Халцаро бобур фонди



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet177/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   ...   173   174   175   176   177   178   179   180   ...   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

34 — Бобурнома
www.ziyouz.com kutubxonasi


266
БОБУ РНОМЛ
ва ў ш а атроф да я ш а й д и г а н л а р д а н йўл- 
б о ш чи с ў р аб д и . Ф а р м о н ж у м о д ул-ав- 
вал о й и н и н г е т т и н ч и с и д а К об улд а би- 
т и л г а н .
Ч о р ш а н б а к у н и е т т и к у р ў ҳ ю риб 
Одампур в и ло ятид а тў х т ад и к . Ў ша ку н и
т о н г о т м а с д а н о қ о т л а н и б й ў л г а туш - 
д и м . Ё л г и з т у ш л а н и б , Ж у у н д ар ёси га 
етиб к е л д и м . Ж у у н ё қ а л а б па стга қ ар аб
ю р д им . О д а м п у р н и н г т у ғ р и с и г а етган- 
да, бир о ролд а қ а р о р г о ҳ г а я қ и н ж о й д а
ш о м и ён ал ар т и к т и р и б м а ъ ж у н ейилди. 
Ўша ку н и Содиқ билан К улолни к у р аш
т у ш и р д и к . К у л о л ш у п а й т г а ч а т у р л и
д а ъ в о л а р
қ и л и б к е л а р д и . О града йул 
чарчоғини ёзай деб, узр сўраб, йи гирм а 
к у н га м у ҳ л ат сўраганди. Б у м уҳлатдан 
қ и р қ -э л л и к ку н ўтди. Бугун у к у р а ш ту- 
ш и ш г а м аж б у р булди. Содиқ я х ш и ку- 
раш туш ди , К улолни ж у д а осон йиқит- 
ди. С одиққа ўн м ин г танга, эгар л ан ган 
от ва т у г м а л и ч а к м о н и н ъ о м қ и л д и к . 
Гарчи Кулол й и қ и л га н бўлса-да, к ў н г л и
ўкси м асин деб, унга ҳ ам сарпо, уч минг 
т анга совга қ и л д и к . А рава ва ту п л ар н и
к е м а л а р д а н ч и қ а р и ш г а ф арм он бўлди. 
Йўл қуриб, ерни текислаб арава ва тўп 
л ар н и ч и қ а р г у н ч а ш у ж о й д а уч-тўрт кун 
туриб қ о л д и к .
О й н и н г ўн и к к и н ч и с и д а , д у ш а н б а
к у н и ўн и к к и ку р ў ҳ юриб, К у р ар ага туга- 
д и к . Ў ш а к у н и т а х т и р а в о н д а к е л д и м . 
К ур ар ад ан ўн и к к и к у р ў ҳ ўтиб, К урара 
ви л о я т л а р и д ан бири — К у р ий ага келиб 
т ў х т ад и к . К урий адан с а к к и з к у р ў ҳ ўтиб, 
Ф а т ҳ п у р А св ага т у ш д и к . Ф а т ҳ п у р д а н
с а к к и з к у р ў ҳ ю р и б , С а р о й М у н д а д а
т ў х т ад и к . Ш у ерда т ў х т аган и м и зд а хуф- 
тон н а м о з и чоғи С ултон Ж а л о л и д д и н
к елиб х и з м а т и м г а ки р д и . Ў ўзи билан 
и к к и к и ч и к ўгл и н и ҳам бошлаб келди.
Э ртаси — о й н и н г ўн е т т и н ч и с и д а , 
ш анба кун и с а к к и з к у р ў ҳ юриб, К ур ар а 
н и л о я т л а р и д а н бўлган Ганг қирғоғида- 
ги Д угд у ги йд а т ў х т ад и к . Я к ш а н б а куни 
М уҳам м ад Султон мирзо, Қосим Ҳ усайн 
С ултон, Б еҳ ў б С ултон па Т у р д и к а ш у 
ж о й д а э к а н и м и з д а к е л д и л а р . Д у ш ан ба 
к ун и А ск ар и й ҳам ш у ж о й г а к елиб, ил- 
тифот кўрсатд и. Ў лар н и н г ҳ ам м аси Ган- 
гн инг ш а р қ и й тар аф и дан к ел ган эдилар. 
А ск ар и й ўз л а ш к а р и билан Гангнинг у 
ю зидан борсин, деган фармон берилди.
Б и з н и н г ў р д у (л а ш к а р ) қ а е р д а т ў х т аса, 
у л ар ҳам нариги бетда — р ў п а р ам и зд а 
т ў х т а й д и л а р .
Ш у ерда э к а н и м и з д а олдиндагилар- 
дан Султон М аҳм уд бир л а к афгон йи 
ғибди, деган хабар кет м а-к ет к е л а р д и . 
Ў Ш ай х Б о язи д ва Б иб анн и к ат т а лаш- 
к а р и билан С арваар томонга юбориб, ўзи 
Ф а т ҳ х о н С е р в а н и й б и л а н Г ан г ё қ а л а б
Ч у н а р устига к е л а ё т г а н э к а н . Ш ерхон 
с у р н и ў т г а н й и л и ҳ у р м а т и н и қ и л и б
к ў п г и н а н и л о я т л а р бериб, ш у е р л ар д а 
қ о л д и р ган эдим, у эса м ана ш у афғон- 
л ар га қ ў ш и л и б кетибди. Ш ерхон ва яна 
бир неча а м и р л а р н и м аж б у рл аб дарёдан 
ў т к ази б д и л ар . Султон Ж а л о л и д д и н н и н г
о д а м л а р и Б а н о р а с н и ҳ и м о я қ и л о л м а й , 
у ерни таш лаб қочибди. С ў зл ар ига қара- 
ган д а, у л ар Б а н о р ас қ ў р ғ о н и д а етар л и 
д а р а ж а д а аск а р қолдириб, Ганг ёқасига 
кел и б ж а н г қ и л м о қ ч и б ў л и ш га н экан . 
Д у гд у ги й д ан ж ў н а б кетиб, олти к у р ў ҳ
юриб, К урарага уч-тўрт ку рўҳ қолгани- 
да Кусарда тўхтадик. Мен кемада келдим. 
Султон Ж ал о л и д д и н н и н г зиёф ати боис бу 
қароргоҳда икки-уч ку н турилди.
Ж у м а кун и Султон Ж а л о л и д д и н н и н г
К у р а р а қ а л ъ а с и и ч и д а г и у й л а р и г а ту- 
ш и л д и . М еҳм ондорлик қ и л и б , ош ва та- 
о м л ар тортти. Таом дан сўнг ун и н г ўзи 
ва ў ғ и л л а р и г а я к т а к , тўн, ни м ча кийди- 
рилди. Султон Ж а л о л и д д и н н и н г илтимо- 
сига к у р а , у н и н г к а т т а ў ғ л и га Султон 
М аҳмуд унвони берилди. К у р ар ад ан от- 
ланиб, бир к у р ў ҳ ч а йўл юриб Ганг қир- 
ғоғига т у ш д и к . Гангда аввал тўх таган 
ж о й и м и з д а
М оҳим ни нг қ о ш и д ан Шаҳ- 
р акб ек к ел ган д и . Б угун хат битиб, мана 
ш у қ ў н и м ж о й д а н унга рухсат берилди. 
Х ожа Яҳёнинг набираси Х о ж а Калон мен 
битаётган „В ақоеъ “ни сўр аг ан д и , китоб 
қ и л и б к ў ч и р т и р га н д и м , Ш а ҳ р а к д а н бе- 
риб юборилди.
Эртаси — ш анба к у н и бу ердан жўна- 
д и к . Тўрт к у р ў ҳ юриб К ў ҳ д а т у ш д и к . 
Мен ф ақ а т кем ад а к ел д и м . Т ў х тай ди ган
ж о й и м и з я қ и н э к ан , эрта к е л д и к . Б ир 
м у д д а т д а н сў н г к е м а д а м а ъ ж у н ед и к . 
Х о ж а А б д у ш ш а ҳ и д Н у р б е к н и н г у й и д а 
эк ан , ул арни ч о р л а д и к. Мулло Маҳмуд- 
ни М улло А л и х о н н и н г у й и д ан ч ақ и р ти р - 
дик. Б и р зам он ш у ерда утириб, сўнгра 
к ем а билан д ар ён инг у ю зига ўтиб, пол-
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМА
287
вон лар ни к у р а ш т у ш и р д и к . Дуст Ясин 
Х ай р га п а ҳ ла в о н Содиқ билан эмас, бош- 
қ а к у р а ш ч и л а р б илан о л и ш и ш буюрил- 
ди. Қ оидага х и л о ф р ави ш д а аввал зўр- 
роқ п о л в о н л ар н и н г к у р а ш т у ш и ш и бую- 
р и л д и . Я си н Х ай р с а к к и з к и ш и билан 
я х ш и к у р а ш туш ди .
Аср нам ози чоғи Султон М уҳам м ад 
б ах ш и к ем а билан у тар аф д ан к елди. У 
Султон И с к а н д а р н и н г угли Маҳмудхон- 
нинг, д у ш м ан уни Султон М аҳм уд деб 
а т а ш а р д и , м ағл у б и я т и ҳ а қ и д а хабар кел- 
т и р д и . П е ш и н н а м о зи чоғи биз тараф- 
д а н б о р ган а й ғ о қ ч и ҳ а м д у ш м а н н и н г
м ағл у б и я ти туғрисидаги хабарни келтир- 
ди. И к к и намоз 
орасида Т о ж и х он Са 
р ан гх о н и й к ел т и р га н хабар ҳам жосус- 
н и н г х а б а р и г а т ў ғ р и к е л а р д и . С ултон 
М уҳам м ад келиб бу ҳ ақ д а менга хабар 
берди. Д у ш м а н Ч у н ар н и ўраб олибди. 
Б и р оз уруш ҳам қ и л и б д и . Б и з н и н г кел- 
ган и м и зд ан и ш о н а р л и хабарн и эш итиш - 
гач, тартибси з бир ҳолда у ердан жўнаб 
қ о л и б д и . Б а н о р а с н и ўраб олган афғон- 
л а р ҳам саро сим ага туш иб ортга чеки- 
над и л ар ва сувдан ў т аётган лар и д а и к к и
кем ас и ғ ар қ бўлиб, бир қ а н ч а к и ш и с и
сувга ч ў кди .
К ей и н г и к у н и олти к у р ў ҳ йўл юриб 
П а й а г в и л о я т л а р и д а н бири — Сиравлий- 
га к е л д и к . Мен кем ада кел д и м . Эсон Те 
мур Султон ва Тўхта Б ў ға Султон мен 
б илан к ў р и ш и ш учун я р и м йўлда кутиб 
т у р и ш га н эдилар. С ултонларни ҳ ам ке- 
м ага чорлади м . Т ўхта Б уға Султон яда 
қ и л га н (ё м ги р ч ақ и р га н ) эк ан , тунда қат- 
т и қ ш ам о л кў т ар и л и б , ём ғир ёға бошла 
ди. Ҳаво ж у д а я х ш и эди. Б у н д ай об-ҳаво 
м а ъ ж у н ей и ш и стаги н и уйғотди. Гарчи 
бир ку н аввал м а ъ ж у н еган бўл сак ҳам, 
бу кун я н а м а ъ ж у н едик. Қ ў н и м ж о й г а
к елиб, эртаси к у н и ҳам шу ерда қ о л д и к.
С еш анба ку н и й ў л га т у ш д и к . Қарор- 
гоҳ т ў гр и си д а к а т т а я м -я ш и л бир орол 
бор экан . Кема б илан ўтиб, оролни то 
м о ш а қ и л и б , б и р и н ч и п а ҳ а р д а к е м а г а
к и р д и м . Отда сайр қ и л и б қай таётгани м - 
да билм асдан ж а р ё қ а с и га к ел и б қолиб- 
ман. От ёр и лган ж а р усти га ч и қ қ а ч , ж а р
к ў ч д и . Мен д ар ҳ о л сак р а б , ў з и м н и чет- 
га о тд и м , от ҳам
учиб к ет м ад и . А гар 
мен о т н и н г у с т и д а б ў л г а н и м д а , эҳти- 
м о л , от б и л а н
б и р га ж а р г а у ч а р д и м .
Ў ш а к у н и мен Ганг д арёси ни қ у л о чл аб
с у з и б ў т д и м . Ҳ а р қ у л о ч и м н и с а н а б , 
ў т т и з уч қ у л о ч л и к ж о й д а н сузиб ўтдим. 
Я н а тў х т ам асд ан бу том онга ҳам сузиб 
ўтдим . Б а р ч а д а р ё л а р д а н сузиб, кечиб 
ўтган д и м . Ф а қ а т Ганг дарёси қ о л ган д и . 
Н а м о з ш о м ч о ғи Г ан г Ж у у н д ар ёл ар и - 
ни н г қ у ш и л и ш ж о й и га етиб бориб, ке- 
м ани П а й а г т а р аф и д а н қ и р ғ о қ қ а торт- 
тириб бир п а ҳ ар у тўрт гари йда ўрдуга 
к елдим .
Ч о р ш а н б а к у н и и к к и н ч и п а ҳ а р д а н
кейин л аш к ар Ж у у н дарёсидан ўта бош- 
лади. Тўрт юз йигирмата кем ам из бор эди.
Р а ж а б ойи н и н г бош ида, ж у м а ку н и
мен дарёдан ўтдим.
Ойнинг тўртинч исид а, душ анба кун и
Ж у у н қ и р ғ о ғ и б ў й л а б Б и ҳ а р г а қ а р а б
ж ў н а д и к . Б еш к у р ў ҳ юриб Л а в а й и н д а
т у ш д и к. Мен кем ад а к елдим . Ў ша кун- 
гача аск а р л а р Ж у у н д а н кечиб ўтаётган 
эдилар. О дампурда к ем ал ар д ан чиқарил- 
ган зарб зан ли ар ав ал ар н и П айагда яна 
к ем ага ю клаб, к ем а билан олиб келиш - 
л ар и буюрилди.
Тўхтаган ж о й и м и з д а к у р а ш ч и л а р н и
к у р а ш г а т у ш и р д и к . П аҳ л аво н Л а ҳ у р и й
б и л ан Дўст Я си н Х а й р к у р а ш т у ш д и . 
У лар қ а т т и қ о л и ш д и л ар . Дўст қий ин чи - 
л и к билан р ақ и б и н и й и қ и тд и . И ккала- 
сига ҳам сарпо ин ъом бўлди.
А й т и ш л а р и ч а , олдинда Тўс деб ата- 
ш ад и г ан , ботқоқ ва б а л ч и қ л и ёмон бир 
д а р ё бор э к а н . К е ч и к к ў р и ш ва й ў л
қ у р и ш м ақса д и д а и к к и кун ш у қўним- 
ж о й д а
қ о л д и к . 
От ва т у я л а р учун 
к е ч и к ж о й и ю қ орироқд ан топилди. Ай- 
т и ш л а р и г а қ а р а г а н д а , к е ч и к н и н г ноте- 
ки с то ш л ар и б ўлганли ги боис ю к л и ара- 
валар у ердан ўтолмас эм и ш . Аммо мен 
ю к л и ар ав ал ар н и худди ўш а ердан олиб 
ў т и ш л а р и н и буюрдим.
П айш ан ба куни у ердан кўчиб, мен 
Тўс дарёсининг Гангга қўш иладиган жойи- 
гача кемада келдим. Бу и к к и дарё қўши- 
лад иган 
ерда кем адан туш ди м ва отга 
миниб Тўс дарёси бўйлаб ю қорига қараб 
юрдим. Аср намози пайти сувдан кечиб 
ўтиб, тўхтаган жой — ўрдуга келдим. Ўша 
к ун и олти к у р ў ҳ йўл ю р д ик . Эртасига 
ўша қў н и м ж о й д а бўлдик.
Ш анба к у н и й ў л га туш иб, я н а Ганг 
қ и р ғо ғи га — Н илобга к е л д и к . У ердан
www.ziyouz.com kutubxonasi


268
БОБУРПОМА
ж ўнаб, олти ку р ў ҳ юриб, к ат т а қиш л о қ- 
дан (кентдан) ю қо риро қд а т ў х т ад и к . У 
ердан я н а етти к у р ў ҳ ўтиб, Н анупурда 
т ў х т ад и к . Ушбу ж ойд а Т о ж и хо н Чунар- 
дан ў ги л л ар и билан келиб, ҳ у р м ат кўр- 
сатди. Ў ш а к у н л а р и Кобулдан ю кл ар ва 
қ а р и н д о ш л а р и м н и н г ҳ а қ и қ а т а н келаёт- 
ган л иги тўғрисида М уҳам м ад бахш идан 
хабар келди.
Ч о рш ан ба к у н и қароргоҳдан кўчиб, 
Чунар қўр ғо н и н и сайр қ и л д и к ва Чунар- 
дан бир к у р ў ҳ ч а ўтиб т ў х тад и к . Пайаг- 
д ан ж ў н а г а н к у н л а р и т а н а м д а ч е ч а к
ж а р о ҳ а т и п а й д о б ў л га н д и . Ш у ж о й д а
б и р р у м л и к бу к а с а л г а қ а р ш и Р у м д а
энди пайдо бўлган м у о л аж ан и қ ў л л ад и . 
Мурчни сопол қозонда қ а й н ат д и , я р ан и
у н и н г б у ғи га т у т д и м . Б у ғи к а м а й г а ч , 
иссиқ сув билан яр ан и ювдим. Б у муо- 
л а ж а учун и к к и н у ж у м и й (астрономик) 
соат в ақ т кетди. Ш у ж о й д а бир к и ш и
ўрду ёнидаги оролда шер ва к а р к кўрга- 
нини айтди. Эрталаб ў ш а оролни яхш и- 
лаб а й л а н и б ч и қ д и к . Ф и л н и ҳам олиб 
к е л и ш г а н д и . Шер билан к а р к ч и қ м ад и . 
Ҳ а л қ а н и н г четидан бир ёввойи говм иш
чиқибди. У ша к ун и қ ат т и қ ш ам ол тур- 
ди. Қум ва чанг кў п қ и й н а д и . К ем ага 
етиб бориб ў тирд им ва ўрдуга келдим . 
У рду Б а н о р а с д а н и к к и к у р ў ҳ ю қо р и- 
р о қ қ а т у ш ган д и . Ч у н а р атроф идаги чан- 
г а л з о р л а р д а , а й т и ш л а р и ч а , ф и л ж у д а
кўп бўл аркан. Бу ж о й д а н ч и қ и б бориб 
ф и л о в л а ш н и я т и м бор эди. Т о ж и х о н
М аҳ м у д х о н н и н г Сўн дарёси қ и р ғ о ғ и д а
э к а н л и г и ҳ а қ и д а хабар к е л т и р д и . Бек- 
л арн и ч ақ и р и б, ду ш м ан устига бостириб 
бориш ни кел и ш и б олд ик. Охир-оқибат, 
з у д л и к билан бу ердан кўчиб, тў х там ай
й ў л ю р и ш г а қ а р о р қ и л и н д и . У ер д ан
ж ў н а б , т ў қ қ и з к у р ў ҳ ю р д и к ва Б и л в а
к еч и ги ён ига т уш д и к.
Ш у ж о й д а н о йнинг ўн с а к к и з и н ч и - 
сида, д у ш ан б а ке ч а с и Т о ҳ и р н и Ограга 
ю б о р д и к . К о б у л д ан к е л а ё т г а н л а р н и н г
м е ҳ м о н д о р ч и л и г и учун с а р ф л а н а д и г а н
пу л л ар н и н г баротини* олиб кетди.
У ш а к у н и кем ад а к ел д и м . Тонг от- 
м аси д ано қ к ем аг а ч и қ қ а н д и к . Гуйи да- 
р ё с и н и н г қ ў ш и л и ш ж о й и г а , я ъ н и
Ж ў н п у р дарёсига етиб, Гўйи дарёсидан 
бироз ю қ о р и г а сузиб бориб, я н а ортга 
қ ай тд и м . Гарчи торгина дарё бўлса ҳам, 
гузари (к е ч и к ж о йи ) й ў қ эди. У томон- 
д аги л а ш к а р ў т г а н й и л и к е м а ва сол 
ҳам д а отда сузиб ўтган эди. Ж ў н п у р да- 
рёси қ ў ш и л а д и г а н ж о й д а н бир к у р ў ҳ
қ у й и р о қ қ а ту ш и б бу л ту р ги қ ў н и м ж о й - 
ни, ў ш а ердан Ж ў н п у р г а борган эдик, 
ай ланиб ч и қ д и м . Дарё бўйлаб ю қоридан 
ҳ а м р о ҳ ш а м о л эса б о ш л а д и . Б а н г о л и й
к е м а н и н г е л к а н и н и т о р т т и р и б , к а т т а
к ем а н и ш у к е м а г а б о ғ л ад и л ар , у ан ча 
тез сузиб к ет д и . Урду Б ан о р ас д а н бир 
к у рўҳ ю қ о р и р о қ қ а т у ш г ан эди, қўним- 
ж о йг а кун т у га ш и га и к к и гар и й қолга- 
нида етиб бордик. О рти м издан т ў х т ам ай
к ел ган к е м а л а р н и н г энг тез ю ргани хуф- 
тон намози чоғида келди.
Ч у н а р д а э к а н и м д а М ў ғу л б е к к а ҳар 
бир м а н з и л д а т у г р и й у л н и пайм ойипт 
таноби** билан таноблаб ў л ч а ш буюрил- 
ганди. Ҳар саф ар мен кем ага туш ганим- 
да Л у тф и бек дарё қир ғо ғи бўйлаб масо- 
ф ани таноблаб ў л ч а ш и лозим эди. Тўғри 
йўл ун бир к у р ў ҳ ч и қ д и , сув ёқаси эса 
с а к к и з к у р ўҳ . К ей инги к у н н и шу ж о й д а 
ў т к а з д и к .
Ч о р ш ан б а к у н и ҳ а м м а к е м а л а р би- 
л ан келиб, Гозипурдан бир к у р ў ҳ қуйи- 
р о қ қ а т у ш д и к . П ай ш ан б а к у н и ўш а жой- 
да М аҳм удхон Н уҳо н и й к ел и б , илтиф от 
к ў р сатд и . Ш у к у н и Ж а л о л х о н Б и ҳ ар х о н
Б и ҳ а р и й , Ф аридхон Н асир х о н , Ш ерхон 
Сур, А ловудди нхон Сур ва я н а бир неча 
афгон а м и р л ар и д ан х аб ар л ар келди.
Ш у ку н и А бду л ази з мирохўрнинг*** 
Л а ҳ ў р д а н ж у м о д ул-аввал о й и н и н г йи- 
г и р м а н ч и с и д а б и т и л г а н х аб ар и к е л д и . 
Ушбу арз битилган ку н и Л а ҳ ў р г а Кал- 
пий ви л о я т и д ан Қ ар о ч ан и н г мен юбор- 
ган ҳ и н д у ст о н л и к х и з м а т к о р и етиб бор- 
ганди. А б д у л ази зн и н г м акту б и д а ёзили 
ш и ч а , А б д у л ази з ва у б ил ан бирга та-

Б а р о т — ё р л и қ , со л и ц д ан оэод қ и л и ш ёк и солиц о л и ш ҳ а қ и д а ҳ у к м д о р л а р т о м о н и д а н берилади- 
ган а л о ҳ и д а ҳ у ж ж а т .
** П а й м о й и ш таноби — м а с о ф а л а р н и ў л ч а й д и г а н ип.
*** М и р о х ў р — 1) хон о т б о қ а р л а р и н и н г бо ш л и ғи ; 2) х и р о ж ва б о ш қ а д а р о м а д л а р н и н а з о р а т қилув- 
чи амнлдор.
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУ РНОНЛ
269
й и н л ан г ан к и ш и л а р ж ум од ул-охир ойи- 
ни н г т ў қ қ и з и н ч и с и д а Н илобда м ени нг 
я қ и н л а р и м н и қ а р ш и о л и б д и л ар . Абду- 
л а з и з у л а р б и л ан Ч а н о б гач а бирга ке- 
либ, Чанобда улардан а ж р а л и б , Лаҳўр- 
га у л а р д а н и л г а р и р о қ к ел иб , уш бу ха- 
барни юборибди.
Ж у м а к у н и т у р га н е р и м и з д ан кўч- 
д и к . Мен к ем аг а утириб ўтган й и л и Чав- 
са т ў ғр и с и д а г и қ у ё ш т у т и л г а н и д а бир 
к у н л и к рўза тутиб тў х т аган ж о й н и чи- 
қ и б сай р қ и л д и м . Қ ай ти б к е м а г а кир- 
д им . М уҳ ам м ад Зам о н мирзо ҳам ортим- 
дан к ем ад а к е л д и . М и р зон и н г қисто ви 
билан м а ъ ж у н ей и л д и . Урду К арм ун ас 
дарёси н и н г қ и р ғо ги га т уш ган эди. Ҳин- 
д у ст о н л и к л ар уш бу К арм ун ас дарёси су- 
ви дан кўп с а қ л а н а р к а н л а р . П а р ҳ е з к о р
ҳ и н д у л а р бу д а р ё д а н у т м а й , к е м а д а
уни нг этагидаги Гангдан сузиб ў тдилар. 
У л а р н и н г э ъ т и қ о д л а р и ч а , бу дарё суви 
к и ш и г а тегса, у н и н г барча ибодатлари 
зое к е т а р м и ш . Д ар ё н и н г бундай номла- 
ниш сабабини ҳам ш у нга боғлаб тушун- 
т и р д и л а р . К е м а д а К а р м у н а с д а р ё с и
бўйлаб ю қо р ига сузиб, я н а ортга қайт- 
д и к ва Г ангнинг ш и м о л и й том онига ке- 
ч и б ў т и б , к е м а л а р н и д а р ё қ и р г о г и г а
қўйд и к.
Й и ги т л а р бир оз ш ў х л и к қ и л д и л а р , 
бир оз к у р а ш г а ту ш д и л а р . Соқи Муҳсин 
тўрт-беш к и ш и билан к у р а ш г а ту ш а м ан , 
деб д аъ во қ и л д и . Б и р к и ш и билан ку- 
р а ш г а туш иб, й и қ и л а й деди. И к к и н ч и
р ақ и б и Ш одмон эди. У М уҳсинни йиқит- 
ди. Х и ж о л а т бўлиб, у я л и б қолд и. Ҳақи- 
қ и й п о лвон лар ҳам келиб к у р а ш тушди- 
л а р .
Эртаси, ш анба ку н и К арм ун ас дарё- 
си н и н г к еч и г и н и к ў р и ш учун одам юбор- 
ган и м боис б ир и нч и п а ҳ ар га я қ и н кўч- 
д и к . Мен отга м ин иб, к е ч и к к а
қар аб
К арм унас дарёси бўйлаб ю қорига бордим. 
К е ч и к узоқ бўлгани учун я н а ортга қай- 
тиб, к е м а н и н г ўзи д а қ ў н и м ж о й г а кел- 
д и м . Урду Ч а в с а д а н бир к у р ў ҳ олдин- 
р о қ қ а т у ш ганд и.
У ш а к у н и я н а мурч д орисини қил- 
дим . Б и р оз и с си қр о қ экан , танам қава- 
риб ч и қ д и . А нча т а ш в и ш ч екдим .
О лди м изда боткоқли к и ч и к р о қ дарё 
бор экан. Унинг устидан йўл қ у р и ш учун 
эртаси ўша ерда турилди. Душ анба оқшо-
ми Абдулазиз юборган ҳиндустонлик чо 
пар к ел т и р га н х ат г а ж авоб битиб юбо- 
рилди.
Д у ш ан ба к у н и эрталаб к ем ад а кел- 
дим. Ш ам ол б ў л ган л и ги боис кем алар- 
ни а р қ о н б и л а н то р т и б к е л т и р д и л а р .
Б а к с а р а т ў г р и с и д а ж о й л а ш г а н ў т г а н
йи л и узоқ в ақ т ўтирган қ ў н и м ж о й н и н г
р ўпарасига бориб, дарёдан ўтдим ва ўш а 
ж о й н и сайр қ и л д и м . Дарё қи р го ғи га ту- 
ш и ш учун з и н ал ар я саган д и к , тах м ин ан 
қ и р қ т а д а н к ў п р о қ , э л л и к т а д а н о з р о қ
эди. Ю қоридаги и к к и т а зин а қолибди, 
қо л ган барча зи н а л а р н и сув бузиб кетиб- 
ди. Кем ага к ир и б м а ъ ж у н ейилди. Урду- 
д а н ю қ о р и р о қ д а б и р о р о л г а к е м а н и
қўйиб, па ҳ л а во н л ар н и к у р аш га солдик. 
Х уфтон намози пайти ўрдуга кел д и к.
Б улту р ҳозир ўрду туш ган қароргоҳ- 
ни к ў р и ш учун Ганг дарёсидан мен таёқ 
б и л ан , б а ъ з и л а р от, б а ъ з и л а р туя ми- 
ниб ўтиб, сайр қ и л га н эдик. У ша куни 
аф ъю н егандим.
Эртаси, сеш анба к у н и К арим берди, 
М уҳам м ад А ли Ҳ айд ар рикобдор ва Бобо 
Ш ай х б о ш ч и л и ги д аги и к к и юзга я қ и н
сара йи ги тн и душ м анд ан хабар олиб ке- 
л и ш г а юборилди. Ушбу ж о й д а эканим- 
да, Б анго л а элчиси га учта қ а т ъ и й так- 
л и ф и м н и ҳ у км д о р и га е т к а з и ш и н и бую- 
риб, ф арм он бердим.
Ч о р ш а н б а к у н и М у ҳ а м м а д З а м о н
м и р зо н и н г олдига унинг Б и ҳ а р тарафи- 
даги и ш л а р и д а н хабар олиб к е л и ш учун 
юборилган Юнус А ли сустроқ жавоб кел- 
тирди. Б и ҳ а р ш ай х з о д а л а р и н и н г одами 
д у ш м а н Б и ҳ а р н и та ш л а б к ет д и , деган 
хабарни кел т и р га н экан.
П ай ш ан ба ку н и Турди М уҳам м ад ва 
М у ҳ а м м а д А л и ж а н г - ж а н г г а т у р к ва 
ҳ и н д а м и р л а р и ҳ а м д а ё й о т а р л а р д а н
и к к и м ингга я қ и н к и ш и н и қў ш иб , Би- 
ҳар эл ига ч а қ и р и қ ф ар м о н л а р и битиб, 
р ухсат берилди.
Х о ж а М уршид И р о қ и й н и Б и ҳ ар ат- 
р о ф и д а г и е р л а р г а м а ҳ к а м а б о ш л и г и
қ и л и б , Турди М у ҳ ам м ад га қў ш и б юбо- 
рилди.
Эртаси М уҳ ам м ад Зам он м ир зо Би- 
ҳар га бориш га рози бўлиб, 
Ш айх Зайн 
ва Юнус А ли д ан баъ зи нарсалар ҳ ақи да 
х аб ар бериб, бир гу р у ҳ о д ам ни к ў м а к
у ч у н сўр аб д и . Б а ъ з и й и г и т л а р и м и з н и
www.ziyouz.com kutubxonasi


270
БОБУ РНОМЛ
М уҳам м ад Зам о н м ирзога ҳарбий к ў м а к
учун, б аъ з и л а р и н и напкар қ и л и б жўна- 
тиб, ш аъбон о й и н и и н г аввал ид а, ш анба 
к у н и
уч-тўрт к у н т ў х т а б т у р г а н и м и з
ушбу ж ойдан к ў ч и л д и . Мен шу к у н и от- 
ланиб, Б ў ж п у р ва Е и ҳ и я н и сайр килиб 
к елиб, ўрдуга туш дим .
М у ҳ ам м ад А ли б о ш ч и л и г и д а г и йи- 
ги тл ар хабар олиб к е л и ш учун юборил- 
ган эди, йўлда бир қисм к оф ир н и яксон 
қ и л и б , Султон М аҳмуд ўтирган ерга етиб 
борибдилар. Султон М аҳ м у д н и н г и к к и
м ин гтача одами бор экан . Б и з н и н г қаро- 
в у л и м и зн и н г х абари ни эш итиб, сароси- 
м ага т у ш и б , и к к и т а ф и л и н и ўлд ириб , 
ж ў н а б қ о л а д и . Б и р б ег и н и а с к а р л а р и
билан қоровул қ ил и б қў й г ан экан . Йи- 
г и т л а р и м и з д а н й и г и р м а г а я қ и н к и ш и
уларга я қ и н л а ш г а н л а р и д а , тўхтам асдан 
қ очибдилар. Б и р нечасини отдан йиқи- 
тиб, б ирининг бош ини кесиб, бир-икки 
зўр й и ги т и н и т и р и к л а й и н к ел т и р д и л ар .
Эртаси ку н и к ў ч д и к . Мен кем ада бор- 
д им . Ш у ерда М уҳ ам м ад Зам о н м ирзо 
дарёдан ўтди. М ирзонинг кечиб утиш и 
ва к е т и ш и учун икки-уч кун ш у қўним- 
ж о й д а ў т и р д и к .
О йнинг тўртинч исид а, сешанба куни 
М у ҳ ам м ад Зам о н м и р зо га м ахсус бош- 
оёқ к и й и м , к а м а р ш а м ш и р , ч опқир от 
ва чодир инъом қ и л и б , Б и ҳ а р вилояти- 
ни б о ш қар и ш учун т а ъ з и м қ и л д и р и л д и . 
Б и ҳ а р
атр о ф и д аг и ерл ар д аром адидан 
бир к у р ў ҳ й и г и р м а беш л а к н и х а з и н а
учун холиса қ и л и б белгилаб, уни нг на- 
зорати М урш ид И р о қ и й г а ю к л ат и л д и .
П айш анба куни у қ ў н и м ж о й д ан кем а 
билан келдим. Ҳ ам м а к ем аларн и сувга 
т у ш и р и ш л а р и н и , етиб к е л и ш и м билан 
к ем аларн и юргизиб, ҳ а л қ а билан бир-би- 
рига боглаш ларини буюрдим. У ларнинг 
қатори дарё к ен глигидан ҳам ортди. Гар- 
чи барча кем ал ар йи гилм аган бўлса ҳам, 
баъзи ер паст, баъзи ер чуқур, баъзи ер 
т ек и с ва б аъ зи ер но тек и с б ў л га н л и г и
учун кем ал ар н и бу йўсинда олиб юриб 
бўлмади. К ем ал ар н ин г ўртасида(чаргаси- 
да) бир гарийал кўрин ди. Б ир б ал и қ га- 
рийалдан қ ў рқ и б ш ундай баланд сакра- 
д и к и , бир кем ан инг ичига келиб тушди. 
Уни уш лаб келтирдилар.
Қ аро р го ҳг а етиб к ел гач , к е м а л а р г а
ном қ ў й д и к . Ограда Р аан а С ангаага қар-
ш и у р у ш д а н олдин қ у р и л г а н б и р и н ч и
си н аш т а кат т а к ем аг а „О сойи ш “ деб от 
қ ў й и л д и . Ў ш а й и л и қ ў ш и н ж а н г г а отла- 
н и ш и д а О р о й и ш х о н бир к е м а я с а т и б , 
менга тортиқ қ и л г а н д и . М ана ш у сафар 
к ел а ё т г а н и м и з д а унга тах т асу п а ўрнат- 
т и р д и м . Б у к е м а г а „ О р о й и ш “ деб от 
қ ў й д и к . Султон Ж а л о л и д д и н т ақ д и м эт- 
ган к е м а г а к а т т а р о қ толор я с а т т и р и б , 
унинг устига я н а бир тахтасуп а ўрнатиш - 
л ар и н и буюрдим. Бу кем а „ Г у н ж о й и ш “ 
деб ном ланди. Я на ҳар қ а н д а й иш учун 
ю бориладиган к и ч и к ҳ у ж р а л и бир кема- 
чага „ Ф а р м о й и ш “ деб ном қ ў й и л д и .
Э ртаси, ж у м а к у н и ҳеч қ а е р г а қи- 
м и р л а м а д и к . М у ҳ а м м а д З а м о н м ирзо- 
ни нг иш и я к у н и г а етди. Б и ҳ а р г а ж ў н а ш
н и я т и д а ўрдудан б ир -и кки к у р ў ҳ узоқ- 
лаш иб т у ш ган эди. У ша к у н и келиб мен- 
дан ж ўнаб к е т и ш г а рухсат олди.
Б ан го л а л а ш к а р и д а н и к к и жосус ке- 
либ, М аҳдум и Олам б о ш чи ли ги д аги бан- 
г о л и й л а р Г а н д а к д а р ё с и қ и р ғ о ғ и н и н г
й и ги р м а тў р т ж о й и д а қ и с м л а р г а бўли- 
ниб, т у п р о қ қ ў р ғ о н л а р к ў т а р а ё т г а н л а р и
ҳ а қ и д а х а б а р б е р д и . Уз о и л а л а р и ва 
қар и н д о ш -у р у ғла р и н и н а р и ги қ и р ғ о қ қ а
ол иб ў т м о қ ч и б ў л га н С у л тон М аҳ м у д
бош чи ли гид аги аф го н л ар н и н г ўтиш лари- 
га йўл бермай, ў з л ар и га қ ў ш и б олибди- 
лар. Б у хабар кел гач , уруш б ўлиш эҳти- 
моли пайдо бўлди ва биз М уҳам м ад За- 
мон м и р з о н и н г к е т и ш и н и т ў х т а т д и к .
Ш оҳ И ск ан д а р уч-тўрт юз к и ш и билан 
Б и ҳ а р г а ю борилди.
Ш анба ку н и Дуду ва ун и н г ўғли Жа- 
лолхон Б и ҳ а р х о н н и н г одами келди. Бан- 
голий у л ар н и кўз-қовоғидек асрар э кан . 
Мени деб Дуду ва ун и н г ўғли Банголий- 
дан тамом уруш иб, қ утулиб ч иқиб , да- 
рёдан кечиб ўтиб, Б и ҳ а р ви л о я т и га етиб 
бориб, м ени нг х и з м а т и м г а к и р и ш учун 
к е л аёт га н эм и ш . Ш у к у н и Б а н го л а эл- 
ч и с и И с м о и л М и т а а г а : „ Б у р у н битиб 
юборган уч т ал аб и м и зг а н егадир жавоб 
ж у д а к е ч и к и б к е т д и . А гар у л а р б изга 
ихлос ва ҳ а м ж и ҳ а т м ақ о м и д а бўлсалар, 
т е з р о қ ж ав о б б и т и ш л а р и н и а й т и б х ат 
ёзиб ю борилсин“ , деб ф арм он бердим.
Я к ш а н б а о қ ш о м и Т у р д и М у ҳ ам м ад
ва Ж а н г - ж а н г н и н г одам и к ел д и .
Ш аъбон о й и н и н г б еш ин чи сид а, чор- 
ш анба к ун и эрталаб бу тар аф д ан булар-
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМЛ
271
н и н г қ а р о в у л и борса, Б и ҳ а р н и н г ш иқ- 
дори ш а ҳ а р н и н г нариги т ар аф д аги дар 
возасидан қочиб кетибди.
Я к ш ан б а куни у қ ў н и м ж о й д ан кўчиб, 
А рий в и л о я т и га т у ш д и к . Б у ж о й д а эка- 
н и м и з д а Х а р и й д д а н к ел а ё т г а н л а ш к а р
юз-юз э л л и к к е м а б илан Сару б илан Ган- 
г н и н г қ ў ш и л и ш ж о й и д а , С ару дарёси- 
н и нг н а р и ги қ и р ғо ғи д а ўтири бди , деган 
х аб ар к е л д и . М а д о м и к и , Б а н г о л и й би- 
л ан сулҳном а бор эди. Ҳ ам и ш а бундай 
и ш л а р д а
қ у т л у г
б у л г а н и боис су л ҳ
и ш и н и и л г а р и сурардим. Гарчи беадаб- 
л и к қ и л и б , келиб й ў л и м и з устида ўтир- 
ган бўлса ҳам , аммо доим ги қоидага риоя 
қ и л и б , Б а н г о л а эл ч и си Исмоил Митаа- 
га М улло М уҳам м ад м у заҳ ҳ и б н и қўш иб, 
ў ш а а в в а л ҳ ам а й тга н уч т ал аб н и я н а
айтиб, р ухсат б ериш га қарор қ и л д и к .
Душ ан ба ку н и Б ан го л а эл ч иси илти- 
фот кўр сати б к ел ган д и , унга к ет и ш учун 
р ухсат б ер ган л и ги м н и ай тд и м . Д у ш м ан 
ни даф қ и л и ш учун у ёқ-бу ё қ қ а бори- 
тиимизга тў ғр и к ел ад и . А ммо си зла р га 
т а а л л у қ л и ер ва сувга бундан з ар ар ҳам, 
фойда ҳ ам б ўлм айди. Ч у н к и биз қ ў й г ан
уч ш яр т и м и з н и н г бири м ана ш у нд ай эди: 
„Х ар и й д л а ш к а р и г а а й т г и н к и , йўл усти- 
ни қўйиб, Х ар и й д г а кел си н. Т у р кл ар д ан
бир неча к и ш и н и ул ар га қ ў ш и н г ва улар 
Х ар ий д х а л қ и н и ў з л ар и г а м ойил қ и л а
ди ган м у р о ж а а т л а р қ и л и б , ўз ер л ар и га 
олиб к е т си н л ар . А гар у л ар к е ч и к боши- 
д ан к е т м а с а л а р ва бу бўлм ағур зиддона 
сў зл ар и д а н воз к еч м асал ар , бош ига ҳар 
қ а н д а й ём о н л и қ келса, ў зид ан , қ о ш и га 
ҳ ар қ а н д а й н о м у н о си б л и к к ел са, сўзи- 
дан к ў р с и н “ .
Ч о рш ан б а к у н и Б ан го л а эл ч иси Ис- 
м о ил М и т а а га од атд аги т ў н д ан кийди- 
риб, и н ъ о м л а р қ и л и б , рухсат берилди.
П айш ан ба к у н и Ш ай х Ж а м о л н и Дуду 
ва ун и н г ўғли Ж а л о л х о н олдига ўзимиз- 
га қ а р а т а д и г а н ф а р м о н л а р ва и н о я т
с ў а л я р и б и л а н
ж ў н а т д и м . Ў ш а к у н и
М о ҳ им ни нг н а в к а р и к ел д и . Боғи Сафо- 
дан н а р и д а — В о л и й да у л а р д а н аж р а- 
либ ж ў н а г а н экан . Х атлар к ел ти рд и .
Ш а н б а к у н и И р о қ э л ч и с и М у р о д
қ ў р ч и қ о ж а р б илан к ў р и ш д и к .
Я к ш а н б а к у н и М улло М уҳ ам м ад му- 
з аҳ ҳ и б г а од ати й ё д го р л и к л ар н и топши- 
риб, рухсат бердик.
Д уш ан ба ку н и Х ал и ф а ва я н а баъзи 
б ек л ар ни дарён инг қайси ж о йи д ан ўтиш
м у м к и н л и г и н и кў р и б к е л и ш л а р и учун 
ж ў н а тд и м . Ч о р ш ан б а ку н и я н а Халифа- 
ни и к к и дарё о ралиғидаги ж о йн и кўриб 
к е л и ш учун юборилди.
Ж ан у б тар аф га А рий ви л о я т и я қ и н и
д а ги н и л у ф а р з о р н и с а й р қ и л и ш у ч ун 
отланд им . Н и л у ф ар зо р н и томош а қила- 
ётганда Ш ай х Гуран н и л у ф ар н и н г янги 
ту ги л ган уруғи ни олиб к елди. Бу уруғ- 
лар бир 
қ ад ар пи стага у х ш аб к етади. 
Н ил у ф ар ж у д а я х ш и бир гул, ҳиндустон- 
л и к л а р уни — „ к ав ал к а к р и й “ , уругини
— „д ў д а“ деб атай д и л ар . Менга Сўн да- 
рёси ш у ерга я қ и н , деб ай тд и лар . Бориб 
Сўнни кў р и б к елдик. Сўн дарёсининг па- 
стида ж уда қал и н дарахтлар кўринди. У 
ерни Манер деб айтдилар. Ш айх Шара- 
ф у д д и н М а н е р и й н и н г о т а с и Ш а й х
Я ҳёнинг қабри ў ш а ердадир. Модомики, 
ш у н ч а я қ и н к е л и б қ о л г а н э к а н м и з ,
Сўндан кечиб ўтиб, Сўндан икки-уч курўҳ 
қуйи га тушиб Манерни сайр қ и л д и к. Боғ- 
лардан ўтиб, мозорни тавоф қ и л д и к . Сўн 
қирғогига келиб, ғусл қ и л д и к , пешин на- 
мозини адо қидиб, ўрда томонга йўл ол- 
дим.
О тл ар и м из сем из бўлгани учун бир 
н еча от о ртда қ о л д и . Я н а бир нечаси 
чарчаб қол ган ди . Б ир неча к и ш и н и қол- 
дириб, т о л и қ қ а н отларни йиғиб, ул ар ни 
суғориб, д ам бериб, қ и й н а м а с д а н олиб 
к е л и ш л а р и н и бую риб ф ар м о н бердим . 
А г а р ш у н д а й қ и л м а с а к , а н ч а о т л а р н и
й ў қ о т и ш и м и з м у м к и н эди.
Манердан қ а й та ёт ган и м и зд а бир ки- 
пти Сўннинг қир ғо ги д ан то урдугача оти- 
ни нг ҳ а р қ а д а м и н и санаб к е л с и н , деб 
бую рган эдим. Й и г и р м а уч м ингу бир юз 
қ адам санабди. Бу одам ни нг қ и р қ олти 
м ин г и к к и юз қад ам и ўн бир я р и м курўҳ- 
га тенгдир. Манердан Сунгача яр им кур 
ўҳча чиқад и. Қ ай ти ш йў л и м и з ўн и к к и
к у р ў ҳ . Б о р и ш д а у ер-бу ерни т о м о ш а 
қилиб, ўн беш-ўн олти курўҳ юриб бор- 
дик. Ҳ аммаси бўлиб ўша куни ўттиз ку- 
р ў ҳ га я қ и н сайр қ и л д и к . К еч ан и н г би- 
р и н ч и п а ҳ а р и г а олти гар и й б ў л ган и д а 
ўрдуга кел д ик.
Эртаси, пайш анб а к ун и Ж ў н п у р д ан
Султон Ж у н а й д барлос ва Ж ў н п у р д аги
йигитлар келдилар. Кеч қ о л ган лар и учун
www.ziyouz.com kutubxonasi


272
БОБУРНОМА
қаҳ р билян таъна-маломат қилиб, кўриш- 
мадим. Қози Ж и й а н и олдимга чақириб, 
у билан кўриш дим . Шу куни турк ва ҳинд 
ам ир л ар и ни кенгаш га чақириб, дарёдан 
ўтиш борасида тортиш ди к. Ш унга қарор 
қ и л д и к к и , Устод А л и қ у л и туп ва фаран- 
ги зарбзанни Ганг ва Сару дарёлари ора- 
лиғи даги т е п а л и к к а қуриб, кўп милтиқ- 
л и л ар билан ўш а ердан уруш ни бошлай- 
ди. И к к и дарё қўш и л ад и ган ж ойдан бир 
оз пастроқда Б ангол ий ни нг бир фил ва 
жуда куп кем алари турадиган оролнинг 
қ арш и си д а Ганг дарёсининг Б иҳар тара- 
фидан Мустафо бутун қурол-аслаҳалари- 
ни 
т ў л и қ тайёрлаб, ж ан гга к и р ади . У 
билан ж уда кўп м и л т и қ л и л ар ҳам бирга 
бўлади. М уҳаммад Замон мирзо ва у ерга 
б ел г и л а н г а н б о ш қа к и ш и л а р Мустафо- 
нинг орқасида туриб, унга ёрдамчи қисм 
си ф атида к ў м а к л а ш а д и л а р . Устод Али- 
қули ва Мустафо зарбзан отиш , тўп ўрна- 
т и ш , м ў л ж о р
к ў т а р и ш , ер т е к и с л а ш
и ш лари учун белгиланган ж у д а кўп бел- 
чи ва и ш ч и л ар га назоратчи қ ил и б тай- 
и н л а н д и . У л а р қу р о л -яр о ғ ва к е р а к л и
нарсаларни топиш ва йиғиш билан маш- 
ғул б ў л д и л а р . С у л т о н л ар , а м и р л а р ва 
х о н л а р о л д и н д а бориб Ҳ а л д и й к е ч и г и
ор қ ал и Сару дарёсидан ў т и ш л ар и , мўл- 
жор қурилиб битгунича у тарафда тўла 
қу р о л л ани б, ду ш м ан устига таш ланиш - 
лари лозим эди.
Ш у п а й т С ултон Ж у н а й д ва қ о з и
Ж и й а с а к к и з к у р ў ҳ ю қорида к е ч и к бор, 
деб х аб ар б ер д и л ар . Ш у н га 
м у в о ф и қ
со л ч и л ар д ан б и р -и к ки т аси Султон Жу- 
найд, М аҳмудхон ва қози Ж и й а н и н г ки- 
ш и л ар и д а н олиб, бориб к е ч и к н и кўрсин- 
л ар , деб т а й и н л а н д и . А гар ў ти ш мум- 
ки н бўлса, ўша ердан кечиб ўтилад и.
О дамлар орасида Б ан го л и й Ҳ ал д ий 
к е ч и г и г а ҳ а м о д а м л а р и н и қ ў й м о қ ч и
э к а н , деган гап т а р қ а л д и . М аҳмудхон- 
н и н г С е к а н д а р п у р д а г и ш и қ д о р и д а н :
„Ҳ алдий кечигида эл л и ктач а кем а йиғиб, 
к е м а ч и л а р г а х и з м а т ҳ а қ и б е р г а н м а н , 
аммо к ем ач и л ар Б ан го л и й н и н г кел и ш и
ҳ а қ и д а г и г а п л а р д а н қ а т т и қ в а ҳ и м а г а
т у ш г а н “ , — деган хабар келди.
Сару дарёсидан к е ч и к ж о й и н и тез 
топиш ж у д а зар у р б ўлганли ги боис, ке-
ч и к к ў р и ш га к етган к и ш и л а р н и кутиб 
ўтир м асд ан ш анба к у н и б е к л а р н и кен 
гаш га ч а қ и р д и м ва у л а р га ш у н д а й де- 
дим: „ Ч а т у р м а к д а С ек анд ар пу р д ан Авад 
ва Б а ҳ р а й и ж а г а ч а Сару д ар ёси ни нг би- 
рор кеч и ги й ў қ. Б у н д ай қи л и б ўтиргун- 
ча, к а т т а г у р у ҳ н и т а й и н л а й м и з . У лар 
Ҳ ал д и й к еч и ги д ан к ем а л а р билан ўтиб, 
д у ш м а н у ст и га бостириб боради. У л а р
к е л г у н л а р и ч а , Устод А л и қ у л и ва Мус- 
тафо тўп, м и л т и қ , зарбзан ва ф ар ан ги й *
б илан ж а н г қ и л и б т у рад и л ар. Б и з ҳам 
Ганг д ар ёси д ан ўтиб Устод А л и қ у л и г а
ёрдам чи қисм т ай и н л аб у р у ш га т ў л а тай- 
ёр бўлиб ту р ам и з. К еч и к д ан ўтган қисм 
д у ш м а н га я қ и н л а ш и ш и билан биз ҳам 
уруш бош лаб, д ар ёд ан ў там и з. Муҳам- 
мад Зам он м ирзо ва Г ангн инг Б и ҳ а р та- 
р аф и га т а й и н л а н г а н к и ш и л а р Мустафо 
билан бирга ур у ш га к и р а д и л а р .
Ш у н д а й қ а р о р г а к е л и б , Г а н г н и н г
ш им олидаги қ ў ш и н н и тўрт қ и с м га бўлиб 
А ск ар и й бо ш чи ли ги д а Ҳ ал д ий кечиги- 
га юбордик. Б ир қ исм да А ск ар и й ўз на- 
в к а р л а р и б и л ан , и к к и н ч и қ и с м д а Сул- 
тон Ж а л о л и д д и н Ш а р қ и й , я н а бир қис- 
м д а ў з б а к с у л т о н л а р и Қ о с и м Ҳ у с а й н
Султон, Беҳуб Султон, Тонготмиш Сул- 
тон, М аҳм удхон Н у ҳ о н и й Ғ о зи й п у р и й , 
К у к и й , Бобо Қ а ш қ а , Т ў л а м и ш ў з б а к , 
Қ урбон Ч а р х и й ва Ҳ у с а й н х о н боптлиқ 
Д а р ё х о н и й л ар бор эди. Т у р ти н чи қисм- 
га Мусо Султон, Султон Ж у н а й д бошчи- 
л и к қ и л аё тг ан бўлиб, у л а р н и н г қ ўл ос- 
т и д а г и Ж ў н п у р а с к а р л а р и т а х м и н а н
й и ги р м а м ин г к и ш и г а етарди. Ушбу ке- 
ч а н и н г ў з и д а , я к ш а н б а к е ч а с и э д и , 
қ ў ш и н н и о тл ан ти р и ш учун назоратчилар 
т ай и н л ан д и .
Я к ш а н б а к у н и тонгда қ ў ш и н Ганг 
дан ўта бош лади. Мен к е м а га туш и б би- 
р и н ч и
посда к е ч и б ў т д и м . Уч п а ҳ а р
б ў л г а н и д а к е ч и к к ў р и ш г а б о р г а н л а р
қ и й н а л и б қ ай ти б к ел д и л а р . Ҳеч қ ан дай
к е ч и к топи лм абди . У лар к е м а л а р н и ва 
биз тай и н л аган қи см н и йўлда кўрган лик- 
л ар и н и ай тд и л а р .
С еш ан ба к у н и д ар ён и к е ч и б ў т га н
ердан ж ўнаб, дарё қ у й и л а д и га н ж о йд ан 
бир ку р ў ҳ у з о қ қ а , ж а н г м айд о н ига я қ и н
ерга т у ш д и к . Мен ўзим бориб Устод Али-
* Ф в р а н г и й — Е вропадан к е л т и р и л г а н уруш қ у р о л и .
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМЛ
273
қ у л и н и н г ф арангий ва зарбзан отиш ини 
томош а қил д им . Ш у куни Устод Алиқу- 
ли ф арангий тоши билан и к к и т а кем ани 
яксон қил и б ч укти риб юборди. Мустафо 
ҳ ам ш у е р д а н и к к и к е м а н и си н д и р и б
ч ўкти рд и. К атта тупни ж а н г м айдонига 
элтиб, ерини тек и с л а ш учун Мулло Ғу- 
ломни назоратчи қил и б тайи нлад им , бир 
н е ч а қ ў р и қ ч и ва ч а қ қ о н й и г и т л а р н и
унинг ёнига ёрдамга қўйдим . Қайтиб ке- 
либ ўрду тўгрисидаги бир оролда м аъ ж у н
едик. Бу к еч а м а ъ ж у н д а н к ай ф бўлиб, 
кем ани чодирга я қ и н келтириб, кем анинг 
ўзида ётдим. Кечаси ғалати воқеа юз бер- 
ди. К ечанинг учинчи посига я қ и н кема- 
да шовқин-сурон кўтар ил д и. Менинг хос 
с о қ ч и л а р и м — ҳ ар бири к е м а н и н г бир 
ёғочини олиб, ур-ур деб қ и ч қ и р а д и . „Фар- 
м о й и ш “ кем аси мен ётган „Осойиш “ ке- 
маси ёнида эди. Б ир тунги қаровул ўш а 
ерда „Ф ар м о й и ш " кем асида э кан . Уйқу- 
дан ку зи н и очиб қараса, бир к и ш и „Осой- 
и ш “ к е м а с и га қ ў л и б илан осилиб чиқ- 
м о қ ч и б ў л аёт г ан э к а н . Қ а р о в у л ў з и н и
ун и н г устига т аш л а й д и ; у сувга ш ўнғиб, 
ч и қ аёт га н и д а қ ар о ву л н инг бош ига қ и л и ч
б и л а н с о л а д и ; б ир о з ж а р о ҳ а т л а б , я н а
с у в г а қ а р а б қ о ч а д и . Ш о в қ и н ш у н и н г
учун к ў т а р и л га н экан . М анердан к ел ган 
тунда ҳам к ем а н и н г я қ и н и д а тунқатор- 
л а р д а н б и р -и к к и т а с и бир неча ҳиндус- 
т о н л и к н и қ увлаб, и к к и қ и л и ч ва битта 
х а н ж а р и н и к е л т и р и ш г а н эд и. Т а н г р и
таоло асради.

Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   173   174   175   176   177   178   179   180   ...   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish