М е ҳ н а т т а ъ л и м и ў Қ и т и ш м е т о д и к а с и

ластурдаг н
мавзулар
номи
машгулот
утказиш
шакллари
таълим
методлари
иш объект Материал-
лари
Асбоблар
Ж Щ 0 1
кўрсатма
ва
кўлланма
техноло­
гия
хужжатл
адаби
ишлов
ўлчов
33J
Электр ха­
Амалии
Сухбат,
ТУ монтаж
ПВ, АПВ,
отверка,
масчггабл
курсатиш
Аккумул
ишла­
Давла*
V.
кида даст­
машгулот­
тушунти­
симлари.
П П Б
гайка.
И ЧИЭ1ИЧ с т о л и ,с л е ­
ятор
надиган
Карим
лабки маъ­
лар ф рон­
риш.
изоляция-си.
симлари
калитлар,
90 
1
рад.
сарлик
ишловчи,
детал­
«Мех»
лумотлар ва
тал ташкил
намойиш
пласи-
текголкт
турли
ли бур-
дастгохл,
ге-иератор
ларга
касС
электротсх
:хгиш
килиш,
налари
бирлаш-
КСС1-ИЧ,
чаклл
тискилар
модели,
техкарга
таъли!
ника мате
амалда
тирувчи
ясси
К Б С ба-
чизмаси
назари
1
-аияп па-ом
ьЧу-аг'З'гып!
гьш пяа -
warrru
т^алрги
вя ямяг

---

Т аб и и й -и л м и й циклдаги ф а н л а р н и н г й и ги м -тем ати к м авзу р еж аси га д ой р м и сол (8-
синф )
Т аб и и й -и л м и й ц иклдаги ф ан лар
М ехн ат таъ лим и
ф и зи ка
м атем ати ка
ким ё
чи зм ач и л и к
К есиш ж араёни ва
Қ атти к
Т ў гр и чи зи қ ва
Э ри тм алар
Қ и р к и м л ар д а
кесувчи 
асб об,
ж и см л ар н и н г
тек и сл и к л ар и и н
эм ульсиялар,
ксси м лар
ун и н г геом етрияси:
хоссалари
г ф азодаги
минерал
киркинди 
Х.ОСИЛ
(киркиш
паралелли ги .
м ой лар 
ва
бу л и ш
ж арасни
каттикр о к
куп ёкли
\а й ф о н
I
ту гр и си д аги ум ум ий
ж и ем н и н г
б у р ч ак л ар н и н г
ёглари,
туш ун ча. 
кесиш
унча катт и к
хоссалари
суриб
чу к у р л и ги , 
суриш
бўлм аган
совитиш
ва 
кесиш теэлиги.
ж и ем га
м оядалари
а с б о б л ар н и н г
б о ти ш и пона.
1
чи д ам ли ли ги .
Куч. м асса ва
j
Кесувчи
тезлап иш и ,
асб о б л ар н и н г
и ш қалан и ш
1
ту р л ар и , 
п арм алар,
иш ва
кссгичлар,
исси қли к)
ф резалар.
да с та р р а л а р ва х.к
2
-ж адвал
Ҳ озирги вактда тех н и к а и ш л аб чи кари ш . м ехн ат гўё и н со н н и н г таб иат 
к он ун лари н и
каш ф
кили ш ин и
ўзида 
га вд ал ан ти р га н ки , 
хозирги 
ф ан -техн и ка 
тар ақ к и ё ти ан а ш уларга асо сл ан ган . У у к у в ч и л ар м ех л ат ва касб таъ л и м и билан 
бо ш ка ум ум ий таъ л и м ф ан лари ўр таси д аги о б ъ ек ти в м авж ул булган б о гл ан иш л ар н и
худди ш у тарзда ту ш у н и ш ла р и лози м .
2
-ж ад вал д а м ехн ат таъ л и м и д ас ту р и д аги айрим бў л и м лар (м авзу л ар ) нинг- боагқа 
ф ан л ар би лан ал о қ аси га о и д м и со л ла р кўрсати лган . А на т у реж ал аш ти р у вчи
х у ж ж а тн и н г м азм уни м ех л ат д а р с л а р и д а қ у й н д аги ча ам алга ош и ри лади :
М азкур иш лар қўйилган 
р е ж а асо си д а 
ўткази ли ш и
керак. Т ай и нлап ган
р еж ада ў р га н и л аё тган
м уам м о га 
о и д
асо си й
ва 
қўш им ча 
сав о л л ар акс

---

этги р и лад и . Т ад ки қо тчи су х б а т вакти д а саволлард ан ту р л и вари ан тд а о ки лон а 
ф о й д ал ан и ш , 
су х б а тд а 
м еъёрн и
у н у тм асл и к лозим уку вч и (у ки ту вчи ) нинг 
ш ахсий хусу си ятл ар и н и хл со б га оли ш и керак. С ухб ат б аё н а тн о м ага ёзи б бори ли ш и
мумкин.
А гар тад киқ о тчи суҳбатни ўқувчи (уки тувчи ) га сезд и р м асд ан ёзи б олса 
бў л ад и ган т ех н и к воси талард ан ф о й д ал ан са, су х б а т нати ж алари анча о б ъ екти вр о к 
чикиш и м умкин.
Педагогик тажриба-синов методи. 
П едагогик ж ар аён га оил баъ зи ф ак т ва 
ф и к р л ар н и си н аб кўриш учун ан и к хи собга оли н ади ган ш арои тда тек ш и р и б куриш
м аксади да ў ткази лган илмий таж р и б ад ан иборат.
П ед агоги к т а д к и к о т м етоди си ф ати д а м ех н ат д арени и уки ти ш н и н г б и рор м етоди 
ва таш к и л и й ш акллар сам ар ад о р л и ги н и , м ех н ат поли техн и ка тай ёр л и ги н и н г м азм уни. 
м ехн ат т а ъ л и м и н и н г д и д а к ти к т и зи м и н и ан и кдаш да; м ехн ат д ар слар ид а кўрсатм а 
куролларда, тех н о л о ги к ху ж ж атл ар д ан . у ку вч ил ар м ехнати ун у м д р р л и ги ва иш ланган 
аш ёлар си ф ати н и яхш и лаш ва х о к азоларга каратилган ту р л и
м ослам алард ан
ф о й д ал ан и ш вактид а кўл л ан и л и ш и мумкин.
Ҳ ози рги вактд а м ето д и к-п ед аго ги к тад к и к о тл ар д а ярату вчи л и к д еб агалади ган
та д к и к о т усули к ен г кў л л ан и л м о қц а. Б унд а тад кик о тчи таж р и б а баж арувчи к и ш и н и нг 
м уайян ф аоли яти учун зар у р ш ар о и т ярати б бери ш би лан бирга. ўзи хам бу иш га фаол 
таъ си р кў р сатад и ва ўзи иш га солган во си тан и н г сам ар ад о р л и ги кайд килади.
Т аж р и б а-си н о вн и уткази ш учу н ўзлаш ти р и ш и ва ри вож лан и ш и ж и х атд ан те н г 
икки ёк и бир н еча ў к у в ч и л ар гурухлари тан л ан ад и . Г урухлардан бири таж р и б а-си н о в, 
б о ш калари н азо р а т гу р у х д а х и соб лан ад и . Т аж р и б а си н о в о л д и д ан . у н и н г ў р т а ва 
охирги б о сқ и ч и д а тад к и к к и ли н а-д и ган о м и лл ар текш и р и б кўри лади . (« н ам у н а» лар 
қ и л и н ад и ) 
оли н ган
м аъл у м о тл ар н и
киёслаш
нати ж алари
таж р и б а 
си н о в н и н г 
сам арадорли ги хаки д а хукм чикариш учун асоси й д ал и л л ар д ан би ри хи соблан ад и .
Т аж р и б а-си н о в
ва 
н азорат 
гу р у х л ар
м ехн ат 
ўкув-тарби я 
ш арои тлари н и
тенглаигтириш ва таж р и б а-си н о в и и н г яна хам о б ъ екти в м аъ лум отларн и оли ш учун 
таж р и б а м аъ лум отлари н и хар то м о н л ам а, яъни н азорат ва та ж р и б а си н о в гу рухлар 
ўрнини ал м аш ти р и б тах л и л килиш м етоди дан ф ой далан и ш м аксад га м увоф икд ир.
Бу борад а м актаб х у ж ж атлари ва ў қу вч и л ар баж арган иш ни ўргани ш м етоди 
м е \н а
1
таъ л им и ў к и ту в ч и л а р н и ш дар с -р еж а ва м атнларини, ўқу в-и ш л аб
чикариш

---

и ш л ар и
р у й х а ти
ва 
б о ш к а
р е ж а л а ш т и р у в х у ж ж а т л а р и н и : у к у в ч и л а р н и н г
к у н д а л и к л а р и н и , м а тн л а р и н и , у л ар ч и зган ч и зм а аа т е х н о л о г и к х у ж ж а т л а р н и , 
б аж ар ган ам а л и й и ш л ар н и ; с и н ф ж у р и ал л ар и , м ак таб х и с о б о тл а р н , у к у в ч и л а р
т а в с и ф н о м а с и н и чу к у р и л м и й -м е т о д и к ж и х а т д а н тахли л к и л и ш н и уз и ч и га о лад и .
С а н а б у ти л га н
х у ж ж а тл ар н и
т ах л и л
к и л и ш д а та д к и к о т ч и
к а с б т а ъ л и м и
с о х а с и д а ги ю т у қ ва к а м ч и л и к л а р х ак и д а х у л о са ч и к а р и ш и м у м к и н . М а зк у р
м е то д н и н г са м а р а д о р л и ги т а д к и к о т ч и н и н г т е к ш и р а д н г а н х у ж ж а тл ар и м а т н н и н г 
з а м и р и л а т а ж р и б а -с и н о в к атн аш ч и ла р и - ж о н л и о д а м л а р ф а о л и яти ё т г а н л и ги н и к ў р а 
б и л и ш и га б о гл и к .
Л аб о р а т о р и я- та ж р и б а -с и н о в
п е д а го ги к
т а д к и к о т ч и л а р , а й н и к с а . м ех н ат 
та ъ л и м и
д а р с л а р и д а
м е х н а т 
м а л а к а л а р и
ва к ў н и к м а л а р и н и ш ак л л а н т и р и ш
со х аси д аги
га д к и қ о тл ар м его д и к а с и га ан н к л и к к и р и ти ш д а, у к у в ч и л а р м ех н ати
с и ф ати н и н азо р а т ва ў з-ў зи н и н а зо р а т к и л и ш н и н г кулай у су л л ар н и та н л а ш д а , 
а н и к л а ш д а қ ў л л а н и л а д и . Б ун д а т а д к и к о т қ и л и н а ё т га н к ў р с а т к и ч л а р н ат и ж а с и н н а н и к
т а р з д а б а х о л а ш га и м ко н б е р а д и га н х и л м а -х и л а п п а р а т у р а л а р д а н ф о й д а л а н и л а д и . 
Ш у н и н гд ек , т е н з о м е т р л а ш , ц и к л о ф а м м е т р л а ш , л е н о гр а ф л а ш ва к о м п ю т е р каб и
у с у л л а р хам к ен г к ў л л а н и л м о қ ц а . М е х н а т ж ар аён и э л е м е н т л а р и н и т е н з о м е т р и я
у су л д а ў р га н и ш иш а с б о б л а р и н и (к е с к и ч , т у н и к а кай ч и , р а н д а , д а с т а р р а ) д а с т а с и га
с еэги р тен з о у за т гн ч ў р н а т и б , б и р учи о с ц и л л о гр а ф л и э л е к т р за н ж и р га у л а н а д и , у н и н г 
ёр д а м и б и л а н эса м у а й ян о п е р а ц и ян и б а ж а р и ш д а ў қ у в ч и н и н г м у ш а к л а р и д а ю з 
б е р а д и га н ў зг а р и ш л а р гр а ф и ги н и ф о т о п л е н к а га ёзи б о л и ш ёки к у зат и ш м у м ки н . 
О л и н ган гр а ф и к н и т гап л о н (м ал ак а л и ёш и ш чи и ш л а га н д а о л и н ган гр а ф и к ) би л ан
с о л и ш ги р и б , м е х н а т х а р а к а т л а р и н и б а ж а р и ш н и н г т у р л и ф о й д ал и иш а с б о б л а р и г а
с а р ф л а н га п м у ш а к қ у в в ат и ф ар к и н и , б у ф а р к к а к ар аб эса иш у с у л и д а й ў л к ў й и л ган
х а го л а р х а р а к т е р и н и ан и к л аш м ум ки н .
Ц и к л о г р в м м е т н к у с у л э са м ех н ат ж а р а ё н и н и к и н о ва ви д ео о л и ш д а н и борат. 
Б у н д а и ш л о в ч и ку л и га б о гл аб к ў н и л ган ё р и тги ч э л е к т р л а м п о ч к а л а р тр а е к т о р и я с и г а
к ар аб б а ж а р и л а ё т га н и ш н и н г та в с и ф и , қ ў л н и н г а й р и м к и с м л а р и д а ги т е зл и к ва 
т е з л а н и ш а н и к л а н а д и . О л и н га н т р а е к -т о р и я , с у р а т ва р и тм н и т а х д и л ки л и н и б , 
ку л л а н и л а ё т га н иш у с л у б и н и н г р а ц и о н а л л и ги т у г р и с и д а х у л о с а чи кари ш м у м ки н .