К у р с н и н г у м у м и й м а с а л а л а р и д о н м а с с \ с и н и с \ Қ л \ ш в \ Қ а й г а и л л ш

<
=
:
Й
Г
D
и
К
у
р
у
к
м
о
д
д
а
и
\£
О
У
г
л
е
в
о
д
л
а
р
о
Z
К
л
е
т
ч
а
т
к
а
К
К
а
л
о
р
п
я
с
и
,
к
г
/к
а
л
Картошка
77,6
22,4
2,09
18,48
0,18
0,80
0 85
837
Помидор
93,4
6,58
0,95
3,99
0,19
0,61
0 84
215
Карам
90,5
9,50
1,72
6,10
0,28
0,68
0,72
388
Бодринг
95,36
4,6
0,96
2,48
0,11
0,68
0,41
146
Сабзи
85,5
14,40
1,23
10,70
0,28
1,16
1,03
502
Пиёз
86,48
13,5
1,76
10,24
0,12
0,92
0,52
490
Саримсоқ
64,4
35,3
6,76
26,3
0,06
4,77
1,46
1327
Н ўхат
12,5
87,5
29,4
47,2
1,52
6,28
3,06
3202
Кўк нўхат
79,9
24,1
5,22
11,79
0,48
1,68
0,82
723
Чучук қалам пир
85,5
14,4
1,49
5,44
0,95
1,8
0,69
364
Турп
86,92
13,08
1,92
9,43
0,11
1,7
0,82
463
Редиска
93,3
6,7
1,23
3,72
0,15
0,88
0,58
212
Шолғом
91,8
9,2
1,74
5,14
0,1
1,41
0,81
284
Ош лавлагн
82,2
17,8
1,82
14,4
0,11
0,78
0,66
660
Б ақлаж он
91,3
8,69
0,98
5,59
0,20
1,40
0,52
281
Тарвуз
93,4
6,58
0,72
5.69
0,06
0,04
0,07
274
Қовун
89,6
10,4
0,82
0,21
0,88
1,82
0,63
360
Қовоқ
90,3
9,68
6,5
0,13
1,22
0,73
316
л о з а к а р а м ва с а б з и д а 1,0% ни, п о м и д о р д а 0 ,9 % ни в а
п и ё зд а
0 ,8 % н и т а ш к и л этади. С а б з а в о т л а р т а р к и б и д а ц е л л ю л о з а к ў ш
б ў л и ш и у л а р н и н г с и ф а т и н и п а с а й т и р и б юборади.
Ц о в у н в а ц овоц д а п е к т и н м о д д а л а р
0 ,1 — 0 ,4 % н и
т а ш к и л
ц и лса, т а р в у з д а 1 ,2 — 2% г а ч а етади. Ц о ву н д а ц е л л ю л о з а ва ге­
м и ц е л л ю л о з а м и ц д ори б о ш ц а п о л и з м а ҳ с у л о т л а р и г а н и с б а т а н
к а м б ў л а д и . Б у эса цовун э т н н и н г ю м ш о ц л и г и н и о ш и р а д и ва 
и п с и м о н т о л а л а р б ў л м а с л и г и н и т а ъ м и н л а й д и .
С а ц л а ш д а в р и д а п е к т и н м о д д а л а р в а г е м п ц е л л ю л о з а л а р м и ц ­
д ори к а м а я д и . П е к т и н л п м о д д а л а р ҳ у ж а й р а н и ц а т т и ц л а ш т и р а -
ди ва т ў ц и м а л а р г а м у с т а ҳ к а м л и к беради. 
П и ш и б
е т и л м а г а н
с а б з а в о т л а р д а п е к т и н м о д д а л а р п р о т о п е к т и н ш а к л и д а у ч р ай д и , 
с а б з а в о т л а р п и ш и б е т и л г а н д а н с ў н г ф е р м е п т л а р т а ъ с и р н д а с у в ­
да э р и й д и г а н п е к т и н г а а й л а н а д и . Н а т и ж а д а ҳ у ж а й р а л а р ў р т а - 
си д аги б о г л а н и ш б ў ш а ш а д и в а с а б з а в о т л а р ю м ш а б цолад и .
А з о т л и б и р и к м а л а р . С аб заво т в а п о л и з м а ҳ с у л о т л а р п т а р к и - 
б и д аги а з о т л и м о д д а л а р н и н г а к с а р и я т ц п с м и н и о ц си л т а ш к и л
ц и ла д и . К ў п г и и а
с а б з а в о т л а р д а а з о т л и
м о д д а л а р
1 — 2% га 
етадп. Д у к к а к л и с а б з а в о т м а х с у л о т л а р и ва с а р и м с о к т а р к и б и д а
6 — 7% а зо т л и м о д д а л а р у ч р ай д и .
С а б з а в о т л а р т а р к и б и д а г и о ц с и л л а р д а б ар ч а з а р у р и й ам пно- 
к и с л о т а л а р бор. А з о т л и б и р и к м а л а р ш ш г к а м р о ц ц и с м и н п эр к и н
а м и н о к и с л о т а л а р в а а м и д л а р , ж у д а к а м ц и с м и н п н у к л е и н кис-

---

л о т а л а р , г л ю к о з и д л а р , т а р к и б и д а азо т т у т у в ч и в и т а м и н л а р т а ш ­
к и л цилади.
Азот с а ц л о в ч н м о д д а л а р ж у м л а с и д а г и г л ю к о з и д л а р н н н г т а ъ ­
ми ачч иц в а к ў п и н ч а з а ҳ а р л и х о с с а л а р г а эга. Г л ю к о з и д л а р д а н
с о л а н и н модд аси к а р т о ш к а т а р к и б и д а к ў п у ч р ай д и .
54. С абзавот ва полиз м аҳсулотлари таркибидаги минерал 
м оддаларнинг миқдори
Экинлар
Натрий
Калий
К аль циА
Марганец
Фосфор
Темир
Кяртошка
28
5 6 8
10
23
5 8
0 .9
Помидор
4 0
2 7 0
10
15
33
1.4
К г р а м
18
2 3 0
70
16
31
1.2
Бодринг
8
141
23
14
42
0 ,9
Сабзи
6 5
234
46
3 6
60
1.4
Пиёз
18
175
31
14
5Я
0 .8
Кук нўхат
2
2 8 5
26
3 8
122
0 ,7
Чучук қалампир
19
163
8
11
16
—
Тўрп
17
4 5 0
35
22
26
1 . 2
Редиска
10
2 5 5
39
19
34
1.0
Шолғом
20
4 0 0
49
17
34
0 ,9
Ьацлажон
6
2 3 8
15
2
34
0 ,4
1 крвуз
16
64
14
224
7
1
Қовун
3 2
1 1*
16
13
12
1
Қовоқ
14
170
40
14
25
0 ,8
Ё г л а р . С а б за в о т ва полна 
м а ҳ с у л о т л а р н т а р к и б и д а
ёғ л ар
ж у д а к а м м и ц д о р д а ( 0 ,1 — 0 , 4 % ) , а с о с а н у л а р н и н г у р у ғ л а р и д а
бўлад н. Т а р п у з, ковун , цовоц у р у г л а р и
т а р к и б и д а
ёғ к ў п
уч- 
ран д и .
О р г а н и к к и с л о т а л а р . С аб завот ва п о л и з м а ҳ с у л о т л а р н д а т у р ­
л и хил о р г а н и к к и с л о т а л а р уч рай ди . С а б з а в о т л а р н и н г т а ъ м и п и
к у п п н ч а о р г а н и к к и с л о т а л а р б ел г и л а й д и . С а б з а в о т л а р т а р к и б и д а
ли м он , вино, олма, ш о в у л, о к с а л а т ва б о ш ц а к и с л о т а л а р б ўлад п . 
К н с л о т а га бой б ў л г а н с а б з а в о т л а р д а н б и р и ш о в у л бўли б, т ар - 
к н б и д а 1,5— 2% о р г а н и к к и с л о т а б ў л а д и . К а р т о ш к а в а к а р а м д а
о р г а н и к к и с л о т а м иц дори ж у д а к а м 0 ,2 — 0 ,5 % ни т а ш к и л ц и л а -
дн. Б у к н с л о т а л а р н п н г с а б з а в о т л а р н и т ў л и ц ҳ а з м б ў л п ш и д а г и
роли катта.
П н г м е н т л а р . С аб завот ва полиз 
м а ҳ с у л о т л а р и ш ш г
р а н ги
к ў п ж н ҳ а т д а и у л а р т а р к и б и д а г и п н г м е н т л а р — бўёвчп м о д д а л а р - 
га боглиц. С аб зп в а о ш ц о в о ц н н п г т ў ц с а р и ц ва ц и з и л р а н г и — 
ко р о т н и га (А п р о в и т а м п и и ) ва 
к с а н т о ф и л л г а , 
ц а л а м п и р н и п г
с а р и ц р а н ги к а п с е н п н г а , б а р г л а р в а
е т и л м а г а н
м е в а л а р н и н г
я ш и л р а н г и х л о р о ф и л л п п гм еп тн га боглнц. П и ё з н н п г
с и р т ц п
ц о б и к л а р и г а р а н г бэрнб т у р у в ч н п п гм си т к в е р ц е т и н ҳ и с о б л а н а - 
дн. П н г м е н т л а р с а б з а в о т л а р т а р к и б и д а г и к и с л о т а л а р мнц дорп 
на p H к п й м а т н г а б о гл и ц ҳ о л д а т у р л и х и л р а н г д а б ўлад п .
П и ш и ш ж а р а ё н и д а с а б з а в о т л а р д а г н
п н г м е н т л а р
т а р к и б и

---

ў з г а р и б т у р а д п . М а с а л а н , п и ш и ш ж а р а ё н и д а по м и д о р т а р к и б и ­
д аги л и к о к и н п и гм е н т и м и ц д ори 35 м а р т а ортадп. Т а ш қ и м у ҳ и т
т а ъ с и р и д а ёки о к с и д л а н и ш н а т и ж а с и д а п н г м е н т л а р п а р ч а л а н а д и
ва н а т и ж а д а с а б з а в о т а с л р а н г и н и ў з г а р т и р и ш п м у м к и н . М а с а ­
л а н , к ў п г и н а с а б з а в о т л а р ц а й н а т и л г а н д а ёки ц у р и т и л г а н д а
ўз 
р а н г и н и п ўц отад и .
55. С абзавот ва полиз м аҳсулотлари таркибида витаминларнинг микдори
Экинлар
Аскорбин
кислота
Каротин
Тиамин
Рибофлавин
Картошка
1П
0 ,1 2
0,01
Помидор
30
1,4
0 1
0 ,04
Карам
4 5
0,01
0 ,15
0 .0 5
Бодринг
8
0 ,0 8
0 ,05
0 ,0 4
Сабзи
5
1,55
0 ,14
0 02
Пиёз
8
—
0,1
0 02
Саримсоқ
10
—
0 ,1 9
—
Кўк нўхат
33
1,6
0 ,14
—
Чучук цалампнр
2 0 0
4 6
0 03
0 0 1
Турп
15
—
0,1
—
Редиска
30
—
0,1
—
Шолғом
14
0 04
—
—
Л авлаги
8
—
—
—
Тарвуз
8
1 0
0 03
—
Қовун
—
—
—
—
Қовоқ
10
—
—
'
Сарпм соц, пи ёз, 
у к р о п , 
п е т р у ш к а ва 
б о ш ц а 
сабзавотлар> 
т а р к и б и д а н и с б а т а н к ў п м и ц д о р д а э ф и р м о й л а р и у ч р а й д и . О д ат ­
да, у ш б у с а б з а в о т л а р зи р а в о р с и ф а т и д а ф о й д а л а н и л а д и . Эфир- 
м о й л а р и к а с а л л и к ц ў з ғ а т а д и г а н м и к р о б л а р н и
ў л д и р у в ч и
в а
и н с о н н и к ў п г и н а к а с а л л и к л а р д а н асровчи — ф и т о н ц и д
хосса- 
си га эга. С а б з а в о т л а р ҳ а ц и ц и й в и т а м и н л а р м а н б а и ҳ и с о б л а н а д и . 
В и т а м и н л а р и н с о н о р г а н и з м и д а к а т а л и з а т о р р о л и н и ў т а й д и в а
ш у с а б а б л и м о д д а а л м а ш и н у в и д а а к т и в ц а т н а ш а д я .
С аб зав о т (п и ёз, оц к а р а м , и с м а л о ц ва б о ш ц а л а р ) в а полиз: 
м а ҳ с у л о т л а р и т а р к и б и д а С в и т а м и н и
(аск о р б и п к и с л о т а ) 
к ў п
м и ц д о р д а у ч р а й д и . С а б з а в о т л а р д а г и С в и т а м и н и м и ц д о р и у ларн и : 
у з о ц с а ц л а ш ё к и к о н с е р в а ц и л и ш ж а р а ё н и д а к а м а й и б к е т и ш »
м у м к и н .
С а б з а в о т л а р со ву ц о б м о р л а р д а с а ц л а н с а ё к п к о н с е р в а ц и л и ш
ж а р а ё н и д а с т е р и л и з а ц и я ю ц о р и т е м п е р а т у р а д а ў т к а з и л г а н д а С
в и т а м и н и м и ц д о р и ў з г а р м а с л и г и
м у м к и н . Б у н д а
о к с и д л о в ч и
ф е р м е н т л а р и н а к т и в а ц и я г а у ч р ай д и .
С аб завот в а п о л и з м а ҳ с у л о т л а р и д а А 
в и т а м и н и
бевосита' 
у ч р а м а й д п , л е к и н к а р о т и н м одд аси
т у з и л и ш и г а в а
х и м и я в и й
т а р к и б и г а к ў р а А в и т а м и н и г а я ц и н к е л а д и . О ш цовоц, сабзи , и с ­
м а л о ц , п е т р у ш к а д а к а р о т и н к ў п у ч р ай д и . С а б з а в о т л а р н и н г и ч и -
д а сабзи к а р о т и н г а бой ҳ и с о б л а н а д и . С а б зп н и н г н а в л а р и д а к а -

---

рот н н т у р л и м и ц д о р д а б ў л а д и . Ц и э н л с а б з п д а с а р и ц
са б зи га
ц а р а г а н д а к а р о т и н м иц дори а н ч а к ў п б ў лад и . С а б з и н н и г ў з а г п
ц а н ч а к а т т а бўлса, к а р о т и н м и ц д ори ш у н ч а к а м б ў л а д и . С а ц л а ш
мобай н и д а с а б з и т а р к и б и д а г и к а р о т и н м и ц д о р и у н ч а л п к ў з г а р - 
майд н. Ц а й т а и ш л а ш ж а р а ё н и д а к а р о т и н д е я р л п п а р ч а л а н м а й -
дн, ф а ц а т ц у р и т и ш б у н д а н м устасн о. Ц у р и т и ш д а к а р о т п н н п н г
мнцдорп ж у д а KaMaiiu6 к етади .
Б у н д а н т а ш ц а р и , с а б з а в о т л а р т а р к и б и д а ,Bi 
( т и а м и н ) , Вг 
( р и б о ф л а в и н ) , Р Р (н и к о т и н к и с л о т а ) , Е в н т а м н н л а р и , 
ф олат , 
п ан т о т е н а т к и с л о т а л а р ва и н о зи т у ч р ай д и .
М ин ерал э л е м е н т л а р . С аб завот ва п о л и з м а х с у л о т л а р и т а р - 
к н б и д а ку л м о д д а л а р (м и н е р а л э л е м е н т л а р ) ҳ ў л
м а с с а с и н и н г
0 , 2 —0,8 % п н т а ш к и л ц и ла д и . С а б з а в о т л а р д а г п к у л м о д д а с п н н н г
я р м н к а л и й э л е м е н т н г а т ў гр н келад и.
50. Сабзавотларнинг энергетик киммати, 100 г ейиладнган қисми учун
и Ж х и г о б и п а
(А. А. К удряш ева маълумоти)
Сабзаоотлар
Энергетик
қпмматп
Сабзавотлар
Энергетик
циммати
Картошка
347
Чучук калампмр
1 13
Б атат
251
Бац лаж он
100
Карам
117
Бодринг
63
Сабзи
138
Тарвуз
159
Л авлагн
201
Қовун
163
Шолғом
117
Қовоқ
121
Помидор
79
Ловия
134
Пиёз
180
Кўк нўхат
301
Сарпмсоц
444
Укроп
134
Б и р ц а и ч а о м и л л а р ц а т о р п
а г р о т е х н и к а
т а д б п р л а р и
ҳ а м
с а б з а в о т л а р н и х и м и я в и й т а р к и б и г а т а ъ с и р к ў р с а т а д и . М и н е р а л
в а о р г а н и к ў т т л а р т а ъ с и р и д а ц у р у ц м о д д а в а ц а н д
м и ц д ори
м а ъ л у м д а р а ж а д а ортади. А зо т л и ў ғ и т л а р к ў п м и ц дорд а с о л п и - 
г а н д а с а б з а в о т л а р т а р к и б и д а г и ц а н д в а в п т а м и н л а р н и н г м пц дори 
к а м а я д и .
Сабзавот ва п о л и з м а ҳ с у л о т л а р и н и н г о з и ц -о в ц а т л п к ц и м м а т и
б еб аҳод ир. У л а р д а т у р л и - т у м а н о р г а н и к в а м и н е р а л м о д д а л а р - 
п и и г б о р л н ги и и т а ъ к и д л а ш б п л а н б и р г а д о р и в о р л п к х у с у с п я т и н и
ҳ а м цай д э т и ш лозим.
Сабзавот ва п о л и з м а х с у л о т л а р и т а р к п б п д а к ў п м и ц дорд а 
сув ва у г л е в о д л а р б ў л г а н л п г и с а б а б л п у л а р д а ч п р и т у в ч п м п к - 
р о о р г а п п з м л а р тез 
р и в о ж л а и а д п . У л а р н и н г
к ў н ч н л н г п
олпс 
ж о й л а р г а т а ш ш и г а в а у зо к с а ц л а ш г а я р а м а й д н . Ш у са б а б л и у л а р -
пи ц ай та п ш л а ш г а ( к о н с е р в а л а ш г а ) т ў ғр п к ел ад п . Ц а й т а п ш л а ш
ж а р а ё н и д а а л б а т т а м а ҳ с у л о т л а р н н п г х и м и я в и й т а р к и б и н и ҳ а м
ҳи соб га о л и ш л озим . Б у эса м а х с у л о т н и к о н с е р в а л а ш п п и г ц у л а й
ва у н п н г с п ф а т п н н у зо ц ва ц т б у з м а с д а н с а к л а ш п м к о п п н н бе- 
р а д п г а н у с у л н п н т а н л а ш д а м у х п м а ҳ а м п я т г а эга.

---

САБЗА ВОТ ВА П О Л И З МА ҲСУЛОТЛАРИНИНГ СИФ АТИГА 
Қ У Й И Л А Д И Г А Н АСОСИЙ ТА Л А Б Л А Р
С аб заво т ва п о л и з
м а ҳ с у л о т л а р ш ш п г с и ф а т и г а ц ў й и л а д и г а п
т а л а б л а р п л м и й ж и ҳ а т д а н а с о с л а п г а н б ў л и ш и лозим. С аб зав о т
ва п ол из м а х с у л о т л а р н н и с т а н д а р т л а ш д а у л а р н и н г
б и о л о г и к
х у с у с и я т л а р и , х и м и я в и й т ар к и б и , с а ц л а н у в ч а и л и г и к а б и
бир 
ц ат о р х о с с а л а р и ҳп соб га олиии б, т овар с о р т л ар г а, к л а с с в а к а - 
т е г о р и я л а р г а а ж р а т и л а д и . Ш у б и л а и бирга м а х с у л о т н и п г с и ф а т
к ў р с а т к н ч л а р н у н н н г ц а й с и м а ц с а д д а п ш л а т и л и ш н г а ц а р а б ҳ а м
т а б а ц а л а п а д п . М а ҳ с у л о т н л и г м а ъ л у м бпр с и ф а т к ў р с а т к и ч л а р и
б и р о н м а ц с а д д а ф о й д а л а н и ш у ч у п юцори ҳисоблапса, б ош ц а бир 
м а ц с а д д а и ш л а т и л и ш и у ч у н эса п а с т б ў л п ш п м у м к и п .
С аб завот ва п о л и з м а ҳ с у л о т л а р п и и н г с и ф а т и н и б е л г и л а ш д а
у н и н г т е х п о л о г и к х у с у с и я т л а р и ҳ ам м у х п м ў р и и т у т а д н .
У з б е к н с т о и ш а р о и т и д а с аб зав о т в а п о л и з м а ҳ с у л о т л а р и ш г а г
к ў п л а б ноб уд б ў лш т ш га мат>лум д а р а ж а д а с и ф а т к ў р с а т к и ч л а -
р и п и н г с т а н д а р т т а л а б и г а ж а в о б б ер а о л м а с л п ги ҳ и с о б л а и а д п .
С аб завот ва п о л и з м а ҳ с у л о т л а р п и п н г с т а н д а р т г а мос к е л м а й - 
д и г а и ци см п о в ц а т г а ё к и ц а й т а п ш л а ш г а ф о й д а л а и и ш г а я р о ц с и з
ҳ п с о б л а н а д и .
С абзавот м а ҳ с у л о т л а р и н и н г с и ф а т и н и а и п ц л а ш д а и д и ш л а р д а
к е л т и р н л г а н м а ҳ с у л о т л а р д а п ў р т а ч а н а м у н а о л и ш у с у л и г а а м а л
ц и л и ш лозим . 100 т а п а р т и я д а н у ч т а д а и к а м н а м у н а с и ф а т и д а
о л и н а д и . 100 д а н о р т и ц б ў л г а н д а эса ҳ а р 50 ж о й у ч у н ц ў ш и м ч а
я н а б итта ж о й д а н п а м у н а
о л и н а д и . 
О л и н г а п
н а м у н а л а р д а н
т а ҳ л и л у ч у н ў р т а ч а н а м у н а ҳоспл ц и л и н а д и . У р т а ч а н а м у н а эса 
у м у м и й н а м у н а п н н г 10 ф о и з и д а н к а м б ў л м а с л п г и к е р а к .
С аб завот в а п о л п з м а ҳ с у л о т л а р и г а б ў л г а н д а в л а т с т а н д а р т
т а л а б л а р п н п н г а со си й к ў р с а т к и ч л а р и ц у й и д а г п л а р д а н и б орат.
Бодринг. «Янги у э и л г а н бодринг» — 
ГОСТ 1726—85 талаби га м ув оф иц
я н г и уэплпб и стеъм ол ц ил п н а д и га и бодринглар 
к а с а л л а н м а г а н , 
з ар ар - 
к у п а и д а л а р д а н за р а р л а п м а г а п , урппи б 
ш п к а с т л а н м а г а п , мев а 
б а н д л и
в а бапдспз, ц а л п и этли, ч а л а етилган, серсув, у р у ғ л и
б ў л и ш и
р у х с а т
этилади .
Эртагн п а в л а р ҳ о с п л п н и н г у зу н л пг п (м а й —пюпь) 11 ва ц о л г а н д ав р - 
л а р д а 14 см, у з у н ҳо сп л п а в л а р н и к и эса 25 ҳ а м д а
к ў н д а л а н г
к е с и м и
5,5 см бўлади.
Айшггап ш а к л л п , л е к п и бош ца бар ч а к у р с а т к и ч л а р н б илан ст а н д а р т
т а л а б л а р н га ж авоб б ер ад иг ан бодринглар б а р р а л н г п ч а савдо птохобчала- 
р п га (исспц хопа м а ҳ с у л о т и д а п т а п щ ар п) ч п ц а р п л м а й д и , к о н с е р в а л а ш г а
юбориладп. Ури пиб п ш к а с т л а п г а н серсув у р у ғ л и б од рин глар ст а п д а р т
ҳ п соблаи м айд и, д а г а л у р у ғ л и с а р г а й г а н л а р и чиц итга чиц арилад и.
Помидор. «Янги т е р и л г а н помидорлар» 
ГОСТ 1725—85 талаби га кўра, 
я п г п узи лган, тоза, я х л п т , ппшган, тугрм ш а к л л и , ури п и б га ик а с т л а пм а - 
гап ва офтоб к у йд ир м а га ц , отп ли ш д а р а ж а с и ж и ҳ а т д а п ц пзп л ҳ а м д а п у ш ­
ти рапгд а б ў л п п ш к е р а к . Пом идор к ў п д а л а и г косп м и и и п г диаметрп: ол- 
х ў ри спм оплар у ч у й к а м п д а 4 в а м ай д а х о с п л л и п а в л а р у ч у п 3 см б ў л п ш и
лозим.
Ҳар бпр п а р т п я д а п ў к а и л а н г а н м е в а л а р 15 %, б елги лап гаи ў л ч а м л а р - 
д а п
ки ч и к м ев ал ар 5 % , бпроз э з п л г а и л а р п в а б о сп л гаи л ар п 10% бўли -

---

ш н га ру х сат этилад и. Бунда кун м ев ал ар , я ъ н и шнн.м аган лар п б у л н ш и г а
пул ц ў йи лм айдн.
Майда м е в а л и ва узунчоц ш а к л л и п ом идор н а в л ар н д ап о.чппгап маҳ - 
сулотлар к о н с е р в а ц и я у чун ф о й д а л а н и л а д и . Бунда ппшпб етн лм агап . 
я ъ н и п у ш т и р ан гл и номпдорпинг а р а л а ш ш п п г а йўл ц ў й и л ад п . Б у г л а п а - 
днгаи п ом н д о р л ар п и н г ети ли ш д а р а ж а с и цилнл. пушти, қ ў н ғ и р ва оциш 
булиш п м ум ки н.
К а р а м
«Янги у зп л ган оцбош карам» ГОСТ—85 д а в л а т с т а п д ар тп г»
кура, яп гн уя плгап яхлит, тоза, ў.чакснз, битта ботани к н ав га мансуб. 
з а р а р к у н а н д а л а р ш и кастлам аган , я х ш и п иш ган булишн лозим. Эртанги 
(15 ш о н г а ч а ), т о зал ан ган к ар ам б ош ин инг огирлиги 0,3 кг, ўртагн ва 
кечкпси 0.8 кг були ш п талаб цплпнади.
Пир п а р т и я д а ҳ ар хил пуцсонлн (ш и к астл анг ан . ёрнлган, пихлаган, 
чирнгап. нами цочгап. совуц урган. ич томопдан с аргайгап, корамгап. 
ц ўлапса х.ндлп ва бош цалар) к ар ам
б о ш лар и и пи г 5% гача 
б у л ш н п га
рух сат ятпладн.
Бошппёч. «Истеъмол учун еткаяиб б ери ладпган янгн бопшпёя» ГОСТ 
1723—07 т а л а б и га ж авоб берп ш п лозим. Етилган. 5 см гача у луплнкдаги
бугян ку р иг ап . ш унпнгдек. ум у м ий нуст остида нкки бў.лакка а ж р а л а - 
дпгаи соглом бошпиё.ч п стеъм олга я роцлн ҳпсо блападн. Овал шаклдагп- 
л ар пн п пг к у и д а л а п г диаметрп кам пда 3 ва ц о лг а п л а р п и п к н 4 см пулпмш 
керак. бир п а р т и я д а к у р сатил г апд ан кич ик улча.члп, я л а ш о ч л а п г а п ва 
ш п к а с т л а н г а п л а р н п и п г уму.мпй мицдори 5% гача б у л н ш и га ру х сат :>ти- 
лади.
У сп мталн пиёзн ппг 1 а п р ел гач а уси м тап п н г у зу н л иг и I см ва 1 ап- 
релдан 1 ав гу стгач а :)са 2 см гача б у л г а н л а р н 10% гача б у л и ш п . бугаи 
сеп тяб ргач а етарлнч а ц у р и л м а г а н ла р н (барча п ав л ар у ч у п ) к у п и билап 
15%. I с еи тяб р д ан копии аса 5% б у л ш н п г а йул куйилади.
Сабзи. «Х ўраки сабзи» ГОСТ 1721—85 талабига м ув офи ц ю п ш п р п л я -
дн. У л а р н и н г таш ци к у р п п п ш и барра. цуруц. су л иш к а с а л л н г н ва ифлос- 
л н к б е л г н ла р и бўлм аган. бутуп, з а р а р к у н а н д а л а р ш и к а с т л а м а г а н , т у гр и
ш а к л л и . м а ъ л у м ботаник навга хос ран гл и. барг б ан д л ар п к у п и би лап
2 см. б у л и ш п лозим. Энг кун к у н д а л а п г диаметрп ю заспд ап зпг кпч иги
2,5 ва :шг к у п и б см цилиб бслгилангап.
М аҳ су л о т п ар ти ясн д а бе л г и ла п га п ў л ч а м л а р д а н 0.5 см ф а р к л и нл- 
д и з м е в а л а р 10% гача. турли хил ш а к л д а г и л а р и эса 5% дап о п ш а с л и п г
керак. К онсерва к о рхоналарига етказн б бернладиган м а ҳ с у л о т орасида) 
с н пг а п ла р п 2% дан ошншпга . ё р н л г а п л а р и б у л н ш и га р у х с а т ятилмайли. 
И лд пз м е в а л а р г а ёпиш гап туп роц яса ум ум ий м ассаин нг 1 % д а п
куп 
бўлм аслп г н лозим.
Х ураки лавлагн. И стеъмол ва ц а й т а и ш л а ш учуп ф о й д а л а п и л а д и га п
«Х ўраки лаилаги» ГОСТ 1722—85 тал аб и га ж авоб бернши лозим. 
Я нг и
к овлаи гап , я х ли т . цуруц. к а с а л л и к
белгп лари. лойн, 
ё р п ц л а р н
йўц, 
з а р а р к у н а н д а туш.магап, битта ботан ик навга мансуб, бандспя ёки бап- 
диннпг у з у н л и г и купи б и лан 2 см, ссрш и ра, тўц 
ц нзил ятлн 
л а в л а г и
стан дарт т а л а б и г а мос келади.
К ў н д а л а п г к есим ин и пг диам етри 5,0 см дап 14 см гача б у л и ш п мум- 
кип. М ех ан и к ш и к а с т ла н г а н , битиб кетган ёрицлп, бо ш лар н кесикли , 
сал сўлиг ап и лд и зм с в а ла р 5% дан ош масли ги керак. С у л т а н , бурпш ган, 
ш у н п н гд е к чириган, совуц урган ва з а р а р к у н а н д а л а р ш н к а с т л а г а н
ил- 
д и з м е в а л а р б у л ш н п г а рухсат 
этилмай ди . И лд п з м ев ал ар г а ёп и ш г а п туп ­
роц у м у м ий массага штсбатап 1% гача б ў л и ш и мумкин.
Г у лкарам . «Янгп уяплгап г у лкарам » ГОСТ 7908—08 га к ўра. к ар ам
бош ин инг к ў н д а л а н г диам етри кам п д а 8 см бўлинти мум кин. У н и нг таш- 
цн к ў р н н н ш н мнцти, оц ёки с ар гн ш барра, тоза, к а с а л л а п м а г а н . ёрплм а- 
ган, нчки б а р г л а р н кў кл ам агап , к ў л а н с а ҳидснз, ш п к а с т ла н м а г а п . ў з а г и
кў ин б илан 2 см б ў л и ш п лозим. Б и р 
п ар тия д а 
ш и к а с т л а н г а н
карам
мицдори 10% иа диаметри 0—8 см лиги 5% гача бўлп ш нга р у х с а т птплади.
Ч у ч у к кала.мппр. 
«Янгн улнлгап ч у ч у к ц алампнр» ГОСТ 13908—68 
т а л а б и га к ў р а истеъм ол ц пл н ш у чуп ва ц ай та и ш л а ш у чун то п ш н р и л а д и .

---

■улар тоза, соғлом бўлпш н , ш а к л п ва рапги ж и ҳ а т д а н п авг а мос келш и и , 
таъм!и п ш рин роц ёки сал аччицроц булишп, мева банди ч узин чоц ш а к л л и
п а в л а р д а 6 см 
гача ва ю малоцларп да эса 4 см г ач а б ў л и ш п мум ки н.
Б и р п ар тияд а сал сулиган, л е к и н б у р п п ш а ғ а ц ёки с а л т и р н а л г а н л а р
ж у п п билан 10%. ш ун пн гдек, б е л г и л а в г а п ў л ч а м л а р д а н фарц- цш гад иган- 
л а р и п и п г 5% г ач а а р а л а ш и ш и г а р ухсат этилаТш.
К а р т о ш к а . К а р т о ш к а си ф а т и н и
ГОСТ 7176—86 «Озпц-овцатбоп я н ги
■кавлипгап к а р т о ш к а » белгилайди. К а р т о ш к а т а й ё р л а ш ва ж ў н а т и ш муд- 
датига к у р а э р т а п и ш а р (1 сен тяб ргач а тайёрланади. ва ж ў н а т и л а д и ) ва 
ж е ч п и ш а р га (1 се п т яб р д а н к ей и н тай ё р ла п а д и ва ж ў н а т и л а д и ) б ўлпн адп.
К а р т о ш к а н п н г ас осий с и ф ат кў р с а т ки ч и ун и н г
та ш ц и
к ў р ин и ш и , 
ў л ч ам лар н , й ўл ц ў й и л а д и га н н уцсон лари, тозалиги ҳ исобланади . Тугу- 
п а к л а р п п н г та ш ц и к ў р н и и ш и бутун, цуруц, тоза, соғлом, ўсиб кетмагап, 
■сўлимагап. к ечки п а в л а р п н н г пўсти ц а л и н б ў л и ш и ксрак. Т у г у п а к л а р и и н г
ў л ч а м и у л а р п и п г ш а к л л а р н ва э ки л а д и га н р а й о н л а р и га к ў р а т а б а ц а л а ш -
т ирилгап. Ў рта Осиё у ч у п т у г у п а к л а р и н и п г диам етри эртаги к а р т о ш к а - 
п ип г ю малоц-овал ш а к л п у ч у н 30 мм га, 
кечки син и 35 мм га, 
ч ўзиц
л гаклдаг и сп учуп эса ш у п г а мув офи ц рав нш д а 25—30 мм га т ў ғр и кели- 
ши керак. Еелги.панган ў л ч ам лар д ан кич ик б ў лиш и даги т а ф о в у т 10—20 мм 
( лекип кўпи би лан 5 % ) б ў л и ш и га рухсат этилади. Усиб кетган ва 2 см 2 
.дан кўп мицдорда к ў к и ш тус олган т у г у п а к л а р 2% гача б ў л п ш п га рухсат 
э т и л а д и .
Ҳўл. к у р у ц ва ҳ а л ц а л и ч ири ш к а с а л л и к л а р и ва ф и то ф то р б и л а п за- 
р ар л ап гам т у г у п а к л а р и и п г бўлиигига ру х сат 
этилм ай д и . Совуц 
урган, 
н а м и цочгап т у г у п а к л а р и и н г а р а л а ш и б ц олп ш н га ҳ а м й ў л цўииб бўлм ай- 
,ди. Т у гу н а к л а р га ё п и ш г а п тупроц мицдори ҳ а м 1 % дан ош м асл и ги лозим.
Полип м аҳ с у л о т л а р п н и н г си ф ати г а ц ў й и л а д п га п
асосий 
т а л а б л а р
^ у й и а а г и л а р д а н иборат.
Қ овуп. «Янги у з п л га н х ў р а к п ц овунлар» 
ГОСТ 7178—85 
т а л а б и га
м у в о ф и ц т а й ё р л а ш п у п к т л а р и д а ц а б у л цилипадн. У л а р п иш ган , к а с а л л и к
■Сслгилари пўц б ў л и ш п лодим. Эртаги, май да ҳо си лли, дукси м он н авлар- 
п и п г ди а м е т р и к а м п д а 10 ва ўртаги, кечки, ш у н и п гд ек , 
ю м ал о ц
овал 
ш а к л д а г п л а р н п к и 15 см б ў л и ш и керак.
Т и р н а л га н ва ц и р ц и л г а и ж о й л а р и битиб 
ц о лг ап
ц о в у н л а р
я роцли
д;исоблападн. Б и р п а р т и я д а енгил за р а р л а п га н ц о в у н л а р 5% гача б ўли ш и - 
га в а би р хил м у д д а т д а п и ш а д п г а н бош ца н а в л а р д а н 10% г а ч а а р а л а ­
ш и ш и г а рухсат этилад и.
Т арвуз. «Япги у з и л г а п
т а рвуз лар» ГОСТ 7177—80 
т а л а б и га
к ў р а
т а й ё р л а ш п у н к т л а р н г а топ ш и ри лад н . Т а р в у з етилган , яхлит, серш ира, 
м и ц ти этлн, 
п у с тии ин г рап ги в а
ярци роцлиги ш у н а в г а
мос 
к е л и ш п
лозим. Энг к а т т а т а р в у з н п п г ди ам етри камнда 15, э р тагн п а в л а р у чун
к а м п д а
12 см белги лап г ап.
Ю клаб ж у н а т и л а д п г а н ж о й л а р д а бир п а р т и я д а п и ш и б ўтиб к етган
в а н и ш м а га и т а р в у з л а р и и п г мицдори 3% г ач а б у л н ш и г а р ухсат этилади. 
■Енгил з а р а р л а н г а н т а р в у з л а р ортилм айди. Т а ш н ш в а ц т и д а спгпл ш и каст- 
л а п г а п т а р в у з л а р 8% гача б ў л и ш и га й ўл цўйи лади .
Б и р п а р ти я га бир м у д д атд а п и ш а д и га п
бош ца п а в л а р д а п 10% гача 
а р а л а ш г а н б у л п ш и мум кип. Боси лган , эзи лгап , ёри лган, 
к а с а л л и к
ва 
зар а р к у м а п д а л а р д а п з а р а р л а н г а п ҳ а м д а
ч и р и ган
т а р в у з л а р
ст а н д а р т
з и с о б л а н м а п д и .
С А БЗА В О ТЛ А РН И САҚЛАШ ТЕХ Н ОЛОГИЯСИ
К а р т о ш к а ҳ о сп л и қ и м м а т л и озик -овцат м а ҳ с у л о т и , е м - х а ш а к
ва т е х н и к хом а ш ё
ҳ п с о б л а и а д и . 
У п п и г т а р н и б п д а
7 5 — 80 % 
с у в . 1 4 — 24% к р а х м а л . 2 % ча окспл, 
ш у н п н г д е к , 
В г В 2, 
С 
в и т а м и н л а р н ва А п р о в п т а м и н и ( к а р о т п п ) , п ў с т и д а эса з а ҳ а р л и
лтодда с а л а и н н бор.

---