: 2N4416, 2N3823, 2N3824.
8.1- жадвал
Талаба т/р
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
8
|
7
|
9
|
10
|
11
|
12
|
А
|
0,8
|
0,5
|
0,3
|
0,8
|
0,7
|
0,3
|
0,6
|
0,4
|
0,3
|
0,35
|
0,4
|
0,3
|
RИ(кОм)
|
3,3
|
1,3
|
1,2
|
1,5
|
1,6
|
1,8
|
2
|
1,1
|
1
|
1,3
|
2,2
|
2,4
|
IС(мА)
|
2
|
2,5
|
3
|
1,5
|
2
|
2,7
|
2
|
3
|
2,8
|
2,2
|
2,7
|
1,5
|
|
15
|
12
|
13
|
10
|
11
|
13
|
14
|
12
|
9
|
12
|
12
|
13
|
Талаба т/р
|
13
|
14
|
15
|
16
|
А
|
0,3
|
0,4
|
0,5
|
0,5
|
RИ(кОм)
|
3,3
|
1,6
|
1
|
2
|
IС(мА)
|
2
|
2,5
|
3
|
1,5
|
|
13
|
10
|
12
|
10
|
Do'stlaringiz bilan baham: |