Шундай қилиб, классик назарияга зид бўлган гипотезасига таяниб чиқарилган Планк формуласи абсолют қора жисмнинг нур чиқариш қобилиятини ифодаловчи универсал функция Е
Ифода орқали топиш мумкин, яъни абсолют қора жисмнинг температурасини аниқлаш учун унинг тўла нур чиқариш қобилияти ЕТ ни ўлчаш етарли. Абсолют қора бўлмаган жисмнинг нур чиқариш қобилиятини еТ абсолют қора жисмникидан кичик, улар орасидаги боғланиш Кирхгоф қонуни билан аниқланади:
еТ =аТЕТ бу ерда аТ – абсолют қора бўлмаган жисмнинг тўла нур ютиш қобилияти (қоралик даражаси) .Агар ифодадаги Ет ўрнига абсолют қора бўлмаган ихтиёрий жисмнинг тўла нур чиқариш қобилияти еТ қўйилса, жисмнинг хақиқий температураси эмас, балки радиацион температураси аниқланган бўлади. Демак, радиацион температура деганда тўла нур чиқариш қобилияти абсолют қора бўлмаган жисмнинг тўла нур чиқариш қобилиятига миқдоран тенг бўлган тақдирда абсолют қора жисм эришиши лозим бўлган температура тушунилади. Юқоридаги формулалардан фойдаланиб, ихтиёрий жисмнинг хақиқий температураси Т ва радиацион температураси Трад орасидаги боғланиш
Абсолют қора бўлмаган жисмлар учун бу усулда аниқланган температурани равшанлик температураси дейилади. Хақиқий температура ва равшанлик температураси ўзаро қуйидаги муносабат билан боғланган: