Халцаро бобур фонди

Тўрт м и нгдур қадам била бир мил,
Бир к у р ў ҳ опи ҳ и я д эли дер бил.
Д едилар бир ярим қари бир цадам,
Ҳ а р ц ари билки, бордур олти тутам.
Ҳ ар тутам тўрт элик, яиа ҳар элик
Олти жав ар зи бўлди, бил, б у билик.
Ў лч о в т а н о б и н и з и к р э т и л г а н бир 
я р и м қ ар и б илан т ў қ қ и з қулоч чиқади- 
ган қ и р қ қ ар и деб б е л г и л а д и к к и , ун и н г 
юз таноби бир к у р ў ҳ бўлади.
О й н и н г о л т и н ч и с и д а , ш а н б а к у н и
тўй бўлди. Қ и з и л б о ш , ўзб ак ва ҳинду- 
л а р н и н г э л ч и л а р и бў тўйд а қ ат н а ш д и - 
л ар . Қ и зи л б о ш э л ч и л а р н и ўнг қ ў л г а — 
ў зи м и зд а н етм иш -саксон қ а р и у зо қ р о қ қ а
ш ом иёна*** ўрнатиб, ў т қ а з д и к . Беклар- 
д а н Ю нус А л и г а қ и з и л б о ш л а р б и л а н
бирга ў т и р и ш ҳ а қ и д а фармон бўлди. Чап 
қў л д а худди ш у тартибда ўзбак элчила- 
ри ў т қ а з и л и б , б е к л а р д а н А б д у л л о ҳ г а
у л ар б илан бирга ў т и р и ш учун фармон 
берилди. Мен я н г и солин ган с а к к и з қир- 
р ал и , усти хас билан ёп и л ган толорнин г 
ш им ол т а р аф и д а ў тирд им . Ўнг қ ў л и м д а
— м ендан беш-олти қ а р и нарид а — Тўхта 
Б ў ға С ултон, А с к а р и й , Ҳ а з р а т и Х ожа- 
н и н г ф а р з а н д л а р и Х о ж а А б д у ш ш а ҳ и д , 
Х о ж а К ал о н, Х о ж а Ҳ у сай н и й , Х ал и ф а
ва я н а С а м а р қ а н д д а н к е л г а н х о ж а г а
қ а р а ш л и ҳофиз (қори) ва м у л л о л ар ўти- 
р и ш д и . Ч а п ён и м д а беш-олти қ а р и на- 
р ида — М уҳам м ад Зам он мирзо, Тонгот- 
м иш Султон, С аййид Р а ф и ъ , Саййид Ру- 
м ий, Ш ай х А б дулф атҳ, Ш ай х Ж а м о л и й , 
Ш айх Ш иҳобиддин араб ва Саййид Дак- 
н и й ў т и р д и л а р . Б а р ч а су л т о н л а р , хон- 
л ар, у л у ғл ар ва ам и р л ар ош дан бурун 
о лтин, к у м у ш , мис п ул л ар ва к и й и м л и к
м атолар тортиқ қ и л д и л а р . О лдимга бир 
ги ла м ч а со л и ш л ар и н и буюрдим. Олтин 
ва к у м у ш н и ш у ги ла м ч а устига тўкти- 
л ар. М ато ла р , к и й и м л и к л а р ва бадра- 
л ар н и (олтин, к у м у ш ақ ч а солинган хал- 
тача) уни нг ёнига тўдалаб қ ўй д и лар .
Ошдан бурунроқ сонга т ақ д и м этиш 
чоғида маст т у я л ар н и ва ф и л л ар н и қар- 
ш и м и з д а г и о р о л д а у р у ш г а с о л д и л а р . 
Б и р нечта қ ў ч қ о р н и ҳам
ури ш ти ри ш - 
ди. Ў лардан к ей и н к у р аш ч и полвонлар 
к у р а ш туш д и лар.
К атта ош т о р ти л ган и д ан кей и н Х о ж а 
А бдуш аҳи д билан Х о ж а К ал о н г а авраси 
т у я ж у н и д а н т ў қ и л г а н м атодан бўлган 
қу нд у з тўнлар муносиб сарполар билан 
к и й д и р и л д и . М улла Ф аррух ҳамда ҳофиз 
б о ш ч и л и г и д а к е л г а н л а р г а ч а к м о н л а р
кий д ирил д и. Кўчум хоннинг элчисига ва 
Ҳ асан Ч а л а б и й н и н г у к аси га ҳам ип ак, 
бош к и й и м (бошлик), т у гм а л и к қундуз 
тўнлар ва ш унга я р а ш а сарполар инъом 
бўлди. Абусаид Султон, Меҳрибон хоним 
ва унинг ўғли Пўлод Султоннинг элчила- 
рига ва Ш оҳ Ҳ асаннинг элчисига тугма- 
л и к ч а к м о н л а р , и п а к т ў н л а р и н ъ о м
булди. И к к и хо ж ага ҳамда ва и к к и кат- 
та э л ч и — К ў ч у м х о н н и н г н а в к а р и
ва 
Ҳасан Ч а лаб ийн инг укаси га кум уш тоши 
билан олтин ва олтин тоши билан кумуш
тортилиб, инъом қили нди. Олтин тоши 
беш юз м исқолга тенг бўлиб, Кобул тоши 
билан бир сер келади, ку м уш тоши эса 
и к к и юз э л л и к м исқолга тенг келиб, Ко- 
булнинг яр им серига тўғри келади. Х ожа 
М ир С у л т о н г а ва у н и н г ў ғ и л л а р и г а ,
Ҳофиз Т о ш к ан ди й ва М улла Ф аррух бош- 
ч и л и ги д аги Х о ж ан и н г х и зм ат и д а ги ки-
* Ч о р д а р а — бог ў р та си д а и к к и том он и да н д а р ч а л а р очиб цўйиб с олинган бино.
** Ём оти — у ш а ҳ а р д а н бу ш а ҳ а р г а хат , хаб ар е т к а з у в ч и н и н г ҳ а р б ек атд а а л м а ш т и р и б м и н ад и г а н
оти.
*** Ш о м и ё н а — к е ч а л а р и дам о л и ш учун я с а л г а н м ах су с н о зи к чодир; де в о р л а р и ю п қ а ё а л и к
бино.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

260
БОБУ РНОМА
ш и л а р г а ҳ а м д а б о ш қ а э л ч и л а р г а ҳ ам
о лтин ва к у м у ш ёй лар 
туҳ ф а этилди. 
Ё д г о р Н о с и р г а к а м а р х а н ж а р с о в г а
б улди. Мир М у ҳ ам м ад ж о л аб о н га ҳам 
Ганг дарёси устига я х ш и к у п р и к солгани 
учун мана шундай муносиб совға инъом 
булди. Мир М уҳам м адга, м ил тиқл ил ар - 
дан паҳлавон Ҳ ож и М уҳаммад, паҳлавон 
Б аҳлул ва Вали Порсийга я к к а х ан ж ар
(биттадан х ан ж а р ) инъом бўлди. Устод 
А л и қ у л и н и н г и к к и ў гл ига х а н ж а р инъ- 
ом бўлди. Я на Саййид Довуд Гармсерий 
га о л ти н -ку м у ш п у л л а р т о р т и қ қилин- 
ди. Я на қ и зи м М аъ су м ан и н г ва ўглим
Ҳ инд о л н и н г н а в к ар л ар и га т у гм а л и к чак- 
м о н л а р ҳ а м д а ш о й и с а р п о л а р и н ъ о м
қ и л и н д и . Мен билан А ндиж ондан келиб, 
ж о й с и з , в а т а н с и з ю р г а н л а р г а , Сўх ва 
Ҳ у ш ё р д а н к е л г а н л а р г а ҳам ч а к м о н л а р
ҳ а м д а и п а к с а р п о л а р , о л т и н , к у м у ш , 
к и й и м л и к ва бош қа нарсалардан инъом- 
л ар бўлди. Қурбон билан Ш ай х н и н г на- 
нк а р л а р и га, К оҳм ард аҳ о л исига ҳам ш у 
усулда и н о я т л ар қ и л д и к .
Ош тортил гани д ан кей и н Ҳиндустон 
б озигарлари (ўйинчи, масхарабоз) келиб 
ў й и н л ар и н и кў р сатси нл ар , деган фармон 
бўлди. Л ў л и л а р келиб том ош а кўрсат- 
дил ар . Ҳ индустон л ў л и л а р и ш ундай то- 
м ош а к ў р сат д и к и , бизнинг вилоятларда- 
ги л ў л и л ар д ан бундай иш л ар н и кўрган 
эмасдик. Масалан, бири ш у нд ай ки, улар 
етти ҳ ал қан и олиб, биттасини пешонаси- 
га ва и к к и т а с и н и тиззаси га ж ойл аш ти- 
ради. Қолган тўртта ҳ ал қад ан иккитаси- 
ни қ ў л и н и н г барм оқларига, и к ки таси н и
о ёг и б а р м о қ л а р и г а к и й д и р и б т е з ва 
тўхтовсиз ай лантиради. Я на бири — то- 
вусюриш усули бўлиб, унда лўли бир қўли 
билан ерга таяниб, бош қа қўли ва и к к и
оёгини юқорига кўтаради ва уларнинг ҳар 
бирига ҳ ал қ а кий дириб, бу уч ҳ ал қ ан и
тез ва тўхтовсиз ай лантир ад и . Я на бир 
томошаси ш у н д ай к и , бизнинг ўлкаларда- 
ги л ў л и л а р и к к и ёгочни оёқларига боғ- 
лаб, „пойи ч ў б и н “ — „ёгочо ёқ " қ и л и б
ю р а д и л а р . Ҳ и н д у с т о н л и к л ў л и л а р эса 
бир оёғи билан „ёғоч о ё қ “ қи л и б , уни 
ҳ атто о ё қ л а р и г а б оғл ам асд ан ҳам юра 
оладилар. Я на бири буки, и к к и лўли бир- 
бирини уш лаб, бизнинг ў л к ал ар д а и к к и
хил чайқал ад и , Ҳиндустон л ў л и л а р и бир- 
бирига осилиб, уч-тўрт х ил к ў р и н и ш д а
ч а й қ а л а д и л а р . Я на бири буки, бир л ў л и
олти-етти қари кел ад и ган ёғочни нг бир 
учини белига ти к тутиб т у р ад и , бош қа 
бир л ў л и ш у ёғочга чиқиб, ёгоч устида 
ў й и н л а р кўр сатад и . Я на бири буки, кич- 
к и н а л ў л и к а т т а л ў л и н и н г бош ига чи 
қиб т и к туради, пастдаги л ў л и у ёқ-бу 
ё қ қ а тез-тез бориб келиб том ош а курса- 
т а ё т г а н ч о г д а бу к и ч к и н а л ў л и ҳ а м
уни нг бош ида тебранм ай туриб, томоша- 
л ар к ў р сат ад и . Л у л и л а р д а н к е й и н кўп 
р а қ қ о с а л а р келиб, рақс ту ш д и л ар .
Ш ом нам озига я қ и н а н ч аг и н а олтин, 
к у м у ш ва мис сочилди. А ж ойи б гавго 
к ў т а р и л д и ва ур-йи қит бўлди. Ш ом ва 
хуфтон н а м о зл ар и о р ал и ғ и д а беш-олти- 
та ў зи м га я қ и н к и ш и л а р н и қ о ш и м га ўти- 
р ғ и з д и м . Б и р п а ҳ а р д а н к ў п р о қ в а қ т
ў т и р д и к . Эртаси тонгда — и к к и н ч и па- 
ҳар д а кем ага ўтириб „ Ҳ аш т б и ҳ и ш т “ га 
к ел д и к .
