b - оғирлик марказидан орқа ўққача бўлган масофа, м;
hg- оғирлик марказининг баландлиги, м;
- илашиш коэффициенти
BTopt1=(
|
1,41
|
+
|
0,1
|
*
|
1,5
|
)/(
|
2,19
|
-
|
0,1
|
*
|
1,5
|
)=
|
0,76
|
BTopt2=(
|
1,41
|
+
|
0,2
|
*
|
1,5
|
)/(
|
2,19
|
-
|
0,2
|
*
|
1,5
|
)=
|
0,90
|
BTopt3=(
|
1,41
|
+
|
0,3
|
*
|
1,5
|
)/(
|
2,19
|
-
|
0,3
|
*
|
1,5
|
)=
|
1,07
|
BTopt4=(
|
1,41
|
+
|
0,4
|
*
|
1,5
|
)/(
|
2,19
|
-
|
0,4
|
*
|
1,5
|
)=
|
1,26
|
BTopt5=(
|
1,41
|
+
|
0,5
|
*
|
1,5
|
)/(
|
2,19
|
-
|
0,5
|
*
|
1,5
|
)=
|
1,50
|
BTopt6=(
|
1,41
|
+
|
0,6
|
*
|
1,5
|
)/(
|
2,19
|
-
|
0,6
|
*
|
1,5
|
)=
|
1,79
|
BTopt7=(
|
1,41
|
+
|
0,7
|
*
|
1,5
|
)/(
|
2,19
|
-
|
0,7
|
*
|
1,5
|
)=
|
2,16
|
Юксиз автомобил учун ф нинг хар-хил қийматларида BTopt ни аниқлаш
|
BTopt1=(
|
0,76
|
+
|
0,1
|
*
|
1,6
|
)/(
|
2,84
|
-
|
0,1
|
*
|
1,6
|
)=
|
0,34
|
BTopt2=(
|
0,76
|
+
|
0,2
|
*
|
1,6
|
)/(
|
2,84
|
-
|
0,2
|
*
|
1,6
|
)=
|
0,43
|
BTopt3=(
|
0,76
|
+
|
0,3
|
*
|
1,6
|
)/(
|
2,84
|
-
|
0,3
|
*
|
1,6
|
)=
|
0,53
|
BTopt4=(
|
0,76
|
+
|
0,4
|
*
|
1,6
|
)/(
|
2,84
|
-
|
0,4
|
*
|
1,6
|
)=
|
0,64
|
BTopt5=(
|
0,76
|
+
|
0,5
|
*
|
1,6
|
)/(
|
2,84
|
-
|
0,5
|
*
|
1,6
|
)=
|
0,76
|
BTopt6=(
|
0,76
|
+
|
0,6
|
*
|
1,6
|
)/(
|
2,84
|
-
|
0,6
|
*
|
1,6
|
)=
|
0,91
|
BTopt7=(
|
0,76
|
+
|
0,7
|
*
|
1,6
|
)/(
|
2,84
|
-
|
0,7
|
*
|
1,6
|
)=
|
1,09
|
Берилган автомобилнинг тўла юкли ва юксиз холати учун нинг турли қийматларидаги нинг қийматлари аниқланиб 7-жадвалга киритилади:
7-жадвал
№
|
|
Тўла юкли автомобил
|
Юксиз автомобил
|
а
|
b
|
hg
|
|
а
|
b
|
hg
|
|
1
|
0,1
|
2,84
|
0,76
|
1,6
|
0,76
|
2,19
|
1,5
|
1,5
|
0,34
|
2
|
0,2
|
0,90
|
0,43
|
3
|
0,3
|
1,07
|
0,53
|
4
|
0,4
|
1,26
|
0,64
|
5
|
0,5
|
1,50
|
0,76
|
6
|
0,6
|
1,79
|
0,91
|
7
|
0,7
|
2,16
|
1,09
|
Жадвал асосида нинг га боғлиқлик графиги чизилди:
1.7. Тормозланишда илашишдан фойдаланиш коэффициенти
Автомобил максимал секинлашиш билан тормозланиши учун хамма ғил-дираклардаги солиштирма тормоз кучи бир вақтда максимал илашиш коэффи-циентига ( max) тенг бўлиши керак. Агар хавонинг қаршилигини ва йўлнинг қаршилигини хисобга олмасак:
, м/с2; (14)
Хайдовчи автомобилни тўхтатаётганда доимо (кескин тормозланганда хам) автомобилнинг турғунлигини ва бошқарилувчанлигини йўқотмасликка харакат қилади. Бунга эришиш учун берилган шароитда биринчи бўлиб бло-кировкаланиши керак бўлган ғилдираклар max га мос бўлган қисман сирпаниш билан ғилдирашлари керак. Бу вақтда бошқа ўқдаги ғилдираклар илашиш бўйича хосил қилиш мумкин бўлган тормоз кучини хосил қила олмайдилар. Масалан: автомобил шундай шароитда тормозлансинки ( <р) биринчи бўлиб олдинги ўқ ғилдираклари блокировкалансин. Олдинги ўқ ғилдиракларидаги максимал тормоз кучи қуйидагича аниқланади:
;
Орқа ўқ ғилдиракларидаги тормоз кучи:
Умумий тормоз кучи эса қуйидагича аниқланади:
;
Юқоридаги формуладан фойдаланилиб, олдинги ўқ ғилдиракларига таъсир этаётган йўлнинг реакция кучини аниқлаймиз:
, (15)
(11) ва (15) тенгламаларнинг ўнг тарафларини тенглаштириб хамда улар-нинг шаклини ўзгартириб, қуйидагини хосил қиламиз:
, (16)
Агар автомобил >P шароитда тормозланаётган бўлса, орқа ўқ ғилди-ракларидаги тормоз кучи илашиш бўйича максимал бўлганда автомобилнинг сирпанишини олдини олиш учун тормоз кучини ошириш тўхтатилади. Орқа ўқ ғилдиракларидаги максимал тормоз кучи қуйидагича аниқланади:
;
Олдинги ўқ ғилдиракларидаги тормоз кучи қуйидагича аниқланади:
;
Умумий тормоз кучи эса қуйидагича аниқланади:
;
Юқоридаги формуладан фойдаланиб, орқа ўқ ғилдиракларига таъсир эта-ётган йўлнинг реакция кучини аниқлаймиз:
, Н; (17)
(12) ва (17) тенгламаларнинг ўнг тарафларини тенглаштириб хамда улар-нинг шаклини ўзгартириб, қуйидагини хосил қиламиз:
, (18)
(14), (16) ва (18) тенгламаларни қуйидаги кўринишга келтириш мумкин:
, м/с2; (19)
бу ерда: - илашишдан фойдаланиш коэффициенти ( нинг киймати га, р га ва
автомобил параметрларига боғлик)
агар = р бўлса, ;
агар р бўлса,
агар р бўлса,
Yuksiz avtomobil uchun
CT = (
|
2,19
|
*
|
1,76
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,1
|
*
|
1.5
|
*
|
1,76
|
)=
|
0,99752
|
CT = (
|
2,19
|
*
|
1,76
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,2
|
*
|
1.5
|
*
|
1,76
|
)=
|
0,93372
|
CT = (
|
2,19
|
*
|
1,76
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,3
|
*
|
1.5
|
*
|
1,76
|
)=
|
0,87760
|
CT = (
|
2,19
|
*
|
1,76
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,4
|
*
|
1.5
|
*
|
1,76
|
)=
|
0,82784
|
CT = (
|
2,19
|
*
|
1,76
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,5
|
*
|
1.5
|
*
|
1,76
|
)=
|
0,78341
|
CT = (
|
2,19
|
*
|
1,76
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,6
|
*
|
1.5
|
*
|
1,76
|
)=
|
0,74352
|
CT = (
|
2,19
|
*
|
1,76
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,7
|
*
|
1.5
|
*
|
1,76
|
)=
|
0,70749
|
Yukli avtomobil uchun
CT = (
|
2,84
|
*
|
1,34
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,1
|
*
|
0,6
|
*
|
1,34
|
)=
|
0,99769
|
CT = (
|
2,84
|
*
|
1,34
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,2
|
*
|
0,6
|
*
|
1,34
|
)=
|
0,94460
|
CT = (
|
2,84
|
*
|
1,34
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,3
|
*
|
0,6
|
*
|
1,34
|
)=
|
0,89687
|
CT = (
|
2,84
|
*
|
1,34
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,4
|
*
|
0,6
|
*
|
1,34
|
)=
|
0,85373
|
CT = (
|
2,84
|
*
|
1,34
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,5
|
*
|
0,6
|
*
|
1,34
|
)=
|
0,81455
|
CT = (
|
2,84
|
*
|
1,34
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,6
|
*
|
0,6
|
*
|
1,34
|
)=
|
0,77881
|
CT = (
|
2,84
|
*
|
1,34
|
) / (
|
3,6
|
+
|
0,7
|
*
|
0,6
|
*
|
1,34
|
)=
|
0,74608
|
Юк автомобили учун р=0,3 ва =1,3 бўлганда нинг га боғликлиги графиги 6-расмда кўрсатилган
Бу график ёрдамида нинг хохлаган қийматида тормозланганда макси-мал солиштирма тормоз кучини (максимал секинлашишни) аниқлаш мумкин, чунки юқорида келтирилган формулалар (13), (15), (17)дан фойдаланиб ва уларни соддалаштириб, автомобилнинг секинлашишини қуйидагича аниқлаш мумкин: ; м/с2
Берилган автомобил учун ни қуришда қуйидаги ишлар бажари-лади:
- 6-жадвалдаги нинг қиймати ва 5-расмдаги графикдан фойдаланиб р нинг
қиймати аниқланади;
- нинг хар-хил қийматлари учун хисобланиб 8-жадвалга киритилади.
№
|
|
Тўла юкли автомобил
|
Юксиз автомобил
|
Изох
|
|
|
1
|
0,1
|
0,99769
|
0,99752
|
|
2
|
0,2
|
0,94460
|
0,93372
|
|
3
|
0,3
|
0,89687
|
0,87760
|
|
4
|
0,4
|
0,85373
|
0,82784
|
|
5
|
0,5
|
0,81455
|
0,78341
|
|
6
|
0,6
|
0,77881
|
0,74352
|
|
7
|
0,7
|
0,74608
|
0,70749
|
|
Do'stlaringiz bilan baham: |