Халцаро бобур фонди

Моли вофир, али кофир, й ўл ёвуқ,
Шарқ сори гар йироҳтур, у л ёвуқ.
О хири ғарб том онга й ў л и м и з я қ и н
б ўлганли ги боис, бир неча кун тўхтаб, 
ш а р қ т а р а ф д а н к ў н г и л н и х о т и р ж а м
қ и л и б ғарбга қараб борсак ҳам бўлади, 
деган қар о р га к е л д и к . Пураб ам ирлари- 
га ф а р м о н л а р б и т и б , я н а Ғ и ё с и д д и н
қ ў р ч и н и , й и г и р м а к у н д а бориб к е л и ш
ваъ д аси ни олиб, чопар қ и л и б ж ў н а т д и к . 
Ф арм онда Ганг д арёси ни нг н а р иги юаи- 
даги барча султонлар, х онлар, ам ирл ар
А с к а р и й н и н г қ о ш и д а йи гилиб, бу душ- 
м ан н и н г устига юрсин, деб ёзганд ик. Бу 
ф ар м о н лар н и ет к азга ч , у ердаги бор во- 
қ е ал ар хабарини олиб, белгилан ган муд- 
датда етиб к е л и ш и лозим эди.
Уша ку нл ар и М уҳаммадий кўкалдош- 
д ан Б а л у ч
я н а к ел и б , б аъ з и ер л ар н и
вайрон қ и л д и , деган хабар келди.
Ш у боис Ч и н Темур С ултонга бую- 
р и л д и к и , С аҳри нд ва С ам ан ад ан нари- 
д а г и Одил С у л т о н , С у л то н М у ҳ а м м а д
д ў л д о й , Х и с р а в к ў к а л д о ш , М у ҳ а м м а л
А л и ж а н г - ж а н г , А б д у л а з и з м и р о х ў р , 
Саййид Али, Вали қ и з и л , Қароча, Ҳало- 
ҳил, О ш иқ баковул, Ш айх А ли , Катта, 
Гуж урхон, Ҳасан А ли Савадий сингари 
беклар бош чилигидаги к и ш и л а р Султон
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

262
БОБУРНОМЛ
қ ош и га йигилиб, олти ой л и к қурол-яроғ 
билан Б ал ў ч устига юрсин. Султоннинг 
эълону қарорлари га тайёр туриб, унинг 
қ о н у н -қ о и д а л а р и д а н ч и қ м а с и н л а р , деб 
буюрдик. Бу фармонни еткази ш учун Аб- 
д у л г а ф ф о р т о в а ч и т а й и н л а н д и . У ш б у 
ф а р м о н л а р ав в ал Ч и н Тем ур С ултонга 
е т к а з и л с и н , деб т а й и н л а н д и . У ер д ан
ў ти б , н о м л а р и з и к р э т и л г а н б е к л а р г а
фармонни кў рсати ш , қаер д ак и, Ч ин Те- 
мур Султон қ ў ш и н қисм лар и учун ж ой 
б ел ги л аг ан бўлса, барчаси қ ў ш и н и би- 
лан ў ш а ерда ҳозир бў л иш и тайинлан- 
ди. А б дуғаф форнинг ўзига ҳам ш у лаш- 
к ар д а б ў л иш , 
к и м к и су стл ик ва эъти- 
б о р сизл и к қ и л с а , менга хабар қ и л и ш и
т а й и н л а н д и . Б у н д а й к а м ч и л и к к а йўл 
қ ў й г а н к и ш и н и мансаби ва даврасидан 
ч е т л а т и б , е р - ж о й л а р и д а н у з о қ л а ш т и р -
гай м и з. Б у ф ар м о н лар н и топш ири б, яна 
бир н еча с ў з л а р н и
о ғ з а к и т а й и н л а б , 
А бдуғаффорга рухсат бердик.
О йн и н г 
й и г и р м а с а к к и з и н ч и с и д а , 
я к ш а н б а кеч аси , учинчи паҳ ар д ан олти 
гари й ўтганида Ж у у н д а н ўтиб Дўлпур- 
даги Н и л у ф ар богига йўл олд ик. Я кш ан- 
ба к у н и учинчи паҳ ар га я қ и н л а ш г а н д а
б оққа к е л д и к . Б огнинг атрофидаги жой- 
л ар га беклар ва хос ам ал д о р л ар и м га ўз- 
л ар и учун им о р атл ар , боғлар солсин деб, 
ер ва ж о й л а р тай и н л ан ди .
Ж ум од ул-аввал ойининг учинчисида, 
пайш анба куни богнинг ш арқи-ж анубий 
тарафида ҳаммом учун ж ой белгиладим 
ва унинг ерини текисладилар. Ушбу те- 
кисланган ерда ҳам м ом нинг пойдеворини 
қ у й и ш ва қ у р и л и ш р еж аси н и тузи ш н и
буюрдим. Б у ҳам м ом ни нг бир хонасида 
ўнга-ўн қар и ҳ аж м и д а ҳовуз буюрдим.
Ў ш а к у н и Х ал и ф а Оградан юборган 
қо зи Ж и й а б илан Б ир сан г Д эвнинг ха- 
б арлари кел д и. Б и ҳ а р н и С ек а н д ар н и н г 
ўғли М аҳмуд э г а л л а г а н м и ш , деб хабар 
берилганди. Бу хабарни э ш и т и ш и м би- 
л ан л а ш к а р н и олиб йўлга ч и қ и ш га ж а з м
қ и л д и м . Эртаси, ж у м а ку н и олтинчи га- 
рийда Н и л у ф ар боғидан ж ўнаб, намози 
ш ом да Ограга к е л д и к . М уҳам м ад Замон 
Д ў л п у р га к етаётган э кан , йўлда учради. 
Ч и н Темур Султон ҳам ш у к у н и Ограга 
к ел ган экан.
Эртаси, ш анба ку н и к ен г аш беклари- 
ни ч ақир и б, ойнинг ўнинчисида, пайшан-
ба к у н и П у р а б с а р и ж ў н а ш г а қ а р о р
қ ил и нд и.
У ш а ш а н б а
К о б у л д а н ҳ ам х а т ва 
хабар к ел д и . Ҳ умоюн нар и ги ю здаги ас- 
к а р л а р н и йиғиб, Султон В ай сни ў зи га 
қ ў ш и б олиб, қ и р қ - э л л и к м и н г г а я қ и н
к и ш и б и л а н С а м а р қ а н д у с т и г а ю р и ш
бошлабди. Султон В ай сни нг у каси Шоҳ- 
қ у л и Ҳ и с о р г а бориб к и р и б д и . Т у р сун 
М у ҳ а м м а д С у л т о н Т и р м и з д а н ч и қ и б ,
Қабодиённи олиб, ёрдам сурабди. Ҳумо- 
юн Т у л ак к ў к а л д о ш ва Мир Х урдни кўп 
к и ш и л а р и , ў ш а е р д а г и бор м ў ғ у л л а р
билан Турсун Султонга к ў м а к к а юбориб, 
ўзи ҳам у л а р н и н г ортидан ж ўнабди .
Ж у м о д ул-аввал о й и н и н г ўнинчиси- 
да, пайш анба ку н и учинчи гари йдан сўнг 
П урабга бориш н и я т и д а саф арга ч иқиб , 
Ж а л е с а р қ и ш л о г и д ан ю қ о р и р о қ д а кем а 
б илан Ж у у н д а н кечиб ўтиб, „ З а р а ф ш о н “ 
богига к ел д и м . Б а й р о қ , ноғора ва отлиқ- 
л а р г а ҳ а м д а бу ту н л а ш к а р э л и г а бог 
р ў парасида — сувнинг у ю зига ж ойл аш - 
син, деган фармон берилди. Мени кўрига- 
га к е л а д и г а н л а р сувдан к ем а б илан ўтиб 
кел аве р ад и .
Ш анба к у н и Б ан го л а элчиси Исмоил 
М итаа Б а н го л и й н и н г т о р т и қ л а р и н и кел- 
тири б, Ҳ индустон одати бўйича мулоза- 
мат қ и л д и . Б и р
ўқ отими масофасида- 
ги ж о й г а келиб, т аъ зи м қ и л д и ва орти- 
га қ а й тд и . К ей ин унга „се р м ў й н а" деб 
атал ад и г ан одатий сарпо к и й д и р и б , олиб 
к ел д и л ар . Б и з н и н г одат бўйича у уч бор 
тиз ч ўкиб т аъ зи м қ и л д и ва о лдим га ке- 
либ Н у с р а т ш о ҳ н и н г м а к т у б и н и берди. 
К ел тир ган т о р т и қ л а р и н и топш ир и б, ор- 
тига қ ай тд и .
Ду ш ан ба ку н и Х о ж а А б д у л ҳ ақ кел- 
д и л ар . Кема б илан сувдан кечиб, Хожа- 
н и н г ч о д и р л а р и г а бордим ва и л т и ф о т
к ў р сат д и м .
Сешанба куни Ҳасан Чалабий келиб, 
мулозамат қилди. Л а ш к а р н и ж ан гга шай- 
лаш учун бир неча кун Чорбоғда қолдик.
О й н и н г ўн е т т и н ч и с и д а , п а й ш а н б а
к у н и у ч и н ч и г а р и й д а н к е й и н у ердан 
к ў ч д и к . Мен к е м а д а к е т д и м . О гр ад ан
е т т и к у р ў ҳ н а р и д а ж о й л а ш г а н У н в ар
қ и ш л о ғ и д а т ў х т а д и к .
Я к ш а н б а к у н и ўзбак эл ч и л а р и га ке- 
тиш учун рухсат берилди. К ў чум хонни нг 
элчиси А м ин м и р зо га к ам ар , х а н ж а р ва
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМА
263
зар б о ф я л а к қ а в а т тўн ва е т м и ш м и н г 
танга ин ъом булди. Абусаид С ултоннинг 
н а в к а р и М улло Т аго йига, М еҳрихон им
ва ун и н г у ғл и Пулод С ултоннинг навкар- 
л а р и г а т у г м а л и к ч ак м о н л ар , ш ойи тўн- 
лар к и й д и р и л д и . У л а р н и н г ҳам ҳар би- 
риг а я р а ш а пул и н ъ о м л ар и булди.
Эртаси к у н и Х о ж а А б д у л ҳ а қ қ а Ог- 
рада т у р и ш и , ўзбак хон ва султонлари- 
д ан э л ч и бўлиб к е л га н Х о ж а Я ҳ ё н и н г
на б и р аси Х о ж а К ал о н га 
С а м а р қ а н д г а
к ет и ш учун р у х сат берилди.
Ҳ у м о ю н н и н г ў г и л л и б ў л ган и , Ком- 
р о н н и н г у й л а н и ш и м у н о с а б а т и б и л а н
қ у т л а ш учун М ираойи Табризий ва Мир- 
зобек тағо й и н и ўн м ин г ш о ҳ р у х и й сочиқ 
б и л а н ж ў н а т д и м . У зим к и й г а н тўн ва 
боглаган к а м а р ҳ ар и к к и м ирзога юбо- 
рилди. М улло В и ҳ и ш ти й о р қ ал и Ҳиндол- 
га қ и м м ат б аҳ о то ш л ар қ ад ал ган к ам ар
х а н ж а р ва я н а ш у нд ай беаакли сиёҳдон 
ҳам д а садаф б илан безалган сандал (хон- 
тахта), к и й га н н и м чам н и ва к а м а р ҳамда 
„Б обурий х а т т и “ нинг алифбеси юборил- 
ди. Я н а „Бобурий х а т т и “ билан битил- 
ган қ и т ъ а л а р юборилди. Ҳ ум ою нга тар- 
ж и м а ва Ҳ инд устон га к е л га н д а битган 
ш е ъ р л а р н и юбордим. Ҳ инд о л ва Х о ж а 
К ал о н г а ҳ ам т а р ж и м а ва ш е ъ р л а р юбо- 
р и л д и . М и р зо б ек т а г о й и д а н К о м р о н га 
ҳам т а р ж и м а ва Ҳ индга келган им дан ке- 
йин ёзган ш еъ р л а р и м , „Бобурий х а т т и “ 
билан битилган сар х а тл а р - юборилди.
С е ш а н б а к у н и К о б у л г а к е т а д и г а н
к и ш и л а р г а х а т л а р ёзиб бериб, 
рухсат 
б ердик. М улло Қ осим , Устод Ш оҳ Му- 
ҳ ам м ад сан гтарош , М ирак М иргиёс, Мир 
сан гтаро ш ва ш оҳ Бобойи белчига Огра 
ҳ а м д а Д ў л п у р д а
с о л и н а д и га н иморат- 
л арн и эсл ар и га солиб ва у л а р зиммаси- 
га ю клаб, рухсат бердик.
Б и р и н ч и п а ҳ ар я қ и н л а ш г а н и д а Ун- 
вардан ж ўн аб к ет д и к . П еш и н нам ози дан 
к е й и н Ч а н д в ар га бир ку р ў ҳ қ о л ган и д а, 
А бапур деган к ат т а қ и ш л о қ қ а келиб туш- 
д и к . П а й ш а н б а о қ ш о м и А б д у л м а л и к
қ ў р ч и н и Ҳ асан Ч а л а б и й га қў ш и б шоҳ- 
нинг олдига, Ч о п у қ н и зса ўзбак элчила-
ри билан бирга хонлар ва султонлар ол- 
д и га юбордик.
К ечани нг т у гаш и га тўрт гарий қол- 
ган ида А бапурдан кўчиб, тонг отаётга- 
нида Ч а н д вар ёнидан ўтиб, к ем ага туш 
дим. Хуфтон намози чоги Р ап р и й олди- 
да к ем ад ан ч и қи б л а ш к а р г о ҳ г а келдим . 
Ўрду Ф атҳпурда ж о й л аш га н д и . Фатҳпур- 
да бир к у н туриб, ш анба саҳ а р и таҳо- 
рат олиб, отланиб Р а п р и й я қ и н и д а бом- 
дод н а м о з и н и ж а м о а т б у л и б ў т а д и к .
М авлоно М аҳмуд Форобий и м о м л и к қ и л
д и л а р . Офтоб ч и қ қ а н и д а Р а п р и й д а г и
к а т т а т ў қ а й п а с т и д а н к е м а г а к и р д и к . 
Т а р ж и м а н и „тарк и б х а т и “ ** билан би- 
тиш н и я т и д а ун бир сат р л и к мистар*** 
богладим (ясадим ). У ша к у н и аҳлуллоҳ- 
н инг сў зл ар и к ў н г л и м га огоҳлик солди.
Р а п р и й в и л о я т л а р и д а н Ж а к и й н де- 
г а н
в и л о я т
р ў п а р а с и д а к е м а л а р н и
қ и р г о қ қ а тортиб чиқиб, ў ш а к ечани ке- 
м а н и н г ў з и д а ў т к а з д и к . У ердан тонг 
о т м а с и д а н а в в а л к е м а л а р н и ю р и т и б , 
орада бомдод нам о зи ни ў қ и д и к . Кемада 
э к ан и м д а Султон М уҳам м ад б ах ш и Х о ж а 
К ал о н н и н г н а в к ар и Ш ам си дди н М уҳам 
м адни олиб к ел д и . К ел тир ган х ат л ар и , 
ай тга н л ар и д а н Кобулдаги аҳвол м аъ лу м
ва ан и қ бўлди. М аҳдий Х о ж а ҳам кема- 
да эк и н и м и з д а кел д и. Эртаси к у н и пе- 
ш и н нам ози дан олдин И та ъ в а олдидаги 
д ар ён и н г н а р и ги ю зид аги б о қ қ а ч и қ и б
Ж ў н д а гусл қ и л и б , пеш и н нам о зи ни адо 
э т д и м . Н а м о з ў т а г а н е р д а н И т а ъ в а г а
я қ и н р о қ ж о й г а келиб, дарёдан юқори- 
р и р о қ д а ж о й л а ш г а н т е п а л и к у стидаги 
боғ д а р а х т л а р и соясида ўтириб, йигит- 
л а р н и ш ў х л и к к а солдик. М аҳдий Х о ж а 
буюрган таом ш у ерда тортилди. Намоз- 
ш омда дарёдан ўтиб хуфтон намози чоғи 
ўрдага к ел д им . Л а ш к а р н и н г йиғилиш и- 
ни кутиб ҳам да Ш ам си дди н М уҳаммад 
о р қ а л и
К обул д агил ар га бериб юбори- 
л ад и га н х а т л а р н и б итиш учун икки-уч 
к у н ш у ж о й д а т у р д и к .
Ж у м о д у л -авв ал о й и н и н г о х и р и д а , 
ч о р ш а н б а к у н и И т а ъ в а д а н к ўчиб, сак- 
к и з к у р ўҳ йўл юриб, М урий ва Адусада
* С в р х ат — ҳ у с н и х а т машь; қ и л у в ч и учун у ц и т у в ч и том онидя н ёзиб б е р и л а д и га н х а т нам унас и.
** Т а р к и б х а т и — а р а л а ш хат; 
м атнд а т у р л и ё з у в л а р н и қ ў л л а ш .
*** М и с т а р — ч и з и қ с и з чогозга ч и з и қ туШ ириш у чун қ а л и н қо го зга и п л а р тортиб я с а л г а н асбоб 
( ч и з г и ч ) .
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

264
БОБУРНОМА
т ў х т а д и к . Кобулга ж ў н а т а д и г а н б аъ з и
х ат л ар н и ш у ж о й д а битдик. Ҳ умоюнга 
м ана бу м азм у н д а х ат б итилд и: „А гар 
ҳ озирча ар з и р л и бирор и ш қ и л м аё тга н
бўлсанг, ў г р и л и к ва қ а р о қ ч и л и к н и ман 
этгин, то ки улар ю зага кел ган тин члик- 
ни б узм асин лар. Я на ш у к и , Кобул вило- 
я т и н и
х о л и са қ и л д и м , ў г и л л а р и м д а н
ҳеч б и р и н г и з у нга т а м а қ и л м а г а й с и з . 
Ҳ индолни ч а қ и р т и р г а н эдим. Я на Ком- 
ронга Ш аҳзода билан я х ш и муносабат 
да б ў л и ш н и , Мўлтон в и л о я т и н и ун и н г 
ў зи га инъом қ и л г а н и м н и ҳ ам д а Кобул 
в и л о я т и н и н г холиса бў л гани ни , менинг 
оила аъ зо л ар и м ва қариндош -уруғларим - 
ни н г олдим га к е л а ё т г а н л и к л а р и н и бит- 
ган эдим. Я н а б аъ зи и ш л а р Х о ж а Ка- 
лонга битилган хатдан м аъ лу м бўлиши- 
ни ўйлаб, ў ш а х ат қ о р ал ам ас и н и ўзгар- 
т и р м а й к ўчириб ёздим:
„Х о ж а К алонга саломдан сўнг, сўзим 
ш у к и , Ш ам сиддин М уҳам м ад И таъв ага 
к елди. Кобулдаги аҳ во л м аъ лу м бўлди. 
Б и з н и н г у то м о н л ар га б ориш га бўлган 
и ш т и ёқ и м и з ҳадсиз-адоқсиздир. Ҳиндус- 
тондаги и ш л а р бирм унча тартибга кела 
бош лади . Т ан гр и таолодан ум ид қила- 
м и з к и , бу ердаги и ш л а р Тангри таоло- 
нинг к ў м аги билан тез к у н л ар д а саран- 
ж о м бўлади. Б у ердаги и ш л а р й ўлга ту- 
шиб кетса, Тангри насиб қ и л с а , тўхтаб 
турм ай Кобул сари й ўлга т у ш а м ан . У ер- 
л ар н и н г латоф атин и к и ш и қ ан д а й уну- 
тади? А й н и қ с а , и ч и ш н и гуноҳ 
билиб, 
т а р к этганда, қовун ва узум дек ш ар ъ и й
нарсанинг лаззат и н и к и ш и қ ан дай қилиб 
эсдан чиқарси н. Я қ и н д а менга қовун кел- 
т и р и ш га н эдилар, кесиб еганим да, гала- 
ти таъ си р қи л д и . Роса йи гл ад им . Кобул- 
даги н о т и н ч л и к л ар ҳақи да битилган эди. 
Б у ҳ ақ д а ўйлаб, о хири , агар бир вило- 
я т д а ет т и -с а к к и з ҳ о к и м бўлса, қ а н д а й
қ и л и б тартиб ва ободонлик, я х ш и бош- 
қарув бўлсин, деган ф и к р г а келдим . Ш у 
б оис о п а м н и ва 
ҳ а р а м н и ( а ё л л а р н и )
Ҳ индустонга ч а қ и р т и р д и м , Кобул вило- 
я т ва қ и ш л о қ л а р и н и х о л и с а қ и л д и м . 
Ҳумоюн аа К омронга ҳам уш бу мазмун- 
ни ш ар ҳл аб батафсил ёздим. Б и р муно- 
сиб к и ш и бу х атл ар н и м ирзо л арга олиб 
борсин. И л г ар и ҳам м и р зо л арга бу ҳ ақ д а 
ёзиб ю б о р ган д и м , э ҳ т и м о л , с и з г а ҳ ам
м а ъ л у м бўл ганд и р. Энди буёгига у ни-
л о я т н и б о ш қ а р и ш ва о б о д о н л аш т и р и ш
масаласида ҳеч бир баҳона, эътироз бўли- 
ши м у м к и н эмас.
Бундан кей ин агар қўргон номустаҳ- 
к ам ва х а л қ нообод бўлса, ё з ах и р а қол- 
маса, ёк и х ази н а тў л м аса, бу ф а қ а т мам- 
л а к а т су я н ч и ги б ў л ган л ар н и н г уқувсиз- 
л и г и т у ф а й л и сод ир б ў л и ш и м у м к и н . 
Қ уйи да ай ти л ад и ган баъ зи зар ур иш лар- 
га ф а р м о н ҳ а м ю б о р и л г а н . Б у л а р д а н
б ири ш у н д а й : к ў п х а з и н а т ў п л а н с и н . 
Зар у р и ш л а р қ у й и д аги л ар д и р : энг авва- 
ло, қўргон тартибга к е л т и р и л с и н , ундан 
кей ин з а х и р а тў п л аш , ундан к ей и н ке- 
либ-кетувчи эл ч и л ар учун маотп ва озиқ- 
о в қ а т ва я ш а ш ж о й и х а р а ж а т л а р и н и
т а ъ м и н л а ш , ундан к е й и н ж о м е масжи- 
ди им орати ни қ у р и ш . Б у л а р н и н г барча- 
си учун м аблагни ту ш аётган даром аддан 
олиб ш а р и а т қ о н у н - қ о и д а л а р и г а муво- 
ф и қ сарф этилсин. Яна карвонсарой ва 
ҳ а м м о м л а р тар тиб га к е л т и р и л с и н , я н а
аркд а Устод Ҳ асан А ли п и ш и қ ғи ш т би- 
лан қуриб я р м и га етк ази б қ ў й г а н имо- 
р а т б и т к а з и л с и н . Б у и м о р а т н и Устод 
С у л т о н М у ҳ а м м а д б и л а н к е н г а ш и б ,
я х ш и р еж а билан қ у р и ш тай и н л ан си н . 
А гар Устод Ҳ асан А л и ту зган ав в ал ги
р еж а сақ л ан и б қ о л ган бўлса, им оратни 
ўш а р еж а асосида о х ир и га е т к ази л с и н , 
и м о р ат р е ж а с и т о п и л м а с а , у н д а ў зар о
к е л и ш и б , ч и р о й л и бир р е ж а л и им орат 
солинсин. Ҳ овл и си н и н г саҳни девонхо- 
на ҳовлиси саҳни билан баробар бўлсин. 
Я на д ар ад ан К и ч и к Кобул сари бориб, 
Б у т ҳ о қ д а р ё с и д а т ў п л а н а д и г а н К и ч и к
Кобул тўғонини я х ш и с ақ л ан г . Я н а Ғаз- 
ни тўгонини ту затинг, Б оғи Хиёбон ва 
хиёбонни ҳам . Я на бу боғнинг суви к ам , 
унга бир тегирмон сув топиб к е л т и р и ш
к е р а к . Я н а Х о ж а Б а с т а н и н г ғарби-жа- 
нуб тар аф и д а Тутум д ар ад ан бир тепа- 
л и к устига сув к е л т и р и б , ҳовуз қазди- 
риб, н и ҳ о л л а р э к т и р г а н эд и м . К е ч и к
р ў п а р а с и г а т у ш г а н и ва ў з и га тортади- 
ган ж о й б ўлганли ги боис „ Н а з а р го ҳ “ деб 
ат а га н д и к , бу ерл ар га ҳ ам я х ш и ниҳол- 
лар э к и ш к е р а к . Тартиб б ил ан гулзор- 
лар қ и л и б , атроф ига х у ш р а н г ва хуш бўй 
гу л л ар , р а й ҳ о н л ар э к и ш лозим .
Я н а С аййид Қосим ҳ ам к ў м а к ч и л а р
қ и с м и га б о ш ли қ бўлиб т ай и н л ан д и . Я на 
ў қ о т а р л а р ва у ст о д М у ҳ а м м а д А м и н
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМА
265
ж и б а ч и н и н г аҳ во л и дан ғофил бўлм анг. 
Я н а у ш б у х а т е т и б б о р и ш и б и л а н о қ
о п ам н и ва ҳ ар ам н и теада йўлга ч и қ ар и б , 
Н и л о б г а ч а й ў л б о ш ч и б ў л и б к е л и н г .
Ушбу х ат етиб боргач, бир ҳаф тад ан кеч 
қ о л м а с д а н а л б а т т а й ў л г а ч и қ и ш с и н .
Ч у н к и у л ар н и кутиб о л и ш учун Ҳиндус- 
т о нд ан ч и қ қ а н л а ш к а р тор ерда сиқи- 
либ, қ и й н а л и ш и ва борган ер и ни хароб 
қ и л и ш и м у м ки н .
Я н а А б д у л л о г а б и т и л г а н м а к т у б д а
тавба водийсида к еч и р га н т а ш в и ш л а р и м
ҳ а қ и д а кўп ёзи лганд и. М ана бу рубоий 
ў ш а пайтд аги аҳ во л и м н и бир оз ифода- 
лайди: