1.8 Тормоз кучларини бошкариш
Автомобилнинг тормозланишдаги самарадорлигини ва турғунлигини ошириш учун тормоз тизимларида тормоз кучларини ростлагичлар қўлланила-ди. Бу ростлагичлар, йўл шароитидадан ва автомобил юкланганлигидан катъи -назар, автомобил кескин тормозланганда тормоз кучларини ўқларга оптимал таксимлашишини таъминлаб беради. Мавжуд ростлагичлар икки гурухга бўли-нади:
Факат тўғри алоқада бўлган;
Тўғри ва тескари алоқада бўлган.
Биринчи гурухдаги ростлагичлар автомобил тормозланишининг кескин-лигига ва автомобилнинг юкланганлигига қараб тормоз кучларини ўқларга тақ-симлаб беради. Максимал тормоз кучлари эса хайдовчининг тормоз педалига қўйган кучига боғлиқ бўлади. Шунинг учун бу ростлагичлар ғилдиракларнинг блокировкаланишини олдини ололмайди.
Иккинчи гурухдаги ростлагичлар эса ғилдиракларнинг ғилдирашига қа-раб ишлайди. Ғилдиракларнинг блокировкаланиши бошланиши билан автоматик қурилмалар тормоз моментини камайтиради (шу йўл шароити ва ғилдирак-ларга тушаётган юкланишлар имконият берадиган максимал қийматигача)
Фақат тўғри алоқада бўлган ростлагичларнинг ишлаш принципини тушу-ниш учун 23-расмда келтирилган графикни кўриб чиқамиз.Унда 100% юкланган ва юксиз юк автомобилида тормоз кучларининг ўқларга оптимал тақсимланиши кўрсатилган.
Ростлагич ўрнатилмаган тормоз юритмаси учун =1,2 (графикда тўғри чизиқ билан кўрсатилган). Тормоз кучлари шунақа тақсимланган бўлса тўла юкланган автомобилда аввал олдинги ғилдираклар блокировкаланади, юксиз автомобилда эса аввал орқа ғилдираклар блокировкаланади. Иккала холда ҳам автомобилнинг оғирлигидан тўлиқ фойдаланилмайди.
Берилган автомобил учун ни қуришда қуйидаги ишлар бажари-лади:
- олдинги ва орқа ўқ ғилдираклардаги тормоз кучлари қуйидаги формулалар
ёрдамида аниқланади:
;
;
- автомобилнинг тўла юкли ва юксиз холати учун нинг турли қийматларида
ва нинг қийматлари аниқланиб 9-жадвалга киритилди:
Yuksiz avtomobil uchun
PT1 =
|
0,1
|
*
|
127530
|
*(
|
1,41
|
+
|
0,1
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
5,5
|
kN
|
PT1 =
|
0,2
|
*
|
127530
|
*(
|
1,41
|
+
|
0,2
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
12,1
|
kN
|
PT1=
|
0,3
|
*
|
127530
|
*(
|
1,41
|
+
|
0,3
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
19,7
|
kN
|
PT1=
|
0,4
|
*
|
127530
|
*(
|
1,41
|
+
|
0,4
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
28,4
|
kN
|
PT1 =
|
0,5
|
*
|
127530
|
*(
|
1,41
|
+
|
0,5
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
38,2
|
kN
|
PT1 =
|
0,6
|
*
|
127530
|
*(
|
1,41
|
+
|
0,6
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
49
|
kN
|
PT1 =
|
0,7
|
*
|
127530
|
*(
|
1,41
|
+
|
0,7
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
61
|
kN
|
PT2=
|
0,1
|
*
|
127530
|
*(
|
2,19
|
-
|
0,1
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
7,2
|
kN
|
PT2 =
|
0,2
|
*
|
127530
|
*(
|
2,19
|
-
|
0,2
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
13,3
|
kN
|
PT2 =
|
0,3
|
*
|
127530
|
*(
|
2,19
|
-
|
0,3
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
18,4
|
kN
|
PT2 =
|
0,4
|
*
|
127530
|
*(
|
2,19
|
-
|
0,4
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
22,5
|
kN
|
PT2=
|
0,5
|
*
|
127530
|
*(
|
2,19
|
-
|
0,5
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
25,5
|
kN
|
PT2 =
|
0,6
|
*
|
127530
|
*(
|
2,19
|
-
|
0,6
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
27,4
|
kN
|
PT2 =
|
0,7
|
*
|
127530
|
*(
|
2,19
|
-
|
0,7
|
*
|
1.5
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
28,2
|
kN
|
Yukli avtomobil uchun
PT1=
|
0,1
|
*
|
323730
|
*(
|
0,76
|
+
|
0,1
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
8,2
|
kN
|
PT1=
|
0,2
|
*
|
323730
|
*(
|
0,76
|
+
|
0,2
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
19,4
|
kN
|
PT1=
|
0,3
|
*
|
323730
|
*(
|
0,76
|
+
|
0,3
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
33,4
|
kN
|
PT1=
|
0,4
|
*
|
323730
|
*(
|
0,76
|
+
|
0,4
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
50,3
|
kN
|
PT1=
|
0,5
|
*
|
323730
|
*(
|
0,76
|
+
|
0,5
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
70,1
|
kN
|
PT1=
|
0,6
|
*
|
323730
|
*(
|
0,76
|
+
|
0,6
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
92,8
|
kN
|
PT1=
|
0,7
|
*
|
323730
|
*(
|
0,76
|
+
|
0,7
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
118,3
|
kN
|
PT2=
|
0,1
|
*
|
323730
|
*(
|
2,84
|
-
|
0,1
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
24
|
kN
|
PT2=
|
0,2
|
*
|
323730
|
*(
|
2,84
|
-
|
0,2
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
45,3
|
kN
|
PT2=
|
0,3
|
*
|
323730
|
*(
|
2,84
|
-
|
0,3
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
63,6
|
kN
|
PT2=
|
0,4
|
*
|
323730
|
*(
|
2,84
|
-
|
0,4
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
79,1
|
kN
|
PT2=
|
0,5
|
*
|
323730
|
*(
|
2,84
|
-
|
0,5
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
91,7
|
kN
|
PT2=
|
0,6
|
*
|
323730
|
*(
|
2,84
|
-
|
0,6
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
101,4
|
kN
|
PT2=
|
0,7
|
*
|
323730
|
*(
|
2,84
|
-
|
0,7
|
*
|
1,6
|
)/1000*
|
3,6
|
=
|
108,2
|
kN
|
9-жадвал
№
|
|
Тўла юкли автомобил
|
Юксиз автомобил
|
Изох
|
|
|
|
|
1
|
0,1
|
8,2
|
24
|
5,5
|
7,2
|
|
2
|
0,2
|
19,4
|
45,3
|
12,1
|
13,3
|
|
3
|
0,3
|
33,4
|
63,6
|
19,7
|
18,4
|
|
4
|
0,4
|
50,3
|
79,1
|
28,4
|
22,5
|
|
5
|
0,5
|
70,1
|
91,7
|
38,2
|
25,5
|
|
6
|
0,6
|
92,8
|
101,4
|
49
|
27,4
|
|
7
|
0,7
|
118,3
|
108,2
|
61
|
28,2
|
|
Изох: Тормоз кучлариниг илашиш ва юкланишига қараб тақсимланиш графигининг физик маъноси автомобиль тормозланиш вақтида унинг оғирлик макази ўзгаради. Илашиш коэффиценти ( ) нинг қийматига қараб оғирлик марказидан орқа ўқларгача масофа , олд ўқгача болган масофа камаяди .
Хулоса
Хулоса қилиб айтганда автомобилнинг тормоз тизими ва двигател билан бирга тормозланиши > шарти бажарилгандагина мақсадга мувофиқ. Автомобилнинг тормозланиш тезлиги катта бўлганда нинг қиймати ҳам катта бўлади, шунинг учун > бўлади. Лекин доимо дан катта бўлгани учун автомобилнинг тормозланиш тезлиги кичик бўлганда < бўлади. Иккита эгри чизиқнинг ке-сишиш нуқтасининг абсцисса ўқидаги проекцияси автомобилнинг тормоз тизими ва двигател билан бирга тормозланиши мақсадга мувофиқ бўлган минимал тезликни кўрсатади.
Ғилдираклар блакировкаланганда тормозланиш йўли ва вақти блокировка бўлмаган холга нисбатан ошиб кетади. Ушбу курс ишида автомобил максимал тезлик билан отормозланганда иккала холат учун кўриб чиқсак:
Ғилдираклар блокировка бўлганда: STb=6,58м tTb=6.6с
Ғилдираклар блокировка бўлмаганда: ST=5,26м tT=5.28с
STb- ST=6,58-5,26=1,32 м tTb- tT=6.6-5.28=1.32 c
Ғилдираклар блокровка бўлганда тормозланиш йўли 1.32 м га вақти эса 1.32 с га ошиб кетди.
Тормоз кучлариниг илашиш ва юкланишига қараб тақсимланиш графигининг физик маъноси автомобиль тормозланиш вақтида унинг оғирлик макази ўзгаради. Илашиш коэффиценти ( ) нинг қийматига қараб оғирлик марказидан орқа ўқларгача масофа , олд ўқгача болган масофа камаяди .
Do'stlaringiz bilan baham: |