5-жадвал
Сув сарфини ўлчаш ва ҳисоблаш жадвали
Дарё(канал):Ғова,ўлчаш жойи: қишлоқ Ғова.Тарировка тенгламаси:V=0,2179n+0,009
вертик таркиби
|
В-вертикаллар орасидаги масофа (м)
|
h-вертикаллардаги чуқурлик (м)
|
hўрт- вертикаллар орасидаги ўртача чуқурлик
|
W- вертикаллар орасидаги майдон (м)
|
Кузатиш нуқтасидаги чуқурлик
|
Парракнинг айланишлар сони
|
Кузатишнинг давом этиши
|
Парракнинг умумий айланишлар сони N
|
Парракнинг 1 секунддаги айланиш сони n
|
Нуқтадаги сувнинг оқиш тезлиги V м/с
|
Вертикалдаги ўртача тезлик Vўрт м/с
|
Вертикаллар орасидаги ўртача тезлик
|
Вертикаллар орасидаги сув сарфи q м3/с
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
13
|
14
|
15
|
16
|
17
|
18
|
0
|
|
0
|
Чап қирғоқ
|
|
1,15
|
|
0,27
|
0,31
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,21
|
0,22
|
1
|
|
0,55
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1,20
|
|
0,62
|
0,74
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2
|
|
0,70
|
|
|
0,56
|
40
|
23
|
46
|
69
|
92
|
115
|
200
|
1,74
|
0,39
|
0,30
|
|
|
|
1,20
|
|
0,83
|
1,00
|
0,14
|
20
|
23
|
45
|
68
|
91
|
113
|
100
|
0,88
|
0,20
|
|
|
3
|
|
0,97
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,55
|
1,24
|
|
1,20
|
|
1,06
|
1,27
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4
|
|
1,15
|
|
|
0,92
|
100
|
22
|
45
|
67
|
89
|
111
|
500
|
4,50
|
0,95
|
|
|
|
|
1,20
|
|
1,23
|
1,48
|
0,46
|
80
|
23
|
46
|
69
|
92
|
115
|
400
|
3,48
|
0,77
|
0,79
|
|
|
|
|
|
|
|
0,24
|
60
|
21
|
42
|
63
|
84
|
105
|
300
|
2,86
|
0,68
|
|
0,67
|
0,99
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5
|
|
1,31
|
|
|
1.42
|
100
|
23
|
46
|
69
|
91
|
114
|
500
|
4,38
|
0,96
|
|
|
|
|
1,20
|
|
1,26
|
1,52
|
1.22
|
80
|
24
|
47
|
74
|
95
|
119
|
400
|
3,36
|
0,74
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0.91
|
60
|
27
|
53
|
80
|
107
|
|
240
|
2,24
|
0,50
|
0,56
|
|
|
|
|
|
|
|
0.30
|
40
|
26
|
52
|
78
|
104
|
|
160
|
1,34
|
0,34
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0..00
|
20
|
22
|
44
|
55
|
87
|
109
|
100
|
0,97
|
0,20
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,77
|
2,23
|
6
|
|
1,22
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1,20
|
|
1,16
|
1,39
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7
|
|
1,10
|
|
|
1,11
|
140
|
21
|
42
|
62
|
82
|
103
|
700
|
6,80
|
1,49
|
|
|
|
|
1,20
|
|
1,09
|
1,31
|
0,88
|
120
|
23
|
46
|
63
|
91
|
113
|
600
|
5,31
|
1,17
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,44
|
100
|
25
|
49
|
74
|
98
|
122
|
500
|
4,10
|
0,90
|
0,99
|
|
|
|
|
|
|
|
0,22
|
80
|
22
|
44
|
66
|
88
|
110
|
400
|
3,64
|
0,80
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,00
|
60
|
21
|
42
|
63
|
84
|
105
|
300
|
2,86
|
0,63
|
|
0,25
|
1,11
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8
|
|
1,08
|
|
|
0,86
|
100
|
24
|
48
|
72
|
96
|
120
|
500
|
4,16
|
0,92
|
|
|
|
|
1,20
|
|
1,94
|
1,13
|
0,78
|
80
|
25
|
50
|
74
|
99
|
124
|
400
|
3,22
|
0,71
|
0,70
|
|
|
|
|
|
|
|
0,22
|
60
|
27
|
52
|
81
|
108
|
|
240
|
2,22
|
0,94
|
|
0,67
|
0,65
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
9
|
|
0,81
|
|
|
0,55
|
60
|
24
|
48
|
62
|
96
|
120
|
300
|
2,50
|
0,55
|
0,44
|
|
|
|
1,20
|
|
0,65
|
0,79
|
0,16
|
40
|
26
|
52
|
78
|
104
|
|
160
|
1,54
|
0,34
|
0,31
|
0,24
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
10
|
|
0,50
|
|
|
0,20
|
20
|
27
|
54
|
80
|
107
|
|
80
|
0,75
|
0,17
|
0,17
|
|
|
|
1,18
|
|
0,25
|
0,27
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,12
|
0,03
|
0
|
|
0
|
Ўнг қирғоқ
|
Асосий гидравлик элементлар:сув сарфи Q=6,71 м3/с ; кўндаланг кесим майдони: F=11,2 м2; ўртача тезлик: =0.60 м/с; энг катта тезлик 1.49 м/с; дарёнинг кенглиги: B=13.0 м; ўртача чуқурлик: .
Қирғоқ ва унга яқин тиклик орасидаги ўртача тезлик қуйидаги ифодадан аниқланади:
(1.77)
бу ерда: i — ва — биринчи ва охирги тикликдаги ўртача тезлик. Кi ва Кn — эмпирик коэффициентлар бўлиб, уларнинг қийматлари қуйидаги шароитларга қараб белгиланади: а) қирғоқ қия бўлганда ва қирғоқдаги (урез) чуқурлик нолга тенг бўлганда: К =0,70; б) тик қирғоқ ёки нотекис ёнбағир бўлганда К=0,80; д) ёнбағир тик ва силлиқ бўлганда К =0,90; э) қирғоққа яқин жойда кичик тезликлар бўлганда К =0,50.
Ҳисобланган миқдорларни 17-катакка ёзамиз. 17-катакдаги тикликлар орасидаги ўртача тезликни унга мос келган 5-катакдаги тикликлар орасидаги қисмий майдонларга кўпайтириб, тикликлар орасидаги қисмий сарфларни ҳосил қиламиз ва 18-катакка ёзамиз.
Ҳисобни жадвалнинг якуний қисмини тўлдириш билан тугатамиз. Унда қуйидагилар кўрсатилади: 1) сув сарфи Qтул,м3/с; кўндаланг кесим майдони F(м2); 2) икки қирғоқ орасидаги кенглик, В (м); 3) ўртача чуқурлик, hур (м); 4) ўртача тезлик, )м/с); 5) намланган периметр, Р(м); 6) гидравлик радиус, R(м).
II. Графоаналитик усул (элементар сарфлар усули).
Сув сарфини графоаналитик усул билан аниқлашда бир қатор чизма ишлари бажарилади (1.34-расм).
1. Гидроствордаги кўндаланг кесим майдонини чизиш (сув сарфини ўлчаш жадвалидаги 1,2,3-устунлардаги маълумотлар асосида). Таклиф этилган масштаблар: энига 1:50, 1:100, бўйига 1:10, 1:20.
2. Тезлик учта ва бешта нуқтада ўлчанган тикликлар учун тезликлар эпюрасини чизиш. Масштаблар: энига 1 см да 0,1 м/с, бўйига 1:10.
Тезликлар эпюрасини чизиш учун ўлчанган тезликлар қиймати тикликдаги нуқта тўғрисига туширилади ва қўйилган нуқталар сув юзасидан то дарё ўзани тубигача бирлаштирилади. Эпюралар бўйича тикликлардаги ўртача тезлик қуйидаги йўл билан аниқланади: чуқурлик бўйича эпюра тенг қисмларга бўлинади ва ҳар бир майдончанинг ўртасида тезлик қуйидаги формула ёрдамида топилади:
, (1.78)
3. Ҳосил бўлган тикликдаги ўртача тезлик асосида уларнинг дарё кенглиги бўйича тақсимланиш эпюраси чизилади. Масштаб 1см да 0,1 м/с деб қабул қилинади. Чизилган эпюрадан фойдаланиб, чуқурлик кўндаланг кесим майдонидан пастдаги катакка ёзилади. Сўнгра тикликлардаги чуқурликларни h эпюрадан топилган вертикалдаги ўртача тезлик( )ка кўпайтириб, ҳамма тикликлар учун элементар сарфлар ҳисобланади. Ҳосил бўлган qэл ларни ҳар бир тиклик кесими остига ёзиб, улардан дарёнинг кенглиги бўйича элементар сарфларнинг тақсимланишини ифодалашда фойдаланилади. Эпюранинг майдони тўлиқ сарф миқдорини беради. Бу майдонлар қийматини қуйидаги ифода ёрдамида ҳисобланади:
, (1.79)
бунда: q1....qn — элементар сарфлар; b1 ва bn — биринчи ва охирги тикликлар билан қирғоқ чизиғи орасидаги масофа: b0 — қўшни тикликлар орасидаги масофа.
Сув сарфини (Q) ҳисоблагандан сўнг, чизмада дарёнинг асосий тавсифлари қийматининг жадвали тузилади. Унга қуйидагилар киради: сув сарфи — Q м3/c, сув сатҳи бўйича дарёнинг кенглиги - B(м), сув кесими майдони F (м2), ўртача кенглиги hўр(м), ўртача тезлиги - (м/с), намланган периметр- P(м), гидравлик радиус-R(м). Турли усуллар билан ҳисобланган сув сарфлари орасидаги йўл қўйилган хатолик қуйидагича топилади: Q= (1.80)
Do'stlaringiz bilan baham: |