Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

олиши 
лозим. Тук- 
ц и з к а ч и с и — 
п о д ш о х
хар 
кимни муносиб лавоз им 
билан 
т а ъ к и и л а ш и ,
паст 
н ас а бл и ва к обилня тснз ки ши ла р г а 
ю^орп 
мансаб 
б е рмаслиг н 
зарур. У ни н ч и с и —- д а в л а т
б о ш л
1
* и ад ол ат л и 
фа р мо н ла р
чикариши, бирон киши- 
нинг цунунни б уз ишиг а йул цуймаслнги лозим. Б у л а р ­
д а н
ташкари,
Д а в о ни й д а в л а т б ошлиг иг а диний т ал а б -
л а р цуяди: у диний м а ж б у р и я т л а р н и б а ж а р и ш и , худо- 
жуп булиши, диний м а р о с и м л а р г а а м а л цилиши керак.
Но дшо хг а цуйнлган бу т а л а б л а р д а и куриниб турибдики. 
Д а м о useii т еок ра т н к хокимнят т а р а ф до р и булган, яъни 
дин б ил а н д а в ла т н и, cnecini хокимнят 
б ил ан 
диний 
з^окишсятни яхлит, б ир- бирида н а ж р а т и б булмаслигинн 
т а ъ к я д л а г а н .
Бизнинг фи кр и ми зча , Д ав о ни й ни и г у ша д а в р учук 
ц им ма т л и б у л г ан фикри — д а в л а т б ошл иц л а р и д а н хиз- 
ма тг а тенг ва бир хил м ун ос а ба тд а булишни, бир киши- 
ни иккинчи киши устидан з^укмронлик к и л и шг а йул куй- 
ма сл ик ни т а л а б килишидир. «Модомики д а в л а т бошли- 
f i i h i j h f
ва з и фа с и а д о л а т йулида ф а о л и я т курс ати ш э кан,
к и ишл ар н ин г турли 
тоифасинн 
ул арн и нг 
мез^натига 
Караб ба>;олаш, бировнннг иккинчи киши устидан з^укм- 
р о н л к к ки л иш и г а йул ^уй мас л иг и керак. >^ар бир нш 
д а в л а т т аъ си с этган 
цонунлар б$йича 
б а ж а р и л н ш к
лозим. Акс ^ ол да о д а м л а р ф а ^ а т уз м а н ф а а т и йулида 
^ а р а к а х ^ и л иш г а ин т и л ад ил а р ва у л а р бир-бирига зиён- 
з а х м а г е т к аз ад ил ар ».
Бу е р д а шуни т а ъ к и д л а ш лозимки,
Д а в о ни й
дин 
й улида уруш олиб боришни ннкор цилмайди, м у к а д д а с
у р у ш - ж н ^ о д — (-азоват у р уш л ар и ни химоя килади, д у ш ­
ма н м а ж б у р к и л г ан да , х а к и^ а тн и у р на т и ш учун ж а н г
к;илиш керак,
деб хисоблайди. Л е к ин у босцинчилик 
уру шл ари н и, талон - торожл и кн и , бошца м а м л а к а т л а р н и
з у р л и к б ил ан босиб олишни ^ о р а л а й д и .
Д а в о ни й ахло!\ фан и ни н г предмети ва в а з и ф а л а р ш - к
155

---

б е л г ил а шд а Аристотель т а ъ с и р и д а булади. Ах л о^ фани 
дег анда, у ки ши л арн ин г хулк; одоби ва ф а з и л а т л а р и н и
урганувчи фанни тушунади. Ушбу фан а м а л ий х ар ак -
терга эга булиб, у к и ши ла р ни н г к ун да л ик хаё тида а с о ­
сий ^ л л а н м а булиб х и з м а т цилиши лозим.
Д а в о ни й фикрича , к иши л ар нин г х и с л а т л а р и табиий 
(тугма) ва я ш а ш д а в о м и д а ш а к л л а н а д и г а н х и с л а т л ар г а 
булинади. Ушбу м а с а л а д а у Форобий ва Тусийл ар нинг 
ф и кр и г а цушилади.
Д ав они й , худди Форобий сингари, т у г ма хусусият- 
л а р г а киши л арн ин г б а ъ з и бир а к ли и в а ахл оки й м а ла -
ка ла ри: зехп уткнрлигн,
ф а р а з
к,илиш 
цобилияти,
ха м ф н к р ли к ва б о ш к а ла р ни
киритади. М у т а ф а к к и р
к н ши л арн пп г баъзи тугма хусусннтлари ва ц оби л н ят л а -
рннн тан олса хам, я ш а ш д а в о м и да цулга кир ит ил а ди-
г ан м а л а к а л а р п и инсон учун му^им, 
д е б хисоблайди.
Зеро, инсон ё шлиг ида н та и щи мухит ва б ош к а ла р ни н г
т аъ с и р и д а б арча х ис л ат ла р н и э г а л л а й боради.
Ю ^ о р и д а айтиб утилганидек, а хл ок фа н и т урт ас о­
сий тушу н ча л ар н и урганади. Б у л а р г а д о и о л ик (х(и к м а т ) ,
ад ол ат, ш и ж о а т ва и ф ф а т киради.
Донолик, олимнинг айтишига Караг а нда, а м ал и й ацл- 
нинг махсулидир. Д он о лн кн ии г белгн ва т у р л ар и куп. 
У л а р г а зукколик, хотира, фа.хм тезлнги, иктидорлик,
зехп уткирлнги ва б о и щ а л а р киради.
Ш у н д а й килиб,
Д а в о ни й к и ши ла р н ин г