Халцаро бобур фонди



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet179/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   ...   175   176   177   178   179   180   181   182   ...   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

35 — Бобурнома
www.ziyouz.com kutubxonasi


274
БОБУРНОМЛ
кема тсфтаётганлардан тайинланган қисм 
олдинга ўтди, деган хабар келди. Кема- 
ларни тортиб бораётганимизда, банголий- 
лар бизни пайқаб қолиб, биз билан жанг- 
га кири ш д и лар. Бир кем ачин инг оёгига 
тош тегиб, оёғи синди, ўта олмадик.
П ай ш ан б а кун и тонгда м ўлжордаги- 
л ар д ан ю қ о рига ж ў н а т и л г а н
к ем алар- 
н инг ҳ ам м аси етиб кел д и , деган хабар 
к елди. Д уш м ан о т л и қ л а р и н и н г барчаси 
отланиб, бизнинг ҳ ар ак а тд аг и қисм им из- 
га қ а р ш и ю риш бош лади. Мен ҳ ам зуд- 
л и к б ил ан о тл ан и б, к еч а о қ ш о м ўтка- 
з и л г а н к е м а л а р у с т и г а ети б к е л д и м .
М у ҳ ам м ад Султон м и р зо б о ш ч и л и ги д а
ў т и ш г а қ ар о р қ и л г а н к и ш и л а р т ў х там ай
ўтиб, А с к а р и й г а қ ў ш и л с и н , деб чопар 
ю борилди. М ана ш у к ем а л а р тепасида 
бўлган Эсон Темур Султон б илан Тўхта 
Б ў га Султонга тезроқ ў т и ш н и бошласин- 
л а р , деб б у й р у қ б ер д и м . Бобо Султон 
бел ги л ан ган ерга кел м аётган д и . Дарҳол 
Эсон Т ем у р С ултон бир к е м а д а ўттиз- 
қ и р қ т а ч а н а вк ар и билан о тларин и кем а 
ёнига олиб, ёлидан уш лаб суздириб ўтди- 
л ар . Б у л а р н и н г ортид ан я н а бир кем а 
сузиб ўтди.
Б у л а р н и н г дарёдан ў т аёт ган и н и кў
риб б ан го л и й л ар н и н г ж у д а к ў п пиёдаси 
б уларга қараб юрди. Эсон Темур Султон- 
ни н г е т т и -с а к к и з н а н к а р и о т л ан и б , бу 
п и ёд ал арн и н г қ а р ш и с и га бориб, султон 
о тл ан гу н и ч а, ул ар ни ж а н г г а тортиб, ўқ 
отиш иб, Султон турган том онга тортди- 
л а р . Б у н г а ч а Эсон Т ем у р С ултон ҳ ам
отланди. И к к и н ч и кем а ҳам кечиб ўтди. 
С у л то н ў т т и з - ў т т и з беш о т л и қ б и л а н
ж у д а к ў п п и ё д а н и н г у ст и г а бостириб, 
у л а р н и қ о ч и ш г а м аж б у р қ и л д и . Ж у д а
я х ш и и ш к ўрсатди. У ч а қ қ о н л и к билан, 
қ ў р қ м асд ан , ҳ ам м ад ан бурун дарёни ке- 
чиб ўтди. И к к и н ч и с и ш у к и , кў п пиёда- 
н и н г у с т и га оз о д ам и б и л ан бостириб 
бориб, уларни қ о ч и ш г а м аж бур қ ил д и. 
Т ў х та Б ў ға Султон ҳ ам д ар ёд ан кечиб 
ў тд и . К е м а л а р о л д и н м а -к е й и н д ар ёд ан
к е ч и б ў т а б о ш л а д и л а р . Л а ҳ у р л и к ва 
ҳ и н д у с т о н л и к л а р ҳам ҳ ар том ондан — 
б ири ёғоч га т а я н и б , б о ш қ а с и — д аста 
(бир боғ) қ а м и ш ёр д ам и да д ар ёд ан ке- 
чиб ў ти ш га к и р и ш д и л а р .
Б у аҳволни кўрган м ў л ж о р тўғриси- 
даги ж у д а кўп б ан г о ли й л ар
к е м ал ар и
билан д ар ён и н г 
қ у й и т а р а ф и г а
қо ч а 
б о ш л а д и л а р .
Д арвеш М уҳам м ад Сорбон, Дўст эши- 
к о ғ а ва я н а б а ъ з и й и г и т л а р м ў л ж о р
тўғриси д ан ўтд ил ар . С ултонларга отлиқ 
одам юбориб, д ар ёд ан к еч и б ў т ган л ар - 
ни я х ш и л а б й и ғи н г ва қ а р ш и д а турган 
қ и с м га я қ и н л а ш и н г ва у л ар н и ай ланиб
ўтиб, ду ш м ан билан ж а н г г а к и р и н г , — 
деб бу йр у қ бердим. С ултонлар ўтганлар- 
ни ў з л ар и га қў ш иб , уч-тўрт қисм бўлиб, 
д у ш м а н га т а ш л а н д и л а р .
Б у л а р я қ и н л а ш г а н д а д у ш м ан пиёда- 
л а р и н и о л д и н г а солиб, саф и н и бузмай 
кела бош лади.
А с к а р и й б и л а н б и р г а б е л г и л а н г а н
қисм дан К ў к и й аск а р л а р и у л ар га яқин- 
л а ш а д и . У т а р а ф д а н К у к и й , бу тараф- 
дан с у л т о н л ар етиб бориб, д у ш м а н би- 
л ан ж а н г б о ш лай д и л ар . Д у ш м а н н и оти- 
дан қул атиб , бош қа о т л и қ л а р и н и ортга 
қ а й т и ш г а м а ж б у р қ и л а д и л а р . Б а с а н т
Р а в и с м л и о б р ў ъ - э ъ т и б о р л и к о ф и р н и
К ў к и й ва унинг о д ам л ар и отдан қула- 
тиб, бош ини к есади л ар. У нин г ўн-ўн беш 
ж а н г ч и с и К ў к и й н и н г ж а н г ч и л а р и усти- 
га бостириб к е л а д и ва булар ш у замо- 
н и ё қ у л а р н и ч о пиб т а ш л а й д и . Т ў х т а
Б ў ғ а С ултон д у ш м а н н и н г қ а р ш и с и д а н
бориб, ж у д а я х ш и қ и л и ч солади. Мўғул 
А б дуваҳҳоб ва ун и н г у к а с и ҳ ам я х ш и
қ и л и ч б о з л и к қ и л д и л а р . Ш у н д а й бўла 
туриб, Мўғул с у зи ш н и билм асди, дарё- 
дан з и р ҳ и б ил ан о т н и н г ё л и н и у ш лаб
кечиб ўтарди.
М е н и н г к е м а л а р и м о р қ а д а қ о л г а н
эди. У ларни олиб к е л и ш учун одам юбор- 
дим. „Ф ар м о й и ш " кем аси и л гар и р о қ кел- 
ди. „ Ф а р м о й и ш “ га ч и қ и б банголийлар- 
ни нг ер л ар и н и сайр қ и л и б , „ Г у н ж о й и ш “ 
к е м а с и г а т у ш и б , ю қ о р и д а к е ч и к бор- 
й ў қ л и г и н и сўрадим.
Мир Муҳаммад жолабон Сару дарёси- 
нинг юқорисида ўтадиган я х ш и жой бор, 
деб м аълум қилди. У айтган ердан лаш- 
к ар кечиб ўтаверсин, деган фармон бўлди.
М у ҳ ам м ад С ултон М ирзо бош чили- 
ги даги к и ш и л а р г а дарёдан ў ти ш га буй- 
р у қ б е р и л г а н э д и . С у в д ан ў т а ё т г а н д а
Я к к а Х о ж а н и н г кем аси ч ў к и б кетиб, Як- 
к а Х о ж а Т ангри р а ҳ м а т и г а борди. Унинг 
н а в к а р ва в и л о я т л а р и н и у к а с и Қ осим 
Х о ж а г а ин оят қ и л д и м .
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМЛ
275
П еш и н нам ози чоги ғусл қ и л а ё тг а н
пайтим султо нл ар к ел и ш д и . У ларни мақ- 
таб, к е л г а н л а р и н и м а ъ қ у л л а б , ин оят ва 
ш аф қ ат и м д ан умидвор қи л д и м . Ў ш а пай- 
ти А с к а р и й ҳам келиб қо л д и. А скар и й
б и р и н ч и м ар та б ундай и ш л а р д а қатна- 
ш аётган эди. У нин г х у л қ и
к е л а ж а г и
учун я х ш и ал о м ат бўлди. Ў ша оқш ом
ҳ ал и ўрдудан кўчиб к етм аётган и м и з боис 
бир оролда „ Г у н ж о й и ш “ к ем аси д а ухла- 
дим.
