Халцаро бобур фонди

Ш айху М улло Ш иҳобу Хондам ир,
К ел и п г уч-уч, и кк и -и к ки , бир-бир.
Д а р в е ш М у ҳ а м м а д ва Ю нус А л и , 
Абдулло ҳам шу ерда эди. Аср намози 
в а қ т и д а п о л в о н л а р к у р а ш т у ш д и л а р . 
Ч ор ш ан б ан и ўш а ж о й д а ў т к а з д и к . Туш- 
га я қ и н м а ъ ж у н е й и л д и . Т о ж и х о н н и
Ч ун ард ан ҳайдаб ч и қ а р и ш учун борган 
М алик Ш а р қ ш у ку н и к елди. Ў ша куни 
п о л во н л ар к у р а ш ту ш д и л а р . А в в ал р о қ
к ел ган П аҳлавон А вадий эн ди гин а кел- 
ган ҳ и н д у ст о н л и к к у р а ш ч и б илан оли- 
ш иб, уни й и қ и т д и . Я ҳё Н уҳ о н и й га Сар- 
ваар еридан ўн беш л а к л и к даром адни 
х и зм ат ҳ а қ и қил и б белгилаб, сарпо кий- 
дириб, рухсат берилди.
Э р та си га ўн бир к у р ў ҳ й ў л юриб, 
Гўйи дарёсидан ўтиб, дарё ёқасид а тўхта- 
д и к . Олдинда кетган султон ва беклар- 
дан у л а р н и н г Д ал м у д га етиб борганла- 
ри, бироқ ҳ ал и Ганг д арёсидан ўтмаган-
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

278
БОБУРТЮМЛ
л и к л а р и ҳ а қ и д а хабар к е л д и . Мен ач- 
ч иғл ан иб , у л ар га Ганг дарёсидан тезда 
ўтиб душ м ан ортидан боринг, Ж у у н д а н
ҳам ўтиб О лам хонни ў зи н ги зга қ ў ш и н г
ва д у ш м ан билан ж а н гг а к и р и ш г а ҳара- 
к а т қ и л и н г , деган фармон юбордим.
У ш б у д а р ё ё қ а с и д а н ж ў н а б , и к к и
ж о й д а т ў х т аб , Д а л м у д г а етиб к е л д и к . 
Қ ў ш и н н и н г к а т т а қ и с м и ў ш а к у н н и н г
ў зи д аё қ Ганг дарёсидан кечиб ўтдилар. 
Ў рдуни н а р и ги қ и р ғ о қ қ а ў т к а з г а ч , ке- 
ч и к д ан қ у й и д аги оролда м а ъ ж у н ейил- 
ди. А ск ар л ар Ж о н оли го н тарафдан сув- 
дан ўтиб, бир кун туриб қ о л д и . Б о ци 
Т о ш к а н д и й А в а д н и н г л а ш к а р и б и л ан
келиб х и з м ат и м г а кирд и .
Ганг дарёсидан бир м ан зи л узоқла- 
шиб, К ўр ар ан и н г я қ и н и д а А ринд дарё- 
си ёқасида т у ш д и к . Д алм уддан Курара- 
гача й и гирм а и к к и ку р ўҳ йўл экан.
П а й ш а н б а к у н и у ж о й д а н т о н г д а
қ ў зғал и б , О дампур ви ло я ти қ а р ш и с и д а 
т ў х тад и к . Д уш м ан ортидан дарёдан ке- 
чиб ўтиш н и яти да олдинроқ жолабонлар- 
дан б и р -и к к и к и ш и н и бор к е м а л а р н и
олиб к е л и ш учун К ал п и й га ю боргандик. 
Б и з т ў х т аган к у н и к е ч қ у р у н бир неча 
к ем а келди. Дарёдан ў тиш учун к е ч и к
ҳ а м т о п и л д и . Қ ў н и м ж о й ж у д а ч а н г
б ў л га н и боис ф а қ а т о р олда б ў л а р д и м . 
Неча кун ўш а ерда турган булсак, кеча- 
ку нд у з ф а қ а т оролда ту рардим . Душ ман- 
дан и ш о н а р л и бирор хаб ар к е л м а г а н и
учун Б оқи ш иго ву л н и А ваддаги йигит- 
л ар билан сув кечтириб, д у ш м анд ан ха- 
бар топиб к е л и ш учун юборилди.
Эртаси ж у м а ку н и аср намози пайти 
Б о қ и б е к н и н г н а вк ар и к елди. Ш айх Бо- 
я з и д ва Б и б ан н и н г қ ар о ву л и н и тор-мор 
қ и л и б , М уборакхон Ж и л в о н и й деган до- 
вю р ак й и ги т и н и ва я н а бир неча киш и- 
сини ўлдириб, бир неча бош ҳам да бит- 
та т и р и к о д ам и н и ю борибди. К ей и н ги
куни эрталаб Б оқи билан бирга кетган 
Ш о ҳ Ҳ у с а й н б а х ш и қ а й т и б к е л д и . У 
қ ар о в у л н и тор-мор қ и л г а н л а р н и ҳам д а 
бўлиб ўтган воқеаларни батафсил сўзлаб 
берди. Ш у к у н и к е ч қ у р у н , о й н и н г ўн 
у ч инч исид а, я к ш а н б а кечаси Ж у у н да- 
рёси суви ш унд ай к ў т а р и л д и к и , эрталаб 
уш бу оролни я х ш и г и н а сув босди. Мен 
б о ш қ а о р о л г а , д а р ё д а н бир ў қ о т и м и
п а ст р о қ д а ги оролга ўтиб, ч о д и р т и к и б
ў т и р д и м .
Д уш анба к у н и ил га р и к етган бек ва 
с у л т о н л а р о л д и д ан Ж а л о л Т о ш к а н д и й
к е л д и . И л г о р н и н г х а б а р и н и э ш и т и б ,
Ш айх Б о я з и д ва Б и б ан М аҳўба вилоя- 
тидан қ очибдилар.
П а ш а к а а л б о ш л а н г а н , л а ш к а р эса 
беш-олти ойдан буён саф арда эди. Лаш- 
к а р н и н г от-улови х ароб б ў л ган д и . Ш у 
боис и л га р и к ет ган султон ва бекларга 
Огра ва ў ш а атр о ф д ан я н г и к у ч л и ил- 
ғор к ел гу н и ч а, борган ж о й и н г и з д а тўх- 
таб турин г, деган фармон берилди.
Ш у к у н и аср н а м о з и п а й т и Б о қ и
ш и ғо в ул га ва А ваддан к ел ган л а ш к а р г а
рухсат берилди. 
Л а ш к а р Сару дарёси- 
дан кечиб ўтаётган и д а қай ти б келиб хиз- 
м ати м га к и р г а н М аъруф Ф а р м у л и й н и н г
ўғли Мусога А м р у ҳ ар д ан ў тти з л а к л и к
даромади бор ви ло я тн и х и зм ат маош и 
қ и л и б тай и н л аб , махсус бош-оёқ к и й и м
ва э г а р л и от совға қ и л и б , А м р у ҳ а р г а
к е т и ш г а рухсат берилди.
Б у т о м о н л а р д а н х о т и р ж а м б ўлиб, 
сеш анба к у н и кеч аси у ч инч и посдан кей- 
и н г и б и р и н ч и г а р и й д а т е з л и к б и л а н
О гр а г а й ў л о л д и к . Э р т а с и г а ўн о л т и
к у р ў ҳ йўл юриб, ту ш га я қ и н К ал п и й га 
қ а р а ш л и Б и л а в а р деган ви л о я т д а туш- 
ланиб, отга арп а бериб, нам озш ом пай- 
тида у ердан ж унаб к е т д и к . Б у к еча ўн 
уч к у р ў ҳ ю риб, у ч и н ч и посда К а л п и й
в и л о я т л а р и д а н С ў г а н д п у р г а т у ш д и к .
Б аҳ о д и р х о н С ервон ий нин г м ақб ар асига 
к и р и б у х л а д и к . Бомдод н а м о зи н и ў ш а 
ерда ўтаб, й ў л га т у ш д и к . Ўн олти к у рўҳ 
юриб, туш пайти И т а ъ в а г а етиб к е л д и к . 
М аҳдий Х о ж а қ а р ш и м и з г а ч и қи б кутиб 
олди. К еч ан и н г б ири нчи посидан кей ин 
у ердан ж ў н а б к ет д и к . И ўлда бир муд- 
дат ухлаб, ўн олти к у р ў ҳ йўл босиб, туш 
чоғи Р а п р и й н и н г Ф а т ҳ п у р и д а тў х т ад и к . 
