Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

* 
Ж у зь я , ж изья (арабч ада ж о н
с о л и р и
) 
д астл аб ар аб халифа-
лигнда, кейинчалик бош ца м усулм он дав л атл ар и да м усулмон бу л м а ­
ган ф укар одан олинган ж о н солиги.
15

---

эди. Ш у т уфа й л и истилонинг д а с т л а б к и д а в р л а р и д а н о ^
исломни ^ а б у л килган, буйс упдирилг ан а х ол ид а н ж у з ь я
о л ма с л и к т арт иб н урнатилди. Аммо ар аб ^ у к м до р л а р и
бу тартибни ^ а т ьи й жори й к^илолмадилар, чунки солик^ 
л а р д а н озод цилиш д ар о м а дн и нг
к а ма й иши га
олиб 
келди. Солицлар м а с а л а с и буйс упдирилган х а л ц л а р би­
л а н я р а ш и ш спссатини олиб борган х а л и ф а Умар II 
(717— 720) 
j
&
k
мронлнги д а в р и д а д о л з а р б
муа ммог а 
а й л а н д и 1. У исломни [<;абул ^ и лг ан ш а х с л а р д а н соли^ 
о л м а с л п м ш Хуросон хокими Ж а р р о х иби А б ду лл од ан
т а л а б ь:и.!д п .
Жар|)о.\ эса 1\утайба сиёсатипи д ав о м эттириб, буй- 
сундирилган м а м л а к а т н и ф а ^ а т
1
^илич ва {^амчи билан- 
гипа идора цилиш мумкин, деб ^псоблар ва бу х;ацда 
х ал и ф а г а махсус мактуб ёзган эди. Упингча, буйсунди- 
рилг ан м а м л а к а т ахолиси, исломни к а б у л ц ил ган ёки 
к и л м а г ан л иг ид ап ц а т ъ и пазар, ж у з ь я т у л а ш г а ма ж б у р
эди.
Ж а р р о ^ сиёсатидан норози булган Мов ар о ун иа хр
ахолиси х а л и ф а Умар II га э л ч ил а р о р к а л и
ши к о ят
юб ордилар. Х а ли ф а ^ о к и мд ан исломни ^ а б у л к,илган- 
л ар н и ж у з ь я д а н озод ^и л ишни яна т а л а б цилди. Ж а р - '
ро^ бу т а л а бн и юз ак и
1
^абул цилди. Б у хол м а х а л л н й
х а л
1
\ ор ас ид а норозиликни кучайтирди.
719 йилда х а л и ф а У ма р II Ж а р р о х н и х.окимликдан 
бушатиб, унинг урниг а Аб ду - р- Р а ^мон ибн Н у ъ а й м а н и
тайинлади. Аммо бу б ил ан м а м л а к а т д а г и а^в о л узгар- 
мади. Чунки у х;ам ж у з ь я ун ди ри ш сиёсатини к а тъ и й 
юргизди. 
У Умар 
II нинг м а в о л и й л а р ни 2 
ж у з ь я д а н
озод цилиш ха ц и да ги к у рс атма си ни б а ж а р м а д и .
С а м а р к а н д подшоси Г у р а к а р а б л а р г а ц а р ши кува- 
шиш учун Сугд, Ш о ш ва Бухоро л а ш к а р л а р и н и бир- 
л а ш т н р д и ва т у рк л ар м а д а д и д а х уж у мг а утди. Агар 719 
йилга ^ а д а р м а м л а к а т ф у ^ а р о л а р и а р а б л а р г а шунчакн
1 Т а р и х д а У м а р II д е б а т а л а д и г а н х а л и ф а У м а р ибн А б д у -л -А зи з 
целом м а н б а л а р и д а ^ у к м р о н л и к ц и л и ш д а
ислом й у л н д а н
б о р м а г а н д е б ^ и с о б л а н а д и г а н б а р ч а у м а в и й х а л и ф а л а р о р а си д а я г о ­
на т а ^ в о д о р х а л и ф а д е б э ъ т и р о ф эт илган.
2 « М а в о л и й » — б и р л и к ш а к л и « м а в л о » — и с л о м н и к а б у л к и л ган
в а а йни чо г д а би рон а р а б р а ^ б а р и н а с а б и ^ и м о я с и д а бу лг ан , я ъ н и
у н
1
;нг хом н й ли ги и н ц а б у л к и л г а н ш ахе. Л у г а в п н м аъ н о с и « м и ж ез » , 
«в оен йлик о с ти д а г и о д а м » . К е й и н ч ал и к « м ав о л и й » и б о р аеи н и н г м аз - 
м уни у з г а р а бор иб, «м ав л о » д а н «м авлоно», «м улло», « д о м у л л о »
(я ъ н и к а т т а м у л л о ) и б о р а л а р и кели б чи ркан.
16

---

шил;.-; к у рс ат г ан бул с ал ар, э ндиликда м а м л а к а т ни
а р а б л а р д а н ва у л а р хиз ма т иг а утган м а ^ а л л и й феодал- 
л а р д а н озод к и л иш м а ^ с а д ин и к уз л аб к ур а ш б о ш л а ­
ди лар.
О б ар г ар (.^озиргн П а нж и к е нт ) хокпми Ди в аш т и й ,
а р а б л а р цузголонни 
бостиришга 
цодир 
э масл иг ига 
ишонч хосил килгач, Г у р а к томонига утди. У Фаррона 
подшоси ва турк хоцони м а да д и г а суянди. Турк ^оцони 
Г у р ак к а ё рд ам учуй цушин юборди. Г у р а к уз ^ушинн 
б ил а н С а м а р к а н д я^ ин ид а ги ц а л ъ а н и
1
^амал цилди.
721 йилда Хуросонга узининг ^ а т т ик ^ у л л и г и билан 
т ан и л г а н Са и д ал - Хароши й ^оким этиб тайинла нди. У 
М о в а р о у н и а х р г а юр и шг а т а й ё р г а р л и к
к у ра р 
эк;ан, 
Сурдга ^ з э л ч и ла р и о р к а ли хат йулла б, унда суг дларни 
буйсунишга ва исломга к а йт ишг а чацирди. По д шо Г ур ак
бо шл иц бир г уру^ сугд ф е о д а л л а р и а р а б л а р томонига 
утиб, х и р о ж т у л а ш м а ж б ур н я т ин и олдилар.
Сугд феод а л ла р и ни н г б ош^ а бир гуру.^и м а м л а к а т н и
т а ш л а б , Фар гопа нодшолигига кучиб 
кетишга i^apop 
килдплар. Л и и а ш inii бошлик учипчи бир гуру^ вазиятни 
ж а н г ^ н л нж г а покулан деб хисоблаб, П а п ж и к е нт д а г и
тог ц а л ъ а г а яширинднл ар. Г ур ак 
а р а б л а р
томонига 
утг ан д ан сунг, Д и в а ш т и й узини 
Сугд 
подшоси 
деб 
эълон к-плдп. Ш у н д а й цилиб, 721— 722 й и л л ар д а Мова- 
роу нна хр д а бир- биридан мустацил 
иккита подшо — 
Г у р а к ва Д ив а шт и й ^ у км ро нл ик цилди, м а м л а к а т а р а б ­
л а р д а в л а т и ва мустацил д а в л а т д а н и бор а т икки циемга 
булипиб колди.
721 йилнинг б а^ о ри д а Са и д а л -Хароший цузролонни 
бостиришга йул олди. Сурдийлар ма р луб и ятга учраб 
чекинишга ва Х у ж а и д ш а ^ а р ц а л ъ а с иг а яширинишг а 
м а ж б у р булдилар. Ф ар г о п а подшоси ё р д ам ид а н м а ^р у м 
бу лг ан д ан кейин, у л а р Са и д а л- Ха роши й да н у т а к ли ф
к ил га н ш а р т л а р б ил ап сулх тузишни 
сура дил ар . Бу 
ш а р т л а р асирга тушг а н 
барча а р а б л а р н и
^ а й т а р и б
бериш, тула хи р ож ту л аш, Х у ж а нд г а 
ке лг анл а р ни н г
барч аси и и Сурдга ц а й т а р и ш д а н иб о ра т эди. Б у давр- 
даг и у з а ро ж а н ж а л л а р Са и д ал - Хароши н г а Сурд халци 
кузролонларинн бостириш имконини берди, ма рлуб и ятг а 
у чраг ан Д ив аш т и й Мур тогидаги 
1
^ ал ъа г а я шир и н ишг а 
м а ж б у р булди. Д и в а ш т и й ц а л ъ а с и тик ж а р л и к , К,ум 
ва З а р а ф ш о н д а р ё л а р и i^npFoiyiapn б ил а н уч томондан 
ур ал г ан эднкн, бу душмащзйнуг киришига имщи- бермас-
M'f-
Ч>