Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

6. А Л И Ш Е Р Н А В О И Й Н И Н Г Д У Н Е К А Р А Ш И ХАК,ИДА
Алишер На воий (1441— 1501) Т е мурий л а р оиласнга 
мансуб хонадонда дунёга 
келди. У ]^ирот ша.^рининг 
Бог и Д а в л а т х о н а деб а т а лг а н ж ой ид а т а в а л л у д топди! 
Унинг отаси Рнёсиддин М у х а м м а д Кич ки н а Тему рий л ар 
с а ро йи да э ътиборли м а нс аб до р ш а х с л а р д а н эди. Али- 
шернинг онаси Кобулнинг а м н р з о д а л а р и д а н Ш а й х Абу 
С а и д Чангнинг 
1
\изи, бувил ари Темурий ш а ^ з о д ал а р н ин г
э н а г а л а р и булган.
У 10— 12 ёшларидаёк; илк ш е ъ р л а р и билан ном чи- 
цариб, с а н ъ а т к о р л ар ва а д и б л а р д ик ца тн н и ж а л б э т ­
ган, узининг и лм - фа н г а цизицнши б ил ан замонасининг 
т ан и цл и м а да ни ят а р б об ла ри эътиборини ^озонган эди.
• Алишер туркий, форсий ва а р а б т и л ла рнн и мукам- 
ма л билган. У 15 ё ш л а р и д а форсий ва туркий т н л л а р д а
г у з ал ш е ъ р л а р яратиб, з уллис она йн (икки т ил да и жод 
э тувчи) шоир сифа т и д а танилди. Форснй ти л да ёзилган 
илк ше ъ р л а р и «Фоний» (маъноси вацтинча, уткинчи 
бацосизл ик ) та х а лл у с и билан, туркий тилдаги а с а р л а р и
165

---

«На воий» (Садо, Овоз, Оха нг) 
т а х а л л у с и б ил а» имзо- 
ланган.
*
Алишер Навоийнннг ижоди 6oi[ ва куп к и рралиднп.
Унда б орлиц ва унинг мохияти, инсон ва инсон ^аётн- 
нинг мазмунн з^акнда чуцур 
ф а л с а ф и й
мул о^ а за л ар ,
инсоннинг б ахт- с ао д ати ха ^ и да г и орзу у ми д ла ри, адо­
л а т ва ахлокий ка молат, комил инсон ва фозил ж а мо а,
у л а р г а етиш й улл а рн ва ч о р ал ар и хусусида изланиш- 
л а р уз ифодасини топган. На вои й ж у д а
куп 
ше ър и й 
« Де з он »ла р,
п оэ ма ла р ,
л арих,
адаб иётшуносл ик.
тнлшу.чослик, а х ло кш у но с ли к ка оид а с а р л ар муаллифи,
подшо Хусаин Б о й к а р о са ронида узок, п и л ла р даво- 
м к да в аз и р л нк л авозимида хизмат к и л г ан д а в л а т арбо- 
би хамдпр.
Шоир д у иё ц а р а н ш мавхум т ушу н ч а л а р д а эмас, б а л ­
ки бадний-ше ърий 
ш а к л д а турли 
эстетик 
воситалар 
ё р д а м ил а жо и л н т ас вн рл ан ган , у ш ш г гоя ва ц а р аш л а -
ри т урли бадиий у х ша т иш ва рамзли и б о ра ла р орк^алн 
ифода л ан ган . Ула р мантилий д а л ил - и с бо т ла р усулига 
ас осланган и лм ий - ф а лс а ф и й м у л о ^ а з а л а р д а эмас, б а л ки
чукур хис-туйгуларга тула ички к е чи нм а л ар да , л ир ик
i y i
■::'!!
с а р г у з а ш т л а р и д а баёи цилинган. Б у б о ра д а 
На во и й утмиш т а ж р и б а л а р и г а , турли тарихий шахс- 
л а р г а м у р о ж а а т цилади ва уз мул о. \а зал ари н и я х ш и л н к
ва ёвузлик, а д о л ат ва зулм, туг рилик ва э г р н л ик ху су­
сида н бра тли з^икоятлар, хи к ма тл а р, м а к о л л а р б ил ан 
исботлайди. Ана шу хуеусиятига ку ра На во и й ижоди,
унинг ф а л с а ф и й ше ърияти Форобий, Ибн Сино, Беру- 
ний к а би м у т а ф а к к и р л а р и ж о ди д ан ш а к л а н ф-арцлана- 
ди. Навоий и ж о д и д а т а ф а к ку р хисспй-эстетик восита­
л а р ё рд ам и билан и фо д а л а н а д и
ва 
р и с о л а л а р д а
эса 
т а ф а к к у р мантилий д а л ил -и с бо тл ар га ва илмий усулга 
асосланади, м у л о ^ а з а л а р мавхум тушун ч ал ар, а'к;идалар 
ва м у р а к ка б и б о р а л а р д а баён этнлади. Аммо з^ар икка- 
ласи >;ам ^а ц и ^а т н и билиш у с лубларидир.
Алишер Навоий 
д ун ё ^ а р а ш ин и
т а л ли и ^ и л пш ва 
ш а п ^ л а ш д а турли ё н д аш у в л а р булиши ва унга з^ар хил 
баз,;о бер и лн ши табиин бир з^олдир. Б у хол авв ал о шоир 
д у н ё ^а р а ш ин ин г м у ра кк а бл нг и 
билан, унинг роялари, 
1
^азякд;ш доира ла ринииг, и нт ил ишл арпнинг хар томон- 
л а м а кенглиги б ил ан бовл шущр. Унда хар хил гоявнй 
ол имл ар, диний — а х локий-ижтимоий ^ а р а ш л а р узвнй 
р а в и ш д а уз ар о б нр - би р л ари билан ч ир ма ш и б кетгандир.