Оддий шаклдаги жисмга магниторазведкани тўғри масаласини ечиш (шарсимон объект мисолида)
Геoфизикавий тадқиқот усуллари кафедраси ўқитувчиси: Зиябов Ш.Р. Амалий машғулот №1 Оддий шаклдаги жисмларга магниторазведканинг тўғри масалаcини ечиш. Топшириқ мақсади: Ушбу амалий ишни бажаришдан мақсад оддий геометрик шаклга эга бўлган жисмлар учун магниторазведканинг тўғри масалаcини ечишни ўрганиш ва тажриба орттиришдир.
Магнит таъсирини бирор юзада (текисликда) элементар функциялар ёрдамида ҳисоблаш мумкин бўлган жисмлар «оддий геометрик шаклдаги жисмлар» деб аталади.
«Магниторазведканинг тўғри масаласини ечиш»деганда шакли ва ҳолати фазода қабул қилинган координата системасида маълум бўлган хамда физик хусусияти аниқ жисмлар аномал магнит потенциалларини ёки уларнинг ҳосилаларини ҳисоблаш тушунилади. Бу масала (яъни потенциал назариясининг тўғри масаласи) аниқ ечимга эга ва жисм физик хусусиятларининг ўзгаришига боғлиқ.
Шар устидаги магнит майдони Координата бошланишининг тагида радиуси R га тенг, маркази h чуқурликда жойлашган шар бўлсин. Шар вертикал магнитланган. Х ўқида кузатувлар олиб борамиз.
Х (км) Н (км) H 1Э =103/4π А/м.
1 γ=10-5 Э=1 нТл.
Шарнинг магнит потенциали марказда жойлашган магнит диполнинг потенциалига тенг деб тасаввур қилинади. Шарнинг потенциали қуйидаги ифода билан аниқланади
r – шар марказидан Р кузатув нуқтасигача масофа;
M – шарнинг магнит моменти;
θ – шар маркази ётиш чуқурлигининг билан шар марказидан Р кузатув нуқтасигача масофа орасидаги бурчак
Магнит майдонининг вертикал ва горизонтал ташкил этувчиси 2 3
№
h (m)
R (m)
I (Э)
V (m3)
M (A/m2)
x (m)
Z (nTl)
H (nTl)
1
500
1000
10-2
1 Жисм ҳажми 2 Жисм магнит моменти 3 Масофа қадами
Бундан қуйидаги хулоса чиқадики, тўғри масала ягона ечимлар эга бўлар экан.
Шарнинг радиуси қанча катта ва ётиш чуқурлиги қанча кичик, шунингдек магнитланганлиги қанча катта бўлса акс этадиган аномалия шунчалик катта бўлади. Аксинча бўлса аномалия ҳам кичик бўлади.
Шар билан ҳамма изометрик брахиантиклинал шаклдаги жисмларни ( ядроларида магнит хоссалари юқори бўлган жинслар ётган лакколитлар, боксит, марганец маъданлари ва бошқалар) аппроксимация қилиш мумкин.
Эътиборингиз учун раҳмат! ЭЪТИБОРИНГИЗ УЧУН РАҲМАТ!