Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

1 У д ав р да йирик ер эгалари « д ее д о н » дейилар эди, уларга т о б е
булган одди й ме^наткашлар «ча^ирлар» дейилар эди.
19

---

сурдлар ^ а ^ щ а т д а н х;ам исломпи 
ц а б ул цилгани ва 
хатто ку п ла б м а с жи д цурганига ишонч хосил к;илиб, бу 
xaiyia Ашросга х а б а р цилди. Шу н г а к а р ам а й, Ашрос 
хатто мусулмонликни эндигина 
цаб у л
1
\ и л г а н л а р д а н
м м солик; ундиришни буюрди. Х^кмдорнинг бу хатти- 
х;аракатн исломыи ^ а б у л ь;илган м а х а л л и й х а л цл ар ни н г
норозилигига с а б а б булди.
К,ис^а в а ^ т ичида С а м а р ц а н д д а н т а ш ц а р и бутун Мо- 
в ар о ун на ; ф турк ^о^они ё р да м иг а суя нг а н 
ц
^
зролон
- 
чилар кул и г а утди. Ашрос у л а р г а ц ар ши разовот э ъл он
кплди ва юриш бошлади.
Бухоро о ст он а л а рид а хал 
килувчи ж а п г л а р булди. Т у р к л а р хорони, Фаррона ва 
Ш о ш х ук мдорл а ри т омоиида н сицувга олинган Ашрос 
ч е кш шш г а м а ж б у р булди. Че к п па ёт г ан да у Пой ка нд н и
босиб олдн, аммо бу унга г а л а б а келтирмади. К,узролон- 
чилар ц а л ъ а г а б е р и ла ди га н сувпи тухтатиб цуйдилар,
н а т и ж а д а Ашрос л а ш к а р л а р и кийки 
а^ в ол га тушиб
1\0ЛДИ.
Ш у н д а н кейин Ашрос Бухорони босиб ол ишг а яна 
бир уриниб курди. Унинг бу ^ а р а к а т и м а гл у б и я т билан 
тугади. Б у д а в р д а бутун Мовароуннах;р цузголончилар 
кул и га утг ан эди. Х а ли ф а Хишом (724— 743) Ашросни 
бушатпб, урпига Ж у и а й д ибн Аб д у-р-Рахмоннн (729— 
734) хоким цплнб т айннладн. Унинг к у зг ол о н чи л а рг а 
ка рши икки бор цилган юрнши а р а б л а ш к а р л а р и н и н г
р ал аб ас и б ил а н тугади.
Ш у н д а й цилиб, а р а б л а ш к а р л а р и н и н г т ах мин а н 30 
нил л ик уру ши н а т и ж а с и д а Мов ар о ун иа хр босиб олннди. 
Бун г а м а х а л л ий хал ^н ин г б ир л аш г а н цудра тлн кучи 
йучулиги имкон берди. М а н д а ^ у к м до р л а р ва ф е о д ал л ар
у рт а с и д а ^ат то шу д а в р д а ^ а м узаро ж а н ж а л л а р д ав ом 
э т а р д и — у л а р д а н б а ъ з и л а р и кур а ши и д а в ом эттирса, 
б о ш ^ а л а р и а р а б л а р билан тил бириктирарди. 741 й ил ­
д а м а х а л л и й ф е о д ал ла р ни нг а р а б л а р б ил ан иттифоки 
т а ш к и л топди. Б у икки кучнинг б ир л аш иш и а р а б л а р
хокимиятини анча м ус та ^ к а мл ад и.
Мов а р о ун на хр е р л а р и босиб олинган булса-да, лекин 
х а л к л а р ш ш г озод л ик учун к у р а ш л а р и яна 80 йилча 
д ав ом этди. Ара б х а л и ф а л а р и бу ерд а уз ^окнмияти- 
нинг му стахка м э маслнгини д оимо сезиб ту ра р д ил ар .
Мо варо ун на хр х а л ^и Абу Муслим (746— 750) ^ а р а к а -
тида, у м м а в и й л а р хокимиятини 
а р д ар и ш ва х ал иф а -
л и к ка Аб босийларнинг ке лишида, Али а в л о дл а р и т а р а ф -
д ор ла рин и н г Аббосийлар ^оки ми яти г а к а рши , о ташпа -
20

---

рас тл икни т и кл а ш байроги остида а р а б л а р з^укмронли- 
гига к а р ш и Сннбод ва Исхоц — Т у р к к уз г ол о н л а р и ва 
б о шц а л а р д а фа о л к а т н а шд и л а р .
М о в ароуи на хр х а л ц л ар и озодлик х а р а к а т и д а г и м у - 
's им боскнч 16 йил д ав ом
э тган Хошим 
ибн 
Ха ки м 
М у ^ а н к а бошчилигидаг и «оц к у й л а к л а р » (форсча са- 
ф и д ж о м а г о н ) кузголонидир. У ар а б 
1
<$шйнларида х и з ­
ма т цилиб, нуфузли 
а р а б
х ^ к м д о р л а р и д а н
бирига 
айланган, Хуросон r-а Мо в ар оуи на хр х у кмдор л ари н ин г
в аз и ри л ав оз им и га ча к у т ар ил га н эди.
769 йил д а М у ^ а н н а Б ар д од зинд о н ид ан цочиб Марв- 
даги а р а б з^окимиятига ц а р ши
цузголонга бошчилик 
килди. Н и с б а т а н к и « \ а м уд да т да у Мо в ароу и на хр ва 
Ф а р г о н а ерл ари н и э га лла ди . Му ца н н а т а р а ф д о р л а р и -
нинг асосий куч л ар и ни м е х на т к а ш л а р т а ш к и л зтарди.
1\узролончиларпинг 
м а цс ад и 
исл омд ан 
^ а й ти ш ва 
олдинги о та шпа ра с т л и к н и , унинг ма з да к и й кфриншиини 
т н к л а ш д а н и борат эди.
Шу нд ай д а в р л а р з^ам булдики, Му ца н н а Мовароун- 
нахрни тула э г а лл а ди , унинг ягона .^укмронн з^ам булди. 
Б н р о ^ кузроломчилар Бу х ор од а узил-ксснл муста.^кам- 
л а н а о л ма ди ла р. У л а р Хуросоидан 
юборил г ан ар а б 
к уш ин ла ри г а
^ а р ш и к у р а ш д а
б и р л а ш а
о л м а ди ла р.
Ку зголон а р а б б ир л аш г а н куч л ари ва м а ^ а л л и й фео- 
д а л л а р и томонидан бостирилди ва м а ъ л у м о т л а р г а кура 
унинг р а ^ б а р и Му ^а н н а 785 йил д а з^алок булган.
Мук.анна х а л о к а т и д а н кейин хам халцнинг уюшма -
г з н к уз г ол он ла р и булиб т ург ан эди. У л а рни н г энг сунг- 
гнси С а м а р к а н д д а г и Р а ф и ибн Л а й с
бошчилигидаги 
цузролон булиб, у 809 й ил д а бостирилган. Х^ар к;андай 
ха л ц кузг ол он ла р и бостирилгани б ил а н унинг т а ъ с и ри
Уз с а ма р а си ни берма й к олма йди. Ю ^ о р и д а г и ^узголон- 
л а р д ам ар а б х а л иф а л иг и 
м а р к а з и й
з^окимиятининг 
ем ир нл иш ж а р а ё н и н и т ез ла шти рди . IX асрнинг иккинчи 
я р м и д а Хуросон ва Мо вароу и на хр да хркимият маз^ал- 
лий заминдор з о да г он ла р к а л и г а
утди. IX 
асрнинг 
70 й нл ла р и д а н б ошл аб бу ерд а му с таки л сомонийлар 
д а в л а т и ша к л л а н д и .
Ис тил о ч ил и к ва а р а б л а р г а
^ а р ш и цузго лонл арни 
бостириш к а р а ё н и д ея р л и бир ас рд а н 
купро^ д ав ом 
эгди. Ис ломнинг хар ж и х а т д а н му с та х ка м ж о р ий эти- 
л иши эса асосан IX асрнинг I ч ор а г ид ан
б ошл ан г ан
эди. Шуни н г учун хам М ов а роуи на хр а л л о м а л а р и араб- 
мусулмо.ч м а да н и ят и б илан ф а ^ а т IX асрнинг боишдан
21

---

тан и ш а б о ш л аган л ар . Чунончи, М у х а м м а д ал -Х оразм и й
ва А ^м ад а л -Ф ар го н и й л ар Б а г д о д а к ад ем и яс и «Д ор ул- 
Хикма» га IX асрнинг 16— 20 й и л л а р и д а ке л га н л а р . Ш у 
в ац тд а н б ош л аб У рта Осиё фани, ф а л с а ф а с и , ад аб и ёти
ва м ада н и яти н и н г р и во ж л а н и ш и ар а б-м усул м он м а д а ­
нияти 
та р к и б и д а
м устацил бос^ич 
си ф ати д а, я ъ н и
У рта 
Осцё м а х а л л и й
м а д а н и яти н и н г янги 
босцичи 
си ф ати д а ш а к л л а н а б о ш л а г а н эди. Д е м а к , а р а б м а д а ­
нияти ва исломнинг Урта Осиё х а л ^ л а р и м а д а н и я т и г а
т аъ си р и >;акида х ам худди м а н а шу в а ^ т д а н б о ш л аб
гапириш мумкин.
М ахсус ургапиш пи т а ^ о з о э тад и га н х о ри ж и й ислом 
м а с а л а л а р и г а тил теги зм а ган холДа . исломнинг Урта 
Осиё халк,лари тари хи да ги роли ^ а ^ и д а ^и сц ач а тухта- 
ламиз.
Б у муаммопи бир канча х а р а к т е р л и
й у н а л и ш л а р
буйича ^уйиш мумкин: б улар М овар о у н и а х р хал ц и ни н г 
и сломга ^ а д а р б улган м а д а н и я т и ва унга исломнинг 
муносабати, бу х а л ц л а р исломни ^ а б у л ц и л г а н л а р и д а н
кейин ш а к л л а к г а н ислом 
м а дани яти н ин г 
;узига 
хос 
хусусиятлари, м аори ф , т а ъ л и м -т а р б и я , дунёвий ф а н л а р , 
илохиёт, ф а л с а ф а , адабиёт, ахло^ий-хухухий х а ^т ва 
уни ислом ц о и д ал а р и асосида б о ш ^ар и ш , меъморчилик, 
нацш ва хуснихат са н ъ ати ва б о ш ц а л а р д а н иборат. 
Б у л а р н и н г х а м м а с и Да ислом иж об ий р ол ь ;уйнаганди. 
Бусиз у ж а м и я т д а уз урнини ва к^п ас р л а р д а в о м и д а
ки ш и л арн и н г турмуш и ва онгига таъ си рин и с а ц л а б к;ола 
о л м а г а н б ула р эди.
\ y i l l y ж и х а т д а н биринчи мухим м а с а л а
исломнинг 
У рта Осиё х ал ц л ар и н и н г исломга 
1
^адар б улган м а д а ­
ниятига муносабатид и р. А раб истилоси в а исломнинг 
т а р х а л и ш и ж а р а ё н и д а х а л ^ л а р н н н г исломга х з д а р б?л- 
ган м а д а н и я т и к а р и й б б атам ом йух ц илинган эди. Б и ­
ринчи уринда олдинги диний м а ф к у р а о т а ш п а р а с т л и к , 
б удди йли к, м а зд а ки й л и к, монийлик б и л ан боглиц б у л ­
ган м а д а н и ятн и н г т ар ^ ату в ч и си си ф а т и д а г и кохинлар, 
и б о д ат инш оотлари, рассом л и к ва х з й к а л т а р о ш л и к ёд- 
го р л и к л а р и ва х о к а зо л а р йу^ ц илинган э;ф>>
Ш унинг учун хам, биринчи н а в б а т д а ,'о л д и н г и маф- 
ку р а н и т ар х а ту в ч и диний ки тоб лар ва у л ар н и са^л овч и
к охинлар йух, х и ли н ган - З а р д у ш т и й л и к диннинг мах- 
сули б улм иш «Авеста» х а м м утахасси сларн и н г ф и кри ча, 
м и л о д д а н а в в а л д еяр л и икки минг йил д ав о м и д а яра- 
ти л га н ёдгорликнинг турт ёки б еш д аи бир цисмини
22

---

т а ш к и л этади, холос. Уша д а в р д а г и и б о д атх о н ал а р ва 
д а ф н этиш ж о й л а р и , б у тхон ал ар ва оста д о н л ар 1 й$ц 
^илинган.
А рхеологик ^ а з и ш л а р н а т и ж а с и д а бир неча бутхо- 
н ал ар н и н г в а й р о н а л а р и д а н аж о й и б
а ш ё л а р топилди. 
Б ухород аги ягона о т а ш п а р а с т л и к остадони ^а н д а й д и р
м у ъ ж и з а б и лан с а ^ л а н и б д олганки, у археологик к;а- 
зи ш д а 
топ илган
кишини лол 
цилади ган д а р а ж а д а
бутун са ц л ан г ан ягона иншоотдир. Афросиёб, В а р а х ш а , 
П а н ж и к е н т х а р о б а л а р и н и к;азишда х а л ^ хаётининг куп- 
гина том он л ари ни — ^ у р о л л ар и , мусик,а асбо б л ар и ва 
с о з а н д а л а р , ки й им лар ва ас б о б -а н ж о м л ар , д а ф н этиш 
ж а р а ё н и ва б о ш к а л а р н и акс эттирган р а с м л а р топил-- 
ганки, б улар уш а д а в р
м а дани яти н ин г 
ф ав ц у л о д д а 
ю к с а к д а р а ж а д а б улга н и д ан гувохлик бериб туради.
Х уллас, х а л ^ л а р н и н г исломга ц а д а р б улга н м а д а ­
ниятининг йук ^и лин и ш и унинг ислом а к и д а л а р и г а мос 
ке лм асл и ги билап боглик, эди.
Урта Осиё а р а б л а р том он и дан истило цили н гани дан
бир аср кейин янги м а д а н и я т ш а к л л а н а б ош лади, унинг 
г у л л а б -я ш н а ш д а в р и IX— XII а с р л а р г а тугри келди. 
Унинг б а р ч а с о ^ а л а р и д а д а с т л а б а р а б ислом м а д а н и я ­
тининг кучли таъ си ри , ш унингдек а р а б ва м а ^ а л л и й
ан ъ а н а л а р н и н г у зар о т аъ си р и ^ а м с е зи л а р л и эди. М аф - 
кура с и ф ати д а ф а ^ а т ислом, илм ва ило^иёт ти ли ^укм- 
рон булди.
УЛИуни ^ а м а л о ^ и д а т а ъ к и д л а ш ке р акк и , У рта О с и ё­
га кириб келган д а в р д а ислом ^ а л и т у г а л л а н г а н диний 
тизим булиб ш а к л л а н м а г а н эди, 
бунинг учун унга 
турт ас р д а н ( V I I I — XI) куп ро^ в а ^ т к е р а к б^лди. Б у
д а в р д а г и ислом ило^иёт 
ад аб и ёти ни
т а ^ л и л
этиш
исломнинг т у г а л л а н г а н диний тизим сифатида, ш а к л л а - 
ниш ж а р а ё н и Эрон, Хуросон, У рта Осиё, К а в к а з орти 
истило ц и л и н га н д ан кейин содир б у л га н и д ан д а л о л а т
беради. (Д уръон н и т а л ^ и н ^илиш , ^ а д и с л а р н и туп лаш , 
1Х^:Ч й ^ а с р л а р д а ш а р и а т ^он ун лари н и и ш л а б чи^и ш
асосан Эрондаги ^ а м а д о н , Х уросондаги Б а л х , Ниш опур, 
М а ш ^ а д , Нисо, М арв , )^ирот, У рта ©сиДцаги. Бухоро, 
С а м а р к а н д , Т ерм из ва бошца ш а ^ а р л а р д а содир булди.
Ш ун и а л о ^ и д а т а ъ к и д л а ш лози м ки , У р та Осиё халк;- 
л а р и м а д а н и я т и т ар и х и д а исломнинг роли ^ а ^ и д а суз