БОБУРНОМА
155
берилди. Бу ҳ у ж у м д а ж у д а кўп қў й қўлга
ту ш д и . Ҳеч бир ҳ у ж у м д а бунча к ў п қў й
т у ш г а н эмасди.
М олни ҳайдаб қ а й т г а н и м и з д а н сўнг,
аф го н л ар ҳар тараф дан гуруҳ-гуруҳ ке-
либ, т е к и с л и к к а ўтиб, уруш ҳ а р а к а т и г а
т у ш д и л а р . Б и р г у р у ҳ н и б а ъ з и бек ва
и ч к и л а р бориб, ўраб олиб, там ом ан ўл-
д и р д и л ар . Я н а бир гу ру ҳ и томонга Но-
с и р м и р зо о т л а н и б , б а р ч а с и н и қ и р д и .
Ў лган а ф ғо н л ар б о ш идан к а л л а м и н о р а
к ў т а р и л д и . Оти з и к р эти л ган Дўст Пиё-
да к у т в о л н и н г оёғига ў қ тегиб, Кобулга
к ел ган д а ўлди. Х о ж а И смоилдан кўчиб,
Улобатуга келиб т у ш д и к . Бу
ерга кел-
ган да, б аъ зи бек ва и ч к и л а р юриб, ғай-
р ат курсати б, бу ў л ж а л а р н и н г хум син и
(бешдан бир қ и с м и н и ) д авл ат ҳисобига
о л и ш л ар и ҳ ақ и д а фармон бердик. Қосим-
б ек ва я н а б а ъ з и л а р н и н г ҳ у р м а т и н и
қ и л и б , х у м син и о л м ад и к . Қ ал ам га кел-
ган хумс: ўн олти м ин г қў й ч и қ д и . Бу
саксон м и н гн и н г хумси эди. Ҳ алок бўл-
ган б е к л а р г а т а қ с и м л а н г а н қ ў й л а р юз
м и н г т ад ан о р т и қ эди.
У ю р т д а н э р т а о т л а н и б , К а т т а в о з
ч ўлида ов учун чарга (м аълум ов майдо-
нини катта давра олиб ай ланаси га тизи-
либ овлаш усули) қў йи л ди . Бу даш тнинг
к и й и к ва қулони ҳам м а в ақ т семиз бўла-
ди ва к ў п б ў л а д и . Ч а р г а о р а с и га кўп
қ улон ва к и й и к кирди. Роса кўп қулон
ва к и й и к ўлдирдилар. Ов асносида бир
қ у л о н н и н г о р т и д а н ч о п д и м , я қ и н р о қ
етиб, бир ўқ отдим, и к к и н ч и бор тагин
отдим. Л екин бу захм лар й и қилгудек таъ-
сир қ и л м ад и . Бу и к к и захм ни нг зарбида
ю гу р и ш и б у р у н г и д а н с е к и н р о қ бўлди.
Отни ниқтаб, я қ и н ёндашиб бориб, и к к и
қулоғидан ортидаги чак каси га қи л и ч сол-
дим. К ек и р та ги ги н а илиниб қолди. Му-
ал л а қ ошиб кетди. К ейинги оёғи узангим-
га тегаёзиб қолди. Қ и л и ч и м ж у д а я х ш и
кесди. А ж ойиб семиз қулон эди. Этининг
қ ал и н л и ги к и ш и н и н г бир қари чи дан бир-
оз к а м р о қ к е л а р д и . Ш и р и м тағойи ва
б аъ зи М ўғулистон к и й и г и н и кў р ган л ар
т а а ж ж у б қилиб: „М ўғулистонда ҳам бун-
ч а л и к сем и з к и й и к к а м к ў р га н э д и к “ ,
д ейиш ди. Бугун ҳам я н а бир қулон от-
дим. Ушбу овда ту ш ган қулон ва
кий ик-
нинг кўп и семиз эди. Л е к и н ҳеч қайсиси
мен ўлдирган қулонча семия эмас эди.
Б у ҳ у ж у м д ан қ ай ти б келиб, Кобулга
т у ш д и к . Ўтган й и л н и н г о х и р и д а Ш ай
боқхон С ам ар қанд д ан Ҳ ирот ум иди би-
лан л а ш к а р тортди. Туз к ў р қ и л гу р Шоҳ
Мансур бахш и... Андхуд унда эди. Ш ай
боқхонга к и ш и л а р юбориб, Шайбоқхон-
ни отл анм о ққа ш оширибди. А ндхуд туп-
роғига келганда бу ... ўзбакка к и ш и юбор-
ганман, деб ишониб, ясаниб, бош ига тур-
на пари санчиб, ҳадя тортиқ олиб чиқар-
да ботпсиз ўзбак тўш -тўш идан таш лаш и б ,
бу ярам асни, тортиқ ва ҳадясинию кўрган
ки ш и с и н и тит-пит қи л и ш и п т и .
Бадиуззам он мирзо, М узаффар мир-
зо, М уҳаммад Б урундуқ барлос ва Зун-
нун арғун Бобо Х о к ий атроф ида бутун
л а ш к а р и билан на уруш м оқ азм ида, на
қў р ғо н б ер к и т м о қ ж а з м и д а , ҳеч иш н и
ан и қ м ў л ж ал л аёл м ай , нима иш қилиш -
ни билмай саросимага тушиб ўтириш ган
эд ил ар . М уҳам м ад Б у р у н д у қ б ек ишби-
лармон к и ш и эди. У ш ундай депти: „Му-
заф фар мирзо ва мен Ҳиротнинг қўрғо-
н и ни б е р к и т а й л и к .
Б ад и у ззам о н мирзо
билан Зуннунбек Ҳ иротнинг атроф ерла-
ридаги тоғларга бориб, Сийстондан Сул-
тон Али арғун ни, Қ андаҳор ва Зам и ни
Довардан Ш оҳбек ва М уқим ни л аш к ар
лари билан келтириб, ўзл ар ига қўшсин-
л ар . Ҳ азо р а ва н а к д а р и й л а ш к а р л а р и
қ ан ча бўлса, йиғиб тайёр турсинлар. Ға-
ним нинг то қ қа бормоғи м уш ку лд и р . Та-
ш қ ар и д аги л а ш к а р н и н г хавф идан қўрғон
устига ҳам кела о л м ас“ . Ж у д а я х ш и ай-
типти. Оқилона йўл эсига к елип ти. Зун
нун арғун мардона к и ш и бўлса-да, лекин
хасис, молпараст иш ю ритиш йўл-йўри
гини билмайдиган, бефаросатроқ ва тел-
б а р о қ к и ш и э д и . ГПу ф у р с а т л а р д а ,
Ҳ иротда а к а -у к а ш е р и к л и к б илан под-
ш оҳ эдилар. Б ад и у ззам о н қ о ш и д а олий
их ти ёр л и бек ш у эди. Қ айд э т и л ган и д ек ,
м о л п а р а с т л и г и т у ф а й л и М у ҳ а м м а д
Б у р у н д у қ н и н г ш аҳ ар д а
т у р и ш и г а рози
б ў л м а д и . Ўзи ш а ҳ а р д а қ о л и ш н и хаёл
қ и л д и , уни ҳам эплай олм ад и. Ҳ ийл а
гар ва т а м а ъ г и р к и ш и л а р н и н г ёлғони ва
х у ш о м ад и га учиб, ў зини бадном ва рас-
во қ и л д и , ун и н г г ў л л и к ва телбалиги га
ҳеч н и м а бундан я х ш и р о қ д а л и л бўлол-
м айди.
Гап ш у н д ак и , Зун нунбек арғун бун-
дай о л и й и х т и ё р ва э ъ т и б о р г а сазо во р
www.ziyouz.com kutubxonasi
156
БОБУРЛОМЛ
бўлгач, бир неча ш а й х ва м улля унинг
о л д и га келиб: „А в л и ё Қутб биз б илан
м у о м а л а қ и л д и . С енга „ Ҳ и з а р б у л л о ҳ “
( О л л о ҳ н и н г ш е р и ) л я қ а б б ў л д и . Сен
ўзбакни енгасан!“ дейиш ади. У бу сўзлар-
га иш ониб, бўйнига ф ута солиб, шукр-
л а р қ и л и б д и . У ш б у с а б а б л а р г а к у р а ,
М уҳаммад Б у ру нд у қни нг м аъ қ у л йўл-йў-
р иғига ам ал қ и л м а й , на қу рго н ни ҳим оя
қ и л и п т и , на уруш я ро ги н и созлабди, на
қ аро ву л , на ёв кел ган и д ан хабардор қи
лунчи, о го ҳ л ан ти р у в ч и к и ш и л а р н и қў-
й и п т и , на ган и м кел са к ў н г и л д а г и д е к
у р у ш а д и г а н ҳ а р б и й г а ф д а т а р т и б ва
қоида ўрнатибди.
Охир-оқибат улар Ш айбоқхон муҳар-
рам ойи Мургобдан ўтиб, Серкой тупро-
ғига я қ и н етгандагина хабардор бўлади-
лар. Саросимяга тушиб, ҳеч иш қ и л а ол-
м ай д и л а р . Н а элни йи ға о л ад и л ар , на
ж а н г сафини туза оладилар. Тўгри кел-
ган тараф дан ёвга қараб юраберадилар.
З у н н у н а р г у н у ш б у х у ш о м а д г а у ч и б ,
қ и р қ - э л л и к м ин г ў зб ак н и н г қ а р ш и с и га
юз-юа эл л и ктач а киш иси билан Қора Ра
ботда туради. Ганим кўп
к и ш и с и билан
етиб келибоқ буларни енгади. Зун н ун н и
тутиб, ўлдириб, бош ини к есади лар.
М и р зо л ар н и н г о н а л а р и , опа си н ги л
ва аёл л ари ҳам да х ази н аси — ҳам м аси
О лақўрғон номи билан м а ш ҳ у р бўлган
И хтибриддин қ а л ъ а с и д а эди. М ирзолар
ш аҳ ар га кеч етиб борадилар. Я рим ке-
ч агача отларин и тиндириб у х л ай д и л а р .
С аҳ ар в а қ т и ш а ҳ а р н и т а ш л а б
ч и қ и б
кет ад и л ар . Қўргон б ер к и т и ш н и хаёлла-
р и г а ҳ ам
к е л т и р о л м а й д и л а р . М у н ч а
м уддат ва ф у р сатд а о н а л а р и ва эгачи-
с и н г и л л а р и н и , к ўч ва бола-чақани ҳам
олиб ч и қ м а й ўзб ак к а а с и р л и к к а таш лаб
қочадилар. Қўрғонни м устаҳкам қилмоқ-
ни у й л ам ад и л ар ҳам.
П о я н д а С ул то нб еги м , Х а д и ч а б е ги м
б о ш ли қ Султон Ҳ усайн м и р зо н и н г аёл-
л ар и ва Б ад иуззам он м ирзон инг, Музаф-
фар м ирзон инг аёл л ар и ва бола-чақала-
ри — барчаси, м и р зо л ар н и н г х ази н ал а-
ри ҳ ам д а бор уй а н ж о м
у ск у н ал ар и Ола-
қўргоннинг ичида эди. Қўрғонни кў нгил
д аги дек м у ст аҳ к ам ва сар анж о м қ и л м а-
ган э д и л а р . Қ у р ғо н га м адад б ў л г у л и к
й и ги т л а р ҳам етар л и эмас эди. Мазид-
б е к н и н г у к аси О ш и қ М у ҳ ам м ад арғун
я ёв , л а ш к а р д а н қочиб к ел и б қ ў р ғо н га
к и р д и . Б у л а р А л и х о н А м ир У м а р н и н г
ў ғл и , Ш ай х М уҳам м ад Абдулло бакавул
(ош паз), М ирзобек К а й х и с р а в и й ва Ми-
р а к и к ў р девон эдилар. Ш айбокхон кел-
гач, и к к и -у ч к у нд ан сўнг гиайх ул-ислом
ва зодагон лар аҳд ва ш ар т қ и л и б , таш -
қ и қ ў р ғ о н н и н г к а л и т л а р и н и олиб борди-
л ар. Қ ур ғо н ни м ана ш у Огаиқ М уҳам-
мад ўн олти-ўн етти кун сақ л ад и . Т аш қ-
а р и д а н — Отбояори т а р а ф и д а н т е ш и к
очиб, ўт қўйиб, қў р ғо н д евори нин г бир
м инорасини у ч и р д и л ар . Қўрғон эли шо-
ш ил иб қолиб, қ ў рғо н н и с а қ л а й олмади-
л ар , олдир д ил ар .
Ш айб о қх о н Ҳ иротни олган дан сўнг,
бу п о д ш о ҳ л ар н и н г авлод-аж доди билан,
н а ф а қ а т бу ж ам о а, б ал к и бутун х а л о й и қ
б и л а н ём о н қ и л д и . Қ и ш л о қ и ва о л ам
к ў р м аган бу одам беш к у н л и к ўтар дунё
учун бундай ёмон от қозонди. Ш айбоқ-
хондан х у н у к х а т т и -ҳ а р а к а т ва я р ам ас
қ и л и қ л а р Ҳ иро тд а содир булди: аввало,
ч и р и к дунё учун Х ад ич а бегимни Ш оҳ
М а н с у р б а х ш и . . . г а т о п н ти р и б , т у р л и
аз о б л а р га солди. Я н а Ш а й х П у р о н д ек
вал и й ва ази з к и ш и н и м ўғул Абдулваҳ-
ҳобга тутдирди, ҳ ар ў ғл и н и
я н а бир ки-
ш и га ту тд и р д и , я н а а ҳ л и ш еъ р ва ис-
теъдодни Мулло Б и н о и й га топш ирди.
Хуросон з а к и й л а р и орасида бу ҳ ақ д а
бир қ и т ъ а ш у ҳ р а т топди:
Do'stlaringiz bilan baham: