|
III класс нивелирлаш журнали
…………… дан ……………... реперигача бўлган йўл
сана :. Об-хаво:
Иш бошлаш вақти: … .с…… мин Тасвир : ………
Иш тугаш вақти: …… с ……мин
Кузатувчи: ................ Ҳисобловчи:.........................
Штатив ва рейкалар №
|
Дальномер ипларидан олинган саноқлар
|
Рейка томони
|
Ўрта ипдан олинган саноқлар
|
Ўртача нисбий баландлик (мм)
|
Кетинги рейка бўйича
|
Олдинги рейка бўйича
|
Текширув нисбий баландлиги
|
|
Кетинги рейка бўйича
|
Олдинги рейка бўйича
|
Нисбий баландлик
|
1
--------
1 – 2
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2
----------
2 – 1
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3
---------
1 – 2
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Сахифавий
Текшириш
|
|
|
|
|
|
|
|
ишнинг таркиби
308-грунт репери ва 309-грунт репери оралиғида 3та секцияли III класс нивелирлаш йўли ўтказилган (1-шакл). Ушбу йўлнинг оралиқ таянч реперлари: 34-деворий репер ва 1-вақтинчалик репер. Хар бир талаба бошланғич маълумотларни ўз вариантига мос тарзда (3-жадвал ва 4-жадвал) III класс нивелирлаш журналининг 5 та саҳифасига ёзади. Бошланғич маълумотлар билан тўлдирилган III класс нивелирлаш журнали саҳифалар ва секциялари бўйича текширилади, хамда оралиқ репер отметкалари ҳисобланади.
1-жадвал
III класс нивелирлаш журнали
№ 26 - грунт. реперидан 31-грунт. реперигача бўлган йўл
сана : 9 июля 1975 г. Об-хаво: очиқ, енгил шабада
Иш бошлаш вақти: 6: 20 мин Тасвир : турғин
Иш тугаш вақти: 18 :00 мин
Кузатувчи: ................ Ҳисобловчи:.........................
Штатив ва рейкалар №
|
дальномер ипларидан олинган саноқлар
|
Ўрта ипдан олинган саноқлар
|
Ўртача нисбий баландлик (мм)
|
Кетинги рейка бўйича
|
Олдинги рейка бўйича
|
Текширув нисбий баландлиги
|
рейка томони
|
Кетинги рейка бўйича
|
Олдинги рейка бўйича
|
Нисбий баландлик
|
1
--------
1 – 2
(6-гр.реп)
|
1281 (2)
|
1425 (5)
|
-144 (11)
|
қора
|
1382 (1)
|
1527 (4)
|
-145 (14)
|
-144,5 (19)
|
1482 (3)
|
1627 (6)
|
0145 (12)
|
қизил
|
6066 (8)
|
6310 (7)
|
-244 (15)
|
201 (9)
|
202 (10)
|
-1/-1 (13)
|
|
4684 (16)
|
4783 (17)
|
+99 (18)
|
|
2
----------
2 – 1
|
0888
|
1649
|
-761
|
қора
|
1066
|
1823
|
- 757
|
-757,0
|
1243
|
2000
|
-757
|
қизил
|
5850
|
6507
|
-657
|
355
|
351
|
+6/+5
|
|
4784
|
4684
|
-100
|
|
3
---------
1 – 2
|
1926
|
1275
|
+651
|
қора
|
2168
|
1518
|
+650
|
+649,5
|
2410
|
1761
|
+649
|
қизил
|
6851
|
6302
|
+549
|
484
|
486
|
-2/+3
|
|
4683
|
4784
|
+101
|
|
4
----------
2 – 1
|
389
|
2359
|
-1970
|
қора
|
0651
|
2618
|
-1967
|
-1967
|
0910
|
2877
|
-1967
|
қизил
|
5435
|
7302
|
-1867
|
|
521
|
518
|
+3/+6
|
|
4784
|
4684
|
-100
|
|
Сахифавий
Текшириш
|
1561 (20)
|
1557 (21)
|
-4444 (22)
-2222 (27)
|
29 469 (23)
-33 907 (24)
4 438 (28)
|
33907(24)
|
-4438(25)
-2219(29)
|
-2219 (26)
|
Секция бўйича ҳисоблаш
|
13408 (20);
|
13410 (21);
|
+2736 (27)
|
|
206 756 (23)
201 289 (24)
+5 467 (30)
|
201289 ∑ (24)
|
+5487∑ (25) +2733.5 (31)
|
+2733.5 ∑(26)
|
2. нивелирлаш йўлидаги репер отметкаларини ҳисоблаш.
Нивелирлаш оралиғи йўлидаги репер отметкаларини ҳисоблаш иккита доимий белги яъни секциялар бўйича текширишдан бошланади. Секциялар бўйича текшириш саҳифавий текшириш каби бажарилади, фақат йиғиндилар текширилувчи секцияга кирган станциялар (саҳифалар) бўйича ҳисобланади:
(16) =(2)+(6);
(17) =(4)+(5);
(18) =(11)+(12);
(19) =(13);
(20) = (16)-(17)=(18);
Агар саҳифадаги станциялар сони жуфт бўлса бўлади, ёки аксинча саҳифадаги станциялар сони тоқ бўлса бўлади.
Секциялар бўйича текшириш нивелирлаш журналини сўнги саҳифасини тагига ёзилади.
Нивелирлаш журналини секциялар бўйича текшириб бўлгач, нивелирлаш йўлини узунлиги бўйича боғланмаслик хатосини аниқлаймиз. Бунинг учун бошланғич таянч реперларнинг отметкаларидан фойдаланамиз. Йўл бўйича боғланмаслик хатоси қуйидаги ифода орқали аниқланади:
. (1)
Боғланмаслик хатосининг чекли қиймати қуйидаги ифода орқали аниқланади:
(2)
Боғланмаслик хатоси ҳисоблангач, уни чекли қийматига таққосланади. Агар хато чекли қийматидан ортмаса, уни хар бир секция узунлигига пропорционал тарзда тескари ишорада тузатма тарзида тарқатилади. Тузатма олган секция нисбий баландликлари асосида оралиқ реперларнинг баландликлари ҳисобланади. Бажарилган ҳисоб ишларининг тўғрилигини охириги таянч реперининг отметкаси кўрсатади, яъни ҳисоблаш охирида охириги репернинг дастлабки отметкаси қайтадан чиқиши керак.
Масалан: 308-грунт репери ва 309-грунт репери оралиғида 3та секцияли нивелирлаш йўли ўтказилган. Оралиқ таянч реперлари: . Ушбу йўл учун охириги 309-грунт реперининг баландлигининг қиймати (238.835) ҳисоблаш охирида яна қайта чиқиши керак.(2-жадвал).
3.Нисбий баландликлар жадвалини тузиш
Юқорида кўрганимиздек III класс нивелирлаш тўғри ва тескари йўналиш бўйича бажарилади ва хар икки йўналиш натижалари бўйича ҳисоблашлар бажарилади. иккала йўналиш хисоблари тугагач “нисбий баландликлар жадвали” тузилдаи.
Жадвалда нивелирлаш йўлидаги хар бир секция номери, нивелирлаш белгиларини тури ва рақами, ушбу белгини қаерда жойлашганлиги, сенкциялар узунлиги (км да), бошланғич репердан келувчи масофа (км да), тўғри ва тескари йўналишдаги штативлар (станциялар) сони , нивелирлаш рейкасини ўртача метр узунлиги учун тузатилган нисбий баландлик (м да), секциялар бўйича тўғри ва тескари йўналиш нисбий баландликлар фарқи (мм.да) ва уларнинг чекли қиймати, бошланғич таянч пунктларининг абсолют баландликлари кўрсатилади.
Жадвалнинг остида йўл бўйича аниқланган боғланмаслик хатосининг чекли қиймати кўрсатилади.
Секциялар бўйича тўғри ва тескари йўналиш нисбий баландликлар фарқи қуйидаги ифода орқали аниқланади:
∆h=hтўғри+ hтескари (1)
Ушбу фарқни чекли қиймати қуйидаги ифода орқали аниқланади:
(2)
Агар аниқланган қиймат чеклидан ортиб кетса, нивелирлаш дала ишлари секция бўйича бир йўналишда қайта бажарилади.
Барча секциялар бўйича тўғри ва тескари йўналиш нисбий баландликларининг фарқи (10) формуладан чиқувчи чекли қийматдан ортмаслиги керак.
(3)
2-жадвал
III класс нивелирлаш йўлидаги репер отметкаларини ҳисоблаш жадвали
Секция номери
|
Нивелирлаш белгиларини тури ва рақами
|
Секциялар узунлиги, км
|
Бошланғич репердан келувчи масофа , км
|
Тўғри йўналишдаги штативлар сони
|
Тескари йўналишдаги штативлар сони
|
Нисбий баландлик
h,м
|
Тўғри ва тескари йўналиш нисбий баландликлари фарқи,мм
|
Баландликлари фарқини чеки мм
|
Ўртача нисбий баландлик h,м
|
Тенглаштиришдан тузатма, мм
|
Тузатилган нисбий баландлик, м
|
Таянч пунктларининг абсолют баландликлари, м
|
Тўғри йўналиш
|
Тескари йўналишдаги
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
13
|
14
|
|
256- грунт репери
|
|
0.0
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
202.112
|
1
|
0.8
|
12
|
10
|
-4.968
|
+4.974
|
+6
|
9
|
-4.971
|
+5
|
-4.966
|
6- грунт репери
|
0.8
|
197.146
|
2
|
0.7
|
10
|
12
|
+1.203
|
-1.207
|
-4
|
7
|
+1.205
|
+4
|
1.209
|
1-вақтинчалик репер
|
1.5
|
198.355
|
3
|
1.0
|
14
|
12
|
+5.686
|
-6.680
|
+6
|
10
|
+5.683
|
+4
|
5.687
|
18- деворий репер
|
2.5
|
204.042
|
4
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Жами йўл бўйича
|
2.5
|
2.5
|
36
|
34
|
+1.921
|
-2.913
|
+8
|
17
|
+1.917
|
+13
|
+1.930
|
|
Бошланғич ва охирги пунктлар баландликлари фарқи: Н0-Нб=+1.930
Йўл бўйича боғланмаслик хатоси fh=∑hўр-( Н0-Нб)= -13 мм
Боғланмаслик ҳатосини чеки
V.топшириқни бажариш ҳисоботи:
Топшириқни бажариб бўлгач хар бир талаба ўз варианти натижалари билан тўлдириб ҳисобланганган “III класс нивелирлаш журнали”ни ва “нивелирлаш йўлидаги репер отметкаларини ҳисоблаш жадвали”ни текширтириб баҳолатиш учун рахбарга топширади.
VI. Бошланғич маълумотлар
3-жадвал
Do'stlaringiz bilan baham: |
