ЛИТЕРАТУРА
1. Лаэртский Диоген. О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов / Диоген Лаэртский. – М., 1986.
2. Вегетарианство. Здоровье. Этика. – М. : Дружба народов, 1999.
Дарья Буреш,
3 курс Інституту філології та соціальних комунікацій.
Науковий керівник: ст. викладач О. Б. Червенко
Специфика на българските обреди за дъжд и плодородие
Засушаването на времето винаги е създавало тревога у селските стопани. Застрашена е цялата реколта, на която единствено се надяват. Водата е предпоставка за изобилие, благополучие и здраве, за всичко онова, което изпълва с надежда за по-добър живот. Целта на тази работа е да предложи една функционална характеристика на обредите, изпълнявани от населението на България и на някои райони в Украйна (Приморски, Бердянски и Приазовски район от Запорожка област). Методите на изследването са описателният и компаративистичният.
Обредът “Пеперуда” се изпълнява на Гергьовден, тъй като този празник и неговата обредност са свързани с постигането на плодородие, благополучие, предпазване от суша, градушка, огън и осигуряване на влага. Девойките покриват една от другарките си от главата до краката с всякакви треви и бурени. Такава я водят по къщите из селото и пеят нарочна песен. Като минават под прозорците, домакините изливат върху тях “Ойлюлето” вода. Вкъщи след песента и играта на “Ойлюлето” търкалят сито и гледат: ако се похлупи при падането, смята се, че ще бъде оскъдна годината; ако ли пък ситото падне нагоре и се отвори – плодородие ще има. Най-често момичето, което бива обкичвано и обличано, требва да бъде сираче, дори без баща и без майка. Танцувайки из цялото село, от къща на къща, девойчето заедно с придружаващите го пеперугарки отмолва дъжда, за да се роди житото. Във всяка къща пеперудата е посрещана и дарявана с жито и брашно, изнасяни в сито, за да е сита годината. Стопанките посрещат групата на пеперударките с менче с вода и поливат Пеперудата обилно, а тя се тръска и размахва ръце встрани, като наподобява летяща птица. Накрая стопанката посипва Пеперудата с брашно през сито като благославя: “както се сее брашното, тъй да се изсипе дъждът!”. После търкулва ситото и ако то се захлупи, казват, че годината ще е много плодородна. Обичаят се извършва винаги с желание да се предизвика дъжд.
Вярва се, че точно такова дете може да повлияе на боговете и светците, от които зависят дъждовете. Девойките пеят специални обредни песни, с които отправят молба към Господ за дъжд. Показателна е еднотипността на ритуала при българите в Таврия и тези, които живеят в българската държава. Това доказва единноста на българската фолклорно-обредна територия. В тези ритуали се оглежда народопсихологията на един свят, останал верен на древно митологично поведение, с което се стреми да омилостиви природата, лишила го от благословената влага, и по този начин да отдалечи заплахата за живота на традиционната общност.
Литература
1. Българско народно творчество : в 12 т. / Арнаудов М., Вакарелски Хр. – София : Български писатели, 1962. – Т. 5. – 663 с.
2. Динеков П. Български фолклор / Петър Динеков. – София : Български писател, 1972. – 584 с.
Do'stlaringiz bilan baham: |