Эртаси к у н и пептин намози п а й ти Фат- 
ҳпур д ан ж ўнаб, ўн олти к у р ў ҳ йўл юриб, 
к е ч а н и н г и к к и н ч и п о с и д а О г р а д а г и
„Ҳ аш т б и ҳ и ш т " боғига т у ш д и к .
Эртаси — ж у м а к у н и М уҳ ам м ад бах- 
ш и ва я н а баъ зи китпилар к елиб илти- 
фот к ў р сат и ш д и . П еш и н н ам о зи га я қ и н
Ж у у н д а н ўтиб, Х о ж а А б д у л ҳ а қ қ а илти- 
фот қ и л и б , қ а л ъ а г а бориб ам м аб еги м - 
л а р н и кўрд им .
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУ РНОМЛ
279
Б а л х л и к бир д еҳ қ о н н и қовун э к и ш
учун қ ў й г а н д и м . Б и р неча қовун сақлаб 
қ ў й г а н э к а н , ол иб к е л д и . А н ч а я х ш и
қ о в у н л а р етил и бд и . Б и р -и к к и туп ток- 
ни „ Ҳ аш т б и ҳ и ш т “ богига эк ти р га н д и м , 
у ҳам я х ш и у зу м л ар солибди. Ш ай х Гу 
ран ҳ ам бир сават узум юборган экан , 
у зу м л ар и ёмон эмасди. Ҳ индустонда бун- 
дай қовун ва узум е т и л и ш и д а н ж у д а хур- 
санд бўлдим.
Я к ш а н б а к е ч а с и
и к к и н ч и посдан 
ўтган эди ҳ а м к и , Моҳим келди. Б из лаш- 
к а р т о м о н га ж у м о д у л -ав в ал о й и н и н г
ўнинчисида о тлангандик. Ғалати тасодиф 
содир бўлибди. У лар ҳам Кобулдан ўш а 
к у н и й ў л г а ч и қ и ш г а н э к а н . З у л қ а ъ д а
о й и н и н г анвалида, пай ш ан б а к у н и кат- 
та дево н х о над а й и г и л и ш ў тк ази л аё тга - 
нида Ҳ ум ою н ва М о ҳ им ни нг тортиқла- 
р ин и к е л т и р д и л а р . Ш у ку н и М агфур де- 
воннинг бир н а в к а р и г а юз э л л и к каҳаа- 
ра(юк таш увчи , иш чи) бериб, қовун, узум 
ва м евалар к е л т и р и ш учун Кобулга юбор 
дик.
О йнинг у ч и н ч и си д а, ш анба куни Ко- 
булдан кар во н б о ш и бўлиб к е л г а н Ҳин- 
дубекни А ли Ю суфнинг ў л и м и боис Сан- 
балга юборган эк а н л а р , келиб м енга ил- 
тифот қ и л д и . Ҳ исом иддин А ли Х алиф а 
ҳам А л в ар д ан ш у к у н и кел и б , мулоза- 
м ат қ и л д и .
Э р та си , я к ш а н б а к у н и А л и Ю суф 
ни н г вафоти боис Т и р м у ҳ а н и й д а н Сан- 
балга ю борилган Абдулло к елди.
Кобулдан к ел г ан к и ш и л а р д а н эшит- 
д и к к и , Ш а й х Ш а р и ф Қ орабогий Абду- 
л а з и з н и н г и г во гар л иги ёки ў зи га тараф- 
дорлиги боис қ и л м а г а н зулм ва ўтм аган 
б и д ъ ат л а р н и бизга нисбат бериб, даъво 
х а т л а р и б итиб д и, у н и н г о ст и га Л а ҳ ў р
и м о м л а р и н и н г н о м л а р и н и ёзиб ҳ а м д а
у л ар га ку ч билан имзо чектириб , ариза- 
нинг н у с х ал ар и н и ш а ҳ а р л а р г а тар қат и б , 
ж а н ж а л қ и л и ш н и я т и д а ю р ган м и ш . Аб- 
д у л а з и з б у н д ан т а ш қ а р и , м е н и н г бир 
қ а н ч а ҳ у к м л а р и м г а қ у л о қ солм ай, ҳар 
х и л номуносиб гап л ар айтиб, к ер а к с и з
и ш л а р қ и л и б юрди. Ш у боис, о й н и н г ўн 
б и р и н ч и си да, я к ш а н б а к у н и Қанбар Али 
ар гу н н и Ш ай х Ш ар и ф н и , Л а ҳ ў р имом- 
л а р и н и ю гу р д ак л ар и б илан ҳам д а Абду-
л а з и з н и ҳ у з у р и м и з г а о л и б к е л и ш н и
тайи нлаб ж ў н а т д и к .
О йнинг ўн б еш ин чи сид а, п ай ш ан б а 
к у н и Т и ж ар ад ан Ч ин Темур Султон ке- 
либ, и лтиф от кўрсатд и. Ў ша ку н и паҳ- 
лавон Содиқ билан Улуг А вадий куш ти- 
гир к у р а ш т у ш д и л ар . Содиқ ж у д а қий- 
налиб, ярим-ёрти й и қ и т д и . Ж у д а қ ат т и қ
к у р а ш и ш и г а тўгри келди.
Ойнинг ўн т ў қ қ и з и н ч и с и д а , душан- 
ба к у н и қ и з и л б о ш л а р э л ч и с и М урод 
қ ў р ч и г а қ и м м а т б а ҳ о т о ш л а р қ а д а л г а н
к а м а р х а н ж а р ва муносиб тўн кий д ир иб , 
и к к и л а к танга ин оят қ и л и б , к ет и ш и га 
рухсат берилди.
Ў ша к у н л ар и Саййид М аш ҳ ад и й Гва- 
л и й ар д ан к елиб, Р аҳ и м д о д н и н г душман- 
л и к и ш л а р и н и қў зғаё тга н и н и хабар қил- 
ди. У ерга Х ал и ф ан и н г н а вк ар и ТПоҳму- 
ҳам м ад м уҳрдорни кўп н а си ҳ ато м и з сўз- 
лар битиб ж ў н а т д и к . Ш о ҳ м у ҳ ам м ад бо- 
риб, бир неча к у н д ан к ей и н ўзи билан 
бирга Р а ҳ и м д о д н и н г ў ғл и н и к ел ти р д и . 
У ғли к е л г а н бўлса ҳ ам Р а ҳ и м д о д н и н г
к е л и ш н и ят и й ў қ эди. У нинг қ ў р қ у в и н и
т а р қ а т и ш м ақса д и д а э у л ҳ и ж ж а ойининг 
б еш и н ч и си д а, сеш ан ба к у н и Н у р б ек н и
Г в ал и й а р га ю бордик. Б и р неча ку нд ан 
к ей и н Нурбек келиб, Раҳим доднинг яли- 
ниб-ёлворганини айтди. Ўнинг муддаоси- 
дагидек ф арм онлар битиб юборилаётган 
бир п а й т д а у н и н г бир н а в к а р и келиб: 
„Мени ўглини олиб қ оч и ш га юборди, бу 
ерга к е л и ш
у н и н г х аёл и д а ҳам й ў қ “ , 
деди. Бу хабарни эшитиб, дарҳол Гвалий- 
арга отланм оқчи бўлдик. Аммо Х алифа 
менга я н а бир бор Р аҳим додга насиҳато- 
муз хат ёзиб юборай, ш о я д к и , у тўғри 
йўлга ўтса, деб айтди. Б у иш ни баж ари ш
учун Ш иҳобиддин Хусрав юборилди.
М азкур ойнинг еттинчисида, пайшан- 
ба куни И таъвадан Маҳдий Х ож а келди. 
Ҳ айит куни Ҳ индубекка махсус бош-оёқ 
к и й и м , қ и м м а т б а ҳ о т о ш л а р қ а д а л г а н
кам ар -ш ам ш ир ва я х ш и от иноят қилин- 
ди. Т у р к м а н л а р орасида Ч и гато й номи 
билан м аш ҳ у р Ҳ асан А ли га бош-оёқ сар- 
по, қ и м м атб аҳ о тош л ар қ ад ал ган к ам ар
х а н ж а р на етти л а к л и к д а р о м а д и бор 
ви ло я т и н о ят бўлди.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

280
БОБУРШМА