Лрмакогнозия фармаи'втика и н с т и т у т д а р и

($,4,5,6 - С * ) 
5
-
дегидро
 -
тол шикли
Протокатех
кислота
Шиким кислота 
таким
Кислогпо
N
соон
Галлат кислота
П ротокатех в а г ал л ат кислота лнр
би оси нтези . 
(схема)

---

З апром етов
х а м
махсус 
у т к а з и л г а н
т а ж р и б а л а р
ё р д а м и д а чой 
усимлиги т у к и м а си д а олдин 
г а л л а т ки с ло т а , с у н г ра
гал л о ка те- 
хинларнинг шиким кислотадан синтезланишини курсати б
утди.
Р е а к ц и я н а т и ж а с и д а хосил б у л г а н о к с и б е н з о а т к и с л о т а л а р н и н г
к е й и н ч а л и к
к а н д л а р
м о л е к у л а с и б и л а н б и р и к и ш и
тегиш ли 
ко- 
фермент-А 
ё р д а м и д а ёки 
ацил;:денилат иштирокида бориши мумкин.
К онд енсацияланувчл тан н дларни н г усимликлар т у к и м а с и д а ги
биосинтези гидролизланувчи 
т а н н д л а р н и н г
биосинтезидан фа'рк, 
к и л а д и .
К онден саци яланувчн танидларнинг асосий 
ки сми б у л г а н
кате- 
х и н л а р
мол он и.” — 
КоЛ на а це т и л
- -
Ко Л 
л арн и нг 
к о н д о н с а и и я с и
ор ка л и ф л ав он ои д л ар биосинтозига ухш аш усулда 
с 
интезл а ни шл ари 
мумкин. 
Чо й
усимлнги билан утка зи л ган т а ж р и б а л а р асосида 
К урсан ов билан З а ^ р о м е т о в л а р
хам 
шу 
ф и к р г а
келганл ар.
У с и м л и к л а р д а бирин чи н а в б а т д а о ш л о в ч и м о д д а л а р н и н г о д дий 
форма {
1
а р и
синтезланади, сунгра уларнинг 
м о л е к у л н л а р и
м у р а кка б - 
лаш и б , маълум тузилп-.ага ага булган «хак и кий» т а н и д л а р г а
айланади.
К он д ен сац и я л
а н у вч и
тан и дларии н г 
а с о с и й
кисмини 
« х а к и к и й »
т ан и д л а р — катехин 
(ф лаван-3-ол ) 
л ар
в 
а 
лейкоантоцнонидин 
(ф л а ва н -3, 
4- д ио л ) л а р н и н г у з а р о
ёки шу б и р и к м а л а р га якин 
б у л г а н л а р и
б и л а н
кои д еисадиялаииб 
хосил 
кил га и полимерлари 
т а ш к и л этади.
К атехи н л ар 
ва
л ей коа i /тоцн а и ид и нл а р 
к о н д е н с а ц и я ( п о л и м е р и з а ­
ц и я )
си ан ч а 
м у р а к к а б
ж а р а ё н
б у л и б ,
куп дан 
бери турли о л и м л а р
томонидан катта 
к и з и к и ш
билан урганилм окда. Ill унга к а р а м а с д а н
х а л и хам а н и к ва
таж р и б аи и й д а л и л л э р г а асосл ан ган .ягона 
б ир ф и к р
йук- 
М а в ж у д
н а з а р и я л а р
бу 
ж араён н и н г турли ш а р о и тд а (м а ъ л у м
ферм ентлар, иссиклик, 
к и с л о ро д
таъ си ри
ва б о ш к а л а р ) х а р хил 
й улл ар билан 
( к а т е х и н л а р ва 
л ей коан тоц и ан ид л ар у з а р о бир-бири 
билан 
«б оши д у м и г а » ,
«думи думига» ва б о ш к а ч а тинда б и р л аш и ш ) 
боришини ифодалайди.
К о н д е н с а ц и я ж а р а ё н и и и н г я н а д а ч у к у р р о к б о р и ш и н а т и ж а с и д а
ж у д а
х а м юк о р и моле к у л д л н , к у н г и р р а н г л и , с у в да э р и м а й д и г а н ёки 
ёмон эрийдиган 
м а х с у л о т — 
ф л о о а ф е н л а р
хосил б ул а ди .
Ю к о р и д а
кур с ати л га н л а р г а асосланиб, 
у с и м л и к т у к и м а с и д а г и
о ш л о в ч и м о д д а л а р б ио с инт е з и к у й и д а г и уч 
д ав р
б у й и ч а б о р а д и
д ей и ш мумкин:
1. Олдин 
о ш л о в ч и м о д д а л а р н и н г т а ш к и л э т увчи энг од д и й
компонентлари 
с и ф а т и д а
п о л и ф е н о л л а р
ва 
п о л иф е но л
к а р б о н
к и с л о т а л а р хосил б у ла д и .
2. К е й и н ч а л и к у л а р к а н д л а р б и л а н б и р и к а д н ёки к о н д е н с а ц и я ва 
б о ш к а у з г а р и ш л а р о р к а л и т а н н д л а р н и н г юк о р и
молекул а л и 
б и ­
р и к м а л а р г а х а м д а
м ураккаб м а хсулотл арга айлан ади ;
3. О х и р и д а я н а хам мураккаб" ва с у в д а э р и м а й д и г а н о ш л о в ч и
м о д д а л а р хосил б ул а ди .

---

О Ш Л О В Ч И М О Д Д А Л А Р Н И Н Г У С И М Л И К Л А Р Х. АЕТИДАГИ АХ.АМИЯТИ
Т ан и дл ар усимликлар хаётида 
к а п а роль у йн а йд и , ш у н д а й
булиш ига к а р а м а й , 
бу 
м а с а л а д озиргача 
х,ал 
к и л и н г а