5.10. Айланма фонднинг таркиби
Саноат корхоналарининг айланма ишлаб чиқариш фондига ишлаб чиқариш воситалари, ишлаб чиқариш цикллари учун зарур элементлар ва ҳоказолар киради.
Корхонадаги ишлаб чиқариш айланма фонди учта қисмдан ташкил топади:
ишлаб чиқариш захиралари;
тугалланмаган ишлаб чиқариш маҳсулотлари ёки ярим маҳсулотлар;
келгуси давр учун сарф ҳаражатлар.
Ишлаб чиқариш заҳиралари ишлаб чиқариш учун тайёрланган меҳнат воситалари. У хом ашё, асосий ва қўшимча материаллар, ёнилғи, комплектловчи буюмлар, идишлар, таъмирлаш учун эҳтиёт қисмлардан ташкил топади.
Тугалланмаган ишлаб чиқариш маҳсулотлари ёки ярим маҳсулотлар ишлаб чиқариш жараёнида иштирок этадиган меҳнат воситалари: материал, детал, буюм ва бошқа ишлаб чиқариш жараёнидаги маҳсулотлар.
Келгуси давр учун сарф ҳаражатлар айланма фонднинг баъзи элеменлари, яъни янги маҳсулот тайёрлаш учун сарф ҳаражатлар. Улар келгуси жараёнларда маҳсулотларга айланади.
5.11. Капитал қуйилмалар ва иқтисодий самарадорлик
Капитал қуйилмада иқтисодий самарадорлик авваламбор иқтисод натижаси. У маҳсулотнинг халқ хўжалигида қўлланилишига боғлиқ. Бундай ишлаб чиқаришга боғлиқ бўлмаган иқтисодий кўрсаткич ишлаб чиқаришнинг қувватини ва асосий фондни оширишга олиб келади. Шунинг учун капитал қуйилишнинг иқтисодий самарадорлигини таққослашда иқтисодий самарадорли кўрсаткичлари билан аниқланади.
Халқ хўжалигида капитал қуйилишдаги абсолют иқтисодий самарадорлик Эа белгиланган даврдаги фуқаро капитал қўйиш даромаднинг ФД ўсишини капитал қийматига нисбати билан ифодаланади.
Эа = ФД/К
Саноатнинг баъзи соҳалари бўйича асосий таққословчи иқтисодий кўрсаткичи ўз – ўзини қоплаш вақти (Т) билан ёки капитал қуйилишнинг самарадорлик коэффициенти (Е) билан аниқланади:
а) хўжалик бирлашмалари учун:
Т = ёки Е =
бу ерда: К – қуйилган капиталнинг ҳажми; Пт – охирги даврдаги даромад; П0 – йиллик даромад.
Қурилиш объектлари учун:
Т = ёки Е =
бу ерда: Т – ўз-ўзини қоплаш муддати; К’ – қурилаётган объектнинг нархи; У – йиллик маҳсулотнинг нархи; С – тайёрланган маҳсулотнинг лойиҳавий нархи.
Масалалар
1 – масала
Корхонанинг асосий фондлари 1-жадвалда келтирилган маълумотлар билан ифодаланади. Қуйидагиларни аниқлаш зарур:
асосий фондларнинг йил охиридаги тўла дастлабки (бошланғич) қийматини;
аосий фондларнинг ўртача йиллик қийматини;
фондларнинг йил бошидаги қолдиқ қийматини, асосий фондларнинг ейилишини;
асосий фондларнинг ейилиши ва янгиланиш коэффициентини;
1-маслалага услубий кўрсатмалар.
Асосий фондларнинг йил охиридаги бошланғич қиймати
Фб.к. = Фб.к. + Фб.к. – Фчик.
бу ерда Фб.к. – йил бошидаги бошланғич қиймат;
Фб.к. – янгидан киритилган фондларнинг қиймати;
Фчик. – чиқиб кетган фондларнинг қиймати;
Йил бошига бошланғич қийматининг ўртача катталиги сифатида аниқланадиган асосий фондларнинг ўртача бошланғич қиймати;
Фб.к. = (Фф. к. + Фб.к.)/2.
Фондларнинг қолдиқ қиймати;
Йил бошида
Фб.к. = Фб.к. – (Фф.к. ишдан чиқиш %),
Йил охирида
Фб.к. = Фб.к. + Ф – А +З – Фчик.
Бу ерда А – амортизация ажратмалари,
З - капитал таъмирлаш ҳаражатлари.
Фк. к. – чиқиб кетган фондларнинг қолдиқ қиймати;
Амортизацион ажратмалар
А = Фб.к. na/200,
Бу ерда Фб.к. – асосий фондларнинг ўртача йиллик бошланғич қиймати;
амортизацион ажратмалар нормаси (меъёри), %
Асосий фондларнинг йил охирига келиб ейилиши
Фл.ч.й.о. = Фй.о.б.к. – Фох.к.к.,
Бу ерда Фох.к.к. – фондларнинг йил охиридаги қолдиқ қиймати. Фондларнинг йил охиридаги ейилиш коэффциенти
Кэс =
Фондларнинг янгиланиш коэффициенти
Кян. =
1 – масалани ечиш учун дастлабки (бошланғич) маълумотлар
5 – жадвал
Кўрсаткич
|
Ўлчов
бирлиги
|
Вариантлар
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
0
|
Асосий фондларнинг йил бошидаги бошланғич қиймати Фй.б.б.к.
|
млн.сўм
|
2,5
|
2,6
|
2,65
|
2,7
|
2,75
|
2,8
|
2,8
|
2,9
|
2,9
|
3,0
|
Янги киритилган фондларнинг қиймати Фя.к.к.
|
млн.сўм.
|
0,1
|
0,2
|
0,3
|
0,4
|
0,5
|
0,6
|
0,7
|
0,8
|
0,8
|
0,9
|
Чиқиб кетган фондларнинг қиймати Фч.к.
|
млн.сўм.
|
0,1
|
0,1
|
0,20
|
0,2
|
0,22
|
0,2
|
0,3
|
0,3
|
0,3
|
0,4
|
Каптиал таъмирлашга ҳаражатлар, Эк.х.
|
млн.сўм.
|
0,2
|
0,2
|
0,24
|
0,2
|
0,28
|
0,3
|
0,32
|
0,3
|
0,3
|
0,4
|
Чиқиб кетган фондларнинг қолдиқ қиймати, Фк.к.
|
млн.сўм.
|
0,5
|
0,7
|
0,09
|
0,1
|
0,12
|
0,1
|
0,14
|
0,1
|
0,1
|
0,1
|
Амортизация нормаси (меъёри), а
|
%
|
6
|
6
|
6
|
6
|
7
|
7
|
7
|
8
|
8
|
8
|
Асосий фондларнинг йил бошидаги едирилиши Ф
|
%
|
26
|
26
|
26
|
26
|
27
|
27
|
27
|
28
|
27
|
28
|
2 – масала
Корхонанинг асосий фондларидан фойдаланиш кўрсаткичларини, шу жумладан фондга беришни, фонд сиғимини, фонд қуролланганлигини, қурилмадан фойдаланиш коэффициентини, жадал юклаш коэффициенти ва меҳнат унумдорлиги ҳисоблаб топинг дастлабки маълумотлар жадвалда келтирилган.
6 – жадвал
Кўрсаткич
|
Ўлчов
бирлиги
|
Вариантлар
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
0
|
Асосий ишлаб чиқариш фондларининг қиймати, Фас
|
млн.сўм
|
2,5
|
25
|
26
|
26
|
27
|
27
|
28
|
28
|
29
|
29
|
Станок-сутка ишланган Фсут
|
минг.сут.
|
184
|
185
|
186
|
187
|
188
|
190
|
199
|
195
|
196
|
197
|
Станок суткаларининг тақвим миқдори, Кс.сут.
|
минг сутка
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ўрнатилган станоклар миқдори, Фур.ст.
|
дона
|
50
|
51
|
52
|
53
|
54
|
50
|
52
|
56
|
58
|
60
|
Ҳақиқатдан ишлаётган станоклар миқдори, mх. и. с.
|
дона
|
47
|
48
|
47
|
48
|
48
|
47
|
49
|
50
|
51
|
52
|
Ишлаб чиқарилган маҳсулот Р
|
Минг сўм
|
2т.
|
21т.
|
22т.
|
23т.
|
24т.
|
25т.
|
26т.
|
27т.
|
28т.
|
29т.
|
Ишлаётганлар сони, n
|
киши
|
1т.
|
10т.
|
1т.
|
100
|
1т.
|
1т.
|
1т.
|
1т.
|
1т.
|
1т.
|
2-масалага оид услубий тавсиялар
Фондга қайтариш
Фк – Р/Фас.ф.,
Бу ерда Р – ишлаб чиқарилган маҳсулотнинг корхона нархларидаги қиймати.
Фонд сиғими
Фсиғ = Фос/Р,
Фондда қуролланганлик
Фқ = Фос/n,
Бу ерда n - ишловчилар сони
Қурилмадан фойдаланиш коэффициенти
Кк.ф.= mх.и.с.
Бу ерда mх.и.с.- ҳақиқатдан ишлаётган станоклар сони,
m ус – ўрантилган станоклар сони.
Меҳнат унумдорлиги
П = P/n,
жадал юкланиш коэффциенти
Кю = Рс.сут. /Кс.сут.
Бу ерда Рс.сут. – станок – сутка ишланган,
Кс.сут. – станок – сутканинг тақвим миқдори;
3 – Масала
Заводнинг дрезиналарини таъмирлаш бўйича ишлаб чиқариш қувватини аниқланг. Бошланғич маълумотлар келтирилган.
3-масалани ечишга оид услубий кўрсатмалар
Масалада баён қилинган шароитларни ҳисобга олган ҳолда ишларнинг сермеҳнатлиги:
Т =
бу ерда Тф – ажратиш, таъмирлаш ва йиғиш ишлари, сермеҳнатлиги йиғиндиси;
n – бригада аъзолари сони, киши;
Ки.н. – иш нормаларини бажариш коэффициенти, %
Корхонанинг ишлаб чиқариш қуввати
М = m Pc / T,
бу ерда m – ишчи кунлари миқдори;
P – бир позциянинг бир сменадаги иш вақтининг йиллик фонди, соат;
C – бир суткада ишчи сменалари сони;
T – битта дрезинани таъмирлаш сермеҳнатлиги.
4 – Масала
Электр таъмирлаш заводида тортувчи электродвигателларни таъмирлаш бўйича янги технологик линияни жорий қилишдан келадиган иқтисодий самарани аниқланг. Ҳисоблаш учун дастлабки маълумотлар жадвалда келтирилган.
4 – масалани ечиш учун услубий кўрсатмалар
Тортувчи двигателларни таъмирлаш бўйича поток линиясини жорий қилишдан йиллик иқтисодий самара:
Э = С – Сn – En K
бу ерда С – тортувчи электродвигателларни таъмирлашдаги меҳнатни камайтиришдан фойдаланиш ҳаражатларини тежаш, сўм;
En – таққослаш иқтисодий самарадорликнинг меъёрий коэффциенти:
En = 0,15
К – поток линияни жорий қилиш билан боғлиқ бир йўла ҳаражатлар, сўм;
С – поток линияси қийматидан амортизация ажратмалари, сўм.
7 – жадвал
Кўрсаткич
|
Ўлчов
бирлиги
|
Вариантлар
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
0
|
Ажратиш ишларининг меҳнат талаблиги
|
норма соат
|
310
|
305
|
315
|
320
|
325
|
330
|
335
|
340
|
345
|
350
|
Таъмирлаш ишларининг меҳнат талаблиги
|
норма соат
|
490
|
495
|
485
|
480
|
470
|
465
|
460
|
455
|
450
|
445
|
Йиғиш ишларинингмеҳнат талаблиги
|
норма соат
|
200
|
200
|
400
|
200
|
200
|
200
|
200
|
200
|
200
|
200
|
Бригада аъзолари сони
|
киши
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
13
|
14
|
15
|
16
|
17
|
Иш нормаларининг бажарилиш коэффициенти
|
%
|
130
|
125
|
120
|
115
|
120
|
125
|
130
|
135
|
140
|
145
|
Битта позиция иш вавқтининг йиллик фонди. Р.
|
соат
|
270
|
2075
|
2080
|
2085
|
2090
|
2005
|
2110
|
2080
|
2085
|
2090
|
Бир суткадаги сменалар сони.
|
поз.
|
5
|
5
|
5
|
5
|
5
|
5
|
5
|
5
|
5
|
|
Таъмирлаш меҳнат улушини камайтиришдан фойдаланишдан ҳаражатларни тежаш, сўм
С = (t1 – t2) Вс Кn Кс Кд
бу ерда t1, t2 – поток линияни жорий қилишгача жорий қилингандан кейин тортувчи электродвигателларини таъмирлаш сермеҳнатлиги, киши – соат;
Вс – янги технологик линия жорий қилингандан сўнг тортувчи электтродвигателларни йиллик таъмирлаш ҳажми, бирлиги;
С – IV тоифали чилангарнинг бир соатлик тариф ставкаси, с = 0,596 сўм
Кn – мукофотларни ҳисобга олувчи коэффициент
Кс = 1,2 К – ижтимоий суғуртага ажратмаларни ҳисобга олувчи коэффициент
с = 1,1
Кд – қўшимча иш ҳақини ҳисобга олувчи коэффициент , К = 1,37
Технологик линиянинг қийматидан амортизация қийматидан амортизация ажратмалари, сўм. унинг қийматидан келиб чиқиб ва амортизация ажратмаларининг белгиланган меъёри:
С = К / 100
бу ерда К – янги технологик линияни жорий қилиш билан боғлиқ бир йўла ажратмалар, сўм;
а – амортизация ажратмалари меъёри, а= 120%
Капитал маблағларнинг ўзини оқлаши муддати
Ток =
Поток линияни жорий қилингандан сўнг тортувчи электродвигателларни таъмирлаш бўйича чилангар миқдорини шартли камайтириш
Δ4 =
бу ерда Ф – битта чилангарнинг иш вақтининг йиллик фонди, Ф=2102 соат
Тортувчи электродвигателларни таъмирлаш бўйича поток линияси жорий қилинганадан сўнг меҳнат унумдорлигининг ўсиши, %
ΔП = (t1 / t2 – 1) 100
8 – жадвал
Кўрсаткич
|
Ўлчов бирл.
|
Вариантлар
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
0
|
Янги технологик линияда тортувчи таъмирлаш дастури
|
дона
|
1500
|
1510
|
1520
|
1530
|
1540
|
1550
|
1554
|
1530
|
1520
|
1510
|
Мавжуд технологияда тортувчи двигателни таъмирлашнинг сермеҳнатлиги
|
киши-соат
|
20
|
20,5
|
21
|
21,5
|
22
|
21,5
|
20,5
|
20
|
21
|
95
|
Янги технологик линияда тортувчи электродвигателларни таъмирлашнинг сермеҳнатлиги
|
|
14,5
|
15
|
15,4
|
15,3
|
15,6
|
15,5
|
15,2
|
15,0
|
14,8
|
14.5
|
Янги технологик линияни ўрнатишга ҳаражатлар
|
минг сўм
|
3
|
3
|
3
|
3
|
3
|
3
|
3
|
3
|
3
|
3
|
Do'stlaringiz bilan baham: |