Душ ан ба ку н и саф арга о тл анган Ас- 
к а р и й к е л и б , ҳ а м м о м д а р у х с а т о л и б , 
НТарққа қ а р а б ж ў н а д и . С еш ан ба к у н и
қ у р и л и ш и бую рилган ҳовуз ва қудуқлар- 
ни к ў р и ш учун Д ў лпурга бордим. Бирин- 
чи п а ҳ ар д ан бир гари й ў т ган д а богдан 
ж ў н аб к етд им . К еч ан и н г бири нчи поси 
дан беш гари й ўтганида Д ў л п у р боғига 
етиб к ел д и к .
О йни нг ўн б и р и н ч и си д а , п а й ш а н б а
к ун и т о ш қ у д у қ , й и ги р м а о л ти та т о т т а р -
нов ва тош устун ва я к п о р а қ и з и л қ о я д а н
қ а з и л г а н а р и қ л а р тайёр бўлганди. Ўтгта 
к ун и у ч инч и паҳ ард ан к ей и н қ у д у қ д ан
сув торта б о ш л а д и к . Д ў л п у р д а иш лай- 
диган сан гтар ош , дурадгор ва барча мар- 
д и к о р л а р га Оградаги у ст ал ар ва ишчи- 
лар одатига кўра, и н ъ о м л а р бўлди. Қу 
дуқ сувида ҳид борлиги боис э ҳ ёт к о р л и к
қил и б, ўн беш кеча-кундуз ун и н г чархи- 
ни ти н м ай а й л а н т и р и б , сувини ч иқар и б
т а ш л а ш т ай и н л ан д и .
Ж у м а к у н и биринчи п а ҳ ар г а бир га- 
рий қо л ган и д а Д ўлпурд ан ж ў н а д и к . Кун 
ботмасидан дарёдан кечиб ўтд ик.
О й н и н г ўн о л т и н ч и с и д а , с е ш а н б а
к у н и қи зи л б о ш билан ў з б а к н и н г уруши- 
да қ а т н а ш г а н к и ш и — Дэв С ултоннинг 
н а в к а р и к ел д и . У нинг а й т и ш и ч а , ошур- 
(ашур) к у н и Ж о м ва Х аргирд атроф ида 
т у р к м а н л а р б илан у зб а к л а р ж а н г қилиб- 
д и л ар . Бомдод нам ози п а й т и д а н то пе-
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

Г50БУРН0МА
261
ш и н н а м о зи гач а у р у ш и б д и л ар . У збаклар 
уч юз м и н гта ч и қ а р д и , деди у. Туркман- 
л а р эса қ и р қ - э л л и к м и н г к и ш и э к а н . 
А ммо кўз билан ч ам ал аган д а , ул ар ни юз 
м и н г к и ш и дей и ш м у м кин . Л е к и н ўзбак 
уз о д ам л ар и со н и н и бир юз беш м ин г 
к и ш и дер эк а н . Қ и з и л б о ш л а р Рум усу- 
л и д а — ар ава, зарбзан, м и л т и қ л и л а р н и
бир саф қ и л и б , ў зин и у лар ортига беки- 
тиб у р у ш б о ш лай д и л ар . И к к и м и н г ара- 
ва, олти м и н гта м и л т и қ л и с и бор экан. 
Ш аҳзода ва Ж ў ҳ а (Х ож а) Султон йигир- 
м а м и н г сар а й и г и т и б и л а н а р а в а л а р
о раси д а т у р ар , б о ш қ а б е к л а р н и арава- 
л ар н и н г ўнг ва чап қан о тл ар и га саф торт- 
т ир ган эди. У зб а к л ар етиб бориб, четда- 
ги к и ш и л а р н и босиб, отдан туш и риб ол- 
дига солиб ж ў н а й д и л а р . Қ изи лбош лар- 
н и н г ор қ а т ар аф и дан ай л а н и б ўтиб, туя 
ва п артолн и (сафар а н ж о м л а р и н и ) ў л ж а
қ и л и б о л ад и л ар . Ш у пайт ар а в а л а р ора- 
с и д а т у р г а н ж а н г ч и л а р з а н ж и р л а р н и
ечиб, о л д и н га ч и қ а д и л а р . Б у ерда ҳам 
ж у д а ш и д д ат л и ж а н г бўлади. Ў збак уч 
бора қ а р ш и л и к к а у чрайди. Т ангри тао- 
ло к ў м а г и б и л а н ў з б а к н и е н г а д и л а р .
К ў ч у м х о н , У б ай д х о н , А б у саи д Султон 
б о ш ч и л и ги д аги т ў қ қ и з султон асир оли- 
н а д и . Б и р А б у саи д С у л т о н ги н а т и р и к
эм и ш , қ о л ган с а к к и з султон қатл эттири- 
л ад и . У б айд х онн инг боши топилм абди, 
б иро қ т а н а с и н и т о п и б д и л а р , ўзб аклар- 
дан э л л и к м и н г к и ш и ва т у р к м ан л ар д ан
й и ги р м а м и н г к и ш и ў л им га бордилар.
Худда у ш а ку н и Ғиёсиддин қў рч и, ўн 
о л т и к у н д а қ а й т и б к е л и ш в а ъ д а с и н и
олиб Ж ў н п у р г а ж ў н а тг ан эд ик, келди. 
У ж ў н а г а н пайтда Султон Ж у н а й д лаш- 
к а р и б и л а н Х а р и д г а к е т г а н л и г и боис 
Ғиёсиддин қ ў р ч и ўз в ақти да етиб келол- 
м ад и. 
С ултон Ж у н а й д о ғ з а к и тар зд а: 
„ Ш у к р - ш у к р . Т а н г р и н и н г м а р ҳ а м а т и
билан бу т ар аф л ар д а под ш о ҳ ни нг кели- 
ш и н и талаб этадиган и ш л а р кўринм ай- 
ди. М ирзо 
А с к а р и й к е л г а н л а р и д а , бу 
ви ло я тд аги султонлар, х он л ар ва амир- 
л ар г а Мирзо билан б и р л а ш и ш г а фармон 
бўлса, ҳ ам м а и ш л а р н и н г осонлик билан 
й ў л га т у ш и ш и г а ум ид бор“ , деб айтиб 
ю борибди.
Г а р ч и С у л то н Ж у н а й д д а н ш у н д а й
жавоб к ел ган бўлса-да, Сангаа коф ирга 
қ а р ш и газовотдан к ей и н Б ан го л ага элчи
қ ил и б юборган к и ш и м и з — бугун кели- 
ши лозим бўлган Мулло М уҳам м ад му- 
з аҳ ҳ и б к ел т и р а д и г а н хабарни ҳам кут- 
дик.
О й н и н г ўн т у қ қ и з и н ч и с и д а , ж у м а
куни м а ъ ж у н еб, бир неча я қ и н одамла- 
р и м б и л а н „ Х и л в а т х о н а “ да ў т и р г а н
эдим, М улло М уҳам м ад м узаҳҳиб кечқ- 
урун, я ъ н и шанба кечаси келиб мулоза- 
м а т қ и л д и . У т а р а ф л а р д а г и а ҳ в о л н и
сўраб б илдик. Б анго л ий итоат ва 
ҳам- 
ж и ҳ а т л и к м ақ о м и д а экан.
Я к ш ан б а куни т у р к ва ҳинд амирла- 
рини „ Х и л в а т х о н а “ га ч о рлаб, к ен гаш - 
д ик. Б анго л ий элчи юбориб, итоатда ва 
ҳ а м ж и ҳ а т л и к йўлини тутганлиги ҳ ақи да 
сўз борди ва Б анголага б ориш ни нг ўзи 
ўринсиз, деган ф и кр га к ел д и к. А гар Бан- 
голага борм асак, бу ер ларда л а ш к а р н и
т а ъ м и н л а ш у ч у н е т а р л и х а з и н а г а эга 
бўлган бирор ер й ў қ . Ғарб тарафда бун- 
дай ж о й л а р бор: ҳам я қ и н , ҳам хазина- 
си бор.