Ж у м а к у н и Сару д ар ёси ни нг ш им ол 
т а р а ф и д а Х а р и д г а т е г и ш л и
Н и р х у н
в и л о я т и д а г и К у н д а б а д еган қ и ш л о қ д а
т ў х т а д и к .
Я к ш а н б а к у н и К ў к и й н и о д а м л а р и
билан Ҳ о ж и п ур га хабар олиб к ел и ш учун 
ю бордик. Ш о ҳ м у ҳ ам м ад М аъ р уф ўтган 
й и л и к е л г а н и д а у н г а к а т т а э ъ т и б о р
қ и л и б , С аран в и л о я т и н и б ер ган эд им , 
жуда кў п я х ш и и ш лар қ илди. Отаси — 
М аъруф билан и к к и марта уруш қилиб, 
уни енгди ва аси р қил и б олди. Султон 
М аҳмуд ҳ и й л а билан Б и ҳар н и эгаллага- 
ни да, Б и б ан билан Ш а й х Б о я з и д унга 
қ ар ш и борганларида, Ш оҳм уҳам м ад ҳеч 
ни м а қ и л о л м а й , ул ар га қ ў ш и л д и . Уша 
пайтда ҳам бир неча марта хабарлар кел- 
ганди. Х а л қ орасида ҳам у ҳ ақд а бўлма- 
гур гап-сўзлар юрарди. А скарий Ҳ алдий 
кеч иги д ан ўтган заҳоти Ш оҳм уҳам м ад ўз 
о дам л ар и б илан к ел д и . А с к а р и й билан 
у ч р аш иб , б ан го ли й л ар устига бирга бор- 
ди. У ш а ж о й д а эк а н и м и з д а к елиб, илти- 
фот кўрсатд и.
Ў ш а к у н л а р и Ш а й х Б о я з и д ва Би- 
бандан, у л а р н и н н г Сару дарёсидан ў ти ш
н и я т и д а э к а н л и г и ҳ а қ и д а кетм а-кет ха- 
б ар л ар к е л а р д и .
Ш у п а й т д а С анбалдан қ и з и қ хабар 
келди: А ли Юсуф Санбалда туриб, у ерни 
ж у д а я х ш и идора қи л и б , тартиб ва ин- 
т и з о м ў р н а т г а н эди. Ў зи ва д ў с т и д е к
бўлиб қ о л ган табиби бир к ун н и н г узида 
Т а н г р и р а ҳ м а т и г а б о р и б д и . С а н б а л н и
б о ш қ а р и ш учун А бдулла Санбални юбо- 
р и ш га қар о р қ и л д и к . Р ам азо н ойи н и н г 
б е ш и н ч и с и д а , ж у м а к у н и А б д у л л ага у 
ерга к е т и ш учун рухсат берилди. У ш а 
к у н л а р и Ч и н Темур Султондан ҳам ха- 
б ар л ар к ел д и . Б е л г и л а н г а н б ек л ар н и н г 
к ў п ч и л и г и Кобулдан менинг қариндош - 
л а р и м к е л а ё т г а н л и ги боис Султонга қ ў
ш и л а о л м аётган эк а н л а р . М у ҳам м ад ий 
ва я н а б аъ зи л ар Султон билан юз курўҳ- 
ча ж о й г а ж а д а л бориб, Б ал у ч н и босиб- 
д и л ар . А бдуллодан Ч и н Темур Султон- 
га, Султон М уҳам м ад дўлдой, Муҳамма- 
д ий ва у ердаги ай рим бек ва йигитлар- 
га Ч ин Темур Султон билан Ограда йиги- 
либ, тайёр бўлиб ту ри ш л ар и н и тайинлаб 
фармон юбордим. Д уш м ан қайси тараф- 
дан келса, ў ш а томонга отлансинлар.
О й н и н г с а к к и з и н ч и с и д а , д у ш а н б а
к у н и Д ар ё х о н н и н г набираси Ж а л о л х о н , 
у н и н г о л д и г а Ш а й х Ж а м о л и й борган 
эди, ў з и н и н г обрў-эътиборли а м и р л ар и
билан ҳ у зу р и м га келиб и лтиф от кўрсат- 
ди. Ў ш а к у н н и н г ўзида Я ҳё Н у ҳ о н и й , 
а в в а л р о қ у к а с и н и ю бориб қ у л л и г и н и
изҳор қ и л га н эди, унга б о ш қ ар и ш иш- 
л ар и
учун фармон ҳам юборган эдим, 
к е л и б х и з м а т и м г а к и р д и . М о д о м и к и , 
етти-саккиз минг нуҳоний ва афгон умид- 
вор бўлиб кел ган эк ан , ул ар ни ноумид 
қ и л и ш н и и с т а м а й , Б и ҳ а р д а н п о д ш о ҳ
х а з и н а с и га т у ш а д и г ан бир к а р ў р даро- 
м ад ни а ж р а т и б , э л л и к л а к н и М аҳмуд- 
хон Н уҳ о н и й га ин оят қили б, қ о л ган ини 
м а н а ш у Ж а л о л х о н г а б е р д и м . У бир 
к ар ў р солиқ тў л аш г а рози бўлди. Бу пул- 
л а р н и йигиб о л и ш учун Гулом ясовул 
ю б о р и л д и . М у ҳ а м м а д З а м о н м и р з о г а
Ж ў н п у р в и л о я т и берилди.
П а й ш а н б а к у н и о қ ш о м д а И с м о и л
М итаадан бурунроқ, б изн инг учта шар- 
т и м и зн и Х ал и ф а н и н г Гулом А ли исмли 
н а в к а р и Ш оҳзода М унгернинг Абулфатҳ 
деган н а в к а р и билан б и р га ли кд а Нусрат- 
ш о ҳ га е т к а з га н эди, ўш а А булфатҳ би- 
лан б и р гали к д а Ш оҳзода Мунгер, Ҳасан 
Л а н г а р вази р ва Х а л и ф а н и н г хатлари- 
ни олиб к е л д и . У лар биз ай т г а н учта 
ш ар т н и қабул қ и л и б , Н у ср атш оҳ рози- 
л иги учун м а с ъ у л и я т н и ўз з и м м ал ар и га 
олиб, сулҳ ту зи ш н и т а к л и ф этибдилар.
М о д о м и к и , б и з н и н г бу ю р и ш и м и з
и сён ко р богий аф го н л ар н и даф қ и л и ш
м ақса д и д а бўлган э к ан , бу душ манлар- 
дан б а ъ з и л а р и бош олиб к етди, баъзи- 
л ар и келиб х и з м а т к о р л и к ва қ у л л и к н и
қабул қ и л д и , қолган оз қисм и Банголий- 
нинг қ ў л и д а қолди. У лар учун Б анголий 
ж авоб берарди. Б у н и н г устига паш ака- 
ал я қ и н л а ш и б қолган ди . Б и з ҳам Бан- 
голий нин г т ак л и ф и га зи к р этилган шарт-
www.ziyouz.com kutubxonasi


276
БОБУРНОМЛ
лар билан сулҳ сўэини ёзиб юбордик.
Ш а н б а к у н и И с м о и л Ж и л в о н и й ,
А л о в у л х о н Н у ҳ о н и й , А в л и ёх о н И шро- 
қ и й беш -олтита ам и р б ил ан кел и б , хиз- 
м а т и м г а т ай ёр э к а н л и к л а р и н и билдир- 
д и л ар . Ў ша ку н и Эсон Темур Султон ва 
Т ў х т а Б ў г а С у л т о н г а м у к о ф о т қ и л и б
к а м а р ш а м ш и р ва к а м а р х а н ж а р , зирҳ- 
л а р ва х и л ъ а т л а р ҳ ам д а ч о п қ и р отлар 
и н ъ о м қ и л д и м . Эсон Т ем у р С у л т о н г а
Н ар н ў л в и л о я т и д а н ў тти з олти л а к ва 
Т ў хта Б ў га С ултонга Ш амсобод вилоя- 
тидан ў тти з л а к и н о я т қ и л и н д и ва таъ- 
зим қ и л д и р и л д и .
О й н и н г ун б е ш и н ч и с и д а , д у ш а н б а
к у н и Б и ҳ а р ва Б а н г о л а т а р а ф л а р д а н
х о т и р ж а м бўлиб, Сару дарёси қ и р ғ о ғ и
ва Кундаба я қ и н и д а ж о й л а ш г а н қўним- 
ж о й д а н Бибан ва Ш ай х Б о я з и д ҳаром- 
х ў р н и н г ёмон и ш л а р и н и даф қ и л и ш ни- 
я ти д а ж ў н а д и к . Орада и к к и бор тўхтаб, 
чорш анба куни С екан д ар п у р н и н г Чатур- 
м ак деган ж о й и д аги Ч апур а деб атал ган 
кеч и ги устида т ў х т ад и к . Ў ш а к у н н и н г 
ўзидаёқ х а л қ дарёдан ўта бош лади. У 
ҳ а р о м х ў р л а р н и н г Сару б илан Гагардан 
ў тиб, Л а к н а в г а қ а р а б б о р аёт ган л и к л а- 
ри ҳ ақ и д а кетм а-кет х аб арл ар к е л а бош- 
л ади. У лар ў тм о қчи бўлган к е ч и к йўли- 
ни тўсиш учун а с к а р л а р га турк ва ҳинд 
ам и р л ар и д ан Султон Ж а л о л и д д и н Шар- 
қ и й , А лихон Ф арм улий , Турдика, Низом- 
хон Б а й а н и й , Т ў л а м и ш ў зб ак , Қурбон 
Ч а р х и й , Ҳасанхон Д ар ёх о н и й н и бош ли қ 
қил и б тайи нлаб , п ай ш ан б а к у н и кечқу- 
рун рухсат бердим.
Ш у о қш ом таровиҳ намозидан сўнг 
б и р и н ч и по сдан беш г а р и й ў т г а н и д а , 
п а ш а к а а л булутлари қ ай н аб чиқиб, бир 
зам о нн ин г ичида ш унд ай тўфон бўлиб, 
қ а т т и қ ш ам ол қ ў з га л д и к и , й и қ и л м а г а н
чодир д еяр ли қол м ад и. Мен чодир ичи- 
да ўтириб ёзаётган эдим, қогоз ва даф- 
тарни й и ғ и ш т и р и ш г а ҳам у л гу р м ад и м . 
Ч оди рни эш и ги олдидаги пардаси билан 
бош им га қ у л ат д и . Чодир тепасидаги ки- 
гиз бўлак-бўлак бўлиб кетди. Тангри сақ- 
лади, ҳеч қ ан дай зиён етм ади. Китоб ва 
д а ф т а р ж и қ қ а ҳ ў л б ўлди . У л а р н и қи- 
й и н ч и л и к б илан й и ғ и ш т и р и б ол д ил ар . 
Ж у н ш о л ч а га ўраб, к ат остига қўйи б , 
устига г и л а м л а р н и ёпдик. Б ўрон и к к и
г а р и й д а н сў н г т и н д и . Й и г м а ч о д и р н и
т и к т и р и б , ш а м ё қ т и р д и м . М а ш а қ қ а т
билан ўт ёқиб, тонггача у х л а м а й , вар а қ
ва д аф т ар л ар н и қ у р и т и ш билан маитғул 
бўлдик.
П а й ш а н б а к у н и мен дарёдан кечиб 
ўтдим. Ж у м а куни отга миниб, Х арийд 
ва Секандарпурни сайр қ и л д и к. Ў ша куни 
Абдулло ва Б о қ и Л а к н а в н и н г олингани 
ҳ ақи да ёзган эдилар. Ш анба куни Кўкий- 
ни одамлари билан бориб Б оқийга қўши- 
л и ш л а р и н и т а й и н л а б о л д и н р о қ ж ўнат- 
дим. Я к ш ан б а куни Султон Ж у н ай д бар- 
л ос, Ҳ а с а н Х а л и ф а , М ул ло О п о қ н и н г
одам лари ва Мўмин ат к ан и н г ака-укала 
рига бориб, Б о қ и га қ ў ш и л и т л а р и н и ва 
мен етиб боргунимча қў л л ар и д ан келга- 
нича унга бехато х и зм ат қ и л и ш л а р и н и
тай и н л аб рухсат бердим.
Ш у к у н и аср н а м о з и п а й т и
Ш оҳ 
М у ҳ а м м а д М а ъ р у ф г а м а х с у с сар п о ва 
я х ш и от ин оят қил и б, рухсат берилди. 
Ўтган йи л ги тартиб бўйича С аран даги 
х и з м а т л а р и ҳам да К ан д ла да ги ёйчилар- 
ни т аъ м и н л аб т у р и ш и учун маош ино- 
я т қ и л и н д и . Ш у к у н и И см оил Ж и лво- 
ни йга ҳам С арваар д аром адидан етм иш
и к к и л а к х и зм ат ҳ а қ и тай и н л аб , рухсат 
берилди. Аловулхон Нуҳон ва унинг бош 
ч и л и г и д а к е л г а н л а р г а ҳам С арваар да- 
ром адидан х и з м ат ҳ а қ и т ай и н л аб , рух- 
сат берилди. У лардан ҳар бири ўғл и н и
Ограда м ени нг доим ий х и з м а т и м д а қол- 
дирад и , деган қ а р о р га к е л д и к . „Гунжой- 
и ш “ ва „О ройиш " к ем ас и н и , я н а қўли- 
м и з г а т у ш г а н б а н г о л и й к е м а л а р и д а н
танлаб ол ин ган и к к и к ем ан и Тирмуҳа- 
ний ва Ғозипурга олиб бориш банголий- 
л а р з и м м а с и г а ю к л а н д и . „ О с о й и т “ ва 
„ Ф а р м о й и ш “ к е м а л а р и н и Сару дарёси 
бўйлаб ю қ о р и га ўрду б ил ан бирга элт- 
син, деган ф арм он бўлди.
Б и ҳ а р ва Сарудан х о т и р ж а м бўлиб 
д у ш а н б а к у н и Ч а т у р м у к н и н г Ч ў п а р а
кеч и ги д ан Сару қ и р ғ о қ л а р и бўйлаб Авад 
томонга к у ч д и к . Ўн ку р ў ҳ ч а йўл юриб 
Ф ат ҳп у р га теги ш л и К а л и й р а деган қ и ш
л о қ ёнида, Сару қ и р ғо ғи га т у ш д и к . Ол- 
д и н р о қ ж ў н а г а н л а р а д а ш и б Ф а т ҳ п у р -
н и н г к а т т а к ў л и г а к ети б қ о л и б д и л а р . 
Б и р неча к и ш и н и я қ и н ў ртад аги одам- 
л арн и о р қ ага қ ай та р и б к е л и ш л а р и учун 
ж ў н а т д и к . К и ч и к Х о ж а н и к ў л ёқ ас и га 
бориб, у ерга т уш ган л а ш к а р н и эртаси
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМА
277
к у н и ўрдуга олиб к е л и ш и учун жўнат- 
д и к . Э р т а л а б у е р д а н к у ч д и к . Я р и м
йў л га етганда „О сойиш " кем асига туш- 
дим . 
Ю қорида ж о й л а ш г а н қароргоҳга- 
ча т о р т т и р и б бордим . Й ў л д а кетаётга- 
ни м и зд а Б о қ и н и н г ҳ узуридан келаётган 
Ш оҳ М уҳ ам м ад д евонанинг ў глин и Ха- 
л и ф а олиб к елди. Л а к н а в ҳ ақ и д а ги ха- 
б ар ни нг т ў гр и л и г и тасд и қ л ан д и .
Рамазон ойининг ўн учинчисида, шан- 
ба куни душ ман уруш бошлайди. Л екин 
уруш иб ҳеч нима қ и л о л м ай д и л ар . Уруш 
кетаётган пайтда бирдан йиғиб қ ўйи лган 
х а с - х а ш а к , к а п а л а р ва ж а р и ч и г а бир 
йўла ўт кетад и , қў р ғо н ичи тан д и р д е к 
қ изи йд и. Қўрғон деворлари устида юриб 
бўлмай қолади ва у лар қўрғонни олади- 
лар. Икки-уч кундан сўнг бизнинг қайт- 
ган им из ҳ ақ и д а ги хабарни эшитиб, душ- 
ман Д алм удга қараб ж ў найди. Ў ша куни 
ҳам ўн кур ў ҳ ч а йўл юриб Секрий вилоя- 
т ин инг 
Ж а л е с а р деган қ и ш л о ги ёнида 
Сару дарёси ёқасида тўхтадик.
Ч о р ш ан б а к у н и отл ар га дам бериш 
м а қ с а д и д а ў ш а ж о й д а қ о л д и к . Б а ъ з и
к и ш и л а р н и н г а й т и ш л а р и ч а , Ш ай х Боя- 
зид ва Б и б ан Г а н гд ан ўтиб, Ч у н а р ва 
Ж у у н ер л ар и о р қ а л и ў з л а р и н и н г сипо- 
ҳ и й л а р и том онига ў тиш н и я т и д а юрган- 
м и ш . Б е к л а р н и ч а қ и р и б к е н г а ш д и м .
Ж у н п у р ўрнига Ч у н ар н и , я н а баъзи ви- 
л о я т л а р н и олган М уҳам м ад Зам о н мир- 
зо на Султон Ж у н а й д барлос, Маҳмуд- 
хон Н у ҳ о н и й , Қ ози Ж и й а ва Т о ж и х о н
С арангхоний бориб Чунарда д уш м анни нг 
й ў л и ни тўссин, деган ф икр га келдик.
Э р т а с и г а п а й ш а н б а к у н и т о н г д а
кўчиб, Сару дарёсидан у з о қ л аш и б ўн бир 
к у р ў ҳ йўл ю р д ик ва П ар сару д ан ўтиб, 
П ар сар у ё қ ас и га т у ш д и к . Б е к л а р н и чор- 
лаб, к ен гаш ў т к азд и м . Эсон Темур Сул- 
т о н , М у ҳ а м м а д С у л т о н м и р з о , Т ў х т а
Б ў ғ а С у л т о н , Қ о си м Ҳ у с а й н
С ул то н, 
Б еҳ ў б С ул то н, М у заф ф ар Ҳ у сай н Сул- 
тон, Қосим Х о ж а, Ж а ъ ф а р Х о ж а, Зоҳид- 
х о ж а, Ж о н и б е к , А ск ар и й га н а в к а р л а р и
б илан К и ч и к Х о ж а, ҳ и н д у сто н л и к амир- 
л ард ан О ламхон К а л п и й , М аликдод Ка- 
р а н и й , Р а в у й С е р в а н и й г а л а ш к а р д а н
а ж р а л и б , ўз й и г и т л а р и н и бош лаб Боя- 
зид ва Б и б ан н и н г ортидан т е з л и к билан 
олдинга — Д ал м у д т ар аф га бориш лари- 
ни т а й и н л а д и м .
М ана ш у П ар сар у д арёси д а кеч аси 
т а ҳ о р а т о л а ё т г а н
эд им , ш а м ёр у г и г а
ж у д а кўп балиқ тўплан иб сув юзига чиқ- 
ди. Мен ва ён и м д аги л ар қўл билан ба 
л и қ тутди к.
Ж у м а куни П ар сар у н и н г кат т а бир 
ирмоги бошида т ў хтад и к. Ж у д а ингич- 
ка дарё экан. Л а ш к а р х а л қ и у ёқдан-бу 
ё қ қ а т и н и м си з юриб, безовта қ и л м ас и н
деб, сувни ю қорисидан бўғдириб, ўнга- 
ўн қари келадиган ерда таҳорат учун ж ой 
қ и л д и р д и м . Й и ги р м а еттин чи кечаси ш у 
ж ойд а бўлдик.
Эртаси бу д ар ёд ан у з о қ л а ш и б , Тўс 
сувидан ўтиб ту ш д и к . Я к ш ан б а куни ҳам 
шу дарё ёқасид а турдик.
Ойнинг йигирма тўққизинчисида, ду 
шанба куни мана шу Тўс дарёси қирғоғи 
м ан з и л и м и з эди. Б у оқш ом , гарчи, ҳаво 
у н ч а б у л у тс и з б ў л м аса ҳ а м , бир неча 
к и ш и ойни кў р д и ва қ ози н и н г ҳузурида 
гу в о ҳ л и к бериш ди. Я нги ойнинг бошла 
ни ш и ан и қ ҳ у ж ж а т л а н д и .
Сешанба к у н и тонгда ҳ ай и т намози- 
ни ўқиб, йўлга т у ш д и к . Ўн ку р ў ҳ йўл 
юриб, 
Т а й и к к а бир к у р ў ҳ қ о л г ан и д а, 
Гўйи дарёси қирғоғида тў х т ад и к . П еш ин 
н а м о з и г а я қ и н м а ъ ж у н е д и к . Ш а й х
З а й н , М у л л о Ш и ҳ о б ва Х о н д а м и р н и
қ о ш и м и з г а ч а қ и р и б , м а н а бу б а й т н и
юбордик:

Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   175   176   177   178   179   180   181   182   ...